- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Знам, знам, играта е на двеста години. Но знаете ли какво? Тя има и приблизително толкова разшрения. Това значи, че хората все още я харесват и играят. Все пак е спечелила приза Игра на годината (Spiel de Jahres) през 2007 година.
Едва ли има геймър, който да не е чувал за нея, всъщност дори и хората, които рядко играят игри вероятно са подочували за тази крайно семейна игра. Това е, може би, най-големият хит на златния дизайнер на Abacusspiele – Майкъл Шахт.
Zooloretto е по-нова и лъскава версия на по-стара негова игра – Coloretto (която също съм играл и е повече от прилична). Coloretto представлява просто една механика. Играта е абстрактна и единственото, което правите там е да слагате карти в центъра на масата или да вземате карти от там.
Zooloretto използва същата концепция, но добавя още малко механики, по-шаренка визия и прекрасната тема – развиване на зоопарк. Всички фенове на „tycoon” тип игрите могат да си приберат лигите, защото това е не е класическа игра за строене и управление на сгради и ресурси.
В Зулорето, играчите събират животни, които най-оптимално пъхат в зоопарковете си, като междувременно имат възможността леко да разширят полето си на действие, както и да сложат тук там по някоя бутка за хапване.
Играта пристига с кила токъни с най-различни животни и в зависимост от броя на играчите се махат цели видове от игра. След това всеки играч взема еднакъв личен борд (зоопарк) и в средата се нареждат няколко камиона, готови да натоварят животни.
Тук следва основната механика на играта, която е същата като в Coloretto. Всеки камион има три места. По време на хода си играчът може или да изтегли плочка с животно и да реши в кой камион да я сложи (ако има място), или да вземе камион с животни (независимо дали е цял пълен или не), или да направи действие с пари (обикновено разместване на животни в парка и подобни неща).
Този елемент предоставя вълнуващо „пушурлък” усещане, защото не бихте искали да вземете полупразен камион, но не искате и да вземате животно, от което нямате нужда.
Ако нямате къде да сложите животното, то отива в хамбара ви. В края на игра всичко в хамбара ви носи минус точки. Спокойно, по време на ходовете си, ще можете и да поразмествате туй-унуй.
Всеки зоопарк има няколко места, където можете да слагате животни. Всяко оградено място може да държи само един вид животни. Целта ви е да напълните оптимално всяка зона. Ако в края на играта сте запълнили всички полета от дадено място, печелите точки. Ако сте запълнили всички полета, но без само едно – тогава пак печелите точки, но по-малко. Ако пък имате по-малко животни и от това, тогава не вземате никакви точки… освен ако наблизо не сте построили бутка. Бутките са плочки, които също се слагат по камионите. Те също носят точки. За всяка различна бутка, в края на играта получавате точки.
В играта можете да попаднете и на някои по… плодовити животни. Ако на дадено място вече имате животно с определен изявен плодовит пол (символ) и в същото място сложите животно от противоположния пол, то тогава мигновено се ражда бебе, което също отива там… евентуално. Трябва да внимавате, защото ако няма място за бебето и то отива в хамбара, милото.
След като всеки си е взел по един камион и си е сложил животните и бутките, започва нов рунд, като първи е последният, който е взел камион от центъра на масата предния ход. Играта продължава така, докато се изиграят определен брой плочки – това едва ли ще е след 40-та, 50-та минута.
Вече съм играл играта и с трима, и с четирима, и с двама. Открих, че колкото е по-голяма бройката играчи, толкова по-интересен става избора при качването на животните по камионите. Въпреки това, играта предлага доста интригуващ вариант за двама, в който камионите в средата са с ограничени места – има три камиона – един с едно място, втори с две места и трети с три места. С други думи, с трима човека, играта не е във вихъра си.
Заключение
Въпреки, че играта изглежда голяма, всъщност усещането е, че играете лек филър. С други думи, да, играта е семейна, но става и за отпускащо преживяване на геймъри. Ако имате деца – не само темата, но и геймплеят е повече от привлекателен за малките. Като нищо играта може да се играе от 6-7 годишни. Няма никакъв текст, а веднъж щом ви правилата, всичко е кристално ясно и няма да има нужда да се ровите постоянно в книжката.
Въпреки, че това е една от, може би, най-перфектните фамилни игри, тя има един недостатък. С времето започва да се изтърква. Да, основното разнообразие идва от взаимодействието между хората, но въпреки това, в основата си, това е неконфротационна игра и пасивната интеракция скъсява живота на Zooloretto.
Но! И за това си има решение. Ако преровите BGG или дори Фантасмагория, ще откриете, че играта има зилион разширения – някои от тях микроскопични, някои доста големи (едно от тях си е дори с грандиозното име XХL). Има даже и зарова версия, така че… гадинки да искаш!
Малко съм закъснял с това ревю, защото играта е доказана класика и вероятно не се нуждаете от мен, за да знаете, че това е гениална семейна игра. Ако пък сте били на ръба – е, нека аз бъда този, който ще ви бутне в пропастта, наречена – „Искам и това разширение, искам и това, искам и това, и това…”
ПЛЮСОВЕ:
- Привлекателен арт и тема
- Лесни правила и динамичен геймплей
- Окей за филър с геймъри, отлична за семейства
- Има десетки разширения
МИНУСИ:
- Без разширенията бързо се изчерпва
Zoooretto може да се открие в България.
Ако проявите още по-задълбочен интерес, можете и да поразчоплите и сайта на производителите.