Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Окей, независимо на кой полюс сте относно trick taking игрите, знаете, че има два факта.
- Очевидно е, че те никога няма да умрат, защото всяка година излиза предвидимо еднакво количество от тях без тенденция да намаляват.
- Обикновено тези игри или се запечатват в душевната ви секция или хвърчат през прозореца обесени и изгорени, без дори да се отвори книжката с правила.
Казвам обикновено, защото Cahoots е средно положение за мен. Аз обичам трик тейкинг игрите и Sponsio все още държи стабилна позиция сред любимите ми игри по принцип.
Cahoots обаче върши две неща, които я правят трудна за предлагане на хора, които са свикнали с трик тейкинг игрите… както и на всяка друга компания, всъщност.
Първо – играта предлага твърде различни концепции, които може и да не са сложни, на звучат толкова увъртяно, когато ги кажете на глас, че по-скоро бихте играли на класическата игра на инженер Донев – „Момиче с балон, момче с кофа“.
И второ – Cahoots изобщо не е трик тейкинг игра… въпреки че на теория е такава.
Така. Спрете музиката. Изгонете децата от стаята, изяжте нещо мазно, за да ви убие пияното, увеличете си фонта и четете бавно дума по дума, защото ще се опитам да ви предам концепцията на играта и е добре да внимавате.
В Cahoots играчите (в повечето случаи – 4 на брой) се опитват да спечелят рундове, като след 6 изиграни карти се гледа от коя боя има най-висока стойност общо. Всеки играч обаче дели всяка боя с някой друг. Ако двама спечелят, тогава си делят точките. Ако обаче има равни стойности, тогава е възможно да спечелят трима. Ако спечелят трима обаче, това означава, че един от тримата е спечелил два цвята). Тогава се делят точките в полза на по…спечелелия. Ако обаче един играч е спечелил и трите си цвята, тогава той обявява Cahoots и печели всички точки.
Добре. Нарочно се опитах да звучи сложно, но както и да я разглеждате, Cahoots е трудна за обясняване, преди да изиграете един рунд и изведнъж всичко да кликне.
В играта има 5 бои, като в началото на играта всеки играч получава карта, която указва за кои три бои се бори. След това се раздават всички карти.
Когато е ваш ход вие просто играете карта в средата на масата. Това се повтаря, докато всеки е дал по две карти.
Всяка карта има стойност. Гледа се коя боя или бои (ако са с равна стойност) е спечелила рунда. Още не се дават точки. Чекайте.
Следва втората част на рунда. Играчите започват един по един да прибират картите от средата на масата. Отново един по един и отново карта по карта. Въпросът е, че всеки трябва да прибере една карта обратно в ръката си, а другата да я „изгори“. Изгорените карти се използват за точки. С други думи – всеки рунд има 4 точки, които трябва да се разпределят в зависимост от броя на победителите.
Така всеки рунд ще оставате с една карта по-малко. Когато свършат всички карти – играта свършва и се гледа кой е събрал най-много.
Абе… врътня си е и се пригответе да срещнете объркани погледи тип „Как попаднах тук?“ и „Прозорците отключени ли са?“, докато я обяснявате. Въпреки това, както казах по-рано, ако имате търпението да завъртите два рунда, мозъкът ви ще ви смели механики в нещо елементарно, което ще ви е чудно защо не сте го разбирали по-рано.
Cahoots няма нищо общо с нито една трик тейкинг игра, която съм играл, защото на практика тук няма „трикове“ и няма „тейкинги“. Тоест – не се вземат ръце (взятки). Тук вие просто играете карти в средата на масата и се опитвате да убедите другите да играят за вас. Да, има социален елемент, защото често ще следите за кого трябва да играете.
Общото с трик тейкингите е, че Cahoots на пръв поглед изглежда случайна или програмирана. Това е винаги първото впечатление на хората, които нямат опит с такива игри. Фокусът не се крие в козове или мениджмънт на умения и стратегически врътни. Тук вие трябва да следите картите, да блъфирате опонентите си и да преценявате кой какво иска да играе преди вие самите да сте играли. Ако влезете в идеята на този тип картови игри, ще прехвърлите стената на хаоса и ще осъзнаете къде се крие удоволствието oт това да сте майстор на трик тейкинга.
Ха, ето че я класифицирах и аз като трик тейкинг. Странно. Явно е такава.
Заключение
Cahoots е странна игра, която феновете на трик тейкинг жанра ще оценят като нещо свежо, защото играта на практика няма нищо общо с познатите концепции за трик тейкинг. Тук няма козове, няма залагане за ръце, няма дори събиране на взятки. Механично играта се квалифицира към класически Hand management жанр, но атмосферата, която създава е на стандартна трик тейкинг игра. Знам, странно е. Но самата игра е странна. Странно е, че повтарям „странно“ толкова пъти.
Странността на Cahoots обаче е както нейната най-голяма сила, така и най-голямата слабост. От една страна – това е най-после нещо шантаво в уморения и клиширан порой от подобен тип игри, но от друга я превръща в животно, което е много трудно да убедите приятелите си, че съществува, дори и то да стои до вас на масата. С други думи – в правилната и постоянна компания – Cahoots би бил изключителен хит, но ако се налага всеки път да влизате в мод на самотния рейнджър с тъжен дъждоносен облак на главата ви, не съм сигурен, че ще си струват нервите.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинален и различен геймплей
- Трик тейкинг със социален характер. Уааа?
МИНУСИ:
- Твърде различния геймплей я прави трудна за обясняване. Всеки. Път.
- Продължава малко по-дълго, отколкото ми се иска
