- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Аз(на ум): Ех…как ми се цъка Descent.
Жена ми: Айде да играем нещо!
Аз(на глас) Супер. Вадя Lords of Waterdeep.
BBG рейтинг – 9/10
С няколко думи, точно това е Descent. Игра, която винаги ти се играе и всеки път, когато минаваш покрай секцията гледаш кутията замечтано, представяш си как хвърляш наляво-надясно зловещи капани и как омайваш с тъмните си сили досадните герои, които просто не оставят на мира пъклените ти планове за този свят. Пръдльовци!
Но! За жалост това не е игра, която можеш толкова лесно да извадиш. Сетването не е толкова дълго, дори изиграването на един сценарий е с нормално времетраене. Просто…това е игра, която показва истинската си сила в изиграването на кампанията. И това, което специално мен ме касае е, че всеки път когато играем с нови хора, няма друг начин освен аз да бъда лошия. Не е лошо да си лош, освен ако не си лош лош, но вече не знам какво е да не си лош и въпреки, че не съм лош лош, не би било лошо да не съм лош поне веднъж.
TEMA – 9/10
Descent се развива в света на Runebound. Не съм играл Runebound, но общо взето това си е един калсически фентъзи свят с нормалните му там орки, елфи и джуджета. Разбира се с тук-там окраски със странни същества, произлезли от различни митологии и с и с особени труднопроизнесими имена(не чак колкото от света на Lovecraft). Въпреки всичко работи. Все пак целта на играта не е да ни вкара в една напълно уникална и иновативна вселена. Това би отнело от самия геймплей. Пример за това е “Mice and Mystics”. Страхотна и сладка тема, но не особено разнообразен геймплей. Освен това, би могло да се каже, че този фентъзи света никога няма да с изтърка. Това е все едно да направиш филм с хора. Никой няма да каже. „Е писна ми от тия мъже и жени, искам филм с нещо оригинално. Като например….говорещи кучета!…о, чакай малко…
КУТИЯ – 7/10
Ако има изобщо място, където тази игра леко издиша, то това е именно кутията. Играта пристига с нормална по дължина и ширина кутия, така че лесно ще се сложи на рафта ви. Малко по-дълбока е за да може да побере 3243253 неща, с които пристига. Да, до колкото знам първия Descent пристига дори с няколко хиляди нещица повече, но пък също до колкото знам първия Descent пристига и с голяма кутия, където да си прибереш няколко милионата части.
Е, Descent 2.0 пристига с един голям среден пръст, обвит във фалшиви надежди и ароматизиран с парфюм „Оправяй се” от специалната колекция на „Това си е твой проблем”.
Разбирам, че една по-добре организирана кутия би вдигнала цената на продукта, но не ми пречи да похейтя иначе една от любимите ми игри.
Добре, че си купих експанжъна „Lair of the Wyrm”, че да има къде да прибера половината игра.
Аз лично използвам 4 кутии от Джъмбо. Препоръчвам ги горещо, тъй като са евтини(от 1 до 7 лева)и са много удобни, защото преградите могат да се махат и също така имат полегати ъгли, което прави лесно изваждането на малките токъни.
Но! Дори и да си купите кутиите, пак няма да ви стигне мястото. Аз съм сложил всички модулни плочки в кутията от експанжъна, а картите съм сложил в торбички…Като се сметнат и протекторите за картите…абе похарчил съм си…
КОМПОНЕНТИ – 10/10
Малко компании правят по-добри компоненти от FFG. Компанията обаче си се е раздала в тази игра. Може би, за да не разочароват феновете на първия Descent, качеството и детайлите по фигурките е брилянтно.Разбира се, не са оцветени, но това винаги можете да си го направите и сами…и да похарчите още едно малко количество за бои. Играта пристига със стотици карти – за умения, за предмети, за куестове, за магазини, за Овърлорда, за гадовете… Можеше и малко илюстрация да има по картите, да не са единствено текст, но ок – да кажем, че искат да ни развият въображението! 😉
Друго, което ми липсва е малко текст по картончетата с героите. Уменията са само описани и имат някакво заглавие, но някои от тях не мога да си ги представя тематично. Искаше ми се малко повече „flavor”. Но стига съм мрънкал. 10!
ГЕЙМПЛЕЙ – 10/10
В играта съществуват два основни геймплей елемента. Две страни, които се борят един с друг. Герои срещу злодей. Злодят се играе от човек, така че не би било политически коректно спрямо злодея да нарека играта кооперативна. Особено когато в 90 процента от случаите, аз съм този злодей.
Descent 2.0 е игра, която се играе по предварително изградени сценарии. Не се плашете – има предостатъчно, а онлайн можете да намерите още мнооого допълнителни сценарии, направени от фенове. Ако желаете и вие можете да си съставите. FFG удължи живота на играта с години, благодарение на своя едитор.
Героите
Класическите герои, които можете да откриете в сходни борд игри, както и видео игри. Ако сте феновена игри от типа Diablo, Sacred, Titan Quest веднага можете да си паснете с джуджето, паладина, крадеца и магьосника. Споменах видео игрите, защото си приличат с Descent не само по тема. Адам Садлър е вкарал в играта система на динамично развиване на героя, благодарение на опит, който се получава след всяка битка. Казвам динамичен, защото всеки герой принадлежи към една от 4 основни роли –кух бияч, контролиращ магьосник , страхлив крадец и поддържащ персонал, който да лекува раните на всички останали мрънкачи.
Всяка от тези роли обаче също се разделя на няколко класа. В базовата игра има 8 класа(по два за всяка роля), а с всеки експанжън пристигат нови и нови допълнителни класове. В началото на играта, всеки играч си избира първо роля, после герой и накрая клас(не задължително в този ред). Всеки клас има десетина умения, които играчът си „купува”със спечелените точки опит. Интересно е, че дори в самият клас има обикновено два основни начина, по който можеш да развиеш героя(тъй като няма да можеш да спечелиш достатъчно точки за пълното развитие на класа).
На пръв поглед това изглежда като огромно разнообразие, и това си е така, но има някои класове, които са сякаш задължителни. Disciple е единствения приличен лекуващ герой(поне в базовата игра) и го прави направо незаменим.
Самият геймплей е прост. Местиш се, хвърляш зарове да се биеш, пак се местиш, пак се биеш. Това не прави играта скучна обаче, тъй като сценариите са доста различни и оригинални. Почти винаги героите и овърлорда имат различни цели, които трябва да постигнат и не винаги тези цели са да си чупят главите един друг. Което ме навежда на мисълта, че скоростта в Descent 2.0 е от изключително значение. Така че драги мои, преди да тръгнете да си избирате в началото здравите джуджета, имайте предвид, че в повечето случаи от вас ще се изисква да тичате до другия край на картата и обратно за рекорд.
Овърлорд
Ето това е моята част. Признавам си, че с героите съм играл точно два пъти и то едва успях да навия жена ми за единия от двата пъти. Но с овърлорда… Пф…Дай ми тия Сентинели и тоя Dark Charm!
Играта на лошия съвсем не е за подценяване. Тя е много по-различна и изисква отличен микромениджмънт. Или както е по-известно в стратегическите компютърни игри – Майкро! Защото Овърлорда не просто управлява гадовете по картата, но играе с тесте карти, което сам си построява с времето (малко като Deckbuilder). В края на битката овърлорда също получава точки опит в зависимост от това как се е справил. В неговото тесте съществуват няколко вида карти(в базовата игра) – стартови, универсални, бойни, магически и такива с капани. Той започва с всички стартови и можеда похарчи точки опит за да си „купи” някоя карта от другите видове. Тук има уловка обаче. Не можеш да си купип например второ ниво бойна карта без да имаш две първи нива бойни карти (за разлика от героите). Така се стимулира играенето на един тип лош. Можеш да добавяш карти към стартовите, а можеш и да махаш от тестето, но минимума, който трябва да имаш, е 15.
Това е първото ревю, в което толкова подробно описвам геймплея, но просто искам да ви покажа колко всъщност проста на правила и богата на игра е Descent 2.0. Веднъж, когато пробвахме да играем с хора, които не са свикнали да играят по-тежки борд игри получихме коментар, че играта е странна. Честно да ви кажа, това е най-не странната игра, която съм виждал. Особено за героите. Обяснява се за точно за 7 минути и 14 секунди. А и не съм сигурен, че бих я причислил към „тежките” игри.
Тук е момента да споделя моята признателност като фен на борд игрите към FFG, заради тяхната всеотдайност и поддръжка на играта. След дълги спорове относно дребни детайли в играта и онова странно правило за атаката от разстояние, кампанията пусна официален FAQ, който променя някои от правилата, за да балансира така или иначе великото преживяване с Descent 2.0.
РАЗНООБРАЗИЕ – 10/10
Типично за FFG, компанията поддържа своите игри с многобройни разширения. За щастие, това не е LCG и не се очаква да ходя със скъсани гащи, защото няма да ми останат пари от купуване на нови и нови пакети. Не случайно се наричат Fantasy Flight Games. Хвърчат ти парите за техните игри.
Но дори и с базовата игра, аз гарантирам, че ще имате различна игра всеки път. Аз съм играл над 10 пъти всеки от първите 5 сценария и нито един път карта от втората част на кампанията. Просто защото съм почвал десетки пъти кампанията с различни хора. Не само, че не ми е писнало, но се вълнувам при всяко едно започване на сценария.
Ако все пак изиграете пълната кампания и после започнете отначало, Садлър е измислил чудесен начин за различни пътища, по които може да се развие историята. Всяка битка зависи от това, кой е спечелил предната борба между героите и лошия!
Финални думи
Откакто се роди LittleBoxGamer, поради ограниченото свободно време, геймърската ни маса се превърна в онези шах маси във филмите, на които винаги има започната игра и всеки път, когато някой мине мести веднъж. В момента там има Lords of Waterdeep и сме на четвърти ход. Мисля, че Descent 2.0 ще може да се върже чудесно в този начин на игра. Първо –със своите фантастични компоненти, ще изглежда прекрасно и епично на масата и второ – винаги е ясно какво се случва, така че няма да има проблем просто да хвърлиш два-три зара и да счупиш главата на някой паяк или имп.
Ако не сте чували никога за Descent и Descent 2.0, вие очевидно не сте геймър, но това не е проблем, защото играта предлага страхотно изживяване както за хората, свикнали с тежки игри, така и за хора, които никога не са играли.
Интервю с Адам Садлър – главен дизайнер на DescentА и винаги си струва да имате игра на рафта, за която, когато минете покрай нея да си кажете – „Ех, как ми се цъка!”
Преглед на статията
Оценка
Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!