- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Едни геймъри наричат First Class „лекият Russian Railroads”. Други откриват прилики, но разграничават напълно двете игри, трети пък направо си казват, че тази игра е по-добра от предшественика си.
При всички случаи обаче сравненията са неизбежни, защото темата е кажи-речи същата, а единият от дизайнерите на Russian Railroads e създателят на First Class. При моят случай обаче, мисля да „избежна“ тези сравнения по простата причина, че не съм играл Russian Railroads.
Във First Class, играчите развиват собствена железопътна компания, като строят железопътни линии и лъскави влакове напомнящи Ориент Експрес, превозващи ВИП-ове до Константинопол. И тематично за всеки самоуважащ се ориент-експресов влак, може да превозвате и убиец. Казвам може.
Най-крещящата част във First Class, и вече сериозна мода сред съвременните игри, е фактът, че играта е модулна. В кутията има пет модула, а всяка игра ще използвате само два. Тези модули са жизнено определящи геймплея, защото те налагат различни механики (ала Unfair). За самите модули, малко по-надолу.
Описанието на играта в Boardgamegeek е много точно: „Игра с карти, която по-скоро се усеща като бордова“. Вярно е, че тук всичко е задвижвано от карти, но в нито един момент не съм си и помислил, че играя картова игра.
Всеки играч има собствено табло, където строи два влака (9 вагона и 1 локомотив), подобрява вагоните, слага качествен локомотив, „накачулва“ багажи, пасажери, звезди, събира пари с кондуктор и като цяло – опитва се да изгради пълен разкош, в който да се гмурка. Освен това, всеки си строи и забележителни железопътни линии, по които после да движи тези влакове.
Всъщност, често се случва така, че играчите или ще се концентрират в подобряването на влаковете си, или в изграждането на мощна железопътна линия. Разбира се, независимо от това в какво са фокусирани, те не могат да пренебрегнат едното или другото.
Не искам да си помислите обаче, че има само два начина на игра. О, съвсем не. First Class има толкова начини на игра избори всеки ход, че главата ви ще се завърти. И най-интересното е, че всеки един избор е отличен. Вярно е, понякога искате нещо конкретно и ви го отмъкват под носа, но шансът е да имате друг избор, с който пък ще извъртите някаква друга шашма достойна за „Ай стига бе, кво направи тоя…“
Всъщност най-интересното е в редовното правене на комбинации от действия, които предизвикват верижни реакции. Само за един ход, можете да задействате такава верига, че когато вече сте готови, дори и вие да не сте сигурни какво точно се е случило.
Това основно се дължи на… най-интересното, което е системата за харчене на пари. В играта има валута, която стои леко странично от основните механики, защото се харчи свободно по време на вашия ход. Вие трупате парите върху трак и когато стигнете определени места, ще можете да ги харчите за по-стойностни неща.
Всъщност, най-интересното в играта е начинът, по който си правите действията на ход. Всеки рунд се обръщат 18 карти (в три реда по 6). По време на хода си вие избирате една от картите и изпълнявате действието й. С други думи – имате 18 възможни действия.
Обаче! Най-интересното е, че когато определен брой карти от всеки ред се вземат, тогава целия останал ред изчезва, което значи че трябва да внимавате откъде си боцкате, за да не се случи, че този ред няма да го има, когато се върнете.
Реално обаче, най-интересното е, че имате мисии за определен вид карти, които ако събирате в края на играта ще ви носят много точки. В началото започвате с по една тайна мисия, а по-нататък може да си вземате още. Тоест, вие освен, че си имате стратегия за играта, ако събирате конкретни карти от възможните 18 всеки ход, накрая можете да консумирате още толкова много точки, че да ви излязат киселини.
Да ви кажа честно, като се замисля, най-интересното са железопътните линии, които всеки играч си строи и по които си движи влака. Освен, че често движението на влака може да ви превози сума ти точки, то тези линии ви дават и въодушевителни специални умения, които активирате на всеки два хода.
Каквото и да ви кажат обаче, не се залъгвайте – най-интересното е подобряването на вагоните. Едно от основните неща, което ще правите постоянно е да подобрявате качеството на вагоните си. Това освен, че ще ви направи купетата ви да изглеждат по-джиджани, ще ви и хвърли топъл дъжд от точки, който ще ви плъзне напред по трака с точките всеки ход.
Като цяло най-интересното е, че First Class е игра със строене на двигател (и буквално и преносно), като всеки изминал ход ще печелите точки. В началото ще правите по 2-3, но последните ходове ще изсипвате каросерия от 50-60 наведнъж.
И след всичко това изброено е вече време да поговоря за най-интересното – модулите.
Както вече споменах, First Class пристига с 5 такива модула, като всяка игра ще играете само с два. Аз вече съм играл играта и с петте и вече имам фаворити. Ще ги подредя по това кой ми се струва… точно така – най-интересен.
- Пътници и багажи. Този модул, без дори да се замисля, ми е на първо място. Почти всяка карта в него ви позволява да я вземете като пътник или като багаж. Пътниците се слагат на горния ви влак, а багажите на долния. Всеки път, щом кондукторът ви премине през пътник печелите пари и евентуално специално умение. Врътката тук е, че всеки следващ пътник активира всички предни (ала Deus). Същото важи и за багажите, които обаче не дават пари, а точки.
- Допълнителни договори. Този модул добавя купища договори, които са нещо като мисии. Всеки договор ви изисква определено нещо, като в повечето случаи това е определена подредба на видовете подобрения във вагоните ви. Ако успеете да подредите „пъзела“ на договора, тогава ще получите готин бонус.
- Звезди и пощенски картички. Това е най-простия модул, но е с достатъчно силен глас, че да промени изцяло играта ви. Картите със звезди слагате във вагоните и те удвояват точките, които ще получавате на всеки два хода, което може да бъде чутовна работа, особено към края на играта. Пощенските картички пък слагате на железопътните си линии и те удвояват ефекта на специалните ви умения, което ще направи верижните ви комбинации извънземни.
- Суичове и Механики. Този модул беше най-малко използван при нас и все още не съм много сигурен какво мисля за него. Той е най-особен и труден за ползване. Картите, които добавя се слагат между двата ви влака и по някакъв начин ги връзва един с друг. Тези карти имат потенциал да ви донесат много точки, но са наистина трудни за изпълнение.
- Убийство в Ориент Експрес. Това е модул, който добавя таен убиец, но всъщност това е изцяло тематично и няма никакъв дедуктивен геймплей елемент. Особеността тук е свързана с това, че се появяват карти, които са мощни, но като ги ползвате си вземате негативен токън. Тези токъни ще ги мятате наляво-надясно, като в края на играта ви носят негативни точки. Ето и врътката – който има най-много такива токъни излиза напълно от игра. Ако има равни – всички излизат. Убиецът пък… печели 20 точки, ако не е излязал от игра. Странен модул, който според мен не си струва да играете, защото да – създава напрежение кой ще излезе накрая и кой не, но в крайна сметка игра която продължава час, час и половина не би трябвало да нулира геймплея на един човек. Да, можете да махате токъни по време на игра, но това ще ви коства много ходове. И то – безинетересни ходове, които само ще ви пречат. Странен модул. Не, мерси. Определено не е най-интересният.
Заключение
First Class е една от „най-интересните“ игри за 2017. Тя предлага много повече от една стандартна салата от точки. Тя предоставя смислени избори и отплата за добре планирана стратегия. Взаимодействие между играчите има, което се крие не само в това кой пръв ще вземе хубавинката и в добрият стар „хейт драфт“ (взамане на карта с единствена цел – прецакване на друг), но и в състезание за точките по влаковите ви композиции.
Няма нужда да ви обяснявам, че разнообразието е огромно. Дори и да използвате едни и същи модули всяка игра, пак няма как да повторите преживяването си.
Времетраенето за играта е отлично (час – час и половина), а правилата може и да са сравнително лесни за научаване, но дълбочината ще ви хвърли в сериозна аналитична парализа, като в последните ходове ще мин-максвате на такова ниво, че ще сънувате самодоволната усмивка на начална ви учителка по математика с балонче над главата: „За какво ми било това, а?“
Понеже играта е езиково независима, ще се сблъскате и с доволно количество символи, но те са толкова интуитивни, че ще ви трябват един-два рунда, за да сте свикнали.
Единственият недостатък, който мога да си изтръгна от мрънливото ми сърце е свързан с иначе перфектно замисления вграден органайзер в кутията на играта. Всичко си отива идеално по местата, с изключение на бордовете и таблото за точки, което значи, че не се образува никакъв вакуум, нито има каквото и да е, което да задържа добре картите на място, ако държите кутията изправена.
ПЛЮСОВЕ:
- 5 модула, играете само с 2 – огромна преиграваемост
- Вълнуващи ходове с комбинативни действия, водещи до верижни реакции
- Лесни правила – дълбок геймплей
- Интуитивни и разбираеми символи
- Усещане за отплата от добре планирана стратегия
МИНУСИ
- Предизвиква аналитична парализа
- Модулът с мистериозният убиец е излишен
- Не дръжте кутията изправена. Не. Дръжте. Кутията. Изправена.
Играта достигна до нас, благодарение на нашите приятели от Time2Play. Знаете ли кое е най-интересното? Предлагам ви да не му мислите много-много и да идете в магазина им на улица Неофит Рилски 31, или да посетите сайта им от бутона отдолу.