събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » That’s a Question – Що така бе, душе!
That’s a Question – Що така бе, душе!

That’s a Question – Що така бе, душе!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Да си го признаем – последно време Влада Хватил не се занимава кой знае колко с тежки игри. Едно време ни засипа мозъците за годините напред с неща като Through the Ages и Mage Knight. Сега… всичко е Codenames. Всяка години изкарва нови и нови версии на играта… и честно казано, никой не се оплаква. Codenames наистина става все по-добра игра. Но That’s a Question не е Codenames, нека си го каже от сега.

Миналата година играта някак си мина между капките, като CGE основно помпаха Codenames Duet и тук-там Pulsar 2849. Защо That’s a Question не беше презентирана по-добре питам аз. That’s the question! A? Видяхте ли как извъртях. Чук.

Еми… цялата тази неисигурност в продукта има защо да съществува. Самата игра е леко несигурна. Да, има добра идея и като цяло концепцията на „Кое би предпочел“, или както е на английски „Would you rather” е нещо ежедневно, с което често убиваме скуката. Това е и една от любимите игри в колата за моите деца. Какво предпочиташ Кренвирши или Кюфтета. Кренвирши. Винаги е кренвирши. Защо винаги е кренвирши!

Влада взема тази концепция и наслагва отгоре няколко правила, за да се получи игра, която дори в книжката нарича „геймърска“. Тук е моментът да поздравя CGE за поредната гениална книжка. За мен – CGE са майсторите на книжки с правила и всички трябва да се учат от тях (Кхъ… Гад… кхъ). Написана е не просто функционално и подредено, но и с отлична доза хумор… но хумор така обран и на място, че в нито един момент не се чудиш кое е правило, кое е смешка.

Тук отново се използва системата „Dixit”, в която асоциацията не е обективна, а е свързана с логиката на определена личност. По време на хода си играч избира друг играч и му дава две карти. Всяка карта има три различни неща, които са свързани с конкретни въпроси, намиращи се на централно поле.

Въпросите са:

  • Кое би предпочел?
  • Какво би ти липсвало, ако изчезне?
  • Кое считаш за по-лошо?

Всеки отговор е свързан конкретно с някой от тези въпроси. С други думи, не можете да въртите както си искате картата на който си искате въпрос.

Пример за карта.

  • Син цвят отговор (Кое би предпочел) – Да бъдеш най-добрият готвач в света.
  • Зелен цвят отговор (Кое би ти липсвало, ако изчезне) Тъчскрийновете
  • Червен цвят отговор (Кое считаш за по-лошо? ) Да се подиграваш на пенсионерите, само за да ги дразниш.

Вие избирате две карти и ги поставят с един и същи цвят пред някого. Например. Кое смяташ за по-лошо? Да се подиграваш на пенсионерите, само за да ги дразниш. Или – Постоянно да използваш дълги и сложни думи, без да знаеш какво значат.

След това, играчът, който трябва да отговори го прави тайно със специални карти. Другите (без питащия и отговарящия) отговарят тайно и обръщат. Който е познал се движи по определен трак, който не – си остава. Отговарящият никога не печели точки – той просто трябва да е откровен.

В играта има и допълнителни правила – специални токъни, които да ползвате в някои случаи за бонус точки, както и жълъди, които се раздават по специфичен начин и гарантират, че няма постоянно един и същи човек да отговаря.

Играта се води за от 3 до 6 човека, като с колкото по-малко играете… толкова по-странна става. Правилата за трима са усложнени и тогава повече хора гласуват, но по особен начин.

А ако искате да играете само двама… ще цитирам книжката: „Да, можете да играете двама и да си задавате въпроси. Това се нарича „разговор““.

That’s a Question печели в големи групи. Това си е парти игра. На теория играта звучи супер. На практика, първата ви игра вероятно ще е окей, но гарантирам, че въпреки многото карти, ще започнете много бързо да се повтаряте. Играл съм TAQ няколко пъти вече и често не само отговорите се повтаряха, но и дилемите. Защо?

Ето и основният ми проблем. Много пъти отговорите са твърде очевидни: „Да бъдеш най-известният актьор или най-добрият играч по шах“. Ако познавате някого, лесно ще отговорите. Ако не го познавате изобщо пък… отговорът ви би бил чиста случайност. С други думи – може би се търси компания, в която хората съвсем бегло се познават.

Веднъж играхме играта със сгодена двойка и може би за тази аудитория That’s the Question би била идеална. Хората тепърва се опознават и отговорите са любопитни.

НО! Ето и другия въпрос. Повечето отговори са твърде тривиални и дори и да създават леко напрежение и чудене в отговарящият, не успяват да пресъздадат… фън. Дали ще ти липсват колелата или климатиците… на кой му пука. Не е особено вълнуващо. Признавам, има някои интересни дилеми – Какво би предпочел – Да можеш да живееш като глава в буркан за 100 години след смъртта си или пръцканото да ти ухае на хубаво. Това е готино. Но рядко се намират такива неща.

Играта е балансирана между реално опознавателни въпроси и хумористични догадки. Щеше ми се изцяло да беше минала в хумора. Тогава би била просто страхотна.

Заключение

Последно време имаме една игра с колега от работа. Измисляме си абсурдни супер сили от типа на: „Да можеш да копираш супер силите на другите, но никой друг да няма супер сили“, или „Да можеш да говориш с делфините, но делфините да не искат да говорят с теб“. Или – любимото ни – Винаги да имаш ясната увереност от коя врата на метрото искаш да излезеш, но след това забравяш кой си (защото иначе би била твърде голяма сила)“.

That’s the Question би била страхотна игра, ако се беше концентрирала в абсурдността на класическата дилема „Кое би предпочел“. Ако задам на някой въпрос – коя от тези супер сили би предпочел да има, това по никакъв начин не гарантира реална логика или опознаване на човека, но създава смях и ако щете забавен гийки дебат.

That’s a Question е фокусирана върху играта и най-вече върху баланса. Има и забавни неща, но има и клишета. Няма нищо нередно с играта като цяло… просто не мисля, че е най-вълнуващото нещо, което CGE са произвели. Да не говорим за Влада.

С други думи – пробвайте я, може и да я харесате. Особено, ако си падате по Dixit. Лично аз отдавна не съм от тези хора.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлично качество на компонентите… отново
  • Перфектна книжка с правила… отново
  • Тук-там оригинални моменти

МИНУСИ:

  • Тук-там не е достатъчно
  • Отговорите не са достатъчни
  • Вълнението не е достатъчно

Играта можете да си закупите от магазина на нашите партньори – Pikko Games. В момента е изчерпана, но не пречи да си я поръчате, за да ви я доставят.

Поръчай: That’s a Question

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.