- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Автор: Иън Ливингстън
Жанр: Ужаси
Епизоди: 400
„Ти можеш ли да оцелееш?“
Или поне да издържиш до края?
Започвам с лошо, вероятно и ще завърша с лошо, но останете с мен, защото моето мнение може и да не е това, което изглежда. Кръвта на зомбитата е една много особена книга-игра за мен, тъй като породи противоречиви чувства. От една страна ме напомпа с носталгия и вълнение, но от друга ме закопа с клишета и раздразнение. Препоръчвам ви да прочетете внимателно това, което ще кажа, защото често противоречивите произведения са най-добрите. Това означава, че имат глас. Че имат постоянно място в нечия библиотека. Играта е „Love it or hate it”, тоест или ще я заобичате или дори няма да я допрочетете.
LOVE IT
Това е книга на Иън Ливингстън. Всички помним „Битки безброй“. Всички познаваме и близкия на Иън – Стийв Джаксън, кой от книгите игри, кой от настолните игри. Самите имена на тези автори ни карат да си спомним за славните времена на 90-те и вълнението, което ни докарваше всяка една игра, в момента, в който разгръщахме първите страници.
Дълги години, Ливингстън не е писал такава литература и самият той споделя колко се е вълнувал докато е писал тази книга. Личи си.
Личи си, защото аз също започнах с едно странно носталгично вълнение още с първите страници. Някакви неконкретни спомени ме заляха още с описанието на първите сцени и развитието на първите диалози. Мога да сравня това усещане с филмите на Слай – Непобедимите. Или като да гледаш стари филми на Чък Норис. Всички ти казват, че това е боклук, но те не разбират. Това е едно странно удовлетворение от инстиктивния олдскуул кеф! Бих нарекъл това чувство асоциативна аномалия. Много държави по света имат различни фази, периоди и епохи, през които са минали и ако сте гледали достатъчно филми, можете да видите любовта на хората към тях. Е, последните 50 години ние имаме само един – върл социализъм. Затова когато нещо малко и различно излезе в културата ни, ние се хващаме за него и почти го издигаме в култ. Това се случи през 90-те години с книгите-игри. Много хора все още го правят и въпреки, че аз не съм един от тях, мога да разбера любовта и отдадеността им, защото аз също съм държал вкъщи голяма колекция книги-игри.
Защо казвам това? Защото на практика – това е Кръвта на зомбитата – един спомен, едно поглеждане назад и ретро усет за начина, по който подхождахме към такава литература. Дори механиките в играта са винтидж. Но за тях във втората част.
Темата в „Кръвта на зомбитата“ е…познайте от три пъти. Резачки, зомбита, бездънни раници и хора с руски имена. Класика.
Играта се следи лесно и почти всеки епизод се биеш със зомбита. Системата за бой е елементарна. Хвърляш зарове и добавяш модификатори. Ако нещо оцелее, те удря. Целта в играта е да убиеш някакъв зъл Гингрих Юр, който превръща хората в зомбита и иска да завладее света. О, да – и всички негови зомбита. Класика. Клише, но на кой му пука.
На мен.
OR HATE IT
Джобно ножче, връв, ключ 9, кибрит, маркер, гумени ръкавици, трион, тиксо, батерии, отвертка, бухалка, обувки, много кутии куршуми, ковашки клещи, въже с кука, медальон, шивашки метър, очила, фотоапарат, разговорник, фенер, елка, ключ 111, секира, лабораторна престилка, още ключове, пластмасова бутилка, ръкавели, костюм, летателен костюм, аптечки и ОЩЕ ключове, газова бутилка, лупа, нож, лост, пистолет, пушка, лека картечница и разбира се какво? Още ключове.
Къде се намират толкова неща на едно място? Ами…в моята раница, докато играх играта. Раницата няма лимит, което всъщност е олдскуул. Имаше го и в старите игри. Но за мен е твърде олдскуул. Нямаше да е зле всяко нещо да има тежест или поне някаква съвместимост. Което ме навежда на един малък за мен проблем…
Очевидни избори
Всеки път, когато отворя някакъв шкаф и вътре е пълно, авторът пише да избера да си взема каквото искам и да продължа. Ами…естествено, че ще си взема всичко! Ако имаше ограничение изборът щеше да е доста интересен и труден. И без това играта е достатъчно невъзможна, нека поне да умра, защото съм направил лош избор, а не защото не съм хвърлил 12! Но за това след малко.
Освен това, през епизод има безсмислени избори от типа – виждаш ковчеже, ще го отвориш ли? ЕСТЕСТВЕНО, че ще го отвориш. И забележете, винаги е изгодно. Освен един път, когато на ковчежето пишеше – НЕ ОТВАРЯЙ!
Сега ще кажете, тази книга е предназначена да е просто забавление. Да, всъщност така започва. Даже е доста лесна в началото, но някъде от средата натам играта става рязко Нинтендо трудна! (който не знае термина може да кликне тук). На всяка крачка изкача зомби и каквото и да правиш почти винаги ти нанася поне 1 точка издръжливост. Ако трябваше да играя честно играта, трябваше да съм завършил с -35 издръжливост. И това не е защото правих лоши избори, дори в повечето случаи хвърлях сносни зарове. Просто играта не ти оставя избор. Почти няма ситуация, в която би се отървал без рана. Да не говорим за непоносимите последни 20 епизода, в които правиш едно и също. Хвърляш зарове и се надяваш да хвърлиш поне 11…от възможни 12! Ако не успееш – еми да си успял.
Като говорим за невъзможност, в играта има един голям бъг. Не искам да ви развалям историята, но задължително трябва да си намерите скрипец. Без него няма как да завършите историята. Е, аз нямах, но така или иначе играх нечестно поне 10 пъти до този момент…само и само да завърша играта.
Авторът ни съветва да си рисуваме карта докато играем. Сериозно? Айде стига! Дори и да имаше място върху книгата, аз нямаше да го правя. Но пак стигаме до познатия термин „олдскуул“. Някои може и да го правят. И въпреки това, нека ви кажа – това няма да ви помогне.
Целта в играта е да откриете всички зомбита и да ги изтрепете до крак. В този смисъл, една карта би ви помогнала, наистина. Но така или иначе аз на всяка крачка откривах зомбита. И никога не съм се връщал на познато място. Не знам как бих могъл да открия всички. В края на играта осъзнах, че ми липсват около 20. Може би пък има някакъв път, който минава през всички зомбита, нямам представа, но това би било дори още по-нинтендо хард!
Вече споменах, че в играта се умира често. Не виждам как някой би играл тази книга без да си държи пръста на всеки прочетен епизод. Ех! Стегнете се, автори! Така ли не можахте да измислите малко по-съвременна система за умиране. Не вярвам, че някой, който е намалил издръжливостта си на 0 би започнал играта от начало. На първото умиране ще си намери извинение от типа – „ама той зара падна накриво“ и ще го хвърли пак, на второто умиране ще си каже „Ама аз всъщност исках да направя другото, ама само за да видя какво ще се случи дойдох на този епизод.“ На третото умиране може и да се почувства виновно, но на четвъртото вече ще му стане досадно и ще се предаде като вече изчезне напрежението и скучно прелисти играта до края.
Ето една идея. Защо не сложите примерно „Чекпойнт“ система? Нека да има 5-6 епизода, в които ще ви накарат да си запишете статистиките в този момент и ако умрете след тях да се върнете пак на тези епизоди, от където да продължите играта си. Това го има от хиляди години във видео игрите. Добре де, не хиляди…но поне от стотици! И без това повече книги-игри са доста праволинейни, така че тези чекпойнтове едва ли биха били толкова на често.
Друго странно решение за мен беше описанието на самата игра. Беше неясно и неподредено. Трябваше няколко пъти да го прочета и дори да се връщам на него по време на играта. Така и не разбрах как работят оръжията. В условието пише, че ако намеря кутия с патрони за дадено оръжие, мога да сметна патроните за безкрайни. Странното беше, че намирах примерно по две кутии с патрони за пушка, три за картечница и една за пистолет. Ако са безкрайни, защо намирам по няколко кутии. Не знам, може и да бъркам нещо.
Като цяло, интригата в самата игра малко ми липсваше. Ясно е, че книгата игра малко куца като игра, но дали става за книга?
Няма да коментирам стила, защото това е Иън Ливингстън и човекът си знае как се пише. Мога да кажа няколко заядливи думи за историята обаче. Нямам нищо против зомби апокалипсиса. Да, темата се е изчерпала, но мен не ме дразни. Това, което ми е странно тематично е, че е набутал зомбитата в Трансилвания…Очаквах там да има вампири. От друга страна по-добре зомбита, отколкото вампири. Но пък явно и зомбитата не са обикновени зомбита, защото не хапят, а удрят.
Щеше да е добре да е имало малко проучване преди да се пише за Румъния. Персонажи с имена на руски терористи като Борис или като на немски злодеи от американски екшън – Гингрих Юр – по никакъв начин не ми се връзват с румънския именник. Да бяха поне БорисчЕ или Гингирхеу Юрин.
Като цяло, в началото играта започва добре и си личи, че е имало желание, но от средата натам играта се превръща в „Наляво или надясно?“ и „Хвърли зар, от 1-3 отиваш там, а от 4-6 ей там.“.
Иън споменава, че това му е първия опит със зомбита, аз го съветвам да му е последния. И не защото съм злобен, а защото очевидно и на него не му харесва да пише за тях.
ПЛЮСОВЕ:
- Завръщане към класиката
- Трепане на зомбита с картечница!
- Иън Ливингстън
МИНУСИ:
- Очевидни избори
- Странни тематични решения
- Нинтендо трудна игра
- Нищо ново
Благодарим на нашите приятели от Legacy of Kreya за предоставяне на копие от книгата. Ако смятате, че вие ще бъдете по-скоро Love It от колкото Hate it, можете да си закупите „Кръвта на зомбитата“, кликнете на бутона.
Кръвта на зомбитата
Преглед на статията
Оценка
Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!