вторник, октомври 15, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » „Лигата“ – месечни впечатления от Септември
„Лигата“ – месечни впечатления от Септември

„Лигата“ – месечни впечатления от Септември

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Лейдис енд геймърмен, време е за поредната доза препоръки, от които никой не се интересува, представени от авторитети, които никой не уважава. „Лигата“ се завръща по-силна, по-мощна, по-надута и по-лигава от всякога, този път в двора на BigBoxGamers. На ринга сме се събрали Ицо от BoardDelights. Ники от Gamebox и моята нескромна личност. Да ви захващаме, че ви чакат някои готини игри! Наздраве! 

 Деян от BigBoxGamers

1978833_10204461371750047_95660900406068899_nУжасен месец. Не заради друго, но играх толкова много добри игри, че трябваше да направя тежък и мръсен избор. И понеже сърце не ми дава да изхвърля останалите добри заглавия, само ще спомена хитовите игри този месец, които за малко да се доборят до върха – Hit Z Road, Blindes Huhn, Last Night on Earth (+доста разширения) и Letters of Whitechapel. Всяка една от тези игри можеше да бъде в топ 2 и дълбоко ми се иска да ви говоря много за тях. За съжаление… ами… няма.

Via Nebula

dscf8596

 

Това е най-големият хит на Мартин Уолъс за тази година (все пак човекът издава 5 игри за 2016-та година) и най-добрата негова игра, която всъщност съм играл. Via Nebula е, да кажем, кошница с шарени сладки, опаковани с фенси джувки и лъскави панделки. Но това не е ромска шарения, а елегантно пипната наслада, която не само, че няма да ви дотежи, но ще ви остави гладни и жадни за още. Освен козметиката, механиките са толкова добре изгладени, че дори мога напълно да пренебрегна факта, че всичко в играта се крепи на противоречивата механика „Pick up and delivery” (земи-и-донеси). Играта е подходяща както за геймъри, така и за хора, които тепърва навлизат в нашето зарибяващо хоби, така че Via Nebula си уреди твърдо място в моята колекция.

„Via Nebula“ от два месеца стои на рафта и ме гледа обвиняващо…защото просто не остава време за нея. Иначе Мартин Уолъс далеч не ми е любим дизайнер, но пък в определени дни от седмицата „разносната“ механика ми харесва. Слушайте колегите, те знаят. Иначе най-много да видите“ Via Nebula“ в някое от следващите издания на „Лигата“…когато и аз я пробвам и евентуално ви я препоръчам. – Ицо (BoarD Delights)

Макар да съм малко по-голям ценител на гениалността на Уолъс, от средностатистическия геймър, не мога да си затворя очите за немалкото му пропуски през годините. 2016-а е силна година за него обаче, а Via Nebula може би е върховото постижение на Уолъс в личния му каталог за годината. Винаги съм бил фен на pick-up and deliver механиката и нейната простота във Via Nebula ме спечели. Налазвайте смело! – Ники (Gamebox)

Vast: The Crystal Caverns

pic3143392_lg

Снимка: Boardgamegeek.com

Това е може би най-очакваната от мен игра за тази година. Играл съм я само веднъж (въпреки че по време на публикуването на тази статия вероятно ще бъдат повече), но нямаше как да не я вмушна в този лист. Играта е всичко, което очаквах! Vast използва прийом, който аз не само че обичам, но дълго време съм мислил и за дизайн на игри (очевидно неуспешни), които да използват тази идея. Във Vast всеки играч се уповава на уникална механика. Имам предвид – истински уникална! Сякаш пет човека играят мини игри, но всяка мини игра е вплетена в ангажиращо и безкрайно взаимодействащо приключение, в което силите са толкова „счупени”, че направо изглеждат баланасирани… както и да звучи.

Един играч влиза в ролята на рицар (по-скоро рицарка), който влиза в пещера, за да убие опасния дракон вилнеещ в нея. Драконът пък тъкмо се събужда и се старае да хапне повечко и да посъбере злато, с други думи – да изпие неговата версия на сутрешна доза кана кафе и накрая да избяга от пещерата с надеждата да си бълва огън по селяни и да краде девойки. Гоблините се движат из сенките и се стараят да издебнат рицарката, за да я намушкат, защото мразят досадните „добри герои”. На крадецът не му пука за никого, а просто иска да събере колкото се може повече съкровища. И най-накрая – Пещерата също има глас в цялата работа. На нея й е писнало от постоянния кютек в нея си и иска да затрупа всички, за да може веднъж и тя да си почине празна… и да има… ехо. Да, пише го в правилата. Пещерата иска да има ехо. Гениална простотия, какво да ви кажа. Затова обичам Vast и не знам коя друга игра тази година може да я надмине… имайте предвид, че все още съм я играл само веднъж обаче. И то с гоблините. И то не спечелих…

Без съмнение едно от най-чаканите заглавия тази година. Положителните оценки за играта валят отвсякъде. Обожавам асиметричността в настолните игри, а във “Vast: The Crystal Caverns” тя е доведена до нечувани висини. Освен това, всичко в играта ми носи усещане за безумно наивен хумор ( който толкова обичаме ). Тръпна в очакване “Vast” да пристигне и да ме завлече в някоя тъмна пещера, пълна с гоблини, дракони и рицари… където всеки има собствено мнение, включително и пещерата.                                                                                           – Ицо (BoarD Delights)

Само защото нещо не е правено преди, не значи, че не може да се направи никога! Vast е едно от малкото заглавия, които привличат внимание с истинска оригиналност. Още не съм я пробвал, но определено няма да я пропусна – безкрайно любопитен съм колко успешен е миксът от механики! – Ники (Gamebox)

12884558_10209262176411128_753895901_nНики от Gamebox

Времето между Gen Con и Essen Spiel винаги е особено досадно – хем знаеш, че съвсем скоро значимите игри за сезона ще започнат да изскачат по рафтовете, хем те е яд, че американците вече им се наслаждават. Не, това не е руска пропаганда, а чисто и просто възмущение, че не мога да напипам Cry Havoc и Inis. И явно това се прояви през миналия месец, защото нямах особено желание за игра. За ваше щастие няколко заглавия се промъкнаха през детския ми инат и се пльоснаха точно там, където им е мястото – в тазмесечната класация на „Лигата“!

The Networks

Снимка: Boardgamegeek.com

Снимка: Boardgamegeek.com

Нямаше как да подмина тази игра, тъй като успях да се сдобия с екслузивно за континента ни копие. Една от очакваните игри на тазгодишния Spiel, The Networks е с интересни механики и още по-интересна тема. В нея попадате в ролята на шеф на изпаднала кабелна телевизия (пример: всяка родна телевизия), която трябва да издигнете до популярна и харесвана от зрителите мегакорпорация. Няколкото сезона, които имате, за да спечелите вниманието на съвсем посредствения зрител, са изпълнени с борба между вас и други излизащи от дълбоката неизвестност кабеларки за най-добрите реклами, телевизонни звезди и водещи и най-вече – актуални предавания. Всичко в The Networks е изпълнено със самоирония и подигравателен към качеството на модерната телевизия хумор, който доста помага за възприемането на играта. Въпреки това все още не мога да преценя дали наистина харесвам The Networks или не. Механиките са изчистени и интуитивни, но хуморът бързо се изчерпва, а илюстрациите са леко мързеливи, макар и в подходящ за играта стил. Имам чувствто, че The Networks е една от тези игри, които спокойно можете да изиграете веднъж или два пъти, за да им се насладите на макс, след което да забравите, защото нямат какво повече да предложат.

След това „вътрешно-конфликтно“ полупозитично изказване на Ники се потвърдяват и моите очаквания към играта. След Есен и аз ще я играя, но имам точните опасния за бърза изчерпваемост. Освен това, имам и друга лична болка. Преди година разработвах игра с „екзактно“ същата идея, че и с подобен хумор, но така и не ми се получи. Не знам колко обективен ще бъда, след като играя и тази успешна версия на дизайнера от друга майка. – Деян (BigBoxGamers)

„The Networks“ привлече вниманието ми с темата си, която не е особено популярна в настолните игри. Трябва да призная, че освен темата, нямам никаква идея относно механиките на играта. Очаквам „The Networks“ след Есен, но написаното от Ники поражда съмнение в мен. – Ицо (BoarD Delights)

Dune: The Dice Game

pic2440869_lg

Снимка: Boardgamegeek.com

Макар да имам не едно, а няколко негативни преживявания с print ‘n’ play играта със зарове по любимата ми литературна поредица, Dune: The Dice Game си остана заглавие, което упорито поднасях на всякакви желаещи и нежелаещи хора. Играта се оприличава на настолната Игра на тронове, но с много мятане на зарове и далеч по-заплетени правила. Асиметричните „умения“ на фракциите от едноименния роман на Франк Хърбърт, както и ключовата роля, която играят краткотрайните съюзи, правят Dune: The Dice Game едно уникално мазало от предателства, интриги и King of Tokyo style мятане на зарчета. Основните проблеми на играта – това, че тя има брутално неинтуитивни правила и първите няколко хода са мудна подготовка на сцената за по-нататъшната патаклама, определено не й правят услуга. Успеете ли да изтърпите страданието при научаването на играта обаче, ви чакат най-яките шест часа на преговори, съюзи и конфронтация, които сте преживявали от първата си сесия на Игра на тронове насам. Макар да не е за всеки вкус, Dune: The Dice Game е безкрайно подходяща за hardcore феновете на книгите, както и за тези от вас, които обичат да лъжат приятелите си и в игрите.

Абе Ники, ти май си объркал статиите! Ние говори за игри, които ни харесват. 🙂 Въпреки това ми харесва противоречивата нотка, с която ни поднася този път предложенията си. Това показва колко всъщност вътрешно изтерзана може да бъде душата на нас – редовните геймър, които правят ревюта на каквото им падне. А? За играта нещо да кажа? Сори, не. Играта дори не съм я чувал, което ме кара да се чувствам като колегите след станардните ми предложения минали месеци. Освен това не съм нито фен на Dune, нито особено голям почитател на играта Игра на тронове. – Деян (BigBoxGamers)

Явно с приближаването на Хелоуин, колегите трескаво започват да подготвят костюмите си. И за да е всичко в духът на „horror” темата – тоя месец Ники си е навлякъл кожата на Деян. “Dune: The Dice Game” е игра, за която чух за първи път… в този брой на „Лигата“. Иначе на хартия всичко ,което Ники описва звучи страхотно. Обожавам вселената на „Дюн“. И макар да не съм голям фен на „Игра на тронове: Настолната игра“, много харесвам игрите с преговори или както ги наричам аз – жанра „Разруши приятелство“. Бих пробвал “Dune: The Dice Game”. Ники, оставям топката в твойто поле, за да ни запознаеш с играта. А и да не забравя- спокойно, Дидо е жив и мърда… и в следващият брой на „Лигата“ очаквайте да си върне ролята на „презентатор на никому неизвестни и непопулярни игри“.- Ицо (BoarD Delights)

179139_3288530704721_1073107505_nИцо от BoarD Delights 

Докато се обърнеш и „Август е Септември“. Разкъсан между малкото работни дни и много почивни, септември се търкулна от календара и приветствахме октомври. Изминалият месец не се отличи с някакви сериозни заглавия ( затишие преди бурята, която ще се разрази след Есен ) и изборът ми за този брой на „Лигата“ бе сравнително ограничен, но за сметка на това игрите, на които се спрях получиха автоматично място в моята колекция – сериозна констатация за качеството им. Без повече приказки – ето го и изборът ми за септември.

Raptor

Снимка: Boardgamegeek.com

Снимка: Boardgamegeek.com

С толкова много почивни дни през септември ( дългите отпуски са враг на всяка сериозна гейминг група), съвсем в реда на нещата, игра за двама окупира едно от двете челни места този месец. “Raptor” е поредното страхотно заглавие дело на легендарното дизайнерско дуо на „Бруновците“ – Бруно Катала и Бруно Файдути. Играта се появи в края на миналата година и получи сериозно внимание от цялата общност в хобито. “Raptor” е асиметрична игра за двама и както се досещате от заглавието – става дума за динозаври. Единият от играчите поема контролът върху екип от учени/ ловци, които се опитват да заловят няколко бебета велосирапторчета. Другият влиза в ролята на мама-велосираптор и се опитва да предпази своите опашати рожби. В същността си “Raptor” е игра с карти и тактическо предвижване на симпатични миниатюри ( на ловците и велосирапторите ) по предварително генериран терен. Най-силното качество на играта са различните стратегии, които следват двамата играчи. Двете страни в конфликта имат богат набор от разнообразни тактически избори, на които да заложат, но също така страдат и от собствени слабостти. “Raptor” е страхотна тактическа игра за двама, която ви предоставя хитър, достъпен и бърз геймплей, впечатляващо визуално оформление ( издател е “Matagot” ) и пленяваща тема, която ще се понрави на всеки. “Raptor” достойно заема място сред любимите ми игри за двама.

От доста време тази игра ми е хванала интереса, но винаги ме е спирал фактът, че това е игра за двама. Рядко играя такива игри и вече имам достатъчно в моята колекция. Ама щом Ицо казва – слушам. Слушайте и вие. – Деян (BigBoxGamers)

Манията по динозаврите ме подмина още като дете. Това е основната причина да не обърна внимание на играта на звездното дуо. Другата определено е лимитацията до двама играчи – в последно време наблягам на заглавия за по-големи компании, а мястото на игрите за двама е заето от 7 Wonders – Duel и Patchwork (благодарение на припомнянето на Ицо). Съмнявам се да стигна до Raptor скоро, но ако горните две ми омръзнат, мисля отново да послушам колегата. – Ники (Gamebox)

Deception : Murder in Hong Kong

pic2934553

Моята игра за септември съвсем заслужено е „Deception : Murder in Hong Kong“. Поредното съчинение на тема “Werewolf” ( което всъщност се явява нова версия на по-стара игра, носеща заглавието „CS-Files” ) пристига при нас от “Jolly Thinkers” и “Grey Fox Games” ( “Champions of Midgard” ), а дизайнер е Тоби Хо. „Deception : Murder in Hong Kong“ е социално преживяване за до дванадесет играчи, които влизат в ролята на следователи опитващи се да разкрият извършителят на жестоко убийство, извършено сред окъпаните от неонови светлини улици на вечно будният метрополис Хонг Конг. Проблемът обаче е, че един измежду играчите, един измежду детективите, е самия убиец. „Deception : Murder in Hong Kong“ започва като всяко „върколакско“ заглавие – „затворете очички…убиеца да ги отвори“. Освен убиецът и следователите, водеща роля в играта има Криминалиста. Един от играчите влиза в неговата роля и от самото начало на играта знае самоличността на убиеца. Но не може да комуникира, да говори с останалите играчи, а трябва да ги насочи към извършителя, като хитро ги насочва към ключовата улика и средството, с което е извършено убийството. „Deception : Murder in Hong Kong“ носи белезите на редица популярни заглавия в жанра ( „Clue“, „Mysterium“ ), но с богатите си опции и завладяваща атмосфера успя да ме спечели. Благодарение на страхотното си визуално оформление, играта буквално ще ви сграбчи за гърлото и ще ви пренесе в обувките на мнителен следовател. В кутията на „Deception : Murder in Hong Kong“ ще откриете близо 300 карти, изобразяващи улики или оръжие, което е гаранция за висока преиграваемост. Препоръчвам ви горещо „Deception : Murder in Hong Kong“. Ако си падате по социалните игри или имате нужда от по-геймърски ориентирана парти игра, не подминавайте това заглавие. .

Тази игра също я следя от доста време. Причината да не съм се сдобил с нея е точно обратната на предното ми изказване. Тук, най-доброто изкарване е ако играе с 6+ играчи, които рядко събирам. Оф, знам, че звуча като претенциозен тъпак, но това е може би само, защото съм такъв. – Деян (BigBoxGamers)

Ицо уцели момента – наскоро и аз пробвах Deception за първи път и резултатът от тази среща беше налице още на следващия ден – оттървах се от Mysterium! Deception успешно комбинира идеята на Mysterium за предаване на скрита информация за убийство чрез асоциации, но го прави не само по-тематично, но и с по-интересен геймплей. Особено много ми харесаха ролите на свидетеля и помагача на убиеца – те са толкова вълнуващи, че могат да накарат дори опитни геймъри (или лъжци) да се разтреперят.- Ники (Gamebox)

Това бяха нашите силни впечатления от изминалия месец! Препоръчвам ви да поцъкате из сайтовете на колегите щото те са също толкова велики колкото съм и аз. ДА!

Gamebox BoarD Delights  

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers