Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Заглавието е такова, защото тази игра има сериозна фен база и искам да съм колкото се може по-деликатен и детайлен. От друга страна не се налага ТВЪРДЕ много да внимавам, защото и аз се качих на влака на групитата.
Through the Ages: A New Story of Civilization е ново издание на класическата Through the Ages, която в момента е на пето място в класацията на Boardgamegeek за най-добри настолни игри за всички времена. Очаквам скоро тази версия да надмине старата, защото средната й оценка е изключително висока (над 9!!!). Пък и по общото мнение – новата версия е много по-добра от старата.
Признавам си, не съм играл оригиналната, но по това, което съм чел – в края на ревюто ще ви спомена по какво се различава с оригинала.
Това, с което мога да я сравня обаче е незаконната й малка сестра от друга майка – Nations. Дизайнерът може да е друг, но се е съветвал с Влада при измислянето на Nations.
Общото мнение за Nations е, че тя е изчистената и опростена версия на Through the Ages. За съжаление, Nations не се оказа по моят вкус и… това направи желанието ми да правя ревю на Through the Ages колебливо. НО! Радвам се, че се реших да тествам играта! О, как се радвам!
Дори и да сте играли оригинала, пак ви препоръчвам да прочетете това ревю, защото ще говоря за някои аспекти, които не са в оригинала. Да, в края на статията ще ги обобщя, но все пак повтарям – не съм играл оригинала и може да пропусна нещо.
Най-добрата цивилизационна игра?
В много умове и класации, това е номер едно игра за развиване на цивилизации. Е… с уважение, но няма как да се съглася.
Да, в играта преминавате през епохи и купувате различни технологии и съвременни сгради, но… центърът на играта не е там. Усещането за развитие го има, наистина, но не е на чак толкова висок цивилизационен пиедестал. Играта ми напомни по-скоро на една друга Хватилска игра – най-сложното туловище, с което съм се сблъсквал – Mage Knight. Стойте мирни, казах само усещане. Като стигнем до механиките, ще се аргументирам.
Въпреки всичко, всяко действие, което извършвате в играта има тематичен оттенък. Ресурсите, работниците, щастието на хората ви, науката, дори инфлацията на ресурсите имат логично обяснение.
В играта, всеки играч развива своя цивилизация и въпреки, че всички започвате еднакво в процес на играта, благодарение на вашите лидери, армии, чудеса и технологии ще се различавате доста.
Играта ви дава пълна свобода да се развивате и точно заради това…
Through The Ages: A New Story of Civilization е една дълга, дълга игра
Ако играете дългата версия с 4 човека, играта ви вероятно ще продължи над 4 часа. Ако играете кратката версия – може би към два.
Аз не съм играл кратката версия и може би никога няма да го направя. Това е орязана версия, която би могла да служи единствено за „обучителна игра“, въпреки че що за обучителна игра продължава два часа?!
В тази кратка версия, освен че няма някои от най-забавните аспекти на пълната игра, няма и, за мен най-интересната част от играта, специалното точкуване в края на последната епоха.
Играта може да е дълга, но в нито един момент не съм я усещал да се влачи. Във всичките ми игри бях инвестиран във всичко, което се случва на масата. Това е игра, в която всеки си развива собствена цивилизация и рядко има директна конфронтация. Дори и понякога да не ви интересуват пряко опонентите ви, вие имате толкова много опции по време на вашия ход, че ще е добре да размишлявате и извън него.
Друго нещо, което е нетипично за дългите игри, това е… лекотата на игра. Чакайте, не вадете факлите! Играта си е сложна, така е. Имам предвид, че след изиграването на всички тези часове, накрая не се чувствам уморен психически и физически. Ярък пример за обратното – Игра на тронове!
Това не означава, че играта е излишно дълга. Съвсем не. Има много игри, които ви позволяват да си развивате стратегии и точно, когато е най-интересно, играта свършва. В Through the Ages вие ще имате време да направите всичко, което искате и след като сте завършили играта да се чувствате удовлетворени. След края на всяка игра никога е нямало чувството: „Еее, тъкмо щях да направя това и това, и това“. Не. Краят е точно там, където трябва да бъде.
За мен, играта е с чудесна дължина за това, което предлага, но ако все пак ако на някого му дойде в повече, спокойно. Влада е предложил механика, чрез която съвсем в рамките на правилата играч може да се откаже от игра и да не обърка геймплея на останалите. При нас се е случвало и това по никакъв начин не ни попречи да си завършим играта както трябва.
Безброй възможности!
Тук е частта, в която би трябвало да ви обясня механиките. Както се досещате, няма как да го направя в подробности. Няма как и да съм близо! Затова ще се опитам да ви пресъздам основните фази и усещане на динамиката в Through the Ages: A New Story of Civilization.
Всеки играч има собствено табло, върху което отбелязва всичко – колко ресурса има, колко работници има, колко войски има, колко са щастливи хората му, колко и какви сгради има. Освен това, встрани от таблото ще реди още карти – лидери, чудеса, технологии, допълнителни сгради, колонии.
В средата на масата се слагат няколко трака за наука, култура и военна сила. Освен това има и огромно табло, където се нареждат множество карти за купуване от играчите.
Политическа фаза
В тази фаза, играчът може да направи едно от няколко неща:
- Да нападне някого
- Да започне война срещу някого
- Да предложи мирен пакт на някого
- Да прекъсне мирен пакт
- Да се откаже от играта (не може когато си иска, я!)
- Да приготви събитие
Без да навлизам в подробности, играчите ще разполагат с определен брой политически карти. Някои от тях позволяват да се нападате, като за целта сравнявате политическите си сили. Защитникът има право да се защитава с определен вид карти. Ако нападателят успешно атакува някого, то обикновено краде някакъв ресурс от победения. Войната е на подобен принцип.
Мирните пактове са доста интересен елемент. В първата си игра не ги използвахме достатъчно, но веднъж щом схванахме ползите от тях се преориентирахме. Когато искате да предложите пакт с някого, вие слагате тази карта на масата и я насочвате към друг играч. На картата е отбелязано кой какъв бонус получава. Ето и рискуваната част. Другият играч може да ви откаже. Тогава вие просто си губите така ценното действие. С други думи, не можете да си позволите да предложите сделка, от която само вие ще спечелите. Трябва да помислите за това какво би искал другия. Тук няма еднопосочни уговорки!
Приготвянето на събитие е една от най-основните механики в играта. В ръката си ще държите вероятно събития, които касаят всички или определен тип играчи (примерно – играчът с най-силната армия). Това събитие го слагате в купчинка с „бъдещи“ събития. То със сигурност ще се появи по някое време и е добре да сте готови за него. Когато приготвяте събитие обаче, се обръща събитие от друга купчинка, приготвена по същия начин по-рано. С други думи, в Through the Ages няма случайни събития! Тук играчите определят глобалните ефекти! Знам,че това не е нещо ново за познавачите на оригинала, но аз намирам тази механика за феноменална! Всички често се дразним на голямата случайност от рандъм събития. Най-после – перфектен начин за контрол и на недиректно взаимодействие с останалите!
Фаза с действия
Източник на тази снимка: boardgamegeek.com
Това е основната фаза на играта и отнема най-много време. Тук ще избегна изброяването на действията, защото са твърде много. Това, което ще кажа обаче е, че играта ви хвърля в океан от избори, които на всичкото отгоре са трудни и могат да бъдат фатални за бъдещите ви решения.
В зависимост от това какво управление имате, вие разполагате с определен брой цивилни и определен брой военни действия.
Основното нещо, което ще правите е да купувате карти от централния пазар, като харчите определен брой цивилни действия, в зависимост от това къде на пазара се намира картата, която желаете.
Трябва да внимавате да не купувате наред, защото имате лимит на ръката. Когато запълните този лимит, не можете просто да изхвърляте карти. Трябва да изиграете някоя от тези карти. Почти всяка карта има изискване и можете да се озовете в зациклена ситуация. Внимавайте и с лидерите! Първо, можете да имате само един изигран лидер. Второ – По никое време на играта нямате право да имате два лидера от една и съща епоха – както на полето, така и в ръката.
Тези неща напълно задраскват от сметките, така нареченият „хейт драфт“. Тоест – няма да искате да вземате карти, само защото някой друг би ги желал. Аз се пробвах да направя нещо подобно в първата ми игра и взех лидер, който щеше да върши чудесна работа на опонента ми. За жалост… умения на лидера бяха тотално несъвместими с моята стратегия. Завърших си играта с Ганди в ръка и така през цялото време хем нямах лидер, хем ми пълнеше ръката.
Това, което ще ви отнеме най-много време са действията върху таблото ви.
Когато сложите сграда върху таблото си, вие все още нямате работници. Слагането на работник изисква или храна или „ресурс“. За да имате ресурс, трябва да сте го произвели в мина преди това. За да произвеждате добре, отново – трябва да имате хора в мините. (тематично кубчетата не са работници, а брой мини). От друга страна, трябва да внимавате да не произвеждате твърде много.
Ако в края на хода сте произвели твърде много ресурси, ще се появи корупция и ще загубите ресурси или точки. Ако пък сте използвали твърде много работници, трябва да им давате допълнително храна, за да бъдат доволни. Недоволните работници могат да предизвикат бунт и в този случай ще пропуснете жизнено важната фаза с произвеждането на ресурси.
Време е да обясня, защото играта мъничко ми напомни усещането на Mage Knight.
В играта има много от: „Това местя тук, за да взема това, с което вземам още това, за да сложа още едно, с което играя това и местя това, което ме праща напред по онова…“. Да, говоря за абстрактна комбинативност. Така е, споменах, че действията са логични и тематични, но когато искате да направите някой гениален ход, никога не се впускате в ролята на вожд на цивилизация. Вие се стремите просто да изкарате нужната комбинация. Това, което най-много ме прати към Mage Knight e елементът, когато някой започне да си прави комбинациите и започне да мрънка под носа си – „това за онова, за да преместя това“, а в същото време никой не му обръща внимание и си мисли как той самия ще си направи „това за онова…“.
Лично аз гледах да не изпадам в този комбинативен комплекс и се опитвах да бъда по-тематичен. Нека ви кажа, ако има желание има и резултат.
Моля ви, разберете, че това е игра, а не математическо уравнение (макар и понякога да изглежда точно като такова). Насладете се на темата, на идеята, на възможността за история и епичен разказ. Ако успеете, тогава гарантирам, че ще си изкарате страхотно. Просто… бъдете нащрек, защото е много лесно да се изгубите в чистото бутане на кубчета назад-напред. Ако имате такава склонност, накарайте някого да ви шибне шамар и да излезете от този схематичен кошмар.
В играта има много малко ресурси и трябва внимателно да ги оптимизирате, като си създадете двигател. Through the Ages започва бавно, но веднъж щом задвижите механизмите точките започват да ви заливат с всеки изминал ход. В края на играта, играчът с най-много културни точки печели.
Дотук с правилата. Ако искате да разберете „как да играете“, не разчитайте на този текст. Това е ревю. Препоръчвам ви да си дръпнете една от книжките, която ви обяснява точка по точка всяко правило. Спокойно, не са чак толкова сложни. Мен толкова време ме наплашваха, че е отвратителна трудна и има кила за четене@ Мен ли ще стреснете! Човекът дал девятка в BGG на Virgin Queen?
Преди и сега
Кутията на оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com
- Доколкото разбирам, в играта са направени някои поправки в баланса на някои карти от първата версия.
- Една от големите промени е в системата на военните карти. Сега е доста по-лесно да се защитава, което балансира твърде развитите цивилизации на военна мощ.
- Най-голямото подобрение обаче артът! Илюстрациите тук са великолепни и детайлни. Почти всяка карта пристига с уникален арт. Да, няма да се взирате твърде много, но наситените топли цветове придават на играта мекота и сякаш олекотяват иначе сложния геймплей.
Таблото в оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com
Карти с правителства от оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com
Оригиналната версия е с почти никакъв или твърде семпъл арт, само с два тона текст. И въпреки това играта е на пето място! Уау!
Въпросът: Ако имате оригиналната версия, трябва ли да си вземете новата?
Ами… не мога да кажа. Наистина. Просто не съм играл оригинала. НО! Ако сте като мен и знаете, че съществува нова подобрена, дори и с малко, версия на любимата ви игра… препоръчвам ви веднага да тичате да си грабнете по едно копие!
Заключение
Through the Ages: A New Story of Civilization е феноменална игра от 2015-та година, която съществува от почти десет години. Новата версия на отличната игра в топ 5 на BGG за всички времена само надгражда вече доказалата се класика с баланс, много малко нови механики и великолепен арт.
Ако сте играли старата версия и не сте я харесали, определено няма да харесате и тази. Ако сте фенове на оригинала пък, не се страхувайте, промените не са драстични. Все пак дизайнерът Влада Хватил е имал десет години, за да изслуша всичките си фенове.
Играта е дълга и сложна, но не бих я нарекъл тежка. Всичко е логично и тематично, което прави обясняването на правилата гладко.
Ходовете отнемат време, но динамиката на геймплея и ангажираността са на високо ниво, така че винаги сте инвестирани в преживяването.
Темата е „развиване на цивилизации“ и въпреки, че всичко в играта има логика, мисля че не мога да класифицирам играта като „Най-добрата цивилизационна игра“. Всъщност, Through the Ages дава повече усещане за абстрактна комбинативност и изграждане на двигател, отколкото разрастване на империя.
Това може да звучи негативно, но не е. Просто не очаквайте визуално разширение на цивилизация, а приемете играта за това, което е.
Комбинациите са безброй, възможностите също. Всяка повторна игра ще ви прави все по-добри, което значи, че начинаещите ще бъдат размазвани.
Това е от типа игри, в които имате много действия и всяко едно е задължително. Въпросът е да изберете какво можете да жертвате, за да бъде прогресът ви оптимален.
С други думи – перфектна игра откъм механики и динамика! Влада Хватил е правил множество игри през годините, но тази определено може да се класифицира като ненадминатият му отличник!
ПЛЮСОВЕ:
- Не променя твърде много доказалия се оригинал
- Безброй интересни избори и възможности
- Играчите са винаги инвестирани, дори и по време на чуждите ходове
- Солидни механики
- Страхотен арт
МИНУСИ:
- Времетраенето е около час на играч
- Кратката версия не си заслужава
- Няма усещането за развиване и разширяване на цивилизация
- Липсват ми отделни нации със специални умения
Повече информация можете да откриете от сайта на Czech Games Edition.
Ако още ви е трудно да откриете играта, не се притеснявайте. Съвсем скоро ще е широко разпространена!
