- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Започвам така. Това е най-странната игра, която някога съм играл!
Още щом видях манга картинката върху кутията трябваше да знам какво ме очаква. Когато отворих страхотната малка кутийка и разгледах, всъщност прекрасния, манга арт върху големите карти все трябваше да ми светне в главата израза „Only in Japan”. Дори странното име можеше да ми подскаже. Да не говорим за името на дизайнера.
Знаци имаше, но сякаш ги пропуснах. Въпреки всичко прочетох книжката, за да разбера за какво става въпрос… прочетох втори път книжката, за да разбера за какво става въпрос. Гледах ревюта… Все още не съм сигурен дали съм разбрал повечето неща. Нека започна ревюто и моля ви имайте търпение, защото това разказ с неочакван край.
Играта има странна тема…
Историята е дълга, но пленителна в началото и върви гладко и топло. Започва като една истинска вишнева романтична история, в която гейша (Ren) се запознава с момче на заможен търговец (Feth) и мигновено разбират, че са един за друг. Тя се чувства затворена в нейния свят, а той – длъжен да я освободи. Дотук – мемоарите на една гейша. Като в зависимост от версията на вашата игра, можете да имате и украса от изстрели и напрегнато бягство. От тук нататък обаче…
В момента, в който Рен избягва от имението, където е продадена като куртезантка, тя припада. Не съм абсолютно сигурен защо (в едната версия, тя е залята от вина, защото тази, която й помага да избяга е убита, но в другата… просто пада).
И тук започва абсолютната плетеница от думи, които образуват странни изречения в общ текст, който в някой друг свят, чиито закони са съставени от говорещи японски реклами в пилешки пера и кофи на главите, би имал някакъв, макар и далечен, смисъл.
Така! Следете ми мисълта. Не заради друго, ами защото на мен ще ми е трудно да го правя.
Изведнъж се оказва, че Фет има спешъл пауър! Той може да влиза в главите и, най-вече, в сърцата на хората и да си човърка както си иска. Да, това звучи като плот туист от Ричи Рич – „О, заклещени сме в яма, пълна с крилати кобри? Добре, че си нося специалния антикрилатокобров ямоизвад!“
Фет се опитва да бръкне в сърцето на Рен, което, разбира се, е съставено от класическа японска поема – Додоитсу. В нея първите 3 реда са от 7 думи, а последният ред е от 5.
Сърцето на Рен е в различни цветове и Фет се опитва да пресъздаде сънят, който сънува Рен в същите цветове, като сърцето й. Дотук всичко е ясно, нали? Чудесно, защото едва започваме.
Фет започва да навлиза дълбоко в сърцето на Рен, като те двамата заедно пресъздават истински и фалшиви спомени във вътрешното Аз на Рен, което представлява нейният Атман (термин от индуизма – нещо като душа). Логично? Прекрасно. Рен се опитва да премахне фалшивите спомени от Атмана си, които Рен слага там, за да може да му подскаже истинските цветове на сърцето – логично, от поемата.
Фет трябва да е много внимателен обаче, защото докато се опитва да разбере кой спомен е реален, могат да се появят гарвани… точно така, има и гарвани… които могат да изядат част от спомените на Рен. Тези гарвани трябва да се прогонят бързо, но дори и Фет да успее да го направи, те се връщат за следващия й сън.
Което, естествено ни праща до идеята, че Фет трябва да се справи с три съня на Рен, всеки един по-надълбоко от предния. С други думи, опитва се да докаже на Рен, че пумпалът ще спре да се върти, за да я извади от нейния сън в сън в сън. Ако успее я да освободи и от третия сън – честито, Леонардо ди Каприо ще се гордее с него.
Или?
Защото! Историята продължава. Ако успее да я изкара и от трите съня, кофти гарваните и очевидно психическите й проблеми се завръщат с още по-голяма сила. Следващият път Фет ще трябва да я извади и от още по-големи дупки. Не знам това момче защо изобщо се занимава с тая смахната кифла.
Разбрахте ли всичко? Ако да, моля пишете ми във фейсбук да ми го обясните.
…още по-странен геймплей…
Геймплеят на играта е по-различно от всичко, което съм срещал. В типично мой стил на ревю, чак сега ще ви кажа какво е Ravens of Thri Sahashri, за да ви объркам дори повече.
Това е асиметрична кооперативна игра за двама души, в която един играч ще си решава пъзел, а другият ще го насочва с действия, но без комуникация.
През цялата игра, двамата играчи нямат право да комуникират за много от нещата, но нищо не пречи да обсъждат така или иначе откритата информация. Това е… ако решите да не се мушкате в темата. А и не знам защо бихте искали да се мушката там. Опасно е.
Пробвах да напиша този абзац няколко пъти, но всеки път го триех и започвах отначало. Наистина, не знам как се обясняват правилата на тази игра. Не мога да говоря за темата, защото… ами защото вече прочехто защо! Не мога и да давам референции с други подобни игри, просто защото такива не съществуват.
Няма да навлизам в подробности, просто ще се опитам да ви придам някои от основните идеи.
Играта пристига с тесте големи карти, книжка с правила и три плика (за тях след малко). Картите представляват спомените на Рен. Всяка карта има места с част от картинка и част с изчезнала част от тази картинка. Освен това всяка карта има цвят и число от 1 до 5 (числата се повтарят).
Играчът с Рен взема 4 карти и ги подрежда с лицето надолу пред себе си. Той може да ги гледа през цялото време, но не може да споделя тази информация с другия играч. Целта и на двамата е да наредят 4 реда. Всяка от тези 4 карти започва един ред, като винаги се започва от най-горния ред. Всеки от първите три реда трябва да образува точно числото 7, а най-долният – 5. В момента, в който един ред е готов, първата карта от този ред не се обръща (освен в един случай), а играчът с Рен просто дава знак, че са се справили с този ред.
В момента, в който играчите успеят да извършат задачата си, гледат дали има цветове в централния пъзел, които да не отговарят на цветовете на Рен. Ако има такива, играчите продължават, докато не се изчистят проблемните цветове.
По време на хода си, играчът с Фет нарежда пъзел като играе мини игра тип „пушурлък“ (изпитай си късмета). Той може да тегли колкото си иска карти от тестето, но трябва да внимава, защото ако излязат петте гарвана играта приключва и за двамата, както и ако тестето свърши.
След като играчът с Фет реши да спре да тегли, той започва да нарежда картите в централен пъзел, като трябва да се спазят някои правила (изтрит спомен върху изтрит спомен и видим спомен върху видим спомен… и още някои допълнителни неща).
Ако играчът не може да сложи някоя карта, тя отива в дискард, или ако има гарван от този цвят – в търбуха му.
Гарваните могат да се гонят, ако играчът с Фет построи верига от карти една върху друга, които образуват сбор 7. Освен това с гарвана, ако играчът с Рен има карта на сърцето си от този цвят, той я обръща. Освен информация, това дава и други бонуси. Може и да ги обясня, може и да не ги обясня по-надолу. Ще видим, достатъчно сме объркани.
След това е ред на играчът с Рен. Всичко, което той прави е да вземе една карта от пъзела и да я сложи върху активния ред или да я изхвърли. Това е единственият начин да се правят редовете. Така че не е лоша идея да се теглят по малко карти, за да може Рен да има повече ходове.
Освен, че Рен допълва реда от числа, всяка карта, която е от страната на Рен може да се използва за специалното й умение. Забравих ли да кажа? Има и специални умения! Всички умения могат да се ползват от Фет, но само някои от Рен.
Като изключим петнайсет хилядите малки правила, за които не ви говорих, всичко това продължава докато не се изпълнят условията – всичките 4 реда с определен сбор от числа и цветовете да съвпадат (горе-долу).
Ако си мислите, че сте спечелили играта, дълбоко се лъжете. Цялото това упражнение трябва да го повторите отново, като гарваните, които сте изгонили се връщат, и то директно в игра. Ако успеете да минете и този сън влизате в „шоудаун“-а на играта – „любимият ми трети кръг!“. В този кръг всеки ход трябва да завършвате ред, но можете да ползвате карти, които сте си заделили от предните сънища. Помните ли правилото, което ви обещах да ви споделя? Да, тези карти се заделят с това правило, но въпреки това няма да ви го обясня.
Ако пък все пак успеете да минете и трите съня, играта ви казва: „Не, шамарите са ви малко, нека вкараме и малко ритници“. Отваряте първия плик и вътре намирате освен продължението на странната история, но и допълнителни трудности, които да вкарате в играта. Ако успеете да минете играта и с тях, тогава отваряте втория плик, чието саркастично съдържание ще ви смаже всяка останала надежда. Третият плик е просто епилог на историята.
Така и така нищо не се разбра от калпавото ми обяснение, нека поне ви кажа до какво води всичко това!
…но е повече от страхотна!
Ravens of Thri Sahashri e не просто уникална игра. Това е отличен кооперативен пъзел за двама, който ще работи перфектно, ако се играе от едни и същи хора. Не. Не защото е трудна (А е трудна. О, колко е трудна!). Просто защото обясняването на правилата е истинска болка. Никога не съм се чувствал в такова затруднение. Наистина не знам откъде да започна, когато се налага да обяснявам. Всичко е толкова разхвърлено… но по някакъв начин хомогенно свързано. С други думи – механиките са извратено гениални! Колкото и да звучи странно, мисля че след няколко игри всичко ще си ви дойде на място и Ravens би била чудесен избор за небрежна игра за двойки. Но само при положение, че темата не се намесва. Илюстрациите са красиви, но… нека не си кривим душата – това е абстрактна игра с цифри и цветове. Оценявам отделеният труд по тази тема (особено като човек, който се занимава със създаване на текстове на ежедневно ниво), но темата не е за мен. Не само това, но мисля, че аудиторията й е крайно ограничена. Дори и да успеете да преминете през всички странности, съшитата с бели конци японската езотерика, всъщност може да бъде и потискаща. За щастие, не мисля че нищо в механиките не напомня за това, така че не е проблем. Както виждате, това е субективен фактор. Така че някои хора може и да прегръщат подобни „only in Japan” неща. Истината е, че това, което прави Ravens of Thri Sahashri гениална са нейните хитри механики и предизвикателен геймплей.
Странно е да го кажа, но мисля да си запазя тази игра не само заради механиките, но и въпреки темата.
ПЛЮСОВЕ:
- Прекрасен арт и компоненти
- Двете роли се усещат напълно различни, но са еднакво вълнуващи
- Механиките са странни, но хитри и невиждани
МИНУСИ:
- Отделено е твърде голямо внимание на тема в една чисто абстрактна игра с цифри и цветове
- Темата е странна. Без но.
Препоръчвам ви играта, но трябва да имайте предвид, че тази игра е доста различна от повечето, които сте играли. Ако все пак се осмелите и ми се доверите, можете да се посетите сайта на Osprey Games, където можете да откриете още инфо за най-новото издание на Ravens of Thri Sahashri.