неделя, септември 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Unfair – Засега една от най-добрите игри за 2017
Unfair – Засега една от най-добрите игри за 2017

Unfair – Засега една от най-добрите игри за 2017

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Една от любимите ми игри по принцип си е Smash Up. Имам почти всички разширения и се скъсвам от кеф всеки път, когато някой изяви желание да я играем… което, за съжаление не се случва толкова често.

Една от любимите ми видео игри по принцип е Roller Coaster Tycoon, въпреки че не съм я играл от стотици години, тя трудно може да се измести от каквато и класация, която бих направил с пистолет до челото. Въпреки, че сблъсъците ми с физически лунапаркове могат да се рамкират с невероятните приключения на двата батута, една пързалка и динозавър с локва в сливенския т. нар. „Мъндиленд“ и злощастния, превръщащ се в призрачен чернобилски лунапарк от 3 квадратни метра „София Ленд“, винаги съм бил привлечен към митовете, които чувам за почти цели градове от лунапаркове и безумни антигравитационни влакчета (по нашенски – „влакчета на ужасите…“ WTF). Разбира се, засега ще се задоволя само с клипчетата от първо лице в Youtube, защото кинти, а и защото вероятността влакчето да се счупи е в пъти по-малка, от тази жена ми да ми счупи гръбнака, ако разбере, че дори се замислям да се кача на такова нещо.

Unfair истински грабва все още неуспешно имплементираната тема на лунапаркове и здраво я грундира в механики, които макар и да нямат нищо общо със Smash Up, то подготовката на игра определено изглежда инспирирана от там.

Промота и части от бъдещи фракции…

Базовата игра пристига с 6 фракции (макар и съвсем безпардонно и „unfair” са сложили промота от бъдещи фракции и разширения, само за да ни дразнят), като всяка игра ще използвате само толкова, колкото са играчите – тоест от 2 до 4. С други думи, комбинациите и вариантите за игра, математически сметнато са точно, гледайте си работата, не съм тук да смятам!

В избора на фракциите има стандартни клишета, но определено се намират и някои не чак толкова популярни избори:

  • Нинджи
  • Пирати
  • Вампири
  • Роботи
  • Ганстери
  • Джунгли

За разлика от Smash Up, тук играчите не играят с конкретни фракции. Вместо това всички тези фракции се избират, отделят се различните видове карти и всяко тесте се бърка по отделно. Това значи, че абсолютно всички механики са напълно уникални и насочени към конкретните фракции.

В кутията има удобно място за фракциите, като дори можете да ги сложите с протектори!

Самите механики не са най-сложното нещо на света. В основата си Unfair е нещо като машина, захранвана от двигател, който вие си направите… донякъде. Unfair е и игра за събиране на комплекти… донякъде. Unfair е и игра с изпълнение на тайни цели… донякъде.

Unfair определено не е най-оригиналната механично игра, защото взема концепции от много други игри. Това не трябва да ви притеснява, защото по този начин ще научите играта лесно, а и искам да ви уверя, че въпреки, че играта си е длъжка (На кутията пише 25 минути на играч?! Да, бе! Пробвайте с 40), ходовете са сравнително бързи, а движението на целия геймплей е плавен. Не открихме никакви „дървени“ механики, които да забавят потока на играта и всички концепции се схващат изключително лесно.

Това е игра, в която вие си строите табло пред себе си с атракциони, персонал и разни други джаджи, които да ви дават някакви облаги по време на ходовете ви или пък чак в края на играта.

Картите се сдобиват от класически пазар в средата на масата, като понякога могат да идват и от ръката ви, където също ще се мярка по някоя друга карта.

 

Дъската е двустранна.

Ако стоите един до друг и ако стоите един срещу друг.

В играта съществуват и карти с цели, ала „билети в Ticket to Ride”, които ако изпълните, ще ви донесат бая точки, но ако се окажете пълен провал, ще ви съсекат и малкото точки, които сте успели да изстържете.

Със сигурност най-интересната и най-тематична част в играта, частта, която лично мен ме привлича всеки път щом се сетя за Unfair е частта с подобренията на атракционите.

По време на играта ще имате максимум 5 атракциона, но ще имате безброй възможности да ги подобрявате. Можете да си направите обикновен „ролър костър“ и да му вкарвате всякакви нови лупинги, преминавания през вода, през джунгла и всякакви други лудории. Можете дори да си сложите обикновено капанче, което да го „пимпнете“ с нови и удобни столове, климатици, готини тоалетни, вендинг машини, нов тематичен външен изглед, пък дори ако щете и знаменце на върха.

Е, когато го правите, вие само ще наслагате нови и нови текстове над оригиналната картинка и няма да виждате как реално се ъпгрейдва любимия ви атракцион, но за мен така е по-добре, защото иначе би било изключително сложно, а и вероятно тегаво. Гарантирам ви, че не се изисква кой знае какво усилие да влезете в темата. И най-бедното въображение се заключва в това вълнуващо приключение безпроблемно.

Е, в играта има и няколко вида атракциони, които се свързват един с друг и съставят панорама, но в базовата игра това няма никакъв геймплей ефект. Просто е яко.

И всичко това щеше да е достатъчно за една прекрасна игра, но като добавите тематичните карти… Пф…

Наистина, всяка фракция се усеща съвсем различно не само визуално, но и като геймплей. Която и фракция да праснете в играта си, тя ще остави силно белега си, дори и да изглежда като само поддържаща.

Казвам поддържаща, защото някои фракции (като джунглата например) се усещат като чист контрол на тестетата и няма кой знае какво силно отношение към парковете, докато други като Нинджите или Гангстерите (любимата ми фракция от шестте) са доста агресивни. За което няма проблем, защото пък пиратите го дават по-защитно.

В играта има и два зара. Дълго се чудихме за какво са, докато открихме, че служат единствено за една карта от тестето на Гангстерите.

Ако познавате играта можете да си съставите каквато искате комбинация, но ако не ви се занимава, Unfair пристига с удобни токъни за „рандомизиране“, което е напълно непонятно отсъстващо от Smash Up (където ползвам изключително удобна апликация).

Един от най-яките маркери за ходове по време на рунда.

В лигавенето си не успях да спомена за покъртително добрият арт по картите, но вие така или иначе сте го забелязали от картинките. Не говорих и за хумористичната книжка с правила, която не само е бриз за четене, но си е и доста ефективна, адекватна и разбираема.

Не. Не обичам да пиша в книжките. Не съм аз!

А, не казах и за няколкото мода, които опресняват играта всеки път… и за които няма да кажа и сега!

И… стигаме до слона в стаята, който вероятно много от вас очакват. Името на играта е Unfair и тези от вас, които са се поинтересували повечко знаят защо играта се нарича така.

В играта има засилен „Take that” („‘земи!“) елемент, който е представен от два вида карти – единият е с глобални събития, които се теглят всеки ход, а другият е с карти със събития, които всички играчи теглят и могат да ги използват с изключителна жестокост срещу иначе „добрите“ си приятели.

Казах, че не съм писал в книжката. Така си пристига. Чессно!

По принцип аз винаги съм ненавиждал „take that” частта в повечето игри, и въпреки че понякога и в Unfair може да бъде unfair (нечестно), с радост мога да ви съобщя, че положението не е чак толкова зле, че да искате да обърнете масата… в повечето случаи.

Всяка карта със събитие, която вие теглите може да се ползва за едно от две неща. Едното е да ви сполети нещо хубаво, а другото е да сполетите нещо нехубаво на опонент. Ние открихме, че в 90 процента от случаите е по-добре вие сами да си помогнете, отколкото да прахосате карта, с която така или иначе не сте се сдобили толкова лесно. Освен това един от модовете, с който можете да изберете да играете е да не се закачате (тоест да не ползвате кофти частите на картите).

Да не говорим, че играенето на тези карти не става през цялото време, а само в първата фаза на рунда, което дава стабилна доза спокоен въздух по време на строенето на парка ви, защото не бихте искали някой от опонентите ви да каже: „Аха!“ и да се припотите.

Да. Има и карти, с които може да спрете атаките срещу вас и те не са толкова малко, в сравнение със стандартните игри тип „кансъл на кансъла“.

Глобалните случки са малко по-досадни, тъй като не влизат всички в игра и ако не сте много запознати със самите карти, могат да ви дойдат изневиделица и да ви потрошат това-онова из парка.

Всъщност, това което най-много може да предизвика вътрешния ви Хълк не е това, че някое друго подобрение или атракцион може да ви даде фира. Не и само по себе си. По-големият проблем на тези кофтинии идва от скапването на тайните ви мисии. Ако трудно, мъчно и със стабилна доза тегавиня сте успели най-после да сложите печата за „супер“ качество на лафката си, за да може да изпълните мисия за 30 точки и изведнъж някой с най-обикновено картче да ви го срине… това не само ще ви отреже 30-те точки, но и даже ще ви отнеме 10!

Ма наистина! Така си пристига!

С други думи – да, случва се да е нечестно, но не е толкова редовно. Том Васъл да си гледа работата!

Не съм… абе, вие така или иначе не ми вярвате…

Заключение

Unfair не е просто чудесна игра. Unfair е страхотна игра и съвсем лесно влезе в моята лична класация като една от най-добрите игри, които съм играл. Unfair няма да ви впечатли с изумителни механики, нито с безпогрешен баланс. Даже от време на време ще си правите мръсотии по крайно неприятен и, най-меко казано, нечестен начин. Това, което превръща Unfair във висококачествен продукт обаче е невероятната тематичност и чистото забавление, които ме карат да се усмихвам през цялата ми игра. Ако играта беше с 30-40 минути по-кратка, определено щеше да влезе дори в моите топ 10. Но както е и сега, не виждам как ще мръдне скоро от колекцията ми.

Нямам търпение за новите фракции. Глупости. Нямам търпение за следващата ми игра!

ПЛЮСОВЕ:

  • Изключителна тематичност
  • Велик арт
  • Разказва и обрисува истории
  • Различни модули
  • Различни фракции и лесна разширяемост
  • Почти безгранична преиграеваемост. Математически погледнато е, вие си го изчислете
  • Ето така се прави книжка с правила!

МИНУСИ:

  • Продължава малко по-дълго, отколкото би ми се искало
  • Наистина понякога е малко нечестна

Играта все още не е напълно официално излязла, но можете да я откриете в сайта на нашите приятели от Pikko Games  в секция преордър. Като гледам цената, мога да ви гарантирам, че количеството и качеството карти, които получавате определено си заслужава!

Поръчай: Unfair

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*