Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Много дълго отлагах това ревю, но това е защото не обичам да пиша негативни ревюта. Особено, когато играта е толкова високо в ранглистата на Boardgamegeek. В никакъв случай няма да я оплюя, но трябва да имате предвид нещата, които ще ви кажа, защото според мен, те имат възможност да ви откажат тотално от Combat Commander.
Преди всичко, трябва да се има предвид, че това е моят първи досег с тази система и съответно поредица, така че за мен беше изненада, че толкова не харесах играта. Досега GMT Games за мен имаха 100 процентови хитове, но тази игра малко ги смъкна надолу.
Осъзнавам, че някои от вас са готови да извадят факлите, но разберете, че аз се вълнувах изключително много за тази игра и очаквах да я заобичам, очаквах да я задържа за дълги времена. Дори когато отворих кутията и видях многото карти, на които може да се играе си казах „Уау, това ще е страхотна тактическа игра с маневри, надхитряване и много стратегия.“ Е, сбърках.
За какво става въпрос
Combat Commander Europe е тактическа игра за двама в периода на втората световна война. Една страна играе с германците, а другата с руснаците или американците. Всеки разполага своите единици (малки токъни) на определено място и целта е в продължение на определен брой ходове да държите определени точки от картата или да се изпотрепете. Имате на разположение много сценарии, много карти, както и възможност за случайни мисии.
Основни принципи на играта
Една от картите
Както повечето игри на GMT, тази също се развива с помощта на карти, които служат за няколко неща. По време на хода, играчът разполага с определен брой карти, като всяка карта задейства определено действие. Можете да движите единиците си по картата, да стреляте, да задействате радиото, да реагирате на другия играч и още много такива неща. С няколко думи – зависите изцяло от действията върху картите. Спокойно, според мен винаги има какво да се прави с тези карти. Защото освен за базовите умения, картите могат да се ползват и за специални събития, които се случват в обозначеното върху картата време.
Предчувствам, че това ревю ще е кратко, затова нека преминем към проблемите, които открих в играта. Може би най-големият проблем, не само според мен, но и според сериозни геймъри на военни игри е…
Огромна доза случайност!
Имам предвид наистина огромна. Нямам проблем да има хвърляне на зарове от време на време. Всъщност нямам проблем почти през цялото време да се хвърлят зарове (Virgin Queen), но когато абсолютно всички решения, които вземате се крепят на случайността, играта започва да клони към леко дразнение. Разбирам, че на някои хора това им харесва. Дори гледах видео, в което един човек оправдаваше тази случайност с реализъм в битките по онова време, но на мен ми дойде в повече.
В долната дясна част на картите има симулатор на зарове. Тоест, винаги когато трябва да „хвърлите зар“ (така се нарича) теглите карта и гледате тази цифра. Битките се опират изключително много на тези зарове. Модификаторите са крайно недостатъчно, за да не се притеснявате от тях. Да не говорим, че много често до тези зарове се появяват символи, които индикират случайни събития, които могат да ви помогнат или да ви навредят. Никога не съм харесвал, когато събитията могат и да ти помогнат и да ти навредят. Ако зная, че събитията винаги са зле за мен или винаги са добре, ще мога да предвидят някакви мерки, но така както е в Combat Commander нищо не зависи от мен. Ако се появи снайперист пък се тегли случайно поле, което стреля близки единици, ако има такива. Това не само е хаотично, но има силата да преобърне цялата игра, тъй като застрелва всички в съседно поле, а да уцелите някого е доста трудно, което ме навежда на следващия проблем.
Усещане за ниско възнаграждение
Битките в тази игра могат да се проточат. Понякога можете да си правите сериозна сметка, хитри тактики и маневри около дадена сграда, за да заобиколите противника в гръб, но накрая да стреляте, да стреляте, да стреляте и нищо. Уцелването на противник става много трудно. Прекалено голямата защита води до безкрайно и безцелно пропускане на целта, което пък води до забавяне на играта, фрустриране и понякога зацикляне. Сега, това не важи за всички случаи. Ако сте си направили сметката и влезете с взлом на бой отблизо, всичко ще свърши за един ход, но много често някой ще се барикадира и ще е много трудно да го извадите от съответното място. Това е колкото тематично, толкова и дразнещо, защото ако този човек е заседнал на точка, която е част от целта в играта, той няма никакъв стимул да излезе от там.
За пръв път ми се случва да започна с лошото, но нека преди заключението си спомена и какво е хубавото.
Какво прави Combat Commander Europe толкова успешна?
Първо, играта е изключително тематична. Всичко, което се сетите го има в играта – отряди, офицери, снайпери, оръжия, въздушни удари, укрепления, радио и какво ли още не – можете да го откриете. Ако има нещо, в което GMT Games са едни от най-добрите – това е вмъкването на богата историческа тема и имплементирането й в механиките. От тази гледна точка, случайността Е била част от войната и многобройните тактики могат понякога да бъдат разрушени от паника в отряда или засичане на оръжието. Да не говорим за глупостта на войници, които се мислят за герои и сами тръгват да изнасят цял противников отряд. Да, тук го има и то може да бъде както изключително глупав, забавен опит за обрат, така и УАУ героичен момент.
Второ, механиката с картите е интересна и работи отлично. Позволява на играча да прави стратегически избори като това дали да изиграе една карта за атака или пък да я пази за контраатака по време на другия играч. Дали да се движи или да задържи картата, заради събитие. А може пък просто да събира някои конкретни карти, за да може да направи една мощна и комбинирана атака в следващия си ход.
Трето, ходовете са изключително бързи. Обикновено е ясно какво можете да направите и изборите не са трудни. Често ще се озовете в ситуация, в която няма да правите нищо, но това не е проблем, защото можете да изхвърлите ненужни карти и да запълните с подходящи за един по-хитър ход.
Четвърто, разнообразието в играта е неограничено. В играта има три вида армии, всяка със своите положителни и отрицателни качества. Германците имат много силни единици, но пък са много малко, руснаците имат огромно количество единици, но пък са слаби, американците имат готини оръжия. Съществуват разширения, които добавят още армии, които са участвали по време на войната. Десетте карти и възможността за случайност в съставянето на картата допринасят за доживотна игра на Combat Commander.
Както виждате, играта е чувствителна и трябва да се отнесете с необходимото отношение, защото и двамата можете да бъдете наранени.
Заключение
Combat Commander Europe е солидна и изчистена игра. Веднъж щом се преборите с типично трудната за GMT Games книжка с правила ще откриете, че всъщност всичко е сравнително лесно и играта върви бързо. За съжаление, още на втория ход ще осъзнаете, че целия геймплей ще се превърне в едно безкрайно отваряне на карти, за да откривате какъв зар ще хвърлите. Ако се падне пък събитие отново теглите. Не само вие обаче, вашият опонент също отваря карти постоянно. Имах усещането, че играя Black Jack в казино и се надявам на конкретна карта. Случайността в играта е точката на счупване за много хора. За мен не е добре в една тактическа игра за надхиряване, късметът да играе основна роля. Освен него обаче, битките могат да продължат вечно, защото е много трудно да уцелите противника си. От друга страна, заради случайност, може да се случи снайперист да застреля някой, който е на километри от вас. Събитията са хаотични и могат да бъдат както добри, така и лоши, което ги прави понякога дразнещи. Често ще имате усещането, че каквото и да правите няма значение.
От друга страна, ако не се задълбавате твърде много и не търсите нещо, с което да се борите равностойно и тактически, тази игра може да е за вас. Ако харесвате игри на тема Втора световна война, това е чудесен симулатор, който служи по-скоро за ролево изживяване, отколкото за стратегическа борба между двама души. Всичко в играта е тематично и измислено да служи изцяло в полза на атмосферата… дори и това да е за сметка на геймплея.
ПЛЮСОВЕ:
- Изключително тематичен симулатор на Втората световна война
- Хитра механика за действия с карти
- Бързи ходове
- Безкрайно разнообразие
МИНУСИ:
- Всичко в играта се крепи на случайност
- Слабо усещане за възнаграждение
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Това безкрайно плякане на карти ми е досадно
- Случайността уби тактиката за мен
- Не ми носи кулминативно усещане
- Кутийката за токъните не беше достатъчна
Ако искате да се запознаете по-подробно с правилата, можете да прочетете правилата изцяло преведени и подредени напълно безплатно от един от най-изявените военни играчи у нас Иво Биков.
За повече информация, можете да посетите сайта на GMT Games.
