сряда, януари 24, 2018
Заглавна страница » Енциклопедия » BigBoxGamers препоръчва » Игри, които не трябва да приемаме на сериозно
Игри, които не трябва да приемаме на сериозно

Игри, които не трябва да приемаме на сериозно

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Съвременните настолни игри ни затрупват с най-разнообразни идеи и емоции и е съвсем в реда на нещата някои играчи да се сърдят, ядосват и прочие. Въпреки това, има игри, при които такива изблици не са за препоръчване и дори биха провалили настроението на другите. Представете си следното- играете играта, настроението е супер и изведнъж, като гръм от ясно небе, един от играчите си разхвърля всички пулове, карти или фигурки по масата и с крайно раздразнено поведение става от масата малко преди края. Няма ли да ви развали кефа? Така си и мислех!

Препоръките ни са дадени според личните ни впечатления от игрите и дори е възможно да са свързани със случаи на прекалено вживели се играчи в някое от изиграванията. Ако имате какво да добавите към списъка или искате да коментирането някоя от препоръките, моля, използвайте секцията за коментари, ще се радваме да дискутираме темата!


Деян Георгиев 'BigBoxGamer'Деян Георгиев ‘BigBoxGamer’ препоръчва:

Duel of Ages II

Duel of Ages 2. Това определено е една от най-ненормалните игри, които съм играл. Може да се каже, че играта е пародия на деветдесетарските филми, в които представяха света след 2000 година и как виртуалната реалност щеше бъде свръх популярна. В тази игра, играчите имат собствен отбор от пичове, които влизат в такава виртуална реалност и се превръщат в някои от най-известните икони в киното, литературата, поп културата и градските легенди. Това е почти „Sandbox“ игра, защото можете да правите всичко – да влизате в базите на противниците, да вземате заложници, да изпълнявате мисии, да събирате предмети, да се трепете един друг и какво ли още не. В тази абсурдна игра може да се получи така, че извънземен орк да стреля с калашников и да управлява собствен веласираптор, докато язди кон. Хуморът и историите са главна част от играта. Ето и двата основни проблема, които можете да имате, ако я приемете на сериозно. Първо – играта е доста дълга и второ – играта е изключително, ама изключително случайна! Имате контрол над действията си, но почти винаги ще разчитате на случайни числа. Ако приемете играта като мен и просто се наслаждавате на мега абсурдната хаотична история, ще се заливате от смях и няма да ви пука кой печели.



Георги Димитров ‘BigBoxSharki’ препоръчва:

The Resistance

За днешната ни препоръка, кои игри не трябва да приемаме сериозно съм ви избрал една много популярна игра и това е Resistance. Тук някои от вас ще кажат „Че кое може да й се приеме на сериозно?“. Преди да обясня избора си, да кажа за тези, които са живели под някой камък и не знаят какво е Резистънс. В тази игра, играчите се разделят на два отбора, като едните имат за цел да изпълнят определен брой мисии, а другите да ги провалят. Особеното идва от това, че едните не знаят кои са от техния отбор, а трябва да избират кого да пратят на мисии. В общи линии играта е едно огромно сочене на хора и викане „Ти си лош!“ „Не! Ти си лош!““Лъжеш!“ и т.н. Ако сте фенове на такива игри, то определено ще ви хареса и ще се забавлявате. Ако нямате душа и сърце също ще ви допадне.
Какво става обаче, ако играете за първи път и не знаете какво да очаквате? Тогава има голям шанс да ви стане неприятно, да се обидите и да не искате никога повече да погледнете игри от този тип. Виждал съм хора, които стават и си тръгват, които се сърдят, които не искат повече да играят със същите, с които са играли Резистънс. Виждал съм и такива, които пренасят това, което им се е случило в тази игра в друга и там не вярват на човека, който е бил от другия отбор, но ги е подлъгал и т.н. и т.н.

Resistance е доста агресивна парти игра и със сигурност има доста хора, на които не им харесва, но в крайна сметка е просто игра и не трябва да я приемате толкова насериозно. Забавлявайте се, а ако не ви допада просто не я играйте.

П.П. Това може да се вземе предвид и за другите игри от този тип, като Avalon, Werewolf, Dark Moon, предстоящата да излезе Secret Hitler и други.

Може да закупите играта от:BoardGames.bgBigBag.bg


Цонко 'BigBoxLan' ЦоневЦонко Цонев ‘BigBoxLan’ препоръчва:

Isla Dorada

Isla Dorada е една игра, която не би трябвало да харесвам. Основната механика в нея е наддаване, но напълно произволно. Някой играч може да има общ интерес с друг и да получи каквото иска без да вложи нищо. Освен това има и доста take-that (прецакване) – отново според произволно изтеглени карти. На всичкото отгоре в един момент след средата на играта може да се окаже, че нямаш почти никаква цел или пък според картите, които имаш да нямаш почти никакъв начин да повлияеш на случващото се.

И въпреки това харесвам много тази игра. Компонентите и арта са страхотни – 3 големи и детайлни миниатюри, красив борд и карти. Темата е интересна – експедиция в див остров. Благодарение на компонентите атмосферата извира. Понякога ми харесва да играя не толкова ангажираща игра, в която повече да се набляга на темата, случващото се, хаоса и прецакването – включващо временни съюзи, отмъщения и предателства.

За изцяло такъв тип игра играта е малко дълга (малко над един час), но все пак в нея има интересни решения и известно планиране за това как да си изпълниш тайната си мисия, кой път е най-безопасен, за да вземеш повече от съкровищата си без да получиш проклятия и кога си струва да наддаваш и кога не. В крайна сметка все пак късмета и хаоса доминират пред стратегията и победата на игралия най-добре.



Николай Апостолов 'BigBoxDicer'Николай Апостолов ‘BigBoxDicer’ препоръчва:

Игри с убийства и насилие

Съществуват немалко леки игри, в които играчите имат възможността да се избиват един друг, като например Bang, Mafia, Shadow Hunters и игрите с върколаци – Werewolf и One Night Ultimate Werewolf. Съществуват и немалко играчи, които приемат много навътре това да бъдат наранени или убити от верните си другари, с които са седнали на по бира в приятна обстановка. Бил съм свидетел на голям брой такива разпри, излишно разпалени от една… игра. Играта си е игра – тя не трябва никога да бъде приемана сериозно, защото това обикновено проваля забавлението – а не е ли точно то целта ни, когато играем?

Това, че можем да приемем ролята на зли хора или създания е забавно само по себе си, защото ни позволява да извършваме деяния, до които иначе повечето от нас никога не биха стигнали в реалния живот. А това насилие понякога разстройва хората, тъй като на никого не му е приятно да бъде подлаган на него. Според мен трябва да приемаме насилието в игрите възможно най-лековато – все пак то не е реално. От друга страна ни е наистина нужно, тъй като ние, хората, имаме вродени инстинкти, които ни тласкат към насилие. Смятам, че за всички би било по-добре да задоволяваме тези си нужди в една игра без те да се пренасят в реалния живот. Така че избивайте се на воля! (но само в игрите)

Може да закупите играта от:BoardGames.bg


Това бяха нашите предложения за игри, които не трябва да приемаме на сериозно. Както пише и по-горе, ако искате да ни помогнете, можете също да напишете вашите предложения и преживявания в коментарите. Също така, не забравяйте да гласувате в анкетата вдясно на екрана – какво да ви препоръчаме другата седмица!

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*