Архив за етитет: GaGa Games

Somnicum – Започва ли да се изчерпва темата?

Още една игра за сънища от 2017. По подобие на Dream Catchers и тук влизаме в пясъчните обувки на Сънчо, само че този Сънчо е малко по-различен. Той не просто дава някакви си сънища на хората по света – той мисли за дълбочината за сънищата. Има сънища, има по-дълбоки сънища, а има и сънища в сънища.

С други думи, в Somnicum ще менажирате „генезис“. И то не толкова лесен генезис. Ще обикаляте страната на сънищата и ще събирате различни тематики, които ще се опитате да свържете по някакъв смислен начин, а когато няма как – просто ще насаждате кошмари.

Somnicum е игра за събиране на комплекти. Вие се опитвате да изградите своя собствена пирамида, но обърната обратно. За да задълбаете в съня, който причинявате на вашия „клиент“, трябва да има две карти над нея. Най-дълбоките сънища се постигат най-трудно, но и дават най-много точки. Идеята е, че всяка карта дава точки, които се умножават по нивото.

С други думи, вие искате да слагате карти с много точки колкото се може по-надълбоко. Не всяка карта обаче може да се върже логично. Все пак това са сънища и трябва да имат някакъв тематичен смисъл, колкото и да sa абсурдни в сюжета си.

Картите са различни видове, а всеки вид има различно разпределение на картинки. Някои картинки могат да се намерят в различни видове карти. За да свържете една карта с друга, трябва поне една картинка да съвпада. Ако не – тогава сънят се чупи и това е лошо, много лошо.

В играта има токъни, които се вземат по различни начини и се харчат както като ресурс, така и като иконка, която да слагате на картите си, за да улеснявате преходите между сънищата.

Как се вземат карти обаче? По наподобяваща „Patchwork” схема. Играта е в три рунда, като всеки рунд се нареждат в кръг определен брой карти. След това една срещу друга се слагат две пионки, които се движат между картите. По време на хода ви имате от нула до две движение, като ако не се движите много получавате токъни, а ако се движите с повече от две, губите токъни. След като спрете някъде, вземате карта, до която сте спрели.

В момента, когато останат малко карти, или когато двете пионки се срещнат (и се изпълни още едно допълнително правило), рундът свършва.

Заключение

Somnicum е лека семейна игра със специфичен отнесен арт, който отговаря напълно на темата. Това е сравнително абстрактна игра за събиране на комплекти, тъй като механиките трудно могат да се оправдаят с някаква история, но въпреки това открихме, че постоянно хвърляхме тематични коментари и смешки свързани с илюстрациите и сънищата.

С други думи, по някакъв особен начин, Somnicum успява да създаде атмосфера. Геймплеят е лесен и се обяснява сравнително лесно, което прави играта подходяща за семейства или за нови играчи. Има ли нещо кой знае колко оригинално в нея – едва ли. Има ли по-добри игри от този тип – О, да.

Ако не сте твърде придирчиви геймъри като мен обаче си струва да я опитате. Не е лоша. Не е лоша…

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични тематични олюстрации
  • Оригинално представена тема
  • Атмосферата е добре пресъздадена

МИНУСИ:

  • Има по-добри игри с тази тема
  • Има по-добри игри в този жанр
  • Има по-добри игри…

Печенька 2.0 – мозъчен тръст от пияни руснаци

GaGa Games имат няколко известни заглавия, които са с англоезични издания или поне мултиезични, и са сравнително широко разпространени. Първоначално бях озадачен защо тяхна игра, която не само, че вече е с второ издание, ами дори и не e опитва да бъде преведена.

След това прочетох правилата (с допълнителната книжка на английски, която ми пратиха Гагините) и всичко ми стана ясно. Играта определено звучи като нещо, което само един дълбоко афектиран от водка и вероятно всякакви други случайни опиати руснак може да измисли. И тук не говорим за толкова странна игра. Съвсем не. Даже се изненадах колко добра, балансирана и изискваща стабилно количество мислене е Бисквитката. Въпросът е именно в темата на Печенката.

В играта се сблъскват най-нетипичните персонажи, които бихте очаквали не просто да се сблъскат, но дори и да се използват в… каквото и да е!

Играчите влизат в ролята на Персийци, които всъщност са котки… но не са персийски котки, химическия елемент Стронций, Бисквитката (която е най-нормалното нещо в тази игра), числото 37, цвета синьо и… косинус. Точно така, можете да играете с Косинус.

В основата си Печенката е абстрактна игра с карти, която се върти около идеята на Камък-ножица-хартия, но в много по-раздут вариант и в раздута тема.

Така. Не ме разбирайте погрешно. Докато играете играта няма да откриете нищо тематично, но от GaGa Games толкова са се отнесли с това да измислят някаква тема колкото да има, че нещата очевидно са излезли извън контрол.

Първо – всеки играч има собствено тесте с напълно идентични карти, но докато функцията на картите е една и съща, то илюстрациите са напълно различни и детайлни! Тук е моментът да похваля илюстраторите, защото картите изглеждат просто великолепно. Сладкият и абсурден арт на моменти дори пародира известни неща от попкултурата.

Кхъ…кхъ…

Второ – с всеки един от тези персонажи пристига и малка история за това защо той се страхува от определен персонаж и защо има надмощие над друг. Дори само да прочетете тази част от книжката няма как играта да не ви хареса. Признавам си, аз си падам по такива откачени напушении, така че мнението за геймплея вероятно ще бъде под влиянието на това, което и дизайнерът е вземал, докато е мислил тази абсурднящина.

Няма да ви разказвам напълно всичко, но само ще спомена, че например Бисквитката се страхува от Косинуса, защото за да се изчисли косинус, тя трябва да влезе във формата на триъгълник, а тя не иска да бъде рязана. Синьото пък се страхува от Бисквитката, защото синьото е цвета на Бсквитеното чудовище, а бисквитеното чудовище не може да живее без бисквитки, следователно бисквитката има власт над него. Няма да навлизам дори при числото 37, защото там нещата избиват вече на психария.

Идеята на играта е колкото проста, толкова и тежка мозъчна болка. Всеки играч получава тесте със следните карти.

  • По една карта от всяка роля в играта
  • Една карта с Флаг
  • Един меч
  • Един щит

По специална камък-ножица-хартия схема всеки иска да убие някой, като друг иска да убие него.

В началото на играта от друго тесте се раздават на играчите роли и така всеки си избира от неговото тесте ролята, която му се е паднала и я отделя.

След това започва играта. Всеки си избира карта с лицето надолу и едновременно всички я откриват. От първият играч започват да се въртят действията.

Всъщност само две от картите имат действия, другите просто издават информация.

Ако дадете карта с роля, показвате на хората, че очевидно не сте тази роля. Ако дадете флаг, нищо не показвате, но ако сте си запазили флага, в края на рунда ще получите една точка.

Ако играете меч, вие си избирате един от останалите играчи и слагате меча пред него. Ако в края на рунда сте познали, че това е вашата цел, получавате 3 точки. Освен това, този играч няма право да играе щит срещу вас.

Ако играете щит е същото, само че се опитвате да познаете кой ви гони и ще получите две, вместо три точки. И да, този играч, пред който сложите щита няма право да ви играе меч.

Играят се толкова карти, колкото са играчите и толкова рундове, колкото са играчите. Както виждате, правилата не са сложни, но изискват не само внимателно преценяване на това кой какво и кога играе, но и правилен тайминг, защото искате да дадете рано меч или щит, за да не могат да се отбраняват после от вас, но от друга страна с малко информация рискувате да не уцелите. Да не говорим за това, че обикновено другите играчи вероятно ще се объркат от вашите напълно случайни действия и ще действат спрямо тях, което ще доведе до тотален хаос!

Печенката пристига обаче не само с една игра. Втората игра отново се играе със същите карти, но концепцията е съвсем друга и е нещо между лъженка и Визини ефект.

В тази игра се слага тайна цел в средата на масата и играчите, по подобен на Coup начин, могат да лъжат за своите роли, но в крайна сметка се опитват хем да убият целта в средата, хем да се убият един друг. Обаче всеки играе с всички карти и в края на рунда всички убийства се случват едновременно… както се досещате, в игра, която е на принципа камък-ножица-хартия е трудно някой да остане жив. Защото всеки си казва – Знам, че отдолу е Синьо, но ако аз играя Бисквитката, за да го убия, то вероятно Пешо ще играе Конуса, за да ме прецака. Затова е по-добре да играя Персийците, за да му прецакам косинуса и да съм последния жив, което ми дава бонус точки, а Пешо ще отпадне. От друга страна, ако и Пешо си мисли това…  Нека ви успокоя, не си мъчете мозъците. Първо, защото ще влезете в безкрайна въртележка и второ, защото каквото и да дадете често ще се опира до случаен принцип, особено ако играете с 4 човека. Каквото и да дадете вероятно ще направите някакво убийство и вероятно ще умрете.

Всичко в кутията.

Заключение

Печеньката 2.0 се оказа абсолютна изненада. Странна игра със странна история на руски, никога непревеждана на английски. Очакваше се да е пиянска изцепка… и донякъде е такава, но в най-добрия смисъл. Изненадата не дойде само от това, че играта е всъщност доста добра, но и от това, че тези абсурдни картинки и историите всъщност са заблуда. Играта може и да е кратка, но изобщо не е лека. За да сте успешни, трябва дълбоко да поровите из мозъците си и да сметнете напълно объркващата на пръв поглед дедуктивна ситуация.

Ако не сте добри в дедукцията, вероятно ще ви размажат, а ако всички сте зле в този тип игри, хаосът и смеховете са неизбежни. С други думи, съберете си глупавата компания, извикайте ме да попълните бройката и можем да си поглупеем заедно в една омазана патаклама.

Вторият мод на играта също е интригуващ и изисква допълнителна доза блъф, но той по-често се опира до случайност, така че на нас лично не ни допадна особено. Но дори и само заради първия вариант, играта определено си заслужава. Ти да видиш!

ПЛЮСОВЕ:

  • Идиотска история с идиотски арт
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей
  • Предизвикателна дедукция

МИНУСИ:

  • Заради забавните илюстрации много хора биха се залъгали, че играта безумна. Не е.
  • Вторият мод не е кой знае какво
  • Играта е разпространена единствено в Русия

Както казах, играта се намира трудно, но ако случайно ви се намира път към Русия, първо поздравете държавната им поща, защото се оказа, че има по-зле и от нашата, и второ – посетете магазините на GaGa Games – Ще си откриете нещо интересно. Ако не ви се ходи до Русия, или просто сте нормален човек, на който не му минават такива странни мисли през главата, можете да кликнете на трезвия линк отдолу и да разгледате лудориите на братята руснаци.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.gaga-games.com/“ target=“blank“ ]GaGa Games[/button]

Sky Heist – 3…2…1… 3х7!

Отново ще говоря за GaGa Games и отново ще ви покажа заглавие, което не можете да откриете извън рамките на Русия. Което предполагам скоро ще се промени, тъй като в кутията има и правила на английски.

За разлика от Gentleman’s Deal тук обстановката е доста по-семейна, въпреки привидно агресивната тема – обиране на дирижабли в стиймпънк атмосфера.

Когато видите компонентите, ще си кажете, че това е обикновена абстрактна картова игричка – в крайна сметка говорим за неогромно тесте от карти, повечето от които са просто с числа от 1 до 7.

Всъщност, Sky Heist изненадващо добре симулира престрелка за плячка… до някаква степен.

Преди всичко, трябва да влезете в играта с нагласата, че това е семейно приключение и няма да откриете кой знае каква стратегия, тактика или каквито и да е важни решения. Sky Heist е филър игра, която може да се играе и с деца. Няма да ви натовари кой знае колко, но това почти безмозъчно преживяване трае петнайсетина минути, така че може пък и да се иззабавлеете, колко му е.

Целта на Sky Heist е всички заедно да подготвяте плячка в средата на масата, като същевременно си зареждате и пистолета с по-добри куршуми от опонентите. В някой момент ще се появи шерифа и това значи да гепиш мангизите и да бегаш. Затова някои ще останат с пръст в устата, а други ще се пострелят за повече от плячката.

Геймплеят е леко особен за обясняване, но те и руснаците са си особени, така че нищо чудно някъде в процеса на дизайн да има замесено някое друго шише водка.

Всеки играч получава пет карти. По време на хода си играчът или сваля карти в купчината с плячка или играе карта „Event”, която прави някое не чак толкова интересно умение.

Можете да свалите карти при плячката по един от следните начини:

  • Колкото искате карти с еднаква стойност
  • Колкото искате карти, стига най-голямата да е равна сбора на останалите. Само на един човек когато съм обяснявал правилата не му се стори странно това правило и той беше руснак (Усещате ли как соросуида избива в мен).
  • Можете винаги да сложите каквато и да е карта

Най-важното е, че не само по време на вашия ход, но когато си искате преди „престрелката“ можете да си „зареждате“ пистолета. За целта, просто слагате колкото и които си искате карти с лицето надолу пред вас. Трябва да внимавате обаче, защото тези карти ви се броят към лимита на ръката.

В момента, в който се появи втора шерифска карта, играчите вече могат да стартират престрелка по време на хода си. За целта, те трябва да сложат ръка върху плячката. След това всички останали трябва да побързат и да сложат ръка върху неговата. Последният излиза от престрелката (съответно рунда).

След това се сравняват куршумите на играчите (ако са си подготвили такива предварително). Който има най-много еднакви (при равни се гледа по-високото число) взема всички карти от плячката и прибира половината. След това играчът със следваща по сила комбинация взема останалите и отново взема половината. Така първите трима събират карти. Няма никакво значение числото на картите в плячката. Гледа се просто колко карти имате. Записвате си бройката на лист и така няколко рунда. Това е.

Заключение

Sky Heist е дребен и хитър филър с добри идеи. Зареждането на пистолета по всяко време е готина концепция и създава усещане за спешност, а елементът за бързина е тематичен и лично за мен добре дошъл. Артът е готин и цялостната атмосфера е свежа.

Но няма какво да си кривим душата. Sky Heist е от онези игри, които ще ви омръзнат доста бързо. От онези, които ако ви предложат да играете няма да откажете, но честно казано, не бихте се и сетили за тях, ако някой ги сложи на масата… дори и да сте ги играли преди това. Sky Heist просто не е достатъчно запомняща се.

С други думи… Sky Heist е нелоша игра, която ако ви изпадне на добра цена може и да си я добавите в колекцията, особено ако играете с деца. Въпреки това има много по-добри филъри за това времетраене.

Свежа е, но като дъвка. Вкусът бързо се изчерпва.

ПЛЮСОВЕ:

  • Приятни илюстрации
  • Хитри идеи
  • Светкавичен геймплей

МИНУСИ:

  • Нищо вълнуващо

И пак – ей ви на един линк към GaGa Games, защото все още Sky Heist трудно се намира.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.gaga-games.com/“ target=“blank“ ]GaGa Games[/button]

Gentleman’s Deal – Ако са ви останали още приятели за губене…

По принцип играя игра поне два пъти (често повече, в зависимост от нужната дълбочина за ревю), преди да изкажа глупавото си мнение, което можем да официализираме с помпозния израз „ревю“.

След първата ми игра на Gentleman’s Deal ви гарантирам, че това ми беше и последната. Стоп! Не бързайте, защото това не означава, че играта е лоша. От друга страна съм я играл само веднъж, така че може изобщо да не ме слушате, така че беше ми приятно.

За тези от вас, които сте още тук – веднага казвам. Gentleman’s Deal е всъщност отлична игра, която върши идеално това, към се цели. А това, което цели е да троши приятелства. Сега ще кажете – „Ама ти нямаш приятели, така че от какво се притесняваш?“ Така е, аз съм тъжен човек… което прави събирането на минимума за играта от 5 човека още по-трудно.

Gentleman’s Deal е игра за от 5 до 10 човека, която ни заплюва в лицето с откровената лъжа, че продължава 30 минути. Това е все едно да кажеш… че игра, която продължава два часа, продължава 30 минути.

Всъщност, играта може и да продължи по-малко от два часа, но е болезнено възможно да продължи и над три. Ако искате да контролирате ценното си време, дори дизайнерът ви препоръчва да ползвате някакъв вид таймер.

Сега пък таймер? Личи си, че съм играл само веднъж играта, обяснявам я отзад напред.

Както името подсказва – Gentleman’s Deal е игра, в която се правят сделки. Но не какви да е сделки. Говорим за шумни, напрегнати, агресивни и твърде нечестни сделки. Ако не обичате социалните игри, или пък сте по-плах човек, който трудно може да се защити вербално, след като ви засипват с обвинения и спекулации, тогава по-добре спрете да четете.

И не, това не е Resistance или Avalon. В тази игра няма нищо скрито, освен парите, които си държите в личния сейф. Което всъщност е достатъчно голяма причина за всякакъв вид спекулации, тъй като победителят след определен брой рундове е играчът с най-много пари.

Играчите влизат в ролята на заможни и авторитетни фигури в малко забутано градче, в което няма никаква логика да живеят заможни и авторитетни фигури. Само дето има всякаква логика, защото точно в такива живеят заможните и авторитетни фигури, които не искат да се показват много много пред хората. Това пък защо? Ами защото парите, които тези хора са натрупали, за да се качват по масите всяка петък вечер, са ги натрупали „под“ много други маси.

С други думи – цялата игра се върти около едни съмнителни фигури, които делят едни съмнителни пари по един съмнителен начин.

Nothing to see here…

Всеки играч получава по един сейф (параван), зад който ще крие парите си. На масата се нареждат 6 роли (политик, индустриалец, шериф, шеф на мафията, репортер и банкер). Тези роли ще се сменят между играчите постоянно, като ще им дават различни специални умения.

Всеки ход различен играч е „дилър“. Той тегли карта от специално тесте. На тази карта е указано колко пари и какви роли трябва да разпредели между останалите играчи (и него) от тайните си сделки. Защо иска да ги разделя? Ами за да не го издадат на полицията. Тоест, дилърът иска всички да са доволни, или по-правилно казано – доволно подкупени.

На всяка карта винаги има указани три роли и сума от между 12 и 16 милиона.

Тази карта дилърът никога не я показва. Или поне, докато сделката не бъде извършена. Дилърът решава на кой какво ще даде, но гледа все пак да остави нещо и за себе си. Той раздава роли („съучастници“) и пари. След като раздаде първия път, настъпва истинския фокус на играта. Започва обсъждане, предложения, заплахи и изнудвания. Това е дипломация в най-чиста форма без никакви тайни цели, които играта да ви поставя. Тоест, всичко зависи от начина ви на комуникиране. Ако сте твърде убедителен, можете да си изпросите повече пари, но тогава на другите може да не им хареса. Ако пък сте твърде агресивен, могат директно да ви изключат от сделката, ако не сте достатъчно добър изнудвач.

След като тази брутална, агресивна и шумна част завърши (която доста ми напомня на City of Horror), дилърът има право на още едно разпределение. След това идва моментът на гласуване.

Всички едновременно гласуват с палец нагоре за „Съгласен съм“, палец надолу за „Несъгласен съм“, пистолет нагоре за „Супер съгласен съм“ и пистолет надолу за „Айм-а-гангста-бейби-нъц-от-мен“.

 

Пистолетите нагоре или надолу са двойни гласове и можете да ги ползвате само три пъти в играта, което не е чак толкова рядко, при положение, че играта трае 7-12 рунда (в зависимост от броя на играчите).

Ако сделката мине, всеки получава това, което му е обещано и дилърът разкрива картата си, за да се види и той колко взема – по презумция, при обсъждането винаги дилърът е изтеглил 16, въпреки че всички 16-ки вече са минали. Играчите просто никога не вярват на дилъра.

Ако сделката не мине, дилърът отива в затвора и е изключен от гласуването за следващия рунд. Той все пак ще може да получи нещо, ако някой е благосклонен, но едва ли – защо да му даваш нещо, ако той няма право на глас.

Ако пък някой не е получил нищо от успешна сделка, тогава свиква бандата и получава „Gang” карта, която му дава +1 глас към следващото гласуване.

Така. Това са основните правила, а ето и ролите, около които се върти целия геймплей. Сами по себе може и да не носят много пари, но често служат за разменна монета или чисто и просто изнудване, защото имат голяма власт при гласуването.

  • Шериф – Ако някой иде в затвора, само той получава 2 милиона
  • Индустриалец – Взема 1 милион ако сделката мине
  • Банкер – Взема по 1 милион за всеки съсед, който е получил нещо от сделката
  • Политик – „Пищовите“ носят 4 вота, вместо 2
  • Репортер – Получава по 1 милион за всеки съсед, който използва „пистолет“
  • Шеф на мафията – Дилърът получава карта с банда, ако шефът на мафията гласува за неговата сделка положително
Йеа боии

Заключение

Gentleman’s Deal е агресивна игра на чисти преговори, в които в продължение на два часа няма да млъкнете, за да може да си издействате вашето. Ако мълчите, също може да е от стратегическо значение, защото минавайки между капките може и да спечелите. Важното е да убедите другите, че нямате много пари и да спекулирате, че други имат повече. Това е игра, в която никога не може всички да са доволни. Във всеки един ход ще се налага да отцепвате хора и да отрязвате някого. Точно това може да бъде изключително фрустриращо и напрягащо. За много хора това ще донесе горчив вкус в устата.

Ако обаче я играете в правилната компания ви гарантирам сигурен успех. Ако няма обидчиви, а само хора, които са  фокусирани в играта през цялото време съм сигурен, че макар и да се чувствате уморени от напрегнатите преговори, накрая ще усетите Gentleman’s Deal като преживяване.

Ако търсите тема… това е една от най-тематичните игри, които последно време съм играл, а най-интересното е, че темата не идва от правилата, а самите играчите. Всичко, което правите е тематично и макар да не се налага да влизате в роли, вие ще го правите неусетно.

Започнах с това, че съм играл играта веднъж и може да не приемате това мнение за напълно правилно, но ако познавате всички карти и откриете правилния начин за общуване и изолиране на други играчи, и играете винаги с една и съща компания, мисля че това ще бъде сигурен победител във вашата колекция. Мене кучета ме яли, ако щете ме отразявайте…. важното е на Владо да не му давате никакви пари тоя ход.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изключително тематичност без почти никакви правила
  • Всички са ангажирани през цялото време
  • По-скоро преживяване, отколкото игра

МИНУСИ:

  • Преговорите могат да са напрегнати и уморителни (особено като сте дилъри)
  • Играта може да бъде твърде агресивна
  • Продължава много повече от абсурдният надпис „30 минути“

Ето и лошата новина. Пичовете от GaGa Games още търсят начин за дистрибуция на Gentleman’s Deal извън Русия и като го намерят ще можете свободно да си я закупите. Засега… можете да посетите сайта им и да следите прогреса на ситуацията.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.gaga-games.com/“ target=“blank“ ]GaGa Games[/button]

Ин совийет Раша, Гоблинс дайс ю!!! a.k.a. Gobline Dice ревю

Когато получих играта Goblin Dice искрено се надявах вътре да има миниатюри, не за друго, но идеята за гоблини лекоатлети, която се породи в съзнанието ми ме разсмя още преди да съм видял съдържанието на кутията. Е! Миниатюри нямаше, но въпреки това първоначалната емоция се запази.

Какво е Goblin Dice, с под заглавие на руски „Гоблински кости“ (буквален превод)… на пръв поглед играта не е нищо претенциозно. Но, едно голямо НО, под малкия спретнат капак се крие едно вълнуващо парти изживяване за цели шестима играчи.

И преди да съм започнал с изброяване на нещата, които харесвам или не, искам да ви разкажа за играта.

Имаме гоблини – не говорим за страшните митологични създания, а за онези малки зелени симпатяги с големи уши, остри носове, безкрайно чувство за хумор, сръчност, идейност и слабост към запалване и взривяване. Изцяло изградени в духа и стилистиката на „Warcraft“ нашите лекоатлети са готови да се впуснат в това необичайно за тях приключение, а именно шампионата на „Магическия камък“ – по всяка вероятност „Похитен от д-р Джоунс“. Целта на тяхната надпревара е да достигнат финала възможно най- бързо с помощта на два зара и ловкостта на техните треньори (това сте вие). Първият гоблин достигнал финала печели, a останалите биват прегазени от каменното гюле. Другия вариант за победа пак включва премазани опоненти, а победител е последния гоблин, достигнал най-близо до финала, защото магията на камъка пощадява последния оцелял играч.

Механиката на играта е лесна, гоблините се движат с помощта на зарове, комбинирани с ловкостта и бързината на играчите, а гюлето се засилва или забавя спрямо наклона на терена. Картата винаги е различна, благодарение на разнообразните теренни плочки. Най-лудата ни игра, която приключи в 4 хода беше по терен с наклон изцяло на долу и разбира се всички опоненти бяхме премазани. Освен движението със зарове всяка плочка от картата има и бонус опция, която въздейстъва върху играчите. Фигурките са картонени върху цветни стендове. Заровете са 2 см. от хубав полимер и се търкалят еднакво добре както върху гладка маса, така и върху покривка.

Играта пристига с инструкции на английски и руски, защото трябва да уважаваме родните играчи. На последно място за рисунките и художественото оформление на играта искам да кажа БРАВО! Защото благодарение на тях играча може да се потопи и наслади в дълбочина от цялото изживяване. Сама по себе си всяка плочка е произведение на изкуството. Изпълнени със свежо усещане и с вмъкната шегаджийска нотка, те ни карат да се усмихване, дори когато каменното кълбо прави на палачинка нашите претенденти.

В обобщение ще кажа, че играта е бърза, забавна, с капацитет до шестима играчи, има красиви и практични компоненти, ясни и точни правила и обяснения. Лично за мен няма отрицателни качества, защото се играе минимум веднъж на всяко наше събиране с приятели. Ако сте фенове на леките и забавни игри със свежо излъчване – това е вашата игра.

За повече информация, определено посетете сайта на производителите с тов звънко име.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.gaga.ru/“ target=“blank“ ]Gaga Games[/button]

Steel Arena: Friday Night Robot Fight – Бой с роботи, к’во искате повече!

Винаги съм харесвал биткаджийските „Арена“ тип игри, в които просто влизаш и раздаваш шамари и ритници без много-много да му мислиш.

Steel Arena хваща напълно духа на това настроение, като използва една от най-перфектните теми за целта – бой с роботи.

И не, това не е Battlebots, предаването, в което куци кутийки с батерии се млатят за това кой ще успее да бутне другата костенурка по гръб.

Ако трябва да се сравнява с нещо, Steel Arena повече прилича на Трансформърс + „От скрапа“. С други думи – няколко робота тършуват из скрап, за да си открият (или направят, зависи от интерпретацията ви по темата) оръжия, брони и всякакви други машинарии, които да завинтят по тялото си.

След това ги използват по противниците! Първият, който успее да начупи десет части от противниците печели, или ако някой е дал тотал щета, тогава играта приключва и се броят трофеите (частите, които отчупвате от колегите ви).

Първото, с което ще се сблъскате щом отворите кутията е липсата на миниатюри. Човек би очаквал нещо YEAHGR! Фигурки, с които да си прави пиу-пиу и пш-ба-баам по роботи, но всъщност не – получавате за всеки робот по голяма звездообразна плочка, към която ще се прилепват всякакви модули, както и малък шестоъгълен токън, който да се движи по картата.

Мисля, че стилът на играта успява да превърне тези токъни и плочки по-скоро в хомогенна смес, отколкото в липса. С други думи – цялата работа някак си се връзва.

Към това трябва да добавя, че артът е бижу! Можете да видите от снимките, но шарените и ярки цветове, заедно със свежарската леко анимационна графика прибавят лековатост, която си отива с атмосферата, за която вече споменах.

Сетъпа на играта е най-голямата тегавиня, която Steel Arena може да ви причини, тъй като в зависимост от броя на играчите, централното табло се сортира и нарежда по различен, почти случаен начин. Това си отнема доста чувствително време, което е леко дразнещо.

Въпреки това, след като започнете игра, като изключим няколко тромави неща в символите, геймплеят върви гладко и светкавично. Тук говорим за 30 минутна игра, приятели. Може би и по-малко. Това е както чудесно, така и „бъг“ в системата, за който ще говоря след малко.

Цялостната идея на играта е, че вие всеки един ход „програмирате“ своя робот да прави движения, маневри и атаки. Но тук програмирането е чисто тематично. Нищо в механиките не предполага класическото почти сляпо планиране като в игри като Robo Rally.

Има четири вида модула в играта:

  • За движение
  • За маневри
  • За атака
  • За защита

По време на играта вие ще ги събирате и ще си ги лепвате за робота. Можете да имате максимум 12, но това едва ли ще се случи. Ако имате 6 или по-малко пък роботът ви се окипазява и става по-слабичък.

От всеки вид има сума ти плочки. Примерно от тези за движение някои ви позволяват да прелетявате, други да да се движите повече, трети да се приплъзгате. Тези за атака са също всякакви – пушки, резачки, гранатомети, лазери… Маневрите пък са изключително важни, защото без тях ще се движите само натам, накъдето гледа робота ви.

По време на хода си имате две действия и след всяко ползване на модул, той прегрява. Ако искате, вместо да карате ход, можете да „охладите“ всички прегрели модули. С други думи, класическо „rest” действие.

НО! Има модули, които никога не загряват, както и такива, които са ви безплатно действие. Тоест, след като ползвате „безплатен“ модул, веднага можете да ползвате и още един. А има и немалко незагряващи модули с безплатно действие. Тези са си направо счупени!

Защитните модули са сравнително пасивни. Обикновено те ви предпазват от определено посока на атака (отпред, отстрани, отзад), понякога от всякъде. Когато някой ви удари, вие можете да „прегреете“ някоя броня и тя да попие част от щетата. Останалата част влиза в робота ви, като за всяка щета давате на нападателя си някои от вашите така ценни модулчета. Той не може да ги ползва, но са му трофеи за края на играта.

И така се въртите и се млатите през поле пълно с изхвърлени на боклука оръжия и модули, както и различни препятствия или бункери, докато някой не събере 10 модула, един играч не излезе от игра или свършат плочките.

ТАКА! Има два проблема, с които се сблъскахме с тази игра. Първият е абсолютно неинтуитивните иконки, които на всичкото отгоре не са добре обяснени в книжката, да не кажем, че някои направо не са.

Постоянно трябва да ровим и да интерпретираме объркани правила на иначе съвсем просто нещо.Със сигурност играта има нужда от стабилни външни референции, защото всеки модул прави различно нещо и понякога не е толкова лесно да разбереш точно какво.

С това се свиква, окей. Вторият проблем е по-сериозен и за щастие, поне според мен, поправяем с малко домашни правила.

Говоря за края на играта. Steel Arena носи леко усещане на „строене на двигател“ и „подобряване на герой“. По време на играта вие си правите идеалния за вас робот и всеки ход той се превръща във все по-вълнуваща машина и докато тъкмо когато сте решили, че започвате да мачкате… играта приключва.

Проблемът ми не е свързан с десетте трофея или елиминирането на играч. Говоря за другия край на играта.

В края на всеки ход вие вземате плочката под робота си и я слагате някъде. Можете да я държите с лицето надолу да не се издавате какво сте намерили, докато не я ползвате. След това, дупката се запълва с нова плочка от предварително изготвено тесте от плочки. Когато това тесте приключи, играта тегли гилотината. И наистина краят се усеща като гилотина. Сякаш е дошла майка ви в стаята и ви е накарала да прибирате DnD-то, точно когато влизате в най-богатата пещера, пълна с безценен луут. Да не говорим колко часове подготовка е изразходил тъжния „дънджън мастър“.

Ние открихме решение на проблема… и то е изключително просто. Препоръчваме ви да не вадите излишните плочки, както пише в сетъпа. Препоръчваме ви да бухнете всички останали плочки в купчинката. Да, играта ще трае близо час, но за мен тези 30 минути, които гонят GaGa Games така или иначе ми изглеждат като самоцел.

Има и още един дребен проблем. Играта е напълно небалансирана в базовия си вариант. Някои плочки са с пъти по-полезни от други. Да, вярно е, че на гърба на плочките пише тяхната сила (от 1 до 3), но дори и във всеки един от тези видове има изключителна липса на баланс. За мен това не е проблем, защото Steel Arena е до чистите ритници, юмруци и пушки, но някои хора може и да се издразнят. Добрата новина за тези хора е, че играта предоставя мод, в който всички плочки се нареждат с лицето нагоре. Така ще можете да преценявате къде и кога искате да се наместите. Е… така или иначе новопоявилите се плочки ще са на случаен принцип, така че все пак от шанса не можете да избягате.

Заключение

Steel Arena: Friday Night Robot Fight е точно това, което звучи – главоломно бухане по тенекиени мутри с тежки и пресилени оръжия. В играта има всичко – от задоволително рязане с резачки, до хумористични лафове и забавни илюстрации.

Компонентите са изключително качествени. Всъщност, компонентите са просто един тон дебели плочки, които си редите около централния модул – вашия личен робот.

Steel Robot не е перфектна игра, но това не ни е пречило в нито една от нашите игри. Да, тя е крайно не балансирана, да, фрашкана е със случайност и да, има проблеми с правилата и символите. Но в крайна сметка, всеки път сме играли с усмивки и с подмятане на тематични реплики и заплахи. Самата игра ви вкарва в нещо като ролево преживяване, която е типично за момчета, които се бият с войничета.

Мисля, че знаете какво да очаквате…

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тематика
  • Тематичен геймплей
  • Отлични компоненти и илюстрации
  • Огромно разнообразие
  • Лесни правила и бърза игра

МИНУСИ:

  • Проблеми с книжката с правила
  • Проблеми с баланса
  • Проблеми с дължината на играта

Играта не може да се намери май никъде, но докато тръпнете, можете да се поровите из сайта на братушките.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.gaga-games.com/“ target=“blank“ ]GaGa Games[/button]