Архив за етитет: ankama

Kingdom Run – за социални състезатели

Последно време ми върви на игри със състезания. Явно това ми е новото “нещо“.

Kingdom Run може да се определи като детска игра, въпреки че открих, че работи отлично и като филър игра за геймъри.

Геймплеят продължава около 20 минути и създава учудващо количество социални моменти.

Ако трябва да я сравня с игра, бих могъл да го направя с атмосферата, която създава Banjooli Xeet.

Идеята тук е, че имате собствени 4 състезатели, които искате да закарате колко се може напред по пистата, но по време на вашия ход е твърде вероятно да движите не само вашите, но и пулчетата/състезателите на другите играчи.

Точно както в Banjooli Xeet, вие хвърляте зарове по време на вашия ход и се опитвате да комбинирате различни символи така че да работят идеално за вашия отбор от състезатели. В Banjooli вие можете да хвърляте наново само веднъж, а тук действа класическото правило на Yahtzee – тоест, можете да хвърляте наново два пъти.

Докато в Banjooli получавате цели в началото на играта, в Kingdom Run е ясно какво искате да направите – трябва да закарате колкото се може по-напред състезателите си. Ако преминете финала вземате много точки, но на някои от предните места също бихте могли да се нагрухате.

Всеки зар показва 6 символа (като един от тях се повтаря), като не можете да ползвате едно действие повече от два пъти… с малки изключения.

Най-оригиналната част от играта се крепи на едно малко правило – не можете да имате повече от 4 състезателя на едно поле. Ако някъде има вече 4, вие игнорирате полето. По този начин вие можете да манипулирате по вълнуващ начин ситуацията, в която се намирате.

Единствената пречка, която ще срещнете откъм терен са няколко локви (или както ги наричат в книжката – езера). Ако влезете в локва се излиза трудно, така че гледайте да ги прескачате.

Ето и какво правят символите:

Движение (х2): Хващате колкото искате състезатели от едно поле, стига да не е от локва (не е задължително да са само ваши) и започвате да ги разпределяте в стандартен манкала стил – тоест, слагате по един на всяко следващо поле, като прескачате запълнени полета. Това е хитър начин да придвижите себе си, като по пътя пъхнете някого в локва. Тук идва и социалния елемент, защото някои хора ще бъдат прецакани от вашия избор, докато други ще се мръднат напред.

Локва: Излизате от локва или влизате в най-близката локва. С този зар можете да се придвижите лесно напред, но после излизането може да е трудно.

Магически прах… или нещо такова: По този начин карате някой да заспи (точно като магията в Banjooli). Заспалите не могат да се движат без да се събудят с ефекта на същия зар.

Копиране: С този зар копирате друг зар. Не можете да копирате два пъти един и същи зар обаче.

Крадене на точки: В началото на играта се раздават няколко точки между играчите и ако ви показва тази страна зара, вие можете да откраднете точка от някого. Това е странна мини игра, която стои леко в страни от всичко останало.

Заключение

Kingdom Run е чудесна семейна игра, която работи с деца над 8 годишна възраст. Моят почти 6 годишен син играе игри за 8-10 годишни, но за него някои от механиките тук му дойдоха сложни. Той искаше единствено да краде и да прави мръсотии… чудя се откъде ли го е научил.

Ако обаче вие имате компания от десетина годишни, смятам, че Kingdom Run развива математически умения, известна доза планиране и дипломация, тъй като прецакаването е неизбежно. Само гледайте да не се изпокарате.

Играта трае не повече от 20 минути, така че всичко казано дотук работи и за филър игра с геймъри. Да, това не е най-добрата игра със състезание, но мисля че е добро допълнение към колекцията на феновете на този жанр.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежарски арт
  • Бърз геймплей
  • Изненадващо добър социален елемент
  • Възможности за хитри и задоволителни ходове

МИНУСИ:

  • Някои от правилата звучат по-сложно, отколкото всъщност са
  • Краденето на точки стои като залепена механика

Trool Park – Семеен парк за труулове?

Повечето компании трябва да вземат пример от Анкама, когато стане въпрос за презентация. Компонентите винаги са им отлични, а илюстрациите изпълнени с ярки и силни цветове. С други думи – компанията си обича шаренкото.

Trool Park e… странна игра, която изненадващо работи за целта си. Тематично, вие строите собствен лунапарк в нещо като фентъзи сетинг. Все още не съществуват достатъчно добри игри с тази тема, а единствената, която изпъква силните черти на „лунапаркството“ – Unfair, според мен е засипана от тълпа хейтъри, водени от вожда Том Васъл.

Определено тематичността не е най-силната черта на Trool Park. Да, купувате си различни атракции и будки, но всичко, което ще гледате е цвета на плочка, умението й и иконката за климат в единия ъгъл.

Играта бързо се абстрактизира от тези три неща и в нито един момент няма да развиете някакво усещане за строене на лунапарк.

Това, което ще развиете обаче е някакъв мини двигател, който работи успешно за филър игра като тази.

Играта се развива в 8 рунда. Всеки рунд, вие ще си вземате по една атракция, ще обръщате случаен климат, който ще активира атракциите ви, ще се движите по три трака и след това ще отбелязвате точки спрямо предварително изтеглена карта и позицията ви на всеки от трите трака.

Звучи странно и абстрактно. Донякъде е. Поне докато не усетите фокуса на играта и комбинациите, които можете да съставяте всеки ход.

В средата на масата има дъска с атракции. Всеки играч избира тайно коя атракция иска и след това всички показват изборите си.

Тук идва особен момент. В играта има устройство, по което се плъзгат цилиндри с цветовете на играчите. Тези цилиндри показват приоритетността на играчите. Ако двама са избрали едно и също нещо, играчът по-напред взема нещото… след което цилиндърът му отива най-отзад.

По-особеното е, че този, който не е взел нищо, не само, че ще има втори шанс да си избере от останалите плочки, но и дори ще получи малък бонус. С други думи, понякога вие искате да сте последни. По този начин ще се вземете бонус И ще се придвижите по-напред в приоритетността.

В началото на играта ви е почти все едно коя плочка ще вземете, но към края ви устройват малко – добър символ на игра с добре изградена механика за двигател.

Всяка плочка има някакъв ефект, който е свързан с цветове на други плочки и често с натрупване от даден вид плочки, можете да изкарвате доста точки или движение по тракове.

Въпросните тракове са важни, защото те ще ви изкарат 90 процента от точките.

В началото на всеки рунд се обръща карта, която показва кой от траковете ще дава точки. И понеже траковете са три (колкото картите), случайността не е голяма и знаете какво горе-долу да очаквате.

Освен тези карти има и три токъна за три различни климата. Време е да ви кажа и че личните бордове на всеки играч са разделени на три части, като всяка част има различен цвят. Не. Не отговарят на климатите. Отговарят на трите трака. Повечето плочки обаче имат символ с климат. Когато в края на хода се обърне един от климатите, вие гледате всички ваши плочки с този климат и къде се намират. Ако всички са в едно поле – ще се движите доста по един трак, но можете да ги разпределите по повечко полета и да се движите балансирано.

В началото ще се бъркате повечко, защото има три трака, три времена, три места по личните бордове, цветовете на плочките, на борда и на символите означават различни неща, но има повтарящи се за различните дейности… Въпреки това, само след едно изиграване всичко ще кликне на място. И няма да имате нужда от кой знае какво търпение, защото играта е не повече от 30 минути.

Заключение

Trool Park е странна игра, но може да влезе под кожата ви, защото е… „приятна“. Играта не използва непознати механики, но ги смесва по хитър и абстрактен начин. За съжаление, нищо в играта няма да ви крещи „лунапарк“ и няма да усетите развиваща се история в нечестно изостаналия жанр, но механиките работят. Изграждането на двигател е отлично, а случайният елемент може и да изглежда твърде сериозен, но всъщност решенията ви имат отношение към успеха ви. Единственият по-сериозен проблем, който имам с тази игра е нейната преиграваемост. Да, плочките излизат по различен начин, но уменията не са безкрайно разнообразни, а точкуването винаги е едно и също. Не мисля, че решенията ви ще бъдат толкова различни всеки път. Доволен съм от това, което има в Trool Park, но искам още.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти и илюстрации
  • Бърз геймплей
  • Оригинална система за приоритетност
  • Добра система за изграждане на балансиран двигател

МИНУСИ:

  • Темата не се усеща, можеше да бъде всякаква
  • Преиграваемостта е под въпрос
  • Системата с цилиндрите не е за хора със слаби сърца и дебели пръсти

Monster Slaughter – всичко, за което си мечтаех!

Осъзнавам, че заглавието е подвеждащо, защото очевидно не говоря за ябълков пай с вкус на чийзкейк, затова ще поясня.

Monster Slaughter взема една от любимите ми „guilty pleasure” теми във филмите (чудовища-срещу-тийнейджъри-в-изгубена-хижа) и я презентира по перфектен за целта начин. Искам да кажа – Пер. Фек. Тен. Едно от най-големите ми разочарования до този момент беше Pandemonium – игра с невероятен потенциал и дори с много повече референции от нърдски ужаси, трилъри и B-филми, но геймплеят беше твърде комплициран за иначе безумната тема.

Monster Slaughter е най-после Cabin in the Woods в настолна версия. Тук има всичко – и вампири, и върколаци, и извънземни, и зомбита (въпреки хейта, аз продължавам да съм вечен фен на зомбитата). Има всякакви гадове, които опоскват тийновете в забравена хижа в гората.

Ето и врътката – играчите са тези гадове. Точно така – в Monster Slaughter вие движите семейство от мама, татко и дете чудовища, които искат да папат малко плът от ухаещата наблизо колибка.

Преди да продължите нататък, иска да ви успокоя – артът и компонентите са „kid friendly” – тоест, подходящи са за деца. Всичко е нарисувано със забавни и на места пародийни илюстрации, а фигурките са разкошни и в никакъв случай страшни. Майката от семейството на върколаците е вълка от червената шапчица (дори носи кошничка с баба за обяд).

И като заговорихме за компоненти, искам да се оплача от единственото странно и неприятно нещо – кутията.

Да, тя е огромна и с готина илюстрация, но! Щом отворите капака ще видите, че вътре ви очаква кашонена кутия, в която са събрани няколко инсърта (които ви препоръчвам да изхвърлите и да си натикате всичко в торбички). На всичкото отгоре, основната дъска на играта служи за поставка на този кашон – тоест, той е пъхнат в дъската. Ако не сте внимателни, след известно количество изваждане и прибиране, очаквайте дъската ви леко да се огъне.

Дотук с негативите.

Самата дъска, на която ще играете е 3Д, като в началото на всяка сесия ще трябва да намушкате няколко стени, а после да сложите най-хитрите евър гениално прости врати. Вратите се „чупят“ и са точки в края на играта. Какво самоуважаващо се чудовище сте вие, ако не можете да чупите врати?

Около дъската се слагат още някакви неща и всичко ще изглежда някак си ей така.

Да, има едни 5-10 минути сетъп, но той зависи и от сценария, който ще изберете.

Не се притеснявайте, Monster Slaughter не е от онези кампанийни игри, които ви казват, че ако искате можете да играете и само един сценарий (който няма да струва). Не. Приемете, че Monster Slaughter има 8 различни начина на игра, като доста от тях всъщност си приличат.

Лично аз разделям начините на игра на два вида – сценарии, в които можете да се биете един с друг и такива, в които не можете.

Лично аз предпочитам втория вид, но първия също предлага завидно количество смях.

И това е, което ще спечелите от играта – чисто забавление. В нито един момент играта не претендира за нещо повече. Monster Slaughter е игра с елементарни правила и невероятно количество случайност, което в този случай работи ЗА играта.

Преживяването свършва, когато изядете всички тийнейджъри в играта или когато нощта свърши. Тогава се гледа кой е хапвал най-добре.

В началото всеки играч залага тайно в какъв ред ще бъдат изядени тойнейджърите. За всеки познат се получават точки. Още повече точки се получават и от любимец, който си заплювате и ако убиете вие – ще получите награда. Разбира се, от всеки шамар, който раздадете вземате точки, както и от завършващия живота на досаден тийн ритник.

Механиките в играта подкрепят залога за ред на… умиращите, защото вие може да надничате през прозорците, можете да събирате бонуси и можете да плашите жертвите си. Плашенето е много полезно действие, защото ако сте открили русата кифла, но вие сте решили, че това е вашата Final Girl и й е рано да умира, вие можете да й се оригнете (или там каквото прави вашето чудовище), след което тя ще избяга в съседна стая и вероятно ще се скрие.

Да. Тийнейджърите се крият. Всяка стая има тесте с карти и някъде в това тесте може да се крие месце, но може да се крият и предмети.

Тези предмети, които ще държите в ръката са класически оръжия срещу чудовища – резачка, косачка, чесън, колове и какво ли още не. Всяко оръжие може да се използва срещу всички, но може да е по-силно срещу конкретно чудовище. Например – косачката е добра срещу зомбита, сребърните куршуми срещу върколаците и така нататък.

Когато някой играч се бие срещу тийнейджъри, останалите могат да помогнат на тийнейджъра с някакво оръжие. Обикновено се разбирате кой ще помага, тъй като често няма да искате опонентите ви да бият успешно – все пак се борите за месо и точки. Понякога обаче, ако умре конкретния тийнейджър в определено време и за вас може да е добре.

Тийнейджърите всъщност не са просто някакви кекави пържолки на крачета. Всеки един има силно умение, което ще ви пречи.

Няма да навлизам в битките, но в общи линии се мятат зарове и квото такова. Като цяло в играта всичко се решава от зарове и шансът да ви се получи всичко планирано е нищожен.

Слушайте кво. Балансирана ли е играта? Ама хич! Пречи ли ми това? Не. Важното е, че е тематична.

И като казвам тематична, трябва да отбележа нещо, което не знам дали е позитив или негатив, но съществува и го имайте предвид. Всички персонажи в играта са клишета от този жанр филми. Проблемът е, че те са без имена (в книжката ги пише, но не и на картите). Това само по себе си може да създава политически некоректен сексистки и расистки хумор, който идва от стереотипите на жанра. Още първата ни игра се оказва, че сме заложили на един и същи човек да умре първи. Знаете кой умира първи в тези филми. Да.

Освен тийнейджърите, в играта има изненадващи гости, които обикновено са много по-силни от базовите герои. Това е типично за подобни сюжети. Дали ще е съмнителен тип, който се е сблъсквал с чудовища преди, дали ще е странник с резачка или пък някой, който държи в ръката си Некромоникон. В базовата игра ще познаете няколко от тези – Аш с резачка вместо ръка (къде без Аш?!), ловец на духове, както и професора от завръщане в бъдещето.

Ако желаете да си направите играта по-трудна, можете да вкарате и барака, където да се укриват тийнейджърите и където да намират още по-брутални оръжия. Лично аз предпочитам да не я включвам, защото всяко усложняване вади от атмосферата, и най-вече кефа.

И като казвам усложняване…. Едно от най-големите ми притеснения, когато четох правилата беше, че всяка фракция е еднаква с изключение на едно малко ситуационно умение. Открих, че не е трябвало да се притеснявам, защото фокусът на Monster Slaughter е друг – махни уменията, махни механиките, просто яж мозъчета… и там каквото ядат другите гадове.

Заключение

Monster Slaughter беше най-очакваната игра за 2018-та от мен и тя не разочарова. Дали не се пренавивам от очакването и от готината за мен тема? Съвсем възможно е.

Истината е, че рядко срещам толкова непретенциозна игра, която осъзнава коя е и се презентира като отворена книга пред потребителя.

Monster Slaughter е класическа америтраш игра, в която само мятате зарове и се надявате да ви върже – тип игра, който обикновено не харесвам.

Разказването на истерично смешни истории обаче е толкова силен момент тук, че нищо друго не ме интересува. Особено, когато геймплеят е само около час.

Анкама са заковали кьоравото с Monster Slaughter и отрочето им мигновено влезе в моите топ 50 любими игри.

Тъжно е, че е поредната игра, чиято кампания в кикстартър предлага почти двойно повече съдържание на хората, които са я подкрепили в платформата, но предполагам допълнителното съдържание ще се появи скоро на пазара под формата на разширения.

А играта има нужда от това. Не. Не й трябват нови механики, нито кой знае колко нови модове. Това, което й трябва е просто повече от същото. От тук нататък ние самите ще си създадем история.

ПЛЮСОВЕ:

  • Външният вид е достъпен за деца и семейства
  • Страхотни миниатюри
  • Отличен арт
  • Бърз, тематичен, непретенциозен и интуитивен геймплей
  • Най-добре направената игра в жанра „Група тийнейджъри“

МИНУСИ:

  • Има нужда от малко повече съдържание
  • Кутията е странна, а инсърта за боклука