четвъртък, ноември 23, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » The 7th Continent – Ревю без спойлери… почти
The 7th Continent – Ревю без спойлери… почти

The 7th Continent – Ревю без спойлери… почти

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Колко пъти трябва да изиграя една игра преди да й напиша ревю? Това е един от малкото въпроси, по които сме на едно мнение с Том Васъл – колкото трябва!

За The 7th Continent въпросът стои по друг начин. Колко ЧАСА трябва да играя тази игра преди да й напиша ревю. И тук няма верен отговор, защото играта използва часовете, както аз чили конкарнето – нуждата не определя кефа. С други думи, няма никакво значение и никакво мерило за това колко от континента можете да консумирате, но няма да е малко. Не знам колко ще ви отнеме една игра – може да е 3 часа (едва ли), може да е 6 часа, може да е 60 часа. Няма точна формула, по която се играе това чудо. Не случайно играта се рекламираше като 1000+ минути на изиграване. Този плюс накрая е много подвеждащ…

Да, 2017-та е годината на кампанийните игри и съм на ръба да причисля континента към тях, но не съм напълно убеден, че би било в полза на играта.

Седмият континент е един от най-амбициозните проекти, които някога са излизали на пазара за настолните игри.  Може би и заради това цената е толкова висока. Да, и други игри пристигат с над 1000 карти в кутията, но никоя не изисква толкова много от финансите ви. За какво плащате обаче? За материала или за времето на автора? Като човек, който е в авторската професия мога да дам едно рамо на дизайнерите на Людовик и Бруно. Континентът е творение, което се е въртяло над 10 години на масата им и ако трябваше да плащаме реалната цена на часовете прекарани над него, изискването им в кикстартър щеше да ни се стори дори смешно. С други думи, това не е масово производство, приятели, не е корпоративно бълване на комерсиални продукти. Не че имам нещо толкова против комерсиализма, но Седмия континент е в различна категория от игрите на Ерик Ланг, Кевин Уилсън, Бруно Катала, Антоан Бауза и всички онези поп звезди сред дизайнерите. Не ме разбирайте погрешно, аз съм фен на някои от тях, но континентът е некомерсиално чадо, което не само, че няма да се появи на свободния пазар, но и се съмнявам някога тези двама дизайнери да съчинят нещо по-голямо. Напротив – очаквам дори заливане от разширения. The 7th Continent е създание тип „творба на живота ми“ и трябва да се разглежда като сърцето на едни хора, които са дали цялата си душа в една кутия. Кажете ми сега отново – колко бихте платили?

В никакъв случай не ви карам да си хвърляте стотиците левове. Аз получих моето копие безплатно и ако ме питате директно дали бих дал АЗ тези пари, ще ви кажа НЕ, но това е по чисто финансови причини. Смятам ли, че играта струва тези пари – абсолютно ДА.

В това уиски колко история има…

Започнах с такава огромна прелюдия, защото това е особено ревю. Не искам да ви издавам твърде много от играта, защото се крият огромни спойлери дори в обясняването на механиките, тъй като играта е изградена около усещането за разкриване. А и защото всъщност хайпа около континента е тема, голяма колкото самата игра.

В Седмият континент, играчите са изследователи, базирани на известни исторически личности (Ловкрафт, Виктор Франкенщайн). Изборът на такива личности се крие в създаването на мистицизъм и фантастика. Цялата атмосфера на играта е забулена в тайни и изпълнена с мистични създания, петдесетарски дух и тук-там стиймпънк. Освен това, усещането за хорър витае във въздуха, а изследването на континента е вълнуващо, но не чувате музиката от Индиана Джоунс, а по-скоро… едно мрачно и тайнствено жужене в далечината със зловещ вой, който сякаш ви зове в пастта си. Ако трябва да ви опиша с конкретна препратка какъв е света на Седмия континент, то то бил Lost, но с по-малко духовна конспирация и повече смръзващи Ловкрафтски моменти“. Ако добавите към това и евентуални Лара Крофт пъзело-екшън елементи и от време на време усещане за Myst екзотики, то тогава… Да, не мога да ви го опиша с конкретика. Със сигурност играта носи носталгична атмосфера на стара видео игра и ретро усет за световете на книгите-игри.

Сравнението с книгите-игри не спира до там. Да, тук нямате книжка с епизоди. Седмият континент може да се сравни с онези хибриди, които се появяваха към средата на деведесетте – отворена карта, която можеш да посещаваш където си поискаш и случайно може да се натъкнеш на това, което ти трябва.

Седмият континент е точно това – едно огромно, ама наистина огромно място, което за едно изиграване от около десетина часа (има сейв система, споко) бихте видели само малка част от цялото нещо. Целта в играта ви е…

В началото на играта избирате „проклятие“, в което всички вие се вписвате и заедно искате да премахнете. Всяко проклятие идва с няколко думи и малка подсказка. Вие нищо друго не знаете, освен базовите механики. Затова започвате да се разхождате безцелно и да търсите нови улики. Само че уликите могат да бъдат навсякъде и да трябва да обиколите целия континент, за да ги откриете.

Това е най-противоречивата част от играта. Именно това безцелно шляене. Ако търсите игра с дълбока история, която да следите и да решавате, не сте на правилното място. Седмият континент постъпва по друг начин. Сторителингът (булгериън, бейби) не идва от свързани текстове, нито от една основна линия. Тук идва от вашите решния и от товара, който носите със себе си – бил той физически или психически. Знам, това звучи много абстрактно, но трябва да разберете нещо – тук фокусът се крие в изследването. Всичко, което откриете ви обогатява и ви дава да познаете този мистериозен остров. Да, искате да се отървете от проклятието, но това е просто причина да играете играта. Вие сте там, за да разкривате тайните на острова. Вие сте изследователи, все пак! Представете си, че цял живот сте мечтали да отидете на Галапагос. Най-после сте успели да стигнете до там и ви тръшва някакъв вирус, докато сте там. Вие ще търсите лек за това или ще изследвате мястото, за което цял живот сте мечтали. Майната й на болестта. Ако ще да ви убие, вие ще се насладите на мечтата си и на мистерията, която ви подхранва адреналина. Ако междувременно откриете лекарство, супер – но няма да си губите времето в стриване на билки!

Това е много вярно за Континента, основно, защото това е опасно място. Вие искате да изследвате всичко, но всяко едно решение може да доведе до фатален обрат. Всяко едно място е привлекателно, но времето, което ще му отделите може да е вашето лично време.

Всичко в Седмия континент се върти около концепцията за времето. Всяко действие ви изисква време. А времето е… карти. Вие теглите от тесте с карти, което е вашия живот и вашата помощ. Когато то свърши, и вашето време е на свършване. Всяка карта от тестето е умение, което ще ви помогне, или предмет, който ще крафтнете.

В играта има безброй предмети, умения, помощници, странични куестове, пъзели и вълнуващи мистични неща като, съкровища, магии, храмове и дори фетиши. Също така обаче има и фобии, рани, отрови, както и стомашни проблеми.

Каквото и да ви се случи на континента обаче, то ще създаде история. И то незабравима!

Моето копие е първото издание. В момента в кикстартър можете да подкрепите второто издание с Late Pledge. С първото издание вървяха и три разширения… които ги има и във второто.

Ако имате възможност, дълбоко ги препоръчвам, защото те не просто обогатяват седмия континент. Те СА част от континента. Те са били замислени още от началото на играта и „запълват“ дупки в общата голяма карта, които иначе ще имате, ако сте само с базовата игра. Ние вече играхме една от кампаниите на разширенията и нека ви кажа – те може и да са просто две тестета с карти, но добавят цели огромни секции и стотици възможности за нови приключения.

Всяко едно проклятие (сценарий) не само ви дава различна цел, но и ви хвърля на различно място на континента, което значи, че никога няма да разкривате едни и същи части всеки път.

И Не. Няма да говоря за механики.

Сори.

Заключение

Седмият континент е много повече от механики. Това е култ, който много хора последваха. Признавам, аз бях само с единия крак на хайп влака и бях дори готов да се отдръпна, след като се появиха противоречиви ревюта в интернет.

След като имах достъп до играта обаче разбрах защо този феномен оставя различни следи сред ревюърите. Причината е в емоционалният удар, който вие позволите да поемете. Дори в моята компания има хора, които обичат играта и такива, които не искат да я виждат втори път. За мен, Седмият континент създава силна емоция и усещане за изследване, което никоя друга игра не е успяла да създаде. Всеки път играта ще бъде различна, дори и вече да знаете кое къде е, защото тогава ще разчитате на „разгадаване“ на целта си и следване на верния път и механики, тъй като случките по пътя ви ще бъдат напълно различни. Само картата ще е същата. Въпреки това, за мен най-силната черта на континента е именно изследването му за пръв път. Окей, това изследването има ограничен живот, но този ограничен живот е в рамките на сигурно поне 100 часа, така че нека се замислим коя игра сме играли 100 часа. И коя игра ни е давала такава силна емоция, за която аз твърдя, че има потенциал да ви плени? И нека пак ви попитам? Колко струва? Колко струват игрите във вашата колекция? Забравете цената им на пазара, нито производствената им стойност. Колко струват, наистина?

ПЛЮСОВЕ:

  • Голяма амбиция и перфектно изпълнение
  • Един от най-богатите светове, които съм срещал
  • Елегантни механики и дълбока тема
  • Вълнуващо изследване на нови територии
  • Огромна. Имам предвид ОГРОМНА карта, която не бихте разкрили изцяло в близките поне петдесет часа.
  • Недиректно разказване на история, и то без текст

МИНУСИ:

  • Сюжет, на практика, липсва
  • Усещане за напредване липсва
  • Никога нямате представа колко ви остава до края на играта

Ако искате да гушнете това скъпо бижу, можете да кликнете на бутона отдолу.

The 7th Continent Late Pledge

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*