- Cassiopeia – Тераформирай това! - април 15, 2019
- Love Letter Premium – по-голяма, по-лъскава, по-…всичко - декември 5, 2016
- Моят настолен Рим Част VII: Senator (Сенатор) - ноември 28, 2016
Човечеството през 22 век вече е колонизирало всичко , което е било възможно да бъде колонизирано в Слънчевата система. Но човечеството не знае кога да спре, както знаем от множество научно-фантастически хоръри и трилъри и затова продължило да разпространява своята зараза … тоест, да изследва далечни ъгълчета на галактиката и да покорява нови светове. Точно в разгара на този момент от историята на космо-човечеството се развива действието на играта на Николай Пегасов “Касиопея” (Cassiopeia). Човешката Федерация и нейните учени са набелязали 5 слънчеви системи, в които се намират планети пригодни за тераформиране и колонизация и в духа на социалистическото състезание (който помни какво е това е стар поне колкото мен, тоест много стар) пет колонизационни експедиции потеглят към своята славна съдба. Кой ще се справи с поставената от партията задача пръв? Кой първи ще създаде нов дом за бързо растящото човешко население, кой ще даде нов старт за хора, неуспели да намерят своето място на старата майка Земя? Ами… този който е смел, бърз, умен и … не се гнуси да използва всички честни и нечестни методи, за да изпревари своите братя по разум.
Цел
И така, пред нас е своеобразна игра с карти, в която няма никаква скрита информация, няма декбилдинг, няма хендбилдинг или каквато и да било друга механика, която сме свикнали да асоциираме с игрите с карти. Аз бих нарекъл този жанр кард-флипинг (card-flipping), тъй като по време на играта ще ви се изтъркат възглавничките на пръстите от постоянното обръщане на карти. Освен това втората основна механика пак не е характерна за игри с карти, но поне е що годе позната – уъркър-плейсмент.
За съжаление, не съм имал време да изпробвам играта в други режими и играх само базовата й версия, така че от тук нататък ще говоря основно за нея, като време от време ще упоменавам какви допълнителни възможности са достъпни в играта, ако играете в разширената версия за напреднали.
И така всеки играч в тази игра получава набор от седем карти-планети, които разполага пред себе си в случаен ред и с определена (нетераформирана) страна нагоре. В средата на масата се слага ред от специалисти, четири от които са задължителни за всяка игра а останалите от 2 до 4 могат да се изберат по договаряне или случайно от играчите. Те също се разполагат в случаен ред, което ще направи играта разнообразна всеки път, но за това малко по-късно. Понякога в играта ще се добавят допълнителни карти – бази, транспорти, сателити – в зависимост от специалистите, които участват в конкретната игрова сесия. Към всичко това играчите получават по един работник – повече пост-соларното високоразвито общество , просто не е могло да отдели за толкова важна мисия. И за малко да забравя купища ресурси от 5 вида, които няма смисъл да описвам, тъй като имената и описанията им са абсолютно неважни – достатъчно е, че 4 от тях са различни един от друг а петият е ресурсът-жокер, който може да се използва вместо всеки от първите четири.
Целта на играча е преди своите опоненти да тераформира всичките 7 свята в своята система. Ако го направи, той веднага печели и тъй като няма никакво завършване на рунда, няма нужда и от система за определяне на победител при равенство, то е просто невъзможно. Ами това е играта като цяло …
Средства
Майтап бе! Сега ще разкажа и как горе долу се играе. Както казах играта е свързана с обръщане на карти – всичките карти – специалисти, планети, станции и дори логистичната база (която забравих да спомена по-рано) са двустранни.
И така имате 7 планети, които трябва да обърнете от нетераформираната им страна на тераформираната, имате от 6 до 8 специалиста, които са всъщност местата за поставяне на работниците, и в зависимост от набора специалисти – възможно е да имате други все така двустранни карти, свързани с техните специалистки способности.
В своя ход играчите избират един от специалистите и слагат работника си върху тях. Върху един специалист не може да има повече от един работник, така че има конкуренция кой първи ще заеме работника , който му е нужен. След като всички са направили това, играчите изпълняват действията на специалистите в реда, в който те са разположени на масата.
В хода си играчът, чийто ред дойде в реда на специалистите изпълнява действието на специалиста и след това , ако иска и има нужните ресурси, може да тераформира една от планетите си.
При активация на специалиста, играчът събира от него монетите, натрупани на картата, ако специалистът не е бил използван предните рундове, и след това избира дали иска да активира специалната способност на специалиста или иска да го използва просто за търговия (да купува ресурси за монети). Ако избере да използва специалната способност на специалиста, играчът изпълнява действието написано на картата. Това обикновено е сбор на ресурси или действие насочено срещу играчи с повече или равно количество вече тераформирани планети.
Тъй като всички специалисти имат допълнителен бонусен ефект наречен “Логистика” е време да разкажа за логистичната база. В играта има карта “логистична база” която показва центъра, от който се извършват доставките на нужните материали за експедиционните корпуси. Както и другите карти, тази също е двустранна – на едната й страна е Земята а на другата Марс. Знаците на тези два логистични центъра са нарисувани на картите с планетите. Като на всяка планетна карта, на едната страна е знакът на Земята а на друга – Марс. Так от седем карти винаги пред вас ще има преобладаване на един или друг знак върху вашият набор от планети. Ако в момента на активацията на картата на специалиста знаците преобладаващи на вашите планети съответстват на активната логистична база, то вие получавате бонуса на Логистиката.
В края на рунда всички карти със специалисти, които са били използвани в този ход се обръщат и така на следващият раунд , на тяхно място ще бъдат вече други специалисти със други способности. А тези, които не са били избрани от играчите, получават една монетка, и така ще се трупат, докато някой от играчите не активира този специалист и не вземе всички натрупани богатства.
След като е извършил действието на специалист и ако има нужните ресурси, играчът може да тераформира една от планетите си. На всяка от картите е посочена цена за тераформиране, но не своята а на планетата вдясно от нея. При това ако планетата бъде тераформирана, тази цена се увеличава, и съответно планетата в дясно от тераформираната вече ще изисква повече ресурси, за да бъде тераформирана на свой ред. Обаче освен че увеличава цената на тераформиране на съседната планета, облагороденото космическо тяло дава на играчите някакво постоянно предимство, например, получаване на допълнителни ресурси или складиране на ресурси в защитени хранилища, от където те не се влияят от негативните ефекти и кражби, инициирани от недобросъвестните конкуренти.
По този начин всеки ход ще е леко различен от предходния, тъй като с действията си играчите променят условията на играта за следващия ход.
Резултати
Както казах и преди, играта свършва в момента, в който някой от играчите тераформира всичките си планети. Но ще получат ли смелите първопроходци удовлетворение от своят подвиг? Ами да видим.
Играта определено използва съчетание на механики, които досега не съм срещал и това е интересно. Фактът, че с действията си играчите променят достъпните им избори за следващият рунд, прави игровата сесия разнообразна сама по себе си, а наборът от допълнителни специалисти, които могат да се сменят от игра към игра, добавя още повече разнообразие. Това несъмнено е плюс за играта.
Другият плюс е че играта е доста динамична и бърза. Няма дълги периоди, в които играчите стоят и нищо не правят, очаквайки някой друг да измисли своя гениален план. Защото действията в повечето случаи са очевидни и не толкова сложни за планиране. Всичко се свежда до поредността на играчите и дали някой ще ти вземе желаното място из под носа.
Трети плюс е в това, че въпреки постоянно променящата се обстановка, играта предлага удовлетворително ниво на планиране, тъй като е известно какви са двете страни на всеки един специалист, а същото тяка реда на тяхната активация, а също така коя планета да тераформира първа , и коя да остави за накрая. За малка игра, всъщност “Касиопея” предлата достатъчно високо ниво на стратегия. А специалистите с ефекти насочени срещу опонентите добавят и елемент на взаимодействие.
Но не всичко е така гладко.Един от минусите на играта произхожда от оригиналност на нейната механика. И това е фидлингът (микромениджмънт на множество компоненти). Постоянното премятане насам-натам на ресурсите, които лесно се трупат и бързо се харчат и необходимостта да се обръщат картите на специалистите постоянно, добавя поне половината от времето, което е нужно за изиграването на партията. И дори при не особено голямото разнообразие на действията и простотата на техните ефекти е лесно да пропуснеш ползата си от тях, тъй като са разхвърлени но разните карти – едните са на картите на специалистите, другите са на твоите тераформирани планети. Често се случва просто да се забравя необходимостта да се обърне картата на специалиста в края на хода, или да се сверява условието за логистичния център. Играчът е склонен да забравя, че с тераформирането на планета се променя набора от логистичните символи в слънчевата му система и може по инерция да активира или пропуска логистическия бонус по спомен от предният ход. Докато при игра с 2-3 човека това лесно се следи и не натоварва, в игра с 4 и 5 играчи, това може да се превърне в истински ад.
И тук аз бих могъл да направя извода, че играта е най-добра за двама играчи, тъй като при при повече (дори 3), започва от една страна всичко да се случва доста по-бързо, тъй като има специалисти даващи ресурси при активация на всички играчи и колкото повече играчи, толкова по-голям шанс че този специалист ще бъде активиран… но от друга страна всичко става прекалено объркващо – купища ресурси се подмятат насам-натам, специалистите се сменят с невероятна скорост, постоянно се върти картата на логистичният център. Тоест, появяват се множество неща, които можеш и ще забравиш/пропуснеш.
Към всичко това се добавя очевидната стратегия за поредност на тераформирането на световете от дясно на ляво, така че да не се налага да плащате повече за обръщането на повече от една планета (последната). Планетата в дясно от тераформираната винаги струва 2 ресурса повече и съответно е логично да се тераформират по-евтините планети от ляво. Но това като цяло не е голям проблем, тъй като до този извод бързо стигат всички играчи и се адаптират.
В крайна сметка, бих я препоръчал като доста добра дуелна игра, но въобще не бих посъветвал да се играе с повече от трима играчи. Разликата в усещанията е прекалено драстична и то не в полза на по-големият брой.
P.S. Към плюсовете може да се добави наличието на цяла слънчева система с планети наречени на чудовищата от творчеството на Лавкрафт 😉 Но това е само за ценители.