- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Не се заблуждавайте от заглавието, нито от свежарския арт. Това е игра на Jozsef Dorsonczky, и на който му говори нещо това име, знае, че го чака сериозен „брейн бърнър“.
Добре де, тази игра може и да е от най-леките му, но само ако се сравнява с Vikingdoms, Sponsio или Hack Trick. Изобщо не може да става въпрос за Six Making, която е топ мозъкостъргачка.
Въпреки това, няма да е Джоузеф, ако не вкара в играта си абсолютно особени правила, които и да ги прочетеш 5 пъти, пак нищо няма да си разбрал.
Този дизайнер има навика да пуска малки кутийки с привлекателни компоненти и привидно дребни, но с твърде сложно написани правила за иначе не чак толкова сложни… но изключително дълбоки игри.
В Cuckoo! той за трети път използва формулата „Вземи стара класическа игра и я тунинговай за съвременния геймър. Същото направи с Hack Trick, когато ъпгрейдна морския шах. Повтори опита си е със Sponsio (една от любимите ми игри), като създаде Ди ълтимат „Прецакай другарче“ (Oh, hell).
Тук, той е решил да вземе не една, а две концепции на елементарни игри и да ги вмъкне в една. Това са Уно и Блекджек.
Много е трудно да ви опиша играта в механиките й, заради склонността на Йосифчо да прави игри, които бихте разбрали само, след като сте направили вече поне два хода. Още по-сложно ми е и да ви вкарам в странната тема на играта, която няма никакво значение за геймплея, тъй като… Уно и блекджек.
В общи линии играчите създават собствено ято от сови, врабчета и кукувици, за да се борят с лошите свраки. Всяко една от видовете птици във вашето ято ви дава по различен начин точки сила и в края на рунда сравнявате тази сила със силата на случайна сврака от тесте (от 17 до 20). Ако я победите… но без да надхвърляте 21 (всяко добро ято би се разрушило, ако… ааа, няма да се опитвам да вкарам смисъл), то тогава вие печелите… пари. Ако направите точно 21, вие печелите дори повече пари.
Окей, забравете темата. Въпреки че прекрасния и детайлен арт по картите трудно бихте го забравили.
Това си е чиста сметкаджийска игра с огромна доза „пушурлък“ (изпитай си късмета).
Всеки играч започва с една сова, която дава голяма база от точки – често над десет. Избирането на совата е отделна механика, за която трябва да отделя минимум три абзаца, защото… нищо с Йосиф не е лесна работа.
След това играчите получават по еднакъв брой карти врабчета в ръката. Всъщност, всичките врабчета ще бъдат в ръцете ви, и ако искате да се справите добре, трябва да умеете да следите карти. Ако не… дори не опитвайте Sponsio.
По време на вашия ход, вие имате избор. Или да сложите врабче от ръката си с конкретна стойност до вашата сова (с лицето надолу), или да изчакате малко и да си поиграете на Уно.
Момент. Ще обясня… до колкото мога. До края на хода си, можете да имате в ятото си една сова и най-много две врабчета. С тези три карти трябва да направите максимално много точки, без да надхвърляте 21. В идеалния случай са 21. Може да ви звучи лесно – просто избирате нужните врабчета с числа и ги слагате до совата. Ми… забравихте кукувиците!
В типичен „кукувиче“ стил, кукувиците са сравнително непредвидими и ще се настанят във вашето ято, когато най-малко ги очаквате.
В играта има няколко кукувици с различни стойности. Ако нямате карта, която да играете, значи хода ви е свършил и кукувицата с най-голяма стойност ще дойде при вас. Това може напълно да ви съсипе идеята за 21. НО! Може и да ви помогне, ако буквално добре сте си изиграли картите.
Обърках ли ви? Чакайте да чуете за „Уно“ частта. В общи линии тази част стои в играта, за да създаде контролирана „пас“ система. С други думи, когато не искате да бързате да слагате врабчета, защото решавате да изчакате да видите другите какво ще направят, или защото сте замислили да останете дълго в рунда, за да вземете кукувица с ниска стойност вие избирате това действие. В този случай, вие трябва да играете „Уно“. Всяко врабче е със стойност и цвят. Ако не слагате карта във вашето ято, то трябва да сложите карта (врабче) в средата на масата, но само ако отговаря на число или цвят на предишната карта.
Ако искате да прецакате някой и следите добре картите, можете така да направите, че да сложите карта, която трудно може да се следва. От друга страна, ако в този момент никой не сложи на реда, а всеки просто си слага врабчета в ятото, то тогава вие самите ще трябва да отговорите на тази карта, като ви дойде реда.
Окей, напълно осъзнавам, че предните абзаци ги прочетохте на кръст, или ако искате да разберете реално нещо за играта сте ги прочели 16 пъти. Просто исках да опитам да ви създам усещане за обърканост и комплицираност, което ще имате по време на първата си игра на Cucckoo!
А, момент. Далеч не са всички правила това. След като рунда свърши (всички играчи са си взели кукувици), тогава се обръща карта със сврака и който е успял да я победи участва в раздаването на кеш парици. Има определен набор от пари и който е победил свраките с по-висока стойност започва да събира пръв – с други думи, вероятно той ще получи една паричка повече.
И ако това ви звучи сложно, чакайте да чуете и това! Който е направил точно 21, тогава той взема друга монета – златна. Ако събере 4 златни монети, той печели цялата игра. Самата игра обаче е 4 рунда, така че трябва да прави това всеки път. Ако все пак не успее, златото се превръща в три от другите пари.
ПФУ! Връткава история, значи.
P.S.
…има и специални умения за напреднали, ако решите да си го причините.
Заключение
Cuckoo! е дефинитивното дело на Jozsef Dorsonczky. Определено това е играта му с най-завъртяни правила, които е изкарвал до момента (а съм играл всичките му игри). Веднъж срещнали Jozsef, не можете да останете безразлични към него. Дизайнът му е има конкретен усет и неразличим стил. Ако сте запознати и неговото творчество ви е влязло под кожата, Cuckoo става почти задължителна игра за вас, поне за проба. Оценявам всеки един труд, който този човек е положил и любовта му към геймърското мин-макс блъф следене струи от всичко, което е правил до сега. Не случайно и компанията му се казва Mind Fitness.
Cuckoo! е отново особена игра, както всичките му досега. Бих я играл винаги, когато някой ми я предложи, но слушайте… Едва ли някой ще го направи. Колкото и да я харесвам, единственият начин да я играя е само с геймъри, които имат търпението да омотаят нестандартната и сравнително сложна концепция на всъщност една проста игра около мозъка си. Това е лека и бърза игра, но изцяло за геймъри. Не я предлагайте на семейството си, заради готиния свеж арт или идеята, че е смесва две елементарни игри – Уно и Блекджек. В Cuckoo! има дълбочина, следене на карти, следене на други играчи, блъф и тактическо планиране с висока доза поемане на риск тип „Ако аз направя това, той вероятно ще направи това, тогава третия ще направи това, значи аз отсега трябва да сложа това…“.
Да, трябва да можете да преценявате рисковете, както и да обмисляте всяко едно решение, но всъщност в играта има и немалка доза шанс – особено в началото на хода, когато все още има твърде много карти в ръцете на другите играчи и следенето е почти невъзможно.
Играта все пак е кратка – говорим за двайсетина минути, така че ви препоръчвам да изиграете поне две игри, за да можете да навлезете в дълбокия и извратен ум на Jozsef Dorsonczky.
ПЛЮСОВЕ:
- Страхотни илюстрации
- Хомогенно работеща смес между Уно и Блекджек
- Бърз геймплей
- Дълбочината ще ви изненада
- Изплащаш се добре преценен риск
МИНУСИ:
- Подвеждащи илюстрации и тема (Това НЕ Е детска игра)
- Завъртяни правила, които трудно се обясняват
- Немалка доза случайност, особено при по-голяма бройка играчи
Играта ще се появи официално във феситивала в Есен тази година (след десетина дена), така че ако имате път натам, хвърлете й един поглед. През това време поразгледайте творенията на злия румънски гений в неговия сайт.