неделя, август 20, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Indigo – Още едно мнение
Indigo – Още едно мнение

Indigo – Още едно мнение

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Вече сме говорили за Indigo в нашия сайт. Преди доста време Цонко (BigBoxLan) я определи като „скрит диамант“. Точно заради това и искам да дам второ мнение (не много по-различно от първото). Искам за тази игра да се чуе и да се знае. Вярно, не е от първа младост, но е толкова добре поддържана, че дори и къса поличка ще й отива.

Какво мисли Цонко (BigBoxLan) за Indigo

Indigo e игра на Ravensburger (гответе се за серия от бургери тези дни) и като такава тя не е особено разпространена извън Германия. Ravensburger не използват големите дистрибутори в Европа, а единствените по-популярни и развити техни игри в България са The amazing Labyrinth и Scotland Yard (за които скоро ще говорим) от преди около 30 години. Това не трябва да ви плаши, защото сме 21-ви век и ние сме „геймъри на света“. Тоест, много от нещата ние вече си купуваме онлайн, а за повечето от нас ни е известно, че едни от най-евтините онлайн магазини са немските. Разбира се, често евтина цена е за сметка на немския език по компонентите.

В случая и това не трябва да ви плаши. Indigo е напълно езиково независима игра, а дори и да нямате мултиезично издание, то е лесно да си намерите двете странички правила из нета.

Ако вече сте прочели ревюто на Цонко, знаете какво представлява играта, но нека аз повторя с няколко изречения.

Това е по-доброто Tsuro. Готово. Бегайте да купувате.

 

 

 

… Добре. Indigo е абстрактна игра, в която се стремите да събирате кристали, насочвайки ги към един от вашите краища на дъската в центъра. Това се случва, като слагате плочки с пътища и по типично „цурев“ начин, ако има кристалче на някой край на път и вие свържете точно този край, кристалчето се „лъзва“ по пътеката и го кара така, докато стигне до незавършен край, до край, излизащ от дъската или до друг кристал (в този случай кристалите се сблъскват и излизат от играта).

Това е основната идея. Хитрата врътка тук, която класикът доктор Книциа е измислил, че всеки край на дъската е всъщност край между двама играчи. С други думи, ако кристалчето излезе от този край, двама играчи ще получат кристал.

В зависимост от броя на играчите, разпределението между тези краища е различно, но в общия случай всеки играч има един край, който граничи с всеки друг играч.

Играчите се кооперират до момент, в който решат, че някой се е „назобал“ твърде много с кристали (всеки си държи кристалите зад параван) и тогава ще се опитват да го пренебрегват… но и това не е лесно, защото е изключително изкушаващо да си дръпнеш кристал, въпреки че знаеш, че ще дадеш и на играча, който е най-напред.

Така го казах, сякаш играта е много сложна. Не, Indigo се вписва идеално в категорията филър, защото трае двайсетина минути и няма да ви накара кой знае колко да мислите. Няма огромно разнообразие в плочките, но тук играта се опира до опортюнизъм. Трябва да знаете кога да сложите плочка и кога да оставите друг играч сам да ви даде кристал. Няма особена дълбочина, но определено ще ви накара да се усмихнете.

Заключение

За мен Indigo е най-добрата игра от жанра си, въпреки много по-известния си източен братовчед Tsuro. Това е гладка, изчистена и на практика „елементарна“ игра, но динамиката и бързината на геймплея я превръщат в перфектно филър бижу, което често ще вижда масата. В никакъв случай играта не е дълбока, но е повече от перфектна за завършване на настолна вечер или за игра с нови хора, а защо не и с децата ви. Компонентите са прекрасни, артът (колкото и малко да е) е чудесен и цялата игра носи едно… „комфортно“ усещане, в което нито ще се притеснявате, че сте сгафили правило (на практика е невъзможно), нито че не печелите, нито че ще се създаде конфликт, въпреки реалното дипломатично взаимодействие идващо от полукооперативния елемент.

С други думи, време е да създам нова категория игри – „Комфортни“ игри и да ги оглавя с играта, която с право беше определена от Цонко като „скрит диамант“.

ПЛЮСОВЕ:

  • Прекрасни компоненти
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей
  • Оригинален полукооперативен елемент
  • Подходяща както за геймъри, така и за нови хора

МИНУСИ:

  • Не е широко разпространена
  • Кутията е твърде голяма и неудобна за из път, което е жалко за такъв тип игра

Можете да откриете играта из немските онлайн магазини, но аз ще бъда комерсиален и ще ви бухна линк към Amazon.co.uk.

Купи: Indigo

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*