- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Никога не съм бил фен на игрите с акции, но механиката на наддаване ми е сред абсолютните фаворити. Iberien Rails използва и двете крайности на моя интерес, като добавя дълбока тематичност, която превръща играта в нещо повече от суха размяна на акции.
Художникът на играта David Cochard, който е по принцип арт чадо на CGE и илюстрирал игри като Alchemists, Codenames и Dungeon Petz. Артът на корицата на кутията е повече от страхотен… и е най-голямата заблуда в играта. Той подвежда за една Rollercoaster тип игра, или най-малкото за нещо крейзи.
Няма нищо крейзи в Iberean Rails. Това е сериозна игра с дълбочина, стратегия и тежка интеракция с другите играчи.
IR е реалистична игра с развиване на железопътни компании по времето на индустриалната революция. Тук ще купувате акции, ще вземате дивиденти и ще развивате компании, като строите стратегически ЖП линии и тук-там хотели.
И преди да сте си помислили, че е поредната суха игра с акции, вероятно сте се сетили и за Chicago. Няколко човека от тези, с които съм играл направиха пряко сравнение с Chicago, но аз не съм я играл и ще оставя тази линия до тук. Доколкото разбирам, основната разлика между двете игри е в избирането на роли.
В играта има огромно количество роли и всяка игра влизат на почти случаен принцип около половината. Комбинацията между различните роли създава различна динамика на интерактивност, което гарантира за различно усещане при всяко разиграване. Освен това, в IR има дъска (и то двустранна), където ще правите своите ЖП линии. Пътищата, които избирате са стратегически важни и може в началото на играта да ви изглеждат свободни, но към средата ще се сблъсквате непрестанно с опонентите си.
Избирането на роли не е нещо ново, въпреки че тук механизма за този избор е оригинален… но описан тотално неясно в книжката с правила. За книжката ще говоря към края.
Ролите дават най-различни умения, но това което почти всяка ви позволява е едно от двете неща.
- Строене на ЖП линии. В зависимост от ролите, цената и дължината са различни. Когато минавате през градове, увеличавате стойността на компанията, на която сте CEO.
- Наддаване за акции. Всички участват и след това се изплащат дивиденти спрямо стойността на компанията. Има два вида наддаване. Единият вид е, така омразното за повечето геймъри, сляпо наддаване. В този случай победителят плаща на CEO-то на компанията.Вторият вид наддаване е класическо наддаване по часовников ред, докато всички без един пасуват. Тогава парите отиват в компанията.
Влязох в толкова подробности за наддаването, защото имах нужда от преход за най-голямата особеност на Iberian Rails, която е колкото оригинална, толкова и трудна за свикване в първите игри.
Тук вие нямате собствена компания. Вие управлявате компанията, в която имате най-много акции (тогава сте CEO). Да сте управител на компанията означава да вземате решения от нейно име. Не е задължително винаги да искате да сте шефче. Понякога не си струва да хвърляте изумителни пари, само за да можете да вземате решенията. Нищо не пречи да си имате акцийки от различни компании и те да ви носят приходи без да си мръднете пръста. От друга страна, CEO-тата могат да бъдат големи гадняри и така да изцоцат бързо компанията, че да я фалират на третия ход.
Всъщност има толкова много тактики и тематични врътки в тази игра, че ако обичате схемите и маневрите можете да отмъквате компании от под носа на хората, да манипулирате наддаванията и какво ли още не, с единствената цел накрая на играта да сте въшливи от пари.
И преди да мина към заключението не мога да не спомена единственият негатив, който имам. Той е и най-големия паразит на игрите от кикстартър. Говоря за книжката с правила.
За разлика от обичайните завоалирани и сложни книжки, от които нищо не се разбира, тук е обратното – Правилата на играта са описани само в 3-4 страници. Да, играта наистина е сравнително лесна за научаване и има „елегантни“ механики, но не е чак толкова елементарна! Често ще се сблъсквате със странни ситуации и изключения, които не са описани и ще трябва да ги тълкувате като пъзел от иначе уж изчистените обяснения. Като успеете да преодолеете всичко обаче, ще получите…
Заключение
Изненадващо добра игра! Iberian Rails създава напрежение за дълбока стратегическа игра с малко правила. Може да се каже, че играта дава поле за изява на по-дипломатичните от вас, които обичат да планират не само своите ходове напред, но и тези на опонентите. Да, в играта няма официална механика за дипломация, но по-социалните от вас ще могат да си проправят път към победата по-лесно.
Играта много добре улавя баланса между шефската амбиция и тихото и кротко доене на корпоративната кравичка.
Тук строите влакови композиции и често освен с акциите ще имате сблъсък и на картата, защото пътищата са ограничени. Понякога дори можете да се сблъскате с ваша си друга компания, и то нарочно. Всъщност открихме, че това е един добър метод за прехвърляне на финанси от една компания в друга, особено ако другата е пред фалит. Изобщо, тук има огромна доза бизнес решения за онези от вас, които си падат по предприемачеството.
ПЛЮСОВЕ:
- Отличен арт
- Оригинални и тематични механики
- Постоянно взаимодействие между играчите
- Добре замислените планове се отплащат задоволително
- Ангажирани сте постоянно в играта, дори и в ходовете на другите играчи
МИНУСИ:
- Книжката с правила е твърде обрана
- Картинката на кутията няма нищо общо с играта