сряда, януари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » 27th Passenger – напрегната игра с дедукция
27th Passenger – напрегната игра с дедукция

27th Passenger – напрегната игра с дедукция

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Нощта се спускаше като спускаща се нощ, а хумористичната ми ирония изчезваше с всяка изминала крачка. Исках да се кача на влака, трябваше да се кача, но исках ли? Защото трябваше… Но дали трябваше? Вече нищо не беше същото. Вече правилата не важеха. Дори въпросите нямаха тежката стойност, с която обричаха живота ми през последните двайсет години. Можех просто да си хвана шапката и вечното ми подредено с тайни куфарче и да се обърна. Да избягам далеч. Да избягам… Да се обърна… Все неща, които подлагаха живота ми в опасност. Остарявах и ставах невнимателен. И оглупявах. Или пък се вразумявах. Погледнах отново огромния влак към Стейтън Айлънд. Никога не бях виждал толкова дълъг и мрачен влак. Много мрачен. Твърде мрачен… Вътре се криеше нещо много повече от поредната мистериозна мокра поръчка. Вътре се криеше моята смърт. Поех дъх и сложих крак на високото стъпало. За момент си помислих, че влакът се накланя към мен. Това ме накара да се усмихна с носталгична гордост. Все още се мислех за твърде специален. Да, остарявах и оглупявах, но едно нещо не се беше променило. Продължавах да бъда онзи инат, който някой ден щеше си намери смъртта в нелогичната безизвестност. Може би ми беше дошъл мигът? Вероятно. Със сигурност…

pic2383795_lgНадявам се да съм попил малко от ноар темата на 27-мия пасажер във вас. В общи линии, вие сте наемни убийци, които се качват на влака в Ню Йорк до Стейтън Айлънд и докато стигнете до последната спирка, трябва да сте премахнали всички останали наемни убийци. Проблем номер едно: Защо? Не знаете – това е просто поредната поръчка, която получавате. Проблем номер две: Влакът е пълен с невинни пасажери и трябва да бъдете внимателни. Проблем номер три: Вие не знаете кои са другите наемни убийци. Проблем номер четири: Те също искат да ви премахнат.

27th Passenger е дедукционна игра от гръцката компания Purple Games за трима до шест играча. В нея, играчите ще бъдат едни от 26те пасажера и ще се опитват да се открият един друг. Който остане жив в края на играта, той е победител. Но тук важи известното правило на шотландския боец. Накрая трябва да остане само един. Във всеки един друг вариант, всички губят.

Какво представлява играта

В средата на масата поставяте дъската, върху която ще се движи влака. Встрани поставяте няколко тестета. Тесте с пасажерите, тесте с дигизировки, тесте с умения, тесте с характерни черти, тесте с инициатива, тесте със събития.

Всеки играч си тегли един от пасажерите и разбира кой ще бъде той през цялата игра.

Всеки пасажер има три черти – външен вид, глас и миризма. Всяка от тези черти може да бъде една от три различни.

Когато играчите разбират, че някой пасажер притежава някоя характерност, те си записват на специален лист с всички персонажи и черти. Ако разберат, че някой не притежава някоя характерност пък може да си я задраскат. Така с помощта на дедукция, списъкът с възможните черти ще намалява и ще се стигне до моментът да натиснете спусъка! Всъщност, не е задължително… но за това след малко.

Scorepad

Листът, на който отбелязвате всичко

 Всеки играч взема и две карти с умения, които са еднократни и чупят правилата на играта. Също така и тесте с действия и карта с инициатива.

Действията са идентични за всички играчи и всяко действие има инициатива. По време на хода, всички играчи избират тайно едно от своите действия и го слагат с лице надолу върху масата. После, като в Цитадели, някой изрежда номерата едно по едно и който притежава карта със съответната инициатива си я обръща. Ако има повече от един играч с такава карта се гледа инициативата, раздадена в началото. Който има по-голяма инициатива, той започва пръв.

Действията са няколко, с различни подробности и разновидности, но всичко се свежда до четири вида. С едното можете да разберете една от чертите на противник, с друга можете да се предпазите от тази карта, с трета можете да преглеждате пасажерите, които слизат от влака, като преглеждате тестето с карти и пасажерите, които са се запътили да слизат. Също така има и карта с убийство. ВАЖНО! Назовавате персонаж и ако някой играе с този персонаж той излиза от играта. Не е нужно да сте го посочили. Ако обаче няма играч с този персонаж, тогава вие излизате.

pic2081546

Дъската е двустранна. От едната страна е за 3-4 играчи, от другата е за 5-6.

 Достатъчно време отделих да ви обяснявам правила, нека ви кажа…

Какво е да играеш 27th passenger

Играта е чиста дедукция. Почти няма елемент на блъф (освен когато се чудите дали някой ще ви нападне), но и играта не претендира за такова нещо. Напротив, дизайнерите са искали да я опростят максимално. Да, на масата има много тестета и играта заема изненадващо огромно място заради тях, но в основата си, 27th passenger представлява – „Чакай да видя тези пасажери. Така… Никой не е бармана, кръстникът или секретарката. Задрасквам.“ „Чакай ще проверя Петрун. Ето ти тайно тези три черти, избери коя от тях имаш и ми я дай, след това тайно ще я разбъркам и никой освен мен няма да знае, че ти миришеш ужасно! О, не! Имаш дигизировка за миризма!“

Да, играчите често ще теглят карти с дигизировка и ще ги ползват, за да се предпазват от проучване на другите играчи или за контра проучване, но можете да имате максимум две, така че не можете да дигизирате и миризмата, и външния вид и гласа си.

pic2081547

Различните видове карти

 Събитията, които се обръщат всеки ход дават интересна преиграваемост, тъй като  променят правилата на играта по вълнуващ начин. Понякога направо си ви задават задължително действие – можете да погледнете повече пасажери, или да се предпазвате по-ефективно. Това пък води до редкия момент на блъф – дали ще изиграеш очевидното или ще се защитиш, защото някой ще реши да те нападне, докато ти се занимаваш с пасажерите.

Както казах, събитията са интересни, но… твърде малко, така че след няколко игри ще сте ги видели всички.

Убиването е нетематично, но вълнуващо.

Когато убиваш не посочваш никого, а само питаш дали някой е този, който искаш да убиеш. Това може да доведе до много забавна ситуация, когато стреляш по някого, но уцелваш друг. При нас се случи. Съвсем е възможно при по-продължителна игра с повече хора, понеже списъкът ви ще е много тесен.

Според мен това е решено да бъде така, защото ако трябваше да посочиш конкретен човек с конкретното обвинение и той не е този човек, тогава това ще усложни дедукцията. Защото ако го задраскате, може да се окаже, че някой друг е този. Ако не го задраскате, тогава това посочване няма да ви донесе никаква информация, което не е толкова интересно.

С различния брой играчи се изменя геймплея, поне малко. Това е логично за игра от такъв тип, но тук основната разлика е във времетраенето. Забелязах, че игра с трима продължава около 30 минути, но с шест – час и нагоре. Това по принцип не е проблем, но ако по някакъв злощастен късмет някой излезе от играта твърде рано, то той ще трябва да си отчака.

 В играта няма щитове за информацията

Ето това вече е проблем. Играта пристига с недостатъчно листове за повече от 5-6 игри, но да кажем това може и да си го принтираме. Липсата на щитове обаче ни поставя в неудобна ситуация. Ако имате игра с такъв тип щитове ви препоръчвам да ги ползвате. Ние примерно сме ползвали щитовете от Алхимиците, но ако ще сме повече от 4 човека, ще добавя и тези от Архипелага. Иначе… последния път всеки се криеше я с книжката, я с кутията, я с таблета си… Неудобно е.

Персонажите са различни и стереотипни

Персонажите са различни и стереотипни

Заключение

Играта е добра. Да, не съм играл много модерни дедукционни игри, да не кажа почти никакви, но простотата на 27-мия пасажер ми позволява да я предпочитам за диапазона от 1 час или завършване на вечерта. Правилата се обясняват за 5 минути, а дедукцията е нещо, с което всеки, който е играл каквито и да е игри с обикновено тесте с карти ще разбере. Така че да, тази игра Е подходяща и за семейна обстановка или игра с не-геймъри.

Процеса на играта е вълнуващ и поражда интриги още от втория ход. Когато някой те нарочи, той ще продължава да те разследва и опитва да те убие, докато не успее. А ако са двама? Оооо, спукана ти е работата. В подобни случаи се налага от рано да стреляш напосоки и в тъмното. Дори да нямаш много информация. Да си примерно сигурен, че ще уцелиш някого само на 50 процента. Просто трябва!

Има и друг момент. Когато имаш пълната информация за някого и знаеш, че той не знае почти нищо за теб, то тогава няма нужда да бързаш. Ти го държиш в кошничката си. Защо пък да не го запазиш, докато той не свърши черната работа и поутрепе един-двама, преди да се заемеш с него.  Но побързай, защото следващият на мушката ще му бъдеш ти.

Твърде много приказки за една простичка игра. Време е за крайните ми оценки.

ПЛЮСОВЕ:

  • Вълнуваща дедукция
  • Много интеракция между играчите
  • Напрежение още от самото начало
  • Да убиеш някого по случайност е изключително забавно

 МИНУСИ:

  • С 6 човека отнема повече от час
  • Твърде много различни тестета, които заемат много място
  • Няма щитове, с които да си пазите ценната информация
  • Има елиминация на играчи

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

 Защо?

  • Това е иновативна дедукционна игра
  • Нямам друга такава игра
  • Обичам да убивам хора
  • Хората обичат да убиват мен

Играта можете да закупите от:

BoardGames.Bg

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

Дарение за сайта

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*