- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Villagers е особена игра. Казвам го отдалеч. Тя има сериозна преграда, която ако успеете да прескочите ще се зачудите каква, по дяволите, беше тази преграда.
За да бъде по-ясен, нека го кажа така – Villagers е лека игра, която може да се играе от почти всеки, дори и от негеймъри, но за да започнете да я играете ви трябва куп руски хард-кор-учени-геймъри.
Може би целият този Вал от кахър идва от книжката с правила, която сякаш дизайнерът е написал с нечии други крака.
На пръв поглед правилата са уж ясни и с примери. Щом започнете да играете обаче ще разберете, че нищо не е на мястото си, след което започвате да се чудите дали всъщност не четете книга-игра.
Ако все пак успеете да преминете през лабиринта от безнадеждност, ще си дадете сметка, че Villagers е всъщност лека игра с…. малко правила?
Във Villagers играчите строят табло пред себе си от селяни с различни професии, съкратени по особен начин като Truffler, Ore Muler и Graper. Всеки един от тях ви дава пари по различен начин. Освен това, те се подобряват в своеобразно „технологично дърво“.
Някои от картите ви позволяват да вземате повече карти, а други – да „строите“ повече карти.
С други думи, играта спада в категорията „engine builder”, макар и това да е доооста свободно определение.
В най-добрия случай можем да наречем Villagers игра за събиране на комплекти с простовати, макар и на моменти особени механики, които за жалост ще трябва да си припомняте всеки път, понеже са уникални (което в този случай вреди).
Не мисля да навлизам в правила, защото дори след моя опит с играта не мисля, че помня абсолютно всичко. Което е доста странно, понеже играта е наистина простичка. Просто не е… елегантна.
Добре де, да кажем сте геймъри, които цъкат една и съща игра седмици наред. Сигурен съм, че всичко може да се запомни и да се обяснява с лекота. Просто търпението на настолния консуматор последно време се сравнява с това на 2 годишен келеш, който чака да му се стопли супата… за да може после да заплюе баща си, щото както всички очаквахме – НЕ ОБИЧА СУПА!
Villagers не трябва да се приема на сериозно, защото има един основен проблем, който изпъква, ако играете твърде състезателно. Тази игра не просто е поръсната със случайност. Тук солницата с тотален шанс направо се е счупила върху играта.
Понеже това е игра, в която строите двигател и табло пред себе си, вие градите стратегия с определени карти. За да бъде успешно това табло, вие очаквате да се появят конкретни карти. Въпросът е, че те може изобщо да не са в играта, понеже една стабилна част от тестето стои в страни пасивно и подигравателно ви се хили. Освен това от всяка карта има ограничен брой копия и понеже през половината от времето ще теглите на сляпо (Почти на сляпо – гърбовете поне малко ви насочват), то тогава случайността може и да ви погъделичка фрустрацията.
Заключение
Villagers е особена игра, която въпреки огромния късмет, от който няма как да избягате.. някак си е забавна. За мен това се дължи на кратката дължина на играта и чаровния изчистен арт. Иконографията е доста добра и всичко ще ви стане ясно… но не от правилата, които са организирани сякаш от бебе сурикат алкохолик.
Очаквах малко повече от тази игра и може да се каже, че съм малко разочарован, но не мога да я захвърля в категория „глупави игри“. Напротив – тук има интересни идеи и с малко по-достъпни правила и изчистени механики, Villagers би могла да е тотален хит сред семейства и негеймъри.
Както е в момента, тя стои някъде в средата и ако трябва да я препоръчам за някого – все пак бих се насочил към геймъри, които биха я използвали за почивка между други игри.
ПЛЮСОВЕ:
- Отлична иконография
- Свежа визия
- Огромно разнообразие
МИНУСИ:
- Твърде много случайност
- Твърде нелогична книжка с правила