Архив за етитет: Libellud

Dice Forge – Завод за хора с малки пръсти

Ще започна с едно твърдение, коeто безпардонно ще открадна от един колега, като още по-нагло ще го перефразирам, защото ме мързи да го търся отново как беше точно. Не се притеснявам да го направя, защото говоря за Ицо от Board Delights. Той твърди, че Dice Forge е новият Mystic Vale. Напълно съм съгласен, че стъпките, които и двете игри предприемат са напълно еднакви, и въпреки че игрите са на две различни компании, а и двете са доста различни сами по себе си, запознатите не могат да отклонят глава и да отрекат приликите в подхода.

Най-голямата сила на Dice Forge е нейната иновативност, макар и тя да е леко плаха. Това е игра, в която си „строите“ зарове (от тук и името).

Всеки играч разполага само с два зара, които ще мята неуморно цяла игра, но страните на тези зарове могат да се сменят. Методиката за смяната е малко трудна и изисква известна доза ловкост и сила, но щом свикнете… ще сте свикнали. Това са огромни пластмасови зарове със страни, които здраво се забиват в центъра, което от една страна прави изваждането им трудоемко, но от друга ви гарантира, че няма да се счупят или дори амортизират лесно.

Второто нещо, което ще забележите щом отворите кутията е колко добре всичко е организирано. Всяка плочка, всеки зар, всеки компонент и карта си има място. Независимо колкото тръскате или обръщате кутията нищо няма да падне… което пак, от една страна е хубаво, но от друга – ако има разширение, трудно ще го наместите, ако има нещо повече от карти, като например допълнителни страни на зарове и подобни.

И последното нещо, което се набива на очи е невероятният арт, който наподобавя игри като Seasons и Lords of Xidit. Което би било съмнително, защото илюстраторите са различни, но всъщност не е чак толкова, защото дизайнерът на играта е един и същ и явно си пада по този силно изпъкващ ярък и красив стил. Не знам как по друг начин да го опиша, не съм художник.

Между игрите, които споменах и Dice Forge има още една прилика. И трите може да са с удивителна козметика, но и трите са с крайно безлична и „просто някаква си фентъзи“ тема.

Тук дори това е още по-засилено до такава степен, че само няколко хода след началото на играта ви, всички готини цветове просто ще се слеят и няма да им обръщате внимание. Просто защото Dice Forge e чисто механична игра с красив външен вид.

Нека това не ви кара да затворите прозореца на ревюто и да изгорите компютъра си, защото всъщност играта е добра. Да… Играта е добра. Твърдението, което имах и за Mystic Vale – да, играта е добра. Очаквате Но… и ще получите но. НО – по-късно.

В Dice Forge играчите се борят за точки, като на лично табло събират няколко вида ресурси. В началото на хода на всеки играч, абсолютно всички хвърлят заровете си и получават ресурсите, които са показани върху тях. С тези ресурси играчите или си купуват нови страни на заровете, или си купуват карти, с които от една страна печелят точки, а от друга – специални умения, които да им помогнат нататък.

Тук е момента да споделя, че картите с уменията са повече от колкото ще използвате в играта си, така че ето ви малко разнообразие.

Уменията могат да бъдат готини, но, особено първите ви игри, вие вероятно ще се концентрирате в купуването на нови страни на зарове, поне през първите две трети от играта. Дори и да нямате нужда, пак ще го правите – неизбежно е. Просто това е фокусът на играта и тръпката ще е по-силна от вас.

Картите с умения, а и някои от страните на заровете, биха ви дали тук-таме някое конфротационно умение, но през по-голямата част от играта няма толкова да се интересувате какво правят другите. В Dice Forge предимно ще си гледате вашата купичка и ще се чудите как по-оптимално да си я запълните със супа от точки.

Оптимално… но все пак това са зарове. Ако сте счупен в „търкалъка“ като мен, винаги ще хвърляте абсолютно безполезни неща, а тъпата и безсърдечна усмивка на приятелите ви, които сякаш винаги хвърлят това, което им трябва няма да помогне на отчаянието ви.

За мен най-голямата изненада беше времетраенето на играта. Въпреки стандартната за голяма игра кутия, Dice Forge всъщност е лека филър игра, която ще разцъкате за 30 минути, често и по-малко. Тук няма сложни избори, няма кой знае какви тактически, да не говорим стратегически решения. Вие просто ще мятате зарове и се надявате най-после да ви се паднат тия скапани кристали, за които сте похарчили цели 12 злато! Всъщност, това което отнема най-много време от вашия ход е смяната на страните на заровете. Не е особено трудно, но както казах е леко трудоемко и внимавайте да не играете върху някой нацепен декинг (все още под дъските на терасата на брат ми лежи част от Ubongo), защото страните хвърчат, повярвайте ми.

Късото времетраене не е негатив – напротив, това е нещо страхотно за тази игра, защото лекият й характер иначе би станал леко нахален и би ви писнал.

Това, което е негатив обаче е точно преиграваемостта на играта. Ето го онова НО, за което вече бяхте забравили. Мисля, че в Dice Forge са вградени 20-30 игри, което може да ви звучи много, но обикновено ще играете по 2-3 наведнъж, защото докато сте почнали, играта свършва. След тези 20-30 игри обаче ще се окаже, че искате още. Още карти, още страни на зарове, още „врътки“ и комбинации. Точно тук е и основното сравнение с Mystic Vale. И двете игри подхождат оригинално към „дек билдинг“ жанра, като и двете добавят иновативни механики. Но и двете вземат плахи решения за добавяне на още „месо“ по играта. Така както е Dice Forge може да е с пъти по-добра от Mystic Vale, но имам чувството, че й трябва още нещо, за да стане абсолютния хит, който би трябвало да бъде. Сигурен съм, че Libellud ще изкарат разширения, защото играта е приета отлично по цял свят, и съм сигурен, че ще бъде още по-добра. Засега обаче съм притеснен това да не бъде заглавие, което ще се скъсаме да играем една-две седмици, а после ще забравим на рафта.

Заключение

Dice Forge е добра игра. Да, добра игра е. Въпреки липсата на дълбочина и съмненията ми за преиграваемост, мисля че тук можете да откриете страхотно забавление и вълнуващи „ЙЕС!“ моменти. Външният вид, илюстрациите, качеството на самите зарове – всичко е повече от отлично. Механиките са изчистени и ясни, като можете да обясните правилата за по-малко от пет минути. Компонентите са идеално организирани в кутията и подредбата на играта едва ли ще отнеме много. Е… прибирането може и да ви позатрудни, защото ще трябва да махате всички страни, които сте закачили за заровете си и да сложите стартовите, но както вече казах – ако свикнете, ще сте свикнали.

Силно се надявам Dice Forge да не поеме по стъпките на Mystic Vale, защото не чувате вече да се говори толкова за онзи „иновативен“ декбилдър. Надявам се обаче една-две разширения да добавят количеството месце, от което Dice Forge искрено се нуждае, за да може да бъде котва в колекцията на всеки геймър.

ПЛЮСОВЕ:

  • Иновативна механика за строене на зарове
  • Страхотен визуален стил
  • Перфектна кутия
  • Вълнуващи ходове и „Уау“ моменти
  • Ангажираност дори и по време на ходовете на другите
  • Изненадващо бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Несравнимо огромна зависимост от късмет
  • Няма особена дълбочина
  • Съмненения за преиграваемост в дългосрочен план

Играта достигна до нас благодарение на шуробаджанащината ни с Pikko Games, така че съвсем независимо (;)) ви предлагам да се ориентирате натам и ако ви харесва как звучи да направите нещо, с което евентуално би се озовала във вашия дом.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Dice Forge[/button]

Снимките бяха доставени с пряка кражба от фейсбук от тяхния собственик – Ицо от Pikko Games

 

Lords of Xidit – настолна игра, в която бардовете ви възпяват!

Много, много отдавна преди светът да стане такъв, какъвто го познаваме имало само тъмнина и хаос. Добрите и праведните Стари Богове успели да надвият царуващата тъмнина и я затворили в свещена урна. В този ден хората започнали да управляват. Легендите разказват, че последният от Старите Богове тръгнал на юг, за да предаде свещената урна на първия водач на магьостниците в Човешкото царство. По-късно това царство прерастнало в царство Xidit. Много време минало от тогава и по време на празненствата по случай 500 годишнината от раждането на най-великия магьосник в Xidit, Рагнор Нелфаро, балансът бил нарушен. Вестителите на злото покварили различните създания в царстото. Водени от желание за разруха, те се обърнали срещу своите господари и хорските градове. Така, единствените които можели да спасят кралстово били Идраките.

Lords of Xidit е игра за 3-ма до 5-ма човека със средно време за игра от 60 до 90 мин. В играта всеки играч поема ролята на Идраки, който ще пътува из царстото Xidit , събирайки войска и чрез нея ще освобождава градовете в Xidit . Lords of Xidit се води като духовен наследник на играта Himalaya и геймплея й се базира на едновременно „програмиране“ на хода и специфична точкова система. Геймплеят върви плавно, няма много забавяне по време на ходовете. Lords of Xidit се развива в света на играта Season, затова в играта ще намерим 2 бонус карти за самата игра. 🙂

Компоненти

В кутия можем да намерим:

  • 70 фигурки (единици)
  • 75 фигурки кули (магьостническите кули)
  • 39 плочки с градове (чудовища) и 6 плочки титани
  • 5 програмни табла
  • 5 паравана, поставки и Идраки
  • огромно количесто (ама наистина са много!) токенчета
  • игралната дъска, правила
  • 3D замък – касичка 😀
  • куп още други компоненти (токенчета и маркери)

Още докато гледаме самата кутия на играта, тя крещи „красив арт“. Рисунките по дъската, чудовищата, Идраките … красота. Също така в кутията на играта ще намерим карта на Xidit, която е … уникална, а фигурките са супер симпатични и детайлни.

Програмиране … Как?!

Всеки играч получава свое програмно табло, чрез което ще „програмира“ своя Идраки. На таблото има място за 6 команди, като играчът избира на всяка команда какво действие да се изпълни. След това командите се изпълняват в последователност от 1 до 6. Възможните действия, които могат да бъдат зададени са:

  • синя/червена/черна лента (движение) – героят на играча се премества към съседен град по синята/червената/черната лента
  • X (wait) – героят изчаква. Не прави нищо.
  • стрелки (действие) – ако героят се намира в град с войска, играчът се сдобива с нова единица. Ако героят се намира в град с чудовище, следва битка.

Точкуването. Защо е толкова интересно?

По време на своите странствания из царството, героите ще трупат репутация към магьостническата гилдия в Xidit, ще бъдат възпявани от бардовете и ще трупат свое лично съкровище. Това са трите критерия, по които на края на играта се оценява кой е победител. В началото на всяка игра на случаен принцип се избира в какъв ред ще се оценят героите. Например, първо ще се оценя богатство на всеки играч, после бардовете и накрая репутацията му сред маговете. След оценяването на всеки критерий, играчът с най-малко от дадения критерий, бива елиминиран. В случая, ако златото на играчите е: 25, 20, 15, 12, то играчът с 12 злато отпада от играта. Ако играят 5 човека, то на първия критерий отпадат 2-ма. После останалите трима сравняват кой колко е бил възпяван и от тука отпада още един играч. Последните 2-ма срявняват репутацията си с маговете и този с повече -печели играта. Точкуването е хитро измислено, защото „принуждава“ играчите да трупат и от трита „вида“ точки … и да, по време на игра, че и накрая – има Драма. (да, наистина е драматично :D)

Няколко думи за правилата

Както написах по-рано, играчите поемат ролята на Идраки, които ще странстват из Xidit и ще трупат злато, репутация и слава, чрез които накрая на играта ще се обяви единствен победител. Играта трае максимум час и половина, като геймплея върви гладко, без голямо изчакване между различни действия и т.н.

Lords of Xidit се развива в 12 години (рунда :)), като играта започва най-старият играч. В началото на всяка година играчите „програмират“ своите Идраки и след това започва изпълнението на действията по таблата. Реда на изпълняване е последователен, като всеки играч изпълнява първата си команда, после всички втората и т.н., като това започва от този, в който се намира токена за първи играч. Пример за една година, като приемаме, че играем 4 човека. Всеки програмира действията си, после се изпълняват по този ред:

  • Играч 1 – първо действие, Играч 2 – първо действие, Играч 3 – първо действие, Играч 4 – първо действие
  • И1 – 2, И2 – 2, И3 – 2, И4 – 2
  • И1 – 3, И2 – 3, И3 – 3, И4 – 3
  • И1 – 6, И2 – 6, И3 – 6, И4 – 6

След като всеки е извършил шестте команди, годината свършва и токена за първи играч се предава на играча в ляво. След това започва другата година. На края на 12-тата година се извършва точкуването и се обявява победителя.

П0 време на играта играчите ще набират войска и ще бият „лошите“ из градовете в Xidit. Съответно, ако играете 4 или 5 човека, ще играете с 21 града, при трима има dummy играч и се използват по малко градове (18). Играта има и кратък вариант – 9 години.

Когато играчът набира войска в град, то той трябва да вземе най-слабата налична войска (фигурка) в града. По сила войските се нареждат: селяни, стрелци, пехота, клерици, магове. Когато играчът набира войска, то той взима фигурката и я слага зад паравана си. Ако играчът вземе последната налична фигурка от дадения град, то плочката отива в тестето с вече изчерпани recruitment плочки и след това се тегли нова и се постява на дъската (в различен град, разбира се). На един играч се позволява само 1 път годишно да взима войник от даден град.

Когато играчът се бие с чудовище в даден град, то за да го убие, той трябва да изхвърли от наличната си войска зад паравана посочените единици върху чудовището. След като играчът изхвърли нужните войници, то той е победил чудовището и може да си избере 2 от 3-те налични награди, които дава чудовището. Наградите са:

  • даден брой злато
  • даден бой бард токени, чрез които играчът вдига репутацията си сред бардовете
  • построяване на етажи към магическата кула в града. Ако няма кула, то играчът си построява в града магьостническа кула. Ако вече някой друг е построил кула в този град, то играчът няма право да „разруши“ неговата и да я замести. Но ако играчът има вече кула, то той може да я допълне, като една магьосническа кула може да е максимум 4 етажа.

Лично мнение

Още с първото изиграване на Lords of Xidit, играта веднага се нареди в моята топ листата. Първото ми впечатление беше „О, колко много компоненти … тука ще има сложни правила.“ Обаче грешах. Играта не е сложна, лесно се обяснява и е много достъпна. Допада ми „програмирането“ на всеки ход. Какво би направил еди-кой си, от къде би минал, дали ще успея да взема първи някоя единица. В последствие, това  довежда до различни драми, проваляне на стратегии и … комични ситуации. Играта се играе за приблизително час – час и половина и не натоварва играчите. Арта на играта е просто великолепен и ако играете с някой , който за първи път играе Lords of Xidit, то със сигурност ще има „Ах“. Чудовищата, картата, фигурките, Идраките … красота.


Картинки: BoardGameGeek

Seasons – Това са зарове!

BBG рейтинг – 9.5/10

 

Има игри, които можеш да извадиш по всяко време във всяка група, има игри, които можеш да извадиш само пред определена геймърска група, има игри, които не трябва изобщо да изваждаш… никога. Но има и едни други игри, които можеш да извадиш вкъщи на топло в семейна обстановка с любимия човек и да прекарате 1 час в спокойно наслаждаване на разговори и изиграване на игра, която е нито много лесна, нито много трудна, не е твърде ангажираща, но не е твърде лека, не е сложна, но не е и проста, има елемент на случайност , но има и безброй стратегии. Не знам как по друг начин да опиша играта освен просто да кажа – това е Seasons.

ТЕМА – 8/10

Играчите са магьосници, които участват в най-мощния турнир за магьосници в света. Той трае три години и целта е всеки да се добере до колкото може повече кристали. Който има повече, той печели. Темата е ОК, като се има предвид, че можеше да бъде всякаква. Дизайнерите не са заложили на история. По-скоро на един принцип, който беше модерен за филмите от края на 80те и началото на 90те. Има световен турнир по бой и всякакви бойци от различни краища на планетата се събират за да премерят сили. (Или заради някоя друга насилена изкуствена и нагласена, съшита с бели конци мотивация, която уж да накара нашите да ходят да се бият). Този принцип е подсилен с факта, че на картите няма никакъв флейвър текст. Никакви реплики, никакво описание. Общо взето имате магически предмети и магически любимци, които призовавате на полето пред вас. Липсата на флейвър може да ви накара да не обръщате много внимание на самите карти – какво представляват или как се казват. Просто ще се интересувате какво правят. Това е. Трудно можеш да влезеш в атмосферата на играта. Защо давам тогава 8? Просто не мисля, че в случая тази тема е чак толкова важна. Може би пък целта на този дизайн на картите е да не се зачитаме много много, че да можем по-бързо да свършим играта. И по-бързо да започнем следващата. А в Seasons, този момент го има често!

КУТИЯ – 11/10

Не, не съм се объркал! Засега, това е най-удобната и практична кутия, която съм виждал. Всичко пасва идеално на мястото си и ако решим да си се мерим вкъщи с борд игри, както правим всеки втори петък от месеца (спокойно, не го правим… а дали?) всичко ще си остане на мястото! Само за две неща няма място. Двете черни кубчета, които прибираме при мястото на другите кубчета и маркерите “II” и “III”, които се използват за отбелязване на втората и третата година. За съжаление, ако сложим маркерите на място с енергия, тогава мястото тотално се запушва и изкарването после е трудно. Затова ги слагаме при картите. Чувал съм, че ако се слийвнат картите, после трудно се побират в слотовете за карти. Аз все още не съм купил слийвчета за тях (А трябва!) и не мога все още да коментирам. Общо взето не е перфектно, да. Затова съм дал само 12/10 все пак.   Хм.. може би трябва да го намаля на 11.

КОМПОНЕНТИ – 10/10

 Най-добрите зарове, които съм виждал. Точка по въпроса. 16 (по 4 за сезон) огромни, тежки пластмасови зара с издълбани орнаменти. Само това да беше – пак щеше да има десятка. Но това, което грабва вниманието са шарени илюстрации с чувство за хумор.  Приятни са за гледане и често предизвикват реакции. Но най-вече –  последно време рядко можеш да видиш толкова цветен и шарен арт в игрите. Особено покрай онези космически игри (не че имам нещо против самите тях, просто са сивички).  Тези цветове успокояват и носят една топла, почти семейна атмосфера. Което може би се контрира с тежките икономически космически титани на борд гейм индустрията.

Таблото, върху което се следят годините е изключително наситено и функционално. Освен това се връзва перфектно с магическите илюстрации на картите и заровете.

Всичко е супер. И пак отново имам две малки заяждания, които обаче не си заслужават да свалят оценката. Първото е решението за цвета на енергията – въздух. Не знам как точно червения цвят се връзва с това. Можеше спокойно това да е огън вместо оранжевия на огнените енергийни токъни. Не че предлагам някакво кой знае какво решение, но можеше въздуха да е много светло синьо, а тъмното примерно много тъмно. Съжалявам, само такива цветове знам. Много светло и много тъмно. Прекрасната ми съпруга се занимава с крафтване, платове и цветове, така че сигурно може да изрeди повече видове синьо, отколкото думи ще напиша за тази статия, понякога намирам бедния ми речник за предимство.

Другото ми заяждане е свързано с борда за следене на победните точки. Или по-точно „кристалите”.Първо, поленцата са малки и е много лесно кубчетата да изпаднат. Второ – изключително странно решение е точките да продължават първо от долу на горе и второ – всеки следващ ред започва от ляво надясно.

Много неинтуитивно се движат кубчетата и понякога вместо да качваме точки, сваляме (не винаги без да искаме, де. /insert evil laugh/). Проблема с този борд го реших като просто си свалих друг, който е във формата на борда със сезоните, а точките се движат спираловидно отвън на вътре.Можете да видите новото табло вдясно.

ГЕЙМПЛЕЙ – 10/10

Видяхте генералната оценка, така че никой не е изненадан, че и тук съм дал десятка. Геймплеят е бърз и динамичен. Освен ако не играете с 4 човека. Или пък с добри играчи. В една от групите, с които играем, има двама професионални играчи на Yu-Gi-Oh! TCG. Това са хора, които много добрe познават картите и знаят как да ги използват. Което автоматично значи, че разбират комбинациите от различни карти и отдалеч могат да направят план. Плановете = допълнително време. Особено когато в третата година изиграят 8 карти една след друга + обменяне на енергия и така нататък. Но нека първо спомена с няколко думи какво представлява един рунд.

Играчът, който е наред, хвърля заровете (броят на заровете зависи от броя на играчите). После всеки играч, като се започне от хвърлящият, избира по един зар. След като всеки си е сложил избрания зар на мястото върху личния си борд, първия играч изпълнява това, което е отбелязано на зара. Това може да са няколко неща. Да вземе описаната енергия, да вземе описаните точки, да тегли карта от тестето, да си увеличи максималния възможен брой на призовани карти, да обмени енергия за кристали или няколко от тези наведнъж. По време на своя ход може да изиграе карта от своята ръка, стига да иска и да е покрил нужните изисквания. След това е следващия играч. Така до последния, който има избор от два зара. Останалият зар определя с колко месеца ще се придвижи времето. На всеки зар има отбелязани точки с номерация от едно до три. И така три години.

Трябва да отбележа, че в играта има една много хитра механика. В началото на играта се драфтват 9 карти (който не е запознат – може да погледне статията за механики тук). След това всеки играч трябва да преразпредели тези 9 карти за три години напред, като заключва три карти за втората и три карти за третата година. Не може да ги използва преди започването на съответната година. Това допринася както за съставянето на разнообразни стратегии, така и за по-малко мислене. След като си си избрал годините, в ръката ти остават три карти. А колкото по-малко карти, толкова по-малко време за болезнен брейнтръст. Да, можеш да си увеличиш броя на картите в процеса на играта, но пак – не е като да държиш 20 карти в ръката си през цялото време. И най-хубавата част (за някои) е, че това е една приятелска игра. Много рядко ти се налага да правиш мръсно на някого. И когато го правиш, го правиш на всички. Ефектите на картите афектират или теб, или всички опоненти или всички хора на масата. Абе бравo на тия французи, бе!

РАЗНООБРАЗИЕ – 9/10

В играта има 50 различни карти. Всяка една има копие, следователно в играта има общо 100 карти. Да се разберем нещо – тази борд игра е игра с карти. Искам да ви кажа, че 100 карти са предостатъчно за различна игра всеки път. Да не говорим, че Seasons разчита предимно на комбинации с карти. Заровете вкарват елемент на случайност, но е този елемент е много малък. Но този елемент може да бъде и досаден. Този елемент може да бъде МНОГО досаден. Мъничък гаден досаден елемент… Защото какъв е шанса три пъти подред да не хвърлите нито една енергия вода, след като теоретично е почти невъзможно от 4 зара да не се падне вода. Особено когато е зима и тогава има най-много вода!

Но нека не ви звуча фрустриран. Това е една от малкото игри, за които мога да кажа, че можем да си прекараме много лек следобед с една едночасова игра, да си лафим и без значение кой победи да се забавляваме. А пък накрая и някой да каже – „Още една”?

Давам девятка, защото усещам, че все пак десетките стратегии си имат край. Хубавото е, че ние не играем чак толкова често, така че 100-те пъти, които трябва да се изиграят, преди някой да повтори някоя стратегия, ще минат бавно. Освен това винаги има време за удължения. Доколкото разбирам, Seasons преживява успех на пазара. Давайте, французи!

[divider]

Финални думи

Страхотна семейна игра. На по-малките деца обаче ще им е малко по-трудно. Има твърде много текст за тях. Seasons е приятна приятелска игра, с която няма да обидите никого, дори когато го смачкате безмислостно с разлика от 200 точки! Е, ако не му го натривате в носа, де. Само за финал искам да спомена, че играта е във вихъра си, когато се играе от двама. Невероятна игра за двама. Имаш по-голям контрол над стратегията си, а и свършва по-бързо.  С повече играчи – получава се хаос. Прекалено много карти, прекалено много ефекти. Особено тези лийчове… За някои хора, това може да е досадно. На мен това не ми пречи колкото времето, което може да отнеме за всеки играч да свърши хода си.

Въпреки всичко, вече видяхте оценката ми! Изумителна игра! Seasons!

 [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/seasons-video-overview/“ target=“blank“ ]Видео преглед[/button]