- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Звяр. Когато се чудих на коя игра на GMT Games бих желал да направя ревю, Virgin Queen беше един от първите ми избори. Имаше страхотна тема, която ме вълнуваше, период от историята, който ме привличаше, както и някои механизми, които изглеждаха доста приятно. След като играта беше изпратена се загледах в една част на информацията за играта в Boardgamegeek, където обикновено не гледам – времетраенето. Леко и потайно се напишках. 7 часа?! Никога не бях играл игра, която продължава толкова дълго. Но… време ми беше.
Мисля си, че е по-добре да развия това ревю, като ви разкажа преди това малко история, защото не мога да си позволя да ви обяснявам хилядите правила. Преди да започнем с тежката артилерия, книжката, нека ви обърна внимание на темата.
Девствената кралица
Тази игра с толкова подвеждащо име всъщност е продължение на Here I Stand, игра със същата система. Here I Stand се развива в годините след окачването на 95-те тезиса на Мартин Лутър на католическата църква във Витенберг, което слага началото на Реформацията и Протестанството. В първата част, играчите влизат в обувките на държавите, намесени в конфликтите в Европа по времето на Реформацията.
Virgin Queen се развива непосредствено след тези събития и по времето на девствената кралица Елизабет I-ва. Католиците преследват реформаторите, протестантите развиват вярата си из цяла Европа, вдигат и бунтове. Свещената римска империя не е сигурна коя страна да вземе. Междувременно инвазията на османската империя влиза сериозно в територията на континента, испанците са разпростряли колониите и богатствата си навсякъде, а всички останали са готови да ги пиратстват. Англиканска Англия преживява реформи, хора обикалят света, художници и учени очакват финансиране, сватби между благородници и политически интриги господстват в този период.
Всичко звучи супер, но преди да навлезете в историята, трябва да се преборите с огромното чудовище в кутията!
Уау, тази книжка с правила!
Ако някой е запознат със стила на GMT Games, знае че техните книжки са написани като наказателно право – сухи, със съкращения, с точки, подточки, подподподточки и препратки със съкращения към подподточки. Освен това, книжките им винаги са били оскъдни откъм картинки и примери. С други думи, ако нямате играта пред вас сте обречени на вечно забвение в усещане на това колко сте глупави и колко нищо не разбирате.
В това отношение, книжката във Virgin Queen дори надгражда тази неизбежна орис. Книжката е 46 страници със ситен шрифт, в две колонки на страница, почти без примери и без картинки, в гореспоменатия стил и дори без повторения на някои правила. А, да, споменах ли, че няма и индекс?!
Първо намерихме смели хора, които бяха готови да отделят целия си ден да играем тази игра и второ, аз отделих почти всяка вечер в продължение на две седмици да разучавам правила и да гледам видеа, за да мога да схвана всичко. По принцип имам опит в книжките. Не помня в близките шест месеци да сме се събирали за настолна вечер и да не обяснявам правила. Но! Определено това беше най-трудното ми начинание в тази област, а трябваше да съм подготвен, защото по-сериозен звяр от Virgin Queen не бях срещал.
Всъщност, основата на правилата е много проста. Това е игра, в която всеки ход играете карта и я използвате или за нейния текст или за нейното число, като числото са командни точки. Всеки си има собствено табло, което показва различни действия и всяко действие колко командни точки иска. Сложността на играта идва от десетките малки правилца и изключения, които са колкото тематични, толкова объркващи и усложняващи. Което ме навежда на най-силната част от играта.
Ето така се прави тематична игра!
Вече разбрахте темата и какво горе долу може да се случи. Само че тук, за разлика от много игри, не си го представяме, не си го нагласяме психически, не си го доизмисляме. Virgin Queen директно ни натриса цялата си история. Лично аз се чувствах изключително тъп, когато четох правилата. Има толкова много малки правила, които са там само, заради тематичността, че за тези две седмици успях да понауча малко история. От Мориско събитието, през Шотландия до заформянето на Свещената лига.
Почти всички игри, които съм играл досега и претендират за тематични са използвали някои готини механики и после са мислили тематични оправдания, за да си измият ръцете. Тук е точно обратно. Virgin Queen е игра, която опакова темата с механики.
Голямото ми притеснение с това обаче беше, че играта ще се усеща преднаписана и ограничаваща. Ох, дали не грешах. В епичната Virgin Queen може да правите безобразно много неща, но нямате време за всичко. Не само действията ви ограничават. Всъщност, това което най-много ви притиска е…
Огромно взаимодействие между играчите
Дипломацията е много важна част от играта и без да се кооперирате с другите играчи няма да можете да постигнете нищо. Особено тези държави, които са в центъра.
Има фаза, в която се определя време и всеки може да стане от масата и да си направи някакви тайни сделки с когото иска. Ние не ставахме, но това беше грешка, защото много често на някой сделката се отразяваше на друг. Интересно е, че има ограничени и конкретни неща, които могат да се търгуват и това прави сделките изключително интересни и тематични. В тази фаза се уреждат бракове (не е сигурно, че ще се получат, но може да се опитат да се уредят), дават се наемници, заемат се кораби и други неща. Най-важното е, че се обявяват войни и съюзи. Това не е за подценяване, защото ако не си във война с някого или съюзник, не можеш да влезеш в територията му. Сега е моментът да прецениш… но пък от друга страна войните са скъпи.
През цялото време, вие имате сблъсък с другите играчи. Много често ще се биете, ще обръщате вярата, ще се опитвате да убивате лидери, да се пиратствате един друг, да водите битки в морето, да проваляте политически планове, да крадете учени изпод носа на другите, да инвестирате по-добре в хората на изкуството. Всичко, което правите афектира останалите. Така че въпреки дължината на играта, вие винаги сте ангажирани в ходовете на другите.
Имате ограничен брой карти, което значи, че можете да се концентрирате само в две-три неща. Дали ще навлизате с армиите си из териториите, дали ще обръщате номиналността на християните, дали ще инвестирате в известни личности или пък ще обикаляте света. Можете да правите всичко, защото…
В играта има различни начини за победа
Играта се печели, когато някой стигне 25 точки, но някои сили започват с десетина точки, други с 2, други пък със 17!
Освен това, след четвъртия ход, ако някой води с 5 точки, също печели.
Освен това, има няколко различни начини за мигновена победа – ако някой завладее достатъчно ключови места, ако протестантите реформират достатъчно католици, ако католиците притиснат достатъчно протестантите, както и още едно две подобни.
И ако това не е достатъчно, слушайте!
Играта прeлива от безсрамно количество разнообразие!
Основното разнообразие идва от абсолютна асиметрия на силите.
Французите са в центъра на картата и са принудени да правят съюзи постоянно. На всичкото отгоре, страната е разкъсвана от постоянни бунтове на протестанти и католици. От друга страна, ако държат Париж, всеки ход получават точки.
Англичаните са малко отцепени, но имат връзки с Шотландия и специални отношения с Испания. Ако започнат война, тази война не може да бъде приключена до края на играта. Освен това, англичаните са предпазени от водата. Най-уникалната черта на англичаните е, че притежават Елизабет I-ва. Тя може да бъде уредена в брак, но единствена може да се откаже в последния момент, дори да е сгодена. По принцип сватбите дават големи предимства, но Елизабет пък дава точки всеки ход, когато не е омъжена.
Испанците е много трудни за управление по това време. Испания притежава най-голяма част от Европа, включително и части от Африка. Тя има на рапзоложение и испанската армада, която смазва противници по вода. Само че играчът много трудно може да опази всичките си зони, особено съкровищата по колониите си. Така че те започват с много, но в процес на играта всички ги затискат. Въпроса е да оцелеят и да имат силни съюзници.
Протестантите управляват холандците и хугенотите. Те започват извън картата, но могат да се появят навсякъде, където има борба между католици и протестанти. Те използват много мятане на зарове в опити да реформират закостенялите католици. Освен това имат свободата да си направят столиците където искат, което може да се окаже стратегическо решение към победата.
Османците са леко разграничени от християнския свят. Те почти нямат разменна монета, която да им помогне в дипломацията. Нямат наемници и не могат да получават наемници. Нямат и благородници за женене. Така че рядко някой ще се съюзява с тях. НО! Те имат мощна войска, с която започват, силни лидери, уникални конници и добри пирати и корсари, с които да разграбват околните земи. Страшнички са.
Свещената римска империя е сравнително балансирана и плаха. Те имат доста наемници, които свободно могат да ползват в дипломацията и тайно предпочитание към определен тип християнство, което може да им спечели играта. В началото, те тайно решават дали подкрепят католици или протестанти и по някое време разкриват избора си, като получават точки. Това може да се окаже финалния удар за победа.
Преди да заключа това неизбежно дълго ревю ще спомена…
Три големи минуса
- Много мятане на зарове и доста случайност. Това е типично за военните игри на GMT Games, но държа да отбележа, че тук може да вземаш толкова много решения, че не си изцяло в ръцете на късмета. Но… имайте предвид, че битките, реформацията във вярата, пиратството, сватбите, инвестирането в личности, всъщност всичко зависи от зарове. Така че дори и да имате най-добрите модификатори от бонуси, ако не ви върви, няма да ви върви. Не знам, за мен това не е чак такъв проблем, особено ако сравнявам Virgin Queen с, да кажем, Combat Commander.
- Огромна инвестиция във време за разучаване и абсолютна нужда всички, които ще играят да са се запознали с играта. Забравете, че това е игра, която просто може да викнеte някого и да обясниte правилата на две на три. Ако хората не са подготвени, вие ще ги загубите само след първите 30-40 минути обяснение. О, да! Ще ви трябват повече от час-два обяснение. Да не говорим, че няма да се схване толкова лесно. Virgin Queen определено е за запознати закоравели геймъри. Освен това е почти наложително да играете с едни и същи хора всеки път. И един да не познава играта, ето ви още няколко часа на вятъра. По-добре е да инвестирате в една и съща компания. Така ще съкратите времетраенето на играта и със сигурност ще спечелите много по-голямо удоволствие в преживяването, което тази игра е.
- Трябват ви точно 6 човека. Да, играта може да се играе и от 2 до 5, но в този случай играчите ще се борят за съюз с неактивните сили и ако ги спечелят ще трябва да играят и с тях. Това добавя още куп нови правила и куп трудни решения. Управление на няколко сили – това е не само ужасно, но и почти невъзможно.
Заключение
Virgin Queen е най-епичната игра, която съм играл. Да, няма фигурки и няма огромни армии по картата, но обема на избори и политико-историческия аспект ме кара да се чувствам като владетел на една от най-големите и мощни сили в Европа. През цялото време трябва да съм нащрек за всички, защото въпреки големия размер на картата, всеки може да достигне всеки дали по вода, дали по суша, дали с политика, дали с наемни убийци. Цялата карта на Европа ще бъде осеяна с армии, градове, лидери, крепости, борби за влияние, реформатори, потисници, кораби, съкровища, пирати… а зад тази карта – всички ще се борят за учени, артисти, благородници, ще уреждат сватби, ще шпионстват, ще мамят, лъжат, развалят съюзи, обявяват войни… В тази игра има всичко, което можете да очаквате от напълно исторически акуратна игра. Въпреки тематичността и познатата история, никога няма да усещате предвидимост в развитието си. В края на играта вие може да сте променили тотално развоя на събитията през 16-ти век.
Играта продължава дълго. На кутията пише 7 часа, което всъщност е подвеждащо, защото всъщност В КНИЖКАТА ПИШЕ 8! Не се плашете, и това не е вярно. Тези 8 часа отнемат само за първа игра и то само в случай, че някой не спечели преждевременно. Това е почти сигурно, че ще се случи, защото има най-различни начини за победа. Във всеки случай, определено може да се каже, че един ход продължава около час. Играта изисква 6 човека, за да можете да й се насладите. Ако сте под 6, тогава ще играете и с другите сили. Това според мен, не само не би съкратило времето, но дори би го удължило, защото за тези сили пак ще теглят карти, но играчът ще се наложи да взема тежки решения между две-три сили. Сложно и ненужно. Просто си намерете още 5 човека.
Борбата с книжката е тежка, но това важи за всички книжки на GMT Games. Бих препоръчал да изгледате някое видео в Youtube – има подходящи.
В крайна сметка, това е страхотна игра, която изисква отдаденост и постоянни играчи. Знам със сигурност, че няма да се играе често и с още по-голяма сигурност, че ще съм забравил половината правила следващия път, но… Virgin Queen е толкова различна и епична, че не смятам да се отърва от нея в скоро време!
ПЛЮСОВЕ:
- Епична историко-политическа игра
- Огромен избор от действия
- Вълнуващи ходове
- Ангажираност дори и когато не сте на ход
- Дипломацията е отлично измислена
- Чудесен урок по история за времето около Реформацията
МИНУСИ:
- Може да продължи до 8 часа
- Изисква се сериозна подготовка от всички играчи
- Голяма доза случайност
- Изискват се 6 човека за оптимално преживяване
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Това е най-тематичната игра, която съм играл
- Лично съм заинтересован от темата
- Рядко срещам толкова епични игри
- Османците са католици в тази игра?
За повече информация, посетете сайта на GMT Games, като кликнете на бутона отдолу.
GMT Games