- Новогодишен разбор на BigBoxLan - януари 9, 2018
- Разбор на BigBoxLan и Соло игри - септември 8, 2017
- Разбор на BigBoxLan + Top10 за 2016 - юли 25, 2017
Покойният Тери Пратчет определено има много почитатели, дали заради британския си хумор, отличната пародия на фентъзи и какво ли още не. Най-вероятно заради остроумния, нестандартен и увличащ стил на писане. Аз съм един от тези фенове, но изглежда има доста такива сред почитателите и на настолни игри – има нещо сходно в интелектуалния начин на забавление в настолните игри и книгите на Пратчет за Света на диска. Представях си игра по тях като лека, тематична, комична, хаотична и с много “прецакване” между играчите.
DiscWorld – Ankh Morpork на известния дизайнер Martin Wallace въобще не ме разочарова. Тя е задвижвана от игра с карти, с карта на Анкх-Морпорк, в която има контрол на територии и тайни роли – играчите теглят тайно герой в началото на играта и според този герой имат различна цел, с която печелят. Един от героите (трола Хризопраз) печели ако събере 50 долара, друг (Ветинари) ако има агенти на 9 от 12-те квартала в града, трети ако в града има поне 8 маркера „беда“, други – ако владеят 4 от териториите. Има герой – Командир Ваймс, който печели, ако тестесто с карти свърши, та целта му е да забавя играта и да внимава другите герои да не си изпълнят целта. Ако все пак тестето свърши и Ваймс не е в игра се броят пари, агенти и сгради. Играта се печели по стандартния начин – който има най-много точки.
“Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат” – “Фантастична Светлина”, Тери Пратчет
Много от картите дават възможност да крадеш пари от другите играчи, да им убиваш (картата СМЪРТ не си губи времето и прибира направо 2 агента) или местиш агентите, дори може да разрушаваш чужди сгради. Интеракцията между играчите е много силна и постоянно имаш да си връщаш на някого, който те е прецакал. Може да искаш да спреш някой, който предполагаш е близо до изпълнение на целта си. Повечето карти и герои се вързват много добре тематично, както и донякъде сградите, които зависят от квартала, в който са построени. Тестето от карти, от което теглят играчите е разделено на две половини, като във втората картите стават по-силни. В тази полоина също така има и много карти за случайни събития, които вкарват допълнително хаос, като разрушаване на сгради, загуба на пари и убийства на агенти, добавяне или премахване на маркери за беда, дори нашествие от демони или тролове!
Финални мисли
Цялата игра се върти около този хаос и интриги, както и около тайните цели на играчите – опитваш се да изпълниш целта си, но заблуждаваш другите играчи каква е тя (иначе ще те спрат). Гадаеш тяхната цел, за да ги спреш от това да я изпълнят. Като се добави тематичноста, за мен играта става една от най-добрите игри с вълнуваща кулминация. DW има и недостатъци – хората, които не са чели книгите на Пратчет няма да се насладят напълно. Също така, играчът, който изтегли Ваймс е с предимство при напреднали играчи. Да не говорим, че играта е хаотична и късмета играе голяма роля. Не очаквайте максимално преживяване още от първата игра – тя ще блесне след 1-2 изигравания. Ако не се приема много сериозно, което важи и за книгите на сър Тери Пратчет, играта предлага много приятно и интерактивно преживяване. От вече близо 3 години се е закотвила в Top 10 класацията ми!