- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Това е. Игрите с елемент „книга-игра“ официално заемат челното място за модата на 2017 в настолния свят. Въпреки че тези игри не са толкова малко, аз мисля да тегля сравнителната черта основно с, на пръв поглед може би, най-нетипичното за целта заглавие – This War of Mine.
Преди да стигнем до там обаче, трябва да подхвърля нещо за Раян Лоукат – човека машина. Той е диайнер и художник на всичките си игри. Въпреки че съм запознат с творчеството му и съм фен на света, който е създал и в който са всичките му игри, никога досега не бях се допирал до тях. The Ancient World, City of Iron и Artifacts Inn са част от заглавията във фентъзи атмосферата с лек стиймпънк елемент, а Above and Below си е пряк чичо на Near and Far. Не е съвсем таткото, но не и далечен роднина. По-скоро е онзи чичо, който идва всеки уикенд на гости уж да ви види, но много добре знаете, че е у вас просто заради безплатното ядене. Обичате си го, но ако спре да идва няма да умрете от скука.
Не съм запознат с другите игри, но със света на Near and Far може да се направи аналогия и с този на Игра на Тронове. Добре де, с PG версията на троновете. И двата франчайза представят измислен свят, в който можете да срещнете фантастични същества и зависимости, но това, което движи основните принципи на света и мотивациите на персонажите е реалния живот, който познаваме ние. Докато в Игра на тронове, Джордж Мартин използва най-тъмните и срамни страсти на човека, Лоукат използва по-малко психологически реализъм и гони хумор в ежедневните битове проблеми, които плават така на повърхността, че не само няма да откривате дълбок социален смисъл, но и ще се забавлявате с идентификацията с персонажите. С други думи, може в света да има гоблини, тролове и магии, но нищо не пречи главния ви персонаж да има несподелена любов по най-тийнеджърски прийом. Или пък независимо от нетипичните за нашия свят ровене из стари руини и гонене на съкровища в мистични гори, нищо не пречи основната цел на персонажа ви да е да сдобрите сбърканите си родители.
И всичко това е представено по лековат начин с невероятно добър стил на писане. Лоукат е успял с малко думи, и то действени!, да разкаже силна и ангажираща история. И тук е приликата с This War of Mine. Там също текстовете са написани изключително с фокус емоционален удар. В Near and Far емоцията е… „усмивка“. Каквото и да се случи – дори и ситуацията да е трудна за вашия персонаж, вие никога няма да чувствате претенция за нещо дълбоко и сериозно. Но това не значи, че няма да влезете в обувките на персонажа си. О, не. Авторът знае как да ви бръкне в душицата и да ви задържи.
Всичко това беше описание на стила на писане и книжката с епизодите. Тук обаче, това е само част от цялата игра и дори можете да играете без нея. Защото в Near and Far има още цяла една вселена от механики.
Near and Far е приключенска игра, която пристига с цели 11 карти, върху които да играете. Картите са в книжка със спирала и са удобни за игра.
Още преди да сме почнали с основата на играта е важното да знаете, че в Near and Far има 4 напълно различни начини за игра.
- Еднократна стандартна игра (Първа, туториъл игра)
- Кампания (всички 11 карти една след друга с развитие на персонажите ви)
- Кампания на персонажите (3-4 игри с продължителни истории)
- Еднократна игра без книжката с истории
Наричам ги персонажи, а не „герои“, защото това в никакъв случай не са герои. Това са си средностатистически пичове (в повечето случаи), които просто живеят в един различен свят. Нека ги наречем „фентъзи ежедневци“. Ако играете която и да е друга версия, освен Кампанията на персонажите, тогава всеки един образ, с който се движите из света на играта е просто име и картинка, а уменията, които му залагате не зависят от него, а от вас. Малко повече за различните начини на игра ще говоря по-надолу.
Всяка игра ще се развива върху едно от единадесетте игрални полета. Целта на играта, в общия случай, е да събирате точки. Знам, малко е странно в тематична игра да не се борите за нещо конкретно, но ако не играете кампаниен мод, нямате никаква друга мотивация, освен за максимизирането на точките ви.
Гледайте сега, Near and Far е евро игра. Тук има поставяне на работници, управляване на ресурси и икономика. Всяко едно от тези неща обаче е елегантно и това превръща играта ако не в лека, то най-много в такава от средна трудност. А веднъж щом запалите двигателя, след няколко хода всичко ще ви се стори ясно и динамично.
Най-основното нещо, около което се върти цялата игра е приключенстването. А именно – ходенето по картата, събирането на ресурси, строенето на лагери и откриването на нови и вълнуващи истории из книжката. Всяко едно движение обаче изисква ресурси, а за да строите лагери, които ще ви дават бонуси и точки са нужни дори още повече пари, диаманти и помощници.
За да ходите на приключение вие имате нужда от събиране на подходящи предмети, артефакти и силни помощници. Това се случва в основния град, в който има няколко различни места и където механиката е поставяне на работници. С други думи, ако някой заеме място, то там не може да се стъпва от друг. Разбира се, има и механика за дуел, но тя не е в никакъв случай агресивна и в повечето случаи няма никакви негативни ефекти… освен ако не си ги търсите. Понякога нарочно ще искате да се сбиете, и то мръсно, за да ви падне репутацията, защото вие искате хората да възприемат персонажа ви като долен мошеник. С други думи – в играта има механика за морал, която освен че дава или отнема точки в края на играта, помага и за изискванията на разни артефакти.
Артефактите са централна част от играта. В началото на играта ще си теглите (с драфт механика) няколко обикновени и един-два за напреднали и понеже освен готино умение дават и сериозни точки, това ще бъде и насока за вашата стратегия в играта. Приемете тези артефакти като билетите в Ticket to Ride. Това е стартово бутане към някаква крайна цел.
Други начини за събиране на точки за слагане на лагери на стратегически места, трупане на ресурси, събиране на съкровища и биене на престъпници. Това си е салатиера от точки и колкото повече можете да боднете с десертната си виличката, толкова по-голям шанс имате да спечелите.
Тук печалбата обаче е доста абстрактно понятие и за много хора това ще бъде негатив. Когато свършите играта си, вие няма да имате усещане, че сте извършили някакъв гениален план, който да е довел до първото място, а самата дума „победа“ навежда, че сте победили някого. Тук наистина не побеждавате другите. Просто имате повече точки. Взаимодействието в играта е минимално и крайно приятелско. Дори и да ви дойде умисъл за някоя мръсотия, защото е възможно да се направи нещо такова тук и там, с помощта на топлото настроение, играта ще ви накара да се чувствате виновно по най-безгрижната пасивна агресия, която можете да си представите… точно като една добре мотивирана съпруга. За несемейните хора, пичове – ето това е „семейна“ игра.
В играта има цяла книжка с епизоди. Всеки епизод е свързан с конкретно място по картите и ако стъпите там (в повечето случаи) някой ви чете епизода и вие избирате от две опции. В повечето случаи ще изберете опцията, която по-лесно ще победите с помощта на зар и ваши статистики, но ако сте като мен и обичате роулплея, бихте следвали логиката на персонажа, който сте избрали и развили.
Относно епизодите. Тук е основната разлика с This War of Mine. Всеки епизод има някаква тематична развръзка, която понякога дава и кодова дума (ала книги-игри), но и гейплей награда. В повечето случаи тя е много малка, но винаги е свързана с избора, който сте направили. В This War of Mine рядко изобщо имаше геймплей смисъл от епизодите, докато в Near and Far винаги можете да гоните историите, защото могат да ви донесат някакъв ресурс бонус. Хубавото е, че те не са най-добрият метод за сдобиване на такива ресурси, а просто добавят готина тематичност. А в играта има тема. Има много тема.
Near and Far е добра като игра. Но ако играете за чистите механики и стратегии за печелене на точки, няма да остане задоволени след час и половина – три часа игра (Да, това е дълга игра). Near and Far носи сладка, но богата тема с лековат и отпускащ хумор. Дори и да не четете от книжката, можете да влезете в света на Лоукат. Ако не го правите, едва ли ще откриете защо тази игра е толкова популярна.
Всеки мод носи различно усещане. Единственият вариант, който не ви препоръчвам особено е стартовия. В този играете първата карта с орязани правила. Идеята е да „опитате“ механиките. Повярвайте, играта не е толкова сложна, дори и за нови хора, че да имате нужда от този мод.
Двата основни начини са кампаниите.
В единия случай играете през всички карти и четете от стандартната книжка с епизоди. Вие бавно развивате персонажа си и вдигате опит, с който купувате умения. Тук ви трябва сериозна отдаденост и е препоръчително да играете с една и съща кампания, макар и да не е абслютно задължително, тъй като всяка една игра е независима от другите.
Вторият вид кампания е Character кампанията. Тук всеки започва с персонаж със стабилна история и всеки път щом трябва да четете от книжката, вие четете от друго място, което е специфично свързано с този персонаж. Така малко по малко вие развивате историята му, като финалите могат да бъдат различни. Тук можете да свършите кампанията за 3-4 игри, но трябва да се има предвид, че самите игри ще бъдат по-дълги, понеже ще има по-обилно четене. Ако искате да влезете във вселената на играта, това е най-добрият начин да играете Near and Far. Така обаче се убиват тематичните локации по картата, тъй като няма никакво значение къде сте, докато четете от книжката. Плюс това историите ви са независими една от друга и така още повече се засилва липсата на взаимодействие. НО! Уверявам ви, че историите са пленяващи и изпълнени с качествен и ангажиращ хумор.
Последният начин на игра е да не ползвате книжката с епизоди изобщо, а малко тесте с карти. Когато трябва да четете, вие просто теглите карта и четете само заглавието и изборите. Там няма текст и картите са напълно случайни, но бихте могли дори да разкажете кратка история, защото може и да са самоцелни, но ви предоставят място за въображение. Плюс това, това е единственият начин да играете качествена еднократна игра.
Заключение
Near and Far е чаровна игра. Всъщност, това е най-чаровната игра, която съм играл тази година, а може би и най-чаровната по принцип. Да, играта е изпълнена с добри механики и комплект игрови концепции, но сами по себе си те не са нищо особено. Ако бяха само те, играта щеше да потъне в морето от удавени окей игри.
Това, което строи остров сред нищото и предоставя вечна доставка био продукти и суджук за оцеляване е именно отлично изграденият и консистентен свят, който е изобразен не само чрез страхотни илюстрации, но и чрез великолепно написани текстове и механични инструменти за свободно тематично въображение.
Near and Far е хитова и ГОЛЯМА игра, но сякаш не се възприема сериозно и се предлага приятелски. Точно тази близост, която създава я превръща в онзи ваш приятел, който никога не бихте нарекъл „вашия най-добър приятел“, но заради мекия си и вечно позитивен характер, винаги бихте му звъннали просто да си вдигнете настроението, защото ви е писнало живота ви да бъде толкова комплициран.
ПЛЮСОВЕ:
- Дълбок и консистентен свят
- Страхотни илюстрации
- Силна тематичност
- Отлично написани текстове
- Различни вариации за игра
МИНУСИ:
- Оптималният начин да играете играта е кампания
- Геймплеят е по-дълъг, отколкото бихте очаквали (средно два часа)
- Повечето умения, вдигани с точки опит са незначителни
- Победата се усеща „абстрактно“
Играта можете да откриете на обичайното място – в магазина на нашите партньори от Time2Play.
Източник на снимките: Boardgamegeek.com