- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Докато всички тръпнем за големия очакван хит на Horrible Games – Alone, нека не забравяме, че това е компания, която се слави със своите странни, по най-прекрасния начин, игри.
Те не са издали нито една стандартна игра и още повече – те са непредвидими дори в своите си игри (Това беше към теб, незнаещ за съществуването ни, Ерик Ланг!).
И докато звездата на Ужасниците от Horrible Games – Лоренцо Силва се справя чудесно и като самостоятелен дизайнер, тук той се е комбинирал с още двама други.
Заедно те са създали чудна игра, която не само изглежда брутално, но и е смазана идеално откъм геймплей.
Преди няколко дни отворих за пореден път кутията, за да се насладя на бонбонките вътре, но с мен беше и специалния ми кросфренд Ицо от BoardDelights. Той все още беше девствен с тези компоненти и в момента, в който кутията обичайно се изпусна, докато се отваряше, той беше толкова заслепен, че мигновено сподели, че играта му харесва.
Е, може и малко да съм прекалил с изразните средства, но е факт, че ако компонентите не бяха такъв разкош, играта щеше да бъде леко смъкната назад за мен.
Всичко, което ще получите са малко карти, няколко борда и купища тежки плочки с инкрустирани символи. С тези плочки можете да играете стандартен маджонг, но защо да го правите, като вече имате в пъти по-добра алтернатива.
Единственият кусур на играта е, че подреждането на плочките отнема тегаво време. Първо трябва да ги разбъркате и после трябва да ги наредите по дъската, спрямо някой от сетъпите.
Всъщност, има още един кусур и него го изчистим от сега, за да потеглят лигите след това. Често ще се налага да бъркате и да обръщате плочки. Ако сте дебелопръст несръчник като мен ще разбутвате всичко.
Сега, добрата част.
Играта е толкова лесна за обясняване и разбиране, че отнема само 2-3 минути, за да се схване. По време на хода си просто вземате две плочки от централното табло (като има малко, но лесни правила за това кои можете да вземете) и си ги слагате на вашия личен борд. Плочките трябва да са идентични и когато ги слагате не трябва да се допират една до друга. Целта ви е да свързвате цветове от плочки върху вашето табло. Щом успеете да съедините група от поне 4 плочки с еднакъв цвят, всички те се обръщат и получавате точки спрямо бройката на обърнатите плочки.
След като плочките са обърнати обаче, вече можете да слагате и на следващия етаж. Етажите също имат значение, защото от време на време захлупвате плочки с покрив. В края на играта получавате точки спрямо големината на колоните ви с покриви.
Тоест, вие решавате пъзел, в който има значение хоризонталното и вертикалното разположение на плочките ви. Освен това, особено след средата на играта, настава борба за плочки от борда и е по-добре да сте наблюдателни кой какво събира.
Финалът на играта е опортюнистичен, тъй като след като остане само един ред от плочки в средата на таблото, играчът може вместо да взема плочки, да си пропусне хода (за две точки) и да ускори финала, като вземе специален токън от борда. Когато се вземат определен брой токъни играта завършва в края на рунда.
Ако това беше всичко, играта щеше да е чудесна. Това, което я надува с хелий обаче е разнообразието. Първо! Има огромен брой различни сетъпи, които биха променили тотално възможностите за вземане на плочки и усещането на играта.
Това, което избива рибата обаче са двете тестета с по 10 карти. Едното тесте дава бонус точкуване. Всяка игра се тегли само една карта от него. Картите ви дават алтернативен начин на печелене на точки и ясна насока към какво да се целите, когато строите кулите си от плочки. Понякога ще искате да правите симетрични покриви, друг път пък ще търсите конкретен вид плочки.
Второто тесте е със специални умения, които чупят стандартните правила на играта. Отново, в игра влиза само една карта. За използването на умението трябва да харчите плочка от вашето табло. Това в началото ми звучеше като безумие, тъй като уменията не ми се виждаха много силни, но после осъзнах, че да махаш плочки от таблото си е доста често е плюс. Понякога си сложил някъде грешна плочка и няма как да я махнеш… освен с действието „специално умение“,след което ще направете и истинското специално умение – две в едно, братче.
Заключение
Dragon Castle е силна игра от силна година. Ако 2017-та беше по-жалостива откъм хитови заглавия, мисля че играта щеше да бъде доста по-популярна. Годината ни предложи куп абстрактни игри и Dragon Castle е сред топ ъв дъ топс. Компонентите на играта са с неизмеримо качество, а цената ще е типична за Horrible Games – достъпна… въпреки че все още не се намира на пазара.
Геймплеят е елементарен, книжката е изпипана и изписана с хумор, а динамиката е плавна. По идея играта си е мултиплеър пасианс, но все пак има състезание за плочки, особено ако използвате по-агресивен сетъп.
Разнообразието е не просто на лице, но гарантирам, че ще играете дълго време дори само базовата игра. Всъщност, няма нужда от разширения. Dragon Castle си изглежда като завършено бижу.
И си е. Завършено бижу.
ПЛЮСОВЕ:
- Феноменални компоненти
- Лесни правила
- Динамичен геймплей
- Огромно разнообразие
МИНУСИ:
- Сетъпа е тегав
- Синдром на „тъжния дебел пръст“
- Това си е мултиплеър пасианс, не очаквайте огромно взаимодействие
Съвсем скоро очаквайте Dragon Castle в магазина на нашите партньори от Time2Play. През това време можете да си резервирате копие, като им пише.