- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Никога не съм бил всмукван в манията Magic, въпреки че съм горе-долу запознат със системата, защото съм цъкал веднъж-два пъти във формат видео игра. Yu-gi-oh съм играл като малък много, отново на компютър.
Rone е класическа „бойна“ игра за двама и днес ще я разгледам като човек, който не е в света на този тип игри, така че ще мога да ви дам ясна представа дали това е класическа нърдщина или е подходяща за всякакви хора.
Една от маркетинг точките, по която се ждролят създателите и някои от пичовете с ревютата е темата и за втори път (след Bright Future) се учудвам как може да наричаш една преизползвана тема (поне в поп културата) оригинална. Не ме разбирайте погрешно, аз съм фен на постапокалитичните теми във филми, видео игри, настолни игри и други, но не мисля, че радиацията, мутантите и противогазите са нещо кой знае колко невиждано.
Както и да е, темата е приятна, просто не е нищо оригинално, както и историята, описана в книжката.
Илюстрациите са окей, въпреки че са малко в по-тъмния сектор, което ги прави леко убити и не им се обръща много внимание. Производителите са забелязали това (чак сега?) и във второто издание, което сега върви в Кикстартър са наблегнали доста повече на цветовете.
И като заговорихме на променена козметика… В моето издание (което си е напълно завършено първо издание), гърба на всички карти е един и същ, което е доста голяма досада, защото има няколко различни вида карти и разделянето е кофти. Новото издание пристига и с по-голяма кутия, защото в старата кутия не могат да се поберат разширения, да не говорим, ако решите да си сложите протектори (а в такъв тип игра си е направо задължително).
Rone е предимно дуелна игра, но и за отборният вариант с 4 човека ще поговоря в края на това ревю. Сега нека отделя няколко думи за основната идея.
Въпреки, че Rone има някои прилики с Magic, като въображаемото тесте с карти и изпълняването на действия отзад напред (което е доста неинтуитивно, според мен, но да не навлизам там), играта всъщност предлага две оригинални концепции, които сме виждали под една или друга форма в други игри, но тук някак си работят хомогенно и гладко.
Първата готина концепция е, че картите в ръката и тестето са точките живот на играчите и всеки удар не само, че ви приближава до победата, но и нанася сериозна вреда на другия… в повечето случаи.
Втората свежа добавка е системата за въртене на картите. В Rone отново слагате бойни единици пред вас и хвърляте тупаници срещу други единици или директно опонента, ако той няма защита в момента. Тук обаче картите работят специфично. Когато атакувате, защитавате се, или дори само използвате някоя карта, вие я въртите определен брой пъти по часовниковата стрелка. Колкото е по-мощно умението, толкова повече въртите картата. Често по-евтините единици също са „бавни“ и се въртят повече.
В края на хода на играча, всички карти се изправят с една стъпка. С други думи, системата за въртене е един вид часовник, който активира различни единици в различно време. Има доста начини, с които можете да манипулирате това въртене, така че дизайнерът Стефчо (Stepan Stefanik) се е постарал да изстиска де що може от идеята, за което има моите, както казваше Черното Влечуго (Blackadder), “комплеадмирации”.
В играта всеки играч разполага с герой, което не е толкова нетипично за подобен тип игра. Това, което е сравнително ново обаче е, че героите могат да бъдат подобрявани два пъти, което от една страна засилва уменията, но от втора (и което е по-важно) ви позволява да използвате по-силни карти от тестето ви, които ви изискват минимум ниво на героя.
В играта има немалко количество герои и всеки си има някаква насоченост, която може и да е малка, но е фокусирана в комбинативност с определени карти. Забелязахме, че картите сами по себе си не се комбинират толкова често една с друга, колкото с героя.
За да вкарате единица на полето пред себе си можете да платите с ресурса, с който се сдобивате в играта – вода (стандарт за постапокалитичен свят). Вторият начин да си сложите карта на полето (или да я играете директно, ако е екшън карта) е да я „рециклирате“. И тук идва още една оригинална механика (Хм, станаха малко повече от две) (май прекалих със скобите). Когато някоя карта ви бъде утЕпана от бойното поле, или когато изиграете екшън карта от ръката, тя отива в личен „дискард“ (куп с изхвърлени от вас карти)… но не завинаги. Можете да извадите карта от там (но само най-горната), ако платите цена за рециклиране. Цената се плаща, като изхвърлите толкова карти от дискарда, колкото пише на картата, която рециклирате. След това картата ви влиза на бойното поле, но завъртяна два пъти, така че ще отнеме време да влезе в бойна готовност.
И тъй като споменах картите, време е да поговорим за тях, защото те са както възхода, така и „низхода“ на Rone. От една страна, базовата игра пристига с тонове и тонове карти, като всяка игра ще използвате само определена част от тях. Ако сте достатъчно запознати с играта силно ви препоръчвам да не използвате случайни карти, а да си построите собствени тестета, както и да си изберете специални карти с технологии, които ще ви насочат в дадена стратегия. С други думи – преиграваемост и разнообразие има в огромно количество.
Ако играете със случайни тестета не се притеснявайте, играта е балансирана. Твърде балансирана. Което е и най-големия ми проблем с Rone. Проблем, който не знам дали мога да превъзмогна. Знам. Не мога.
Ако следите моите ревюта, знаете, че аз обичам силните, вълнуващи и счупени умения – смели решения, които са първо в полза на „Уау“ ефект, и чак после на баланс. В Rone са заложили на сигурно и трудно можете да откриете счупена карта или дори умение, след прочитането на което да можете да кажете „Малииии!“ И като казвам трудно, имам предвид незвъзможно.
Всички карти са със слаби, дребни, минималистични и, да си го кажем в прав текст, скучни умения. Бихте очаквали трето ниво карти да бъдат с някакви блестящи „Аха!“ текстове, но вместо това, те са просто с малко повече живот, малко повече атака или просто с по-добро отношение – атака-скорост-цена.
Искам да наблегна отново на нещо, което казах в началото. Това ревю е на база играч, който не играе по принцип такива игри. Абсолютно мога да оценя „турнирните“ качества на Rone и отличния баланс между картите, защото в нито един момент не съм се усещал безпомощен, докато играя, но от друга страна не съм се изпълвал с изненади. Липсва ми „пляскането на коз на масата“, липсва ми „вярвай в душата на картите“, липсва ми „синеокият бял дракон“. Вместо това, картите стават мааалко по-добри с изминаване на геймплея, но нямате възможност да направите верига от комбинативни действия, които в крайна сметка да доведат до правенето на гениален ход. Всичко, което можете да направите е да събирате повече ресурси, за да вадите по-добри карти и от време на време да си грухате „буустове“ по другите карти.
Един от големите плюсове на Rone e възможността да играете 4 човека, което е рядкост в подобни игри. За целта, съотборниците делят общо тесте, общ дискард и общо бойно поле. Има и няколко допълнителни правила, но като цяло това не е просто лепнат мод, а вариант, по който е мислено и според мен работи добре. Разбира се, ще ви трябват няколко сесии да свикнете, но според мен дизайнът на играта се е развивал винаги и с мисълта за отборна игра.
Заключение
Rone е отлична игра… за хората, които си падат по такива игри. Тя постига всички цели, които си поставя. Използва познати системи от подобни игри, но ги надгражда със съвременни концепции. Механиката с въртенето на картите, рециклирането, героите и принципът, че животът ви е вашето тесте отличават Rone като сериозен претендент за място сред хитовите дуелни картови игри. Друго предимство, с което Rone се отличава е простият начин, по който се продава – игра с едно-две разширения. Това не е CCG, TCG, LCG, GGG, GPS и други.
Rone е напълно балансирана, независимо от огромната бройка карти, с които пристига дори само базовата игра. Това позволява честна и турнирна битка, така че виждам как може да се превърне в гийк ценност.
За съжаление обаче не мога да кажа, че играта е за по… „диверсивните“ играчи, които обичат да цъкат най-различни игри, или дори такива, които играят от време на време. Правилата може и да са лесни (въпреки ужасната книжка), но твърде големия баланс може да отблъсне бързо преминаващите, които са дошли за едно бързо забавление.
Rone е за ценители, които ще се отдадат на играта и търсят средство, с което могат да премерят сили равноправно. За съжаление, за мен „уау“ ефекта липсва.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинални механики
- Надграждане на позната територия
- Не е CCG или TCG
- Пълен баланс
- Добре измислен вариант за 4 човека
МИНУСИ:
- Твърде големия баланс обира картите от вълнуващи умения
- Ужасна книжка (но подобрена в новото издание)
- Убити цветове на картите (но подобрени в новото издание)
- Малка кутия и еднакъв гръб на различните видове карти (отново – подобрени в новото издание)
Ако смятате, че тази игра е за вас, вижте как се развива кикстартър проекта на компанията за второто издание и можете да подкрепите кампанията.