четвъртък, ноември 21, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Perfect Alibi – най-съвременните бикове и крави
Perfect Alibi – най-съвременните бикове и крави

Perfect Alibi – най-съвременните бикове и крави

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Днес ще говоря за дедукция. За чиста дедукция. Не за онези шумни игри, в които всеки крещи, лъже, обръща маси и рита в бъбреците. Не. Тук няма социален елемент, който да ви пречи на добрата стара мозъчна дейност. Една от любимите ми игри с дедукция е 27th Passenger. Въпреки хитрия геймплей обаче, в нея имаше един особен проблем – в играта имаше твърде много  тестета с твърде много карти. Изглеждаше леко недостатъчно полирана. Perfect Alibi донякъде напомня на нея като усещане, както и като тема, само че тук всичко излишно е отрязано и е оставена една чиста и проста дедукция… е, и малко специални умения тук и там.

pic2669361_md

На кораб е станало убийство. Не знам защо, но явно е малък кораб, защото заподозрените са само четири. Не знам и кой е този глупав човек, който ще извърши убийство на кораб, на който пътуват сума ти детективи… че и с техните асистенти!

Играта няма много компоненти – известно количество токъни, малко хартийки за записване, един напълно излишен борд и 16 карти.

Всеки играч получава по три карти и една се оставя с лицето надолу в средата на масата. Целта на играчите е да разберат кой е на картата, в колко часа е извършил убийството и на кое място – ресторанта, палубата, бара или библиотеката. Часът може да е 3, 6, 9 или 12.

По време на играта играчите ще се разпитват един друг за картите в ръката на останалите и от време на време ще надникват. По този начин, елиминирайки възможности, който се сети пръв коя е картата удря с юмрук по масата и тайно си записва на своето листче. Поглежда тайно картата и ако е прав показва какво си е записал. Ако не е познал – кофти – излиза от игра.

В средата на масата се обръщат 4 токънчета с различен цвят. Цветовете отговарят на цветовете на играчите. От всеки цвят има два вида (и един специален) токъни – такива, които ви позволяват да питате играча с цвета за часа или такива за мястото.

pic2669362_md

По време на хода си, играчът взема един от тези токъни и може да пита съответния човек каквото си иска за съответно часът или мястото, стига отговорът да е число. Например – Колко карти имаш в 12 часа? Или колко карти имаш на палубата, ресторантът и библиотеката? Отговорът се чува от всички. Ако числото е две или три, тогава попитаният е задължен тайно да покаже една от отговарящите на критерия карти на питащия.

И така, играта продължава докато някой не открие липсващата карта. Ако ви се струва твърде постно обаче, в играта има и специални умения… или, тематично, асистенти. Уменията са цвета на играта и чупят правилата по един или друг начин. Те са следните:

  • Никога не показвате карта
  • Ако някого на някого показва карта и вие я виждате
  • Когато някой ви отговаря, той ви отговаря тайно само на вас
  • Можете да питате когото си искате, без да се съобразявате с токъните в средата на масата
  • Когато трябва да ви показват карта, вие си избирате една на случаен принцип (вместо този с картите да си избере една от отговарящите на изискването)

Ако ви се струва, че някои от уменията са по-добри от другите… прави сте. Открихме, че ролята, в която винаги показват и на вас карта или тази, която не се съобразява с токъните са най-силни, а тази, на която отговарят само и лично на тях е най-слаба. Е, дизайнерът е помислил за това. Много от токъните ви позволяват, всъщност ви задължават, да си смените уменията с този, когото разпитвате, ако върху токъните има стрелкички.

pic2669363_lg

Ако и това не ви е достатъчно, играта пристига с мод, който добавя „врагове“. В началото на играта всеки получава по един враг. Само вие знаете кой е вашия враг и вие винаги можете да го лъжете с отговорите си като увеличите или намалите бройката с едно. Аз никога не съм играл с тези врагове, защото и така както е, играта е достатъчно напрягаща мозъка.

Преди да заключа, не мога да не споделя две малки дразнения, които имам аз с играта. Първото са листчетата, върху които записваме. Определено, те са твърде малко. Едва ли ще можете и десет игри да изиграете преди да са свършили и да трябва да си сканирате нови. Освен това отнема доста време докато схванете как точно да ги ползвате, тъй като и в книжката не е особено „зачекната“ тема  това.

Другият ми проблем е с илюстрацията на кутията. Сигурно вече сте я видели. За мен тази кървава картинка е напълно излишна, защото никъде в играта няма подобен арт или дори намекване за мрачни или каквито и да е неподходящи за деца елементи. Всичките илюстрации в играта са само няколко портретни илюстрации, така че това е много странен избор за корица и не мога да открия нито един плюс в него.

Заключение

Като изключим малките заяждания в края на ревюто, мисля че Perfect Alibi е една от най-добрите, най-динамични, най-бързи и най-изчистени игри с дедукция. Ако се кефите на подобен тип игри, това е задължителен набор за колекцията ви. Това е игра, която използва познати системи и методи и ги орязва до ядро, след което им добавя малко забавен цвят, като специални умения и „врагове“. Въпреки това, ако не сте свикнали с такъв тип дедукция, нека ви предупредя, че краткото времетраене изобщо не означава леко филър усещане. Напротив, играта е достатъчно предизвикателна, че да провокира мозъка ви в нещо, на което много хора се дразнят – интензивно и постоянно мислене.

Perfect Alibi е чудесно мозъчно сътресение… ъъ, имам предвид състезание, защото няма да минат и десет-петнайсет хода, когато някой ще е треснал с юмрук по масата и… вероятно излязъл от игра… и вероятно това ще бъда аз, защото съм много зле на тази игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Познати, но подобрени механики
  • Бърз, чист и плавен геймплей
  • Отлично качество на компонентите

МИНУСИ:

  • Листчетата за записване са малко и трудни за схващане
  • Илюстрацията на кутията е излишно кървава

Ще повторя, ако се кефите на подобен тип игри, мисля че тази една от най-добрите, затова ви препоръчвам да посетите сайта на производителите и да поцъкате малко там.

Lautapelit

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*