Архив за етитет: християнски игри

Commissioned – най-тематична Християнска настолна игра

Започвам с уговорката, че това е едно наистина трудно за написване ревю… на една наистина трудна игра. Играта е „Commissioned”. Това е сравнително лесна за обяснение кооперативна игра с дек билдинг елемент, подходяща за 1 – 6 играчи. Самите играчи пък влизат в ролите на ранните Християнски апостоли, които трябва да „растат във вярата“ (въпросният дек билдинг елемент), трябва да създават църкви, да ги разрастват, да преодолеят гоненията и да съберат книгите на Новия Завет. Има 5 сценария, 2 нива на трудност и вариант за един-срещу-всички.

Така. До тук – добре. Време е да направя следващата уговорка. Аз съм християнка, при това библейски вярваща. И щом разбрах за играта, бях изключително любопитна и нетърпелива да я видя, да я опитаме и победим. Щом я отворихме у дома, чувствата ми спрямо играта поеха в две противоположни посоки. От една страна, играта е пълна със стихове, цитати, препратки и тематичност. Обожавам тематично верните игри и в това отношение първото изиграване беше истинска наслада. На faith-картите, освен самата функция на картите, има и препратка към стих от Библията. Проверявахме стиховете и нямаше дори един, който да няма общо с функцията на картата. Тъй че, определено, по картите е мислено, а нечия Библия не си е седяла нова-новеничка на рафта с книги. Междувременно визията на играта е по-скоро суха и някак студена, отдалечаваща. Картата на „света“ е сравнително приемлива откъм визия, но личните бордове на играчите и най-вече самите карти са доста осакатени откъм арт,а дори и откъм естетична визия въобще. Освен темата, за мен е важна и визията като изживяване, вдъхновяване, настроение… а тук визията навява по-скоро меланхолична и безнадеждна атмосфера, което за мен е една голяма крачка назад за играта. И дори не искам да навлизам в темата за атмосферата, тъй като е вероятно да кривна по посоки, по които нито на мен ще ми се пише, нито на вас ще ви се чете…

Да продължим с първите докосвания до играта. Компонените. Високо качество карти, личните бордове са стабилни, плътни „плочки“, а големият борд е двустранен. Решен е по интересен начин – абстрактна карта на „света“, до който достига Християнството през първите си около 150 години, хляб и вино, мастилница и свещи. Моментът със свещите е особено покъртителен. В началото на всеки ход се отваря някакво събитие, което оказва влияние върху апостолите и регионите им. Някои от тези събития успяват напълно да разрушат някоя църква. Тогава върху „запалените“ свещи на борда се слага плочка със загасен фитил на свещта. Играта приключва, когато картите със събитията свършат, или и петте свещи са загасени. Е, смело мога да кажа, че елементът с гасенето на свещите е твърде емоционално натоварен и някак тажък, поне за мен беше мааалко повече, от колкото позволявам на игра. На второто ни разиграване загасихме и петте свещи, а накрая не просто се чувствах не-победила, ами и победена, разочарована, виновна, въобще… съвсем не като играла игра.

Останалите компоненти – стандартни картонени токъни за маркери за „гадостите“, сполетели конкретен регион или църква, дървени пионки за апостолите (6 цвята, големи и много приятни) и множество бели кубчета, маркиращи „членовете“ на църквите. Като цяло страхотно качество на компоненти, добро оползотворяване и солидни материали.

Самата игра протича сравнително стандартно. След първоначалния сетинг се теглят карти, след което следва фаза на „живота“ на всеки апостол. Всеки повтаря списък от едни и същи действия – отваря TRIAL карта (просто разбира каква ще е следващата гадост, която ще ги сполети), след това следва PRAY фаза – играчът слага на борда си две FAITH карти с лицето надолу. Междувременно всички останали играчи също слагат по две (вслучай на повече от 4 играчи – по една) карти, от които играчът може да избира в следващата фаза. Играта има вариант с 8-стенен зар, който затруднява комуникацията и посочва дали между играчите (апостолите) ще има комуникация или съобщението ще се загуби. При ниските стойности на зара играчите не могат да обсъждат стратегия на играните карти и като цяло не могат да съветват. След избора и изиграването на картите, има фаза на движение и идва ред на следващия апостол. Когато всички са готови, накрая се закупуват нови карти, вариращи според цената от кротки, отчаяни действия, до големи чудеса и знамения. Тук идва въпросът за баланса – доста от картите в първите две категории са доооста слаби, а в четвъртата са на светлинни години по-силни. Може би малко повече баланс би допринесъл за лекотата на играта, макар и цялото нещо да си има обяснение спрямо темата.

Как върви играта? Като машинка. Цък-цък-цък. Има хора, които обожават такива игра. Има и хора като мен. Тук нещата ми идват леко монотонни и еднообразни, повтаряме едни и същи действия, положението обичайно е отчайващо, борим се да оправяме поразии и накрая дружно губим. И в този ред на мисли да ви кажа – просто НЕ ИГРАЙТЕ ПО-ТРУДНИЯТ ВАРИАНТ!!! Той не е ПО-труден. Той е ужасно невъзможен, смачкващ и удрящ шамари наред. Предупредени сте.

Много хора веднага пускат паралел между Commissioned и Kings of Israel. Да, има общи елементи (градове на картата?:)), определено и двете игри могат да бъдат добър инструмент в ръцете на умел учител от неделно училище, но! Идва голямото „НО!“… и двете игри имат един необясним за мен проблем. И двете таргетират конкретната група на християните играчи на настолни игри, които ще си ги купят и играят именно защото са свързани с Библията, а не заради самата добра игра. И докато Kings of Israel може спокойно да се сравни с Pandemic и да се играе от съвсем неопитни играчи, Commissioned е неподходяща за тях. А дори и да успеете да обясните правилата и да започнете спокойно играта, още с първите 3-4 TRIAL карти е вероятно вече споменатата не-чак-толкова-весела атмосфера да се вкопчи във вашите не-чак-толкова-опитни апостоли и откровено да ги отчае.

За това – съвет от мен – не използвайте играта нито за нови играчи, нито за незапознати с Новия Завет. Играта е ТВЪРДЕ тематична, макар и на доста места да се тръби, че не е нужно да знаеш каквото и да било за Християнството, за да я играеш. Да, това абсолютно е така – чисто механично играта може да се играе и така. Знам и за много играчи, които играят ВСИЧКИ игри именно така. Но аз играя (или съответно – не играя) конкретна игра именно заради темата, а без темата Commissioned е местенете, махане и слагане на кубчета, карти и пионки. Да, интересно, трудно и целенасочено местене, махане и слагане, но все пак без онази идея, която са заложили дизайнерите в нея.

 

Рядко се случва да не мога категорично да кажа дали една игра ми харесва или не. В повечето случаи нещата за мен са в черно-бялата гама, но с Commissioned нещата рязко придобиват сиви, кафеникави и тъмнозелени нюанси. Ако сте християни и междувременно любители на настолните игри, определено е ценно и задължително попълнение на рафта. Но ако сте нови играчи или просто търсите нещо леко за разцъкване в събота следобед – не мисля, че това е вашата игра. И независимо в каква категория попадате, ако успеете да победите най-трудния вариант на играта – моля, пишете ми. Искам да знам! 🙂

[divider]

Ако това ревю е подбудило интереса ви, силно ви препоръчвам да посетите сайта на производителите!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.charagames.com/games/commissioned/“ target=“blank“ ]Chara Games[/button]

 

Kings of Israel – най-добрата библейска настолна игра

Да започнем така – ако не сте прочели вече моето описание, аз се считам за вярващ християнин и вярвам както в Бог, така и в това, че Исус е нашият спасител.

Ако това ви е накарало да се почувствате неудобно, то тогава вероятно и играта ще го направи.  Така че можете да спрете да четете още тук.

Ако все пак смятате, че няма нищо притеснително или в по-добрия случай – вие също се възприемате по този начин, прочетете моето мнение за тази Пандемиоподобна игра. Може да откриете огромно количество тема и съвсем сносна игра.

Истински библейска игра!

Кутията

Най-после! Една истинска библейска игра. Наистина библейска. Не просто за Ноевия ковчег, в която събираме животни за кораба или пък игра, в която само името има нещо общо с християнството.

Ако разгледате подробно сайта на Funhill Games, ще откриете как можете да използвате играта за библейски курсове или пък за неделното училище. В самата книжка също можете да откриете линкове към тези места.

На никое място създателят Ланс Хил не се опитва да скрие идеята на играта и нейната библейска същност. Всичко е тематично и… донякъде тъжно, защото е време за…

Темата

Играта е по „Книга на царете“ от Библията. Това е един доста мрачен период от Стария Завет. Период на упадък и кофти управление на царете на Израел. Добре, че арт дизайна и илюстрациите са шарени, че който е запознат, в това време няма нищо светло и всеки път като се сетя за тези времена… понякога забравяме колко сме благословени, че живеем в Новия Завет.

Картата.

 Разбира се, можем да видим какво се случва с местата, които са незасегнати от християнството и да се опомним преди да казваме неща от типа „Всички религии са еднакви“, „Религиите проповядват едно и също“, „Религиите за измислени за контрол на масите“, „Религиите водят само до смърт“ и така нататък. Разбира се, тези неща са верни, когато от вярващи се превърнем „религиозни“. Всеки истински християнин никога не се нарича себе си религиозен, защото религията е просто празна опаковка, захвърлена върху асфалта и окаляна с глупави традиции, безсмислени обреди и суеверия, които дори най-заклетите атеисти спазват и от които се страхуват. Но това е една друга тема…

Трима от персонажите.

Да се върнем на играта.

Играта се играе под различното управление на царете на Израел по това време. Повечето от тях довеждат до още по-голямо потъване в грях на еврейския народ. А тези, които са добри дават малко лъч надежда… Малък. В играта, всичко е тематично – от „флейвър“ текста по картите до действията, които ще правите.

Играта

Добре, нека си го кажем – това изглежда като поредното копие на Пандемия. Даже може да се каже, че от всички такива копия, това най-много се доближава до Пандемията. НО!

В тази кооперативна игра има достатъчно разлики, или бих казал – допълнения, които правят играта механично по-добра от Пандемия.

Златен телец.

Без да казвам подробности – и тук чистите кубчета от картата. И тук имате по един персонаж, който е малко по-различен от останалите и се движите с него из различни места, където „лекувате“ града.

За подробно обяснение на такъв тип игра вижте ревюто ни на Пандемия.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/pandemia-review/“ target=“blank“ ]Ревю на Пандемия[/button]

А сега нека ви обясня за какво се борите в Kings of Israel. Играчите са пророци, които се опитват да изчистят Израел от греха. Грехът, също както болестите в Пандемия, може да се разпространява и в съседни градове ако е твърде много. Ако все пак стане твърде много, жителите на покварения град изграждат идол (златен телец). Излязат ли достатъчно идоли – всички губят играта. Целта на играчите е да изчистят градовете от греха и на чисто да сложат алтари. Ако на картата има пък достатъчно алтари, всички печелят.

Две са основните разлики от Пандемия.

Ресурсите

Ресурс.

По време на играта, играчите теглят карти с ресурси и ги харчат за строене на различни неща – строене на алтар, по-бързо движение и други. Да, и в Пандемия се харчат карти с градове за разни действия, но ресурсите придават повече смисъл и тематика на този тип действия. Също така смятам, че надписа на всеки ресурс за това как може да бъде ползван е приятна добавка.

Различните Царе

Всеки ход представлява владеенето на различен цар. Когато маркерът стигне най-долната част на този трак– Израел е унищожен. Както реално е и исторически.

Царете на Израел.

 Когато на ход е добър владетел – например в началото започвате с едни от най-успешните царе – Саул (донякъде), Давид и Соломон – тогава вие теглите карта с благословение. Това са карти, които ви дават готини неща, които можете да ползвате по време на играта, за да ви улеснят.

Когато обаче на ход е лош владетел, да кажем Йорам, тогава теглите от тестето с „Наказание за греховете“. Както се досещате, това е нещо неприятно.

Можете да случите на един специфичен тип карти от тестето – Пророчества. Тези карти има особено унищожителен ефект, но понеже са пророчества, те ще се случат по-късно. В зависимост от броя на играчите, те се слагат с лицето нагоре вътре в тестето с наказания. Няма да можете да спрете събитието, защото е, ами… предсказано, но можете да поомекотите удара ако вземете мерки.

Пророчества.

Заключение

Добре, много неща могат и може би трябва да се кажат, но няма да наблегна на „трябва“, защото в този формат не е подходящо. Особено откъм темата. Kings of Israel е най-добрата игра на библейска тематика на пазара, това е факт. И под това, имам предвид – най-добре изразена тема. Играта идва от темата, а не темата от играта, а тази последователност прави истинските игри с атмосфера. С други думи, преди да предложите на някого да играе тази игра, не може да не кажете вашите изгледи за Бога, защото това е от изключителна важност за преживяването ви. Християнството блика от кутията и то по един позитивен и… правилен начин. Да, играта е кооперативна и пасва в категория „привличане на християни негеймъри“ в хобито, което ме подсеща за няколко думи и за братята и сестрите християни.

За братята и сестрите

С Kings of Israel можете да покажете на християните светлината в настолните игри, без веднага да ги бутнете в дълбоките води на тежките съпернически игри. Често, ние християните се възприемаме много на сериозно и отдаваме прекалено дълбок и негативен смисъл на много неща, които никога не са създадени да бъдат такива. С други думи, предразсъдъци се срещат и сред нас. Нека тази игра да покаже на всички вярващи хора, че настолните игри не са нито загуба на време, нито оръжие. Да, като всяко нещо, то може да се използва и за неприятни мрачни цели и СЕ използва понякога, но хобито не е създадено за това и никога не трябва да обвиняваме общото, заради грешките на други хора.

Много абстрактни думи, за това ги приемете както желаете. Честно казано, тази игра не само ме провокира за това, но ще ви провокира и вас. Така че много внимателно подхождайте към нея, особено ако сред вас има и вярващи и невярващи.

А сега нещо конкретно за играта

По принцип не съм особен фен на Пандемия. Добре де, не я мразя, играта е окей, но не е нищо особено. Kings of Israel подобрява малко скучните за мен неща в Пандемия, но в основата си остава подобно преживяване, ако говорим за механика. Така че ако и вие не си падате по Пандемия, тогава и Царете на Израел няма да ви хареса. Освен… ако не я играете заради темата. Това е играта. Една голяма темата. Всъщност – Темата. Ако я нямаше, играта никога нямаше да бъде толкова успешно спонсорирана в Кикстартър.

ПЛЮСОВЕ:

  • Най-добрата библейска игра на пазара
  • По-добрата версия на Пандемия
  • Темата е обвързана тясно с геймплея
  • Подходяща е за християни негеймъри

МИНУСИ:

  • Ако не харесвате Пандемия и тази игра няма да ви хареса
  • Ако не познавате Библията на английски, трудно ще се сетите за имената на владетелите на български
  • Ако сте атеисти, по-добре стойте надалеч от тази игра
  • Ако сте атеисти. …не можах да се сдържа 🙂 

Ще остане и в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Защото не съм истински християнин
  • Защото не обичам игри на такава тематика
  • Защото така
  • Защото смятам да я подаря на учителите в моята църква и да се ползва за различни служения

Източник на снимки: Boardgamegeek.com

[divider]

Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]