- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Много пъти съм споменавал, че едни от любимите ми механики са „пушурлък“(изпитай си късмета) и събирането на комплекти. Освен това съм отявлен фен на шаренкото, така че само от описанието на Kanagawa знаех, че това ще е моята игра.
Дизайнер на играта е Bruno Cathala и честно казано вече му загубих бройката на игрите от последните няколко години. Имам чувството, че всяка втора игра е негова. Даже вече чета дизайнерите на всяка нова игра, за да разбера кой е ко-дизайнера на Катала. Да не говорим, че той и неговата дружка Бруно Файдути вече тотално ги бъркам, с извинение, ако ви е прозвучало като Брунизъм.
Kanagawa е трудно да се обясни на хартия, въпреки лесните си правила, защото играта продава с визията си, която е не само естетична, но и функционална. Символиката е ясна, а веднъж щом научите правилата, динамиката на играта плавно движи механиките.
Целта на играта се описва и с темата. Играчите се опитват да нарисуват най-красивата панорама, за да се издигнете в очите на някакъв си майстор художник… или нещо такова. Абе… рисувате. И това избива не само с илюстрациите, но и с прекрасните фигурки на потопени четки в нещо като гърне, както и от борда, който не е от стандартния картон, а прилича на рогозка за масата ви в кухнята.
По време на играта, на „рогозката“ (тематично – училището) ще се появяват най-различни карти с илюстрации на хора, животни, сгради и дървета, и играчите ще си ги прибират, за да ги рисуват. Прибирането става с въпросната „пушурлък“ механика. Картите се обръщат ред по ред. На всеки ред има толкова карти, колкото са играчите. След като ред от карти се е появил, играчите имат право (от първия играч по часовникова стрелка) да изберат дали искат да вземат карта. Ако се откажат, тогава се обръща нов ред. Ако някой е взел вече карта, тогава се пропуска колоната, откъдето е взета картата. След като и втория ред е готов, играчите вече избират колона от две карти. Ако се откажат се обръща и трети, последен ред, когато са задължени да вземат някоя колона. Както се досещате, първият играч в Kanagawa е с огромна преднина, което е и причината да има доста начини да се печели. Да, той не се върти автоматично.
Когато вземете карта, вие можете безплатно да я завъртите и да я ползвате за умението й. Често това умение е ресурс (цвят боя), но понякога е и нещо специфично. Ако желаете обаче, можете и да си платите ресурсите, които картата изисква и да си я сложите на мястото, където ви се образува панорама от картини. Плащането на ресурси, не е съвсем „плащане“. То е по-скоро нещо близко до 7 Wonders. Вие просто трябва да имате ресурсите… но! Но трябва и да сте сложили четка върху тези ресурси. В началото на играта вие започвате само с две четки и право на едно местене от един ресурс на друг. По време на играта ще се сдобивате с още четки и още движения.
Играта свърша, когато свършат всички карти, или когато някой си построи достатъчно дълга панорама от пейзажи. Точките идват от най-различни неща, което придава на играта не само тактическа, но и солидна доза стратегическа стойност. Можете да се опитвате да правите колкото се може по-дълга панорама от последователни картини в един и същи сезон, можете да събирате карти с принтирани върху тях точки, а можете и да гоните цели, които са на масата пред всички през цялото време. Играл съм играта няколко пъти и винаги всички сме „стратегирали“ по различен начин.
Въпреки всичко Kanagawa си е лека игра, която може да се причисли към категорията филъри, но спокойно може да се играе и с хора, навлизащи в хобито ни. Не съм сигурен, че е за съвсем мъгъли, които тепърва имат да се блъскат по колоните на гарите, но ако вече са виждали една-две игри, можете да ги обладаете с Kanagawa. Гарантирам, че наркотикът действа.
Единственото мрънкане, без което едно ревю не може, е неудобството от подреждането на картите. Те трябва постоянно да се подпъхват една под друга и ако сте немърливи като мен, всички уважаващи себе си OCD маниаци биха обърнали масата. Често картите ще се разбутват, ще се разхвърлят или просто ще се разместват, което може и да причини лек конфуз, но това да ни е проблема. Не мисля, че е подпъхни камък.
Заключение
Kanagawa е стабилен претендент за така клишираната категория „елегантни“ игри. Може физическата част от играта да не е най-гладкото нещо но света, на механиките определено плават в динамиката си, като дават на хората интересни избори всеки ход, без да предизвикват забавяне или дори лека форма на „аналитична парализа“. Нарекох играта филър, но все пак трябва да имате предвид, че дължината на геймплея е по-скоро в горната граница на поносимостта на жанра филъри. Играта е от 30 минути до около час, което превръща твърдението на кутията от 45 минути в напълно коректно изявление.
Kanagawa не е скъпа за количеството преиграваемост и чисто „дЪзен“ усещане, което ще получите, така че няма какво повече да точа локуми – точете си ги вие, ако не локуми, то поне лиги.
ПЛЮСОВЕ:
- Отличен арт
- тлични компоненти
- Елегантен геймплей
- Огромна преиграваемост
МИНУСИ:
- Подпъхването на картите е досадно и не виждам поносим начин за оправяне.
Източник на снимките: Boardgamegeek.com