Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Не съм играл първите две издания, така че няма какво да обсъждаме разликите. Да се концентрираме в това, което е тук – лудо и смахнато, но пресметливо преживяване, което ще ви изтощи за половин час.
Добре де, това може и да не е Escape: Curse of the temple и производни, но Wok Star ще ви измори с геймищината си, защото… ами това е по-скоро игра, отколкото хаотично мятане на зарове.
И да – тук има пясъчен часовник, но бих нарекъл Wok Star по-скоро – игра в псевдо реално време.
Wok Star е кооперативна игра, в която играчите управляват китайски ресторант пред затваряне. След четири дена от банката ще дойдат да ви го вземат и ако не съберете пари да изплатите дълговете си, фенерите ви ще угаснат.
Всеки играч/готвач ще отговаря за изпълнението на конкретна рецепта, която ще получи след дългообяснителен сетъп.
Всяка манджа изисква определени продукти. Ето и проблемът – повечето манджи се преплитат в изискванията си за конкретни продукти.
А продуктите са кът. Фокусът на играта е да сготвите колкото се може повече продукти.
Всеки играч отговаря за станция на определен продукт – дали е свинско, дали са някакви зеленчуци, или пък яйца – има сума ти продукти, които се отбелязват с пулчета на борд в средата на масата.
Всяка станция за продукт има четири начина за сдобиване на този продукт, които са градивно по-добри. В началото на играта два от тези начини са заключени.
Всички начини обаче имат нещо общо – използват се зарове.
Играчите започват с по два зара от техния цвят и в процес на играта могат да се сдобият с още. Станциите ви казват неща от типа – сборът на двата зара да е 7 и ще получите две гъбки. Или пък – двата зара да са само четни, или пък – два каквито и да е зара, но само за един продукт.
Вие имате само два зара, но ако изразходите „кубче с късметче“ (ресурс в играта) и го дадете на друг играч, можете да вземете зар от този играч.
Както виждате – сметки много. Ето и проблемът – всичко това се случва в реално време. Един играч обръща единия от двата пясъчни часовници и карта с клиент, който търси определена манджа. Ако успеете да измислите как да съберете продуктите за тази манджа, тогава играчът, който отговаря за манджата си прибира картата и обръща един от часовниците. След това отваря нова карта. Ако така се случи, че и пясъкът и в двата часовника свърши, вие пак можете да сготвите манджата на клиента, но той ще е недоволен и ще получите по-малко пари и никакви бонуси от него. Не искате това да се случи.
Когато изхабите заровете си, паузирате играта и „миете чиниите“. Вземате си обратното заровете, купувате някои малки бонуси, обръщате часовниците и пак хвърляте заровете. Имате право на още едно миене на чинии. След това продължавате, докато ви стигнат със заровете.
Като свършите – броите парите от клиентите и ако сте събрали нужните пари за деня – продължавате към фазата с купуване на подобрения, нови рецепти и бонуси. Ако не – губите играта.
В играта има още много нюанси, които й придават дълбочина и нужда от мозъчни напъни и така да беше, щеше да е напълно достатъчно, за да ви провокира сивия цвят.
По модел на Hardback обаче, Тим Фауърс е сложил няколко модула, които да ви освежат преживяването.
Сред рецептите можете да пъхнете „евенти“, които да променят ритъма на играта ви, а можете дори да си ползвате специални умения, които ви препоръчвам да си лепнете след една-две игри на базовата игра, тъй е като е по-вероятно да забравите кой какво умее, заради ангажиращия контролиран хаос през цялото време.
Заключение
Wok Star e може би една от най-геймърските игри в реално време, които съм играл. Тя ще почеше както провокативната ви реактивна натура, така и геймърският ви икономически копнеж за комбота и „ъпгрейди“.
Играта изисква вниманието и акъла ви и няма да ви изостави от първия до последния момент. Ако търсите лежерен фън с пясъчни часовници, Ъ-Ъ. Това е силно ангажираща и социална игра, в която единственият начин да спечелите е постоянно да сте комуникативни и постоянно да работите заедно… и вероятно пак ще загубите, защото Wok Star е трудна. Много трудна. Да, не мисля, че е най-добрата игра в реално време, но определено е уникална и ако това, което четете отговаря на сърбежа ви, съм убеден, че тя дълго ще ви чешка.
ПЛЮСОВЕ:
- Ангажиращ и изненадващо дълбок геймплей
- Постоянно взаимодействие между всички
- Никаква форма на алфа синдром
- Предизвикателно трудна за печелене
МИНУСИ:
- Може да бъде доста енергийно изстискваща
