четвъртък, ноември 23, 2017
Заглавна страница » Енциклопедия » BigBoxGamers препоръчва » Необичайните Топ 7 – Буквално тежки игри в колекцията ми
Необичайните Топ 7 – Буквално тежки игри в колекцията ми
Няма да намерите този мастодонт в класацията, просто защото не го притежавам

Необичайните Топ 7 – Буквално тежки игри в колекцията ми

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

В този отпускарски месец реших да слакна като направя една по-лесна класация. Често говорим за тежки игри (като правила, времетраене и сложност), но този път става въпрос буквално за тежки игри. Кутиите на настолните игри в някои случаи не са никак малки, съответно и тежки, като често са пълни с многобройни компоненти от дърво, пластмаса и картон. В моята колекция не очаквайте америтраш заглавия пълни с едри пластмасови миниатюри и стотици компоненти (повечето от които не се използват всяка игра). Няма чудовища като Twilight Imperium 3 или дори Blood Rage, които изпълват огромни кутии с едри миниатюри. Но и сред евро игрите и някои гейтуей такива има тежички индивиди, та нека видим коя е най-преялата игра. Трябва да поясня, че разширенията на игри, които имам се броят към теглото на играта (но без кутиите на разширението), тъй като когато има възможност вкарвам всичко в една кутия, за да спестя място. Допълнителни екстри като кутии за компоненти също.

Top 7 Тежки игри в колекцията ми

Малкия, но тежък свят

Малкият, но тежък свят!

Tzolkin освен че е най-добрата игра, не е и никак лека

Tzolkin – освен, че е най-добрата игра, не е и никак лека.

7. Small World / Tzolkin The Mayan Calendar – С равните си и не толкова внушителни 1.8 кг. тези две коренно различни игри си поделят седмото място. И двете не са само базови игри.

 Small World включва малките разширения Grand Dames и Tales and Legends, но липсва инсърта, с който не биха се събрали. Играта има 2 големи карти, голям брой токъни за раси, планини, артефакти и какво ли не, както и много картонени монети за точки. Въпреки че няма нищо дървено и пластмасово, големият обем картон я докарва то тази тежест. За играта едва ли някой не е чувал, отлична гейтуей игра перфектна за игра с нови хора в хобито. Разширението Tales and Legends за мен е задължително, ако играя с хора. за които това не им е първа настолна игра тъй като внася малко повече тактика и разнообразие. Поради забавните раси и умения, както и лекотата, с която протича харесвам много играта и е една от любимите ми дълги гейтуей игри.

 Tzolkin включва разширението Tribes and Prophecies както и средно голяма пластмасова кутия, в която стоят ресурсите, черепите и царевицата – за по-лесен setup и прибиране. Разширението, въпреки че добавя доста към играта, като компоненти и тежест не е никак много, но огромната карта със закрепени пластмасови зъбни колела от базовата игра си натежава, както и не малкото картонени сгради и монументи. Малцина само още не знаят, че е любимата ми игра – съвършен баланс на тежест, елегантност, иновативни механики, продължителност и визия. За повече прочетете ревюто ми.

Villages с двете си разширения от една приятна игра за земеделство се превръща в дебело евро чудовище

Villages, с двете си разширения, от една приятна игра за земеделство се превръща в дебело евро чудовище

6. Village – Почти стигаме психологическата бариера от 2 килограма (1.99кг) с Village, чиято препълнена кутия предоставя упражнение по тетрис, за да бъде затворена. Това е така, понеже в нея съм събрал двете разширения – Inn и Port. Играта е пълна с бордове и огромен брой токъни представляващи различните стоки, както и не малък брой мийпъли – хората от различните поколения на играчите. Разширенията пък дават големи части от бордове закриващи части от основната игрова дъска. Inn определено е по-тежкото, като прехвърля гробищата на нов борд и закрива не една, а две части от дъската. Също така дава още компоненти за 5-ти играч (но не препоръчвам да играете с толкова, разбира се). Порт е по-скромен, но също добавя към теглото.

Самата игра е отлична и предоставя множество стратегии, както и сериозен тактически елемент. Напълно заслужено печели kenner spiel des jahres, а разширенията я правят още по-добра и разнообразна. Някои я смятат за worker placement, но за мен е action selection, като хората (работниците) са по-скоро ресурс. Това и я отличава от немалкото worker placement игри и и отрежда място на масата по-често. Интересното е, че възможните действия и какво умение (кубче) ще получиш зависи от вида действие, което избереш, което води до допълнителен фактор за обмисляне.

В Съветска Русия железниците се превръщат в германски (но не чрез нацистка инвазия а чрез разширение)

В Съветска Русия железниците се превръщат в германски (но не чрез нацистка инвазия, а чрез разширение)

5. Russian Railroads – Със 70 грама преднина пред Селището, руските железници подпомогнати от разширението си German Railroads вземат 5-то място. В интерес на истината държа разширението в отделна кутия, тъй като, за да се събере в кутията на играта трябва да се премахне инсърта и да стане доста тясно… но на теория е възможно. В играта всеки играч има собствен голям борд, а разширението го подменя с друг, и предоставя голям брой тайлове, които пък могат да подменят части от трасетата на играчите. Всъщност това е едно от най-големите (и тежки) разширения, което и изведе играта нагоре в класацията.

Играта е сравнително типичен worker placement, но такъв с много работници и много полезни места по борда. Това внася малко по-различна динамика от повечето игри от този тип, в който работниците са малко (2-3, макс 4) и полезните места дори още по-малко. Механиката за „строене“ на релси по различни трасета и захранването им с локомотив (например, ако имаш 3 релси, но локомотив със сила 2 – само първите две части от трасето са активни) е доста забавна също. Игрите свършват с над 300 точки, като първия рунд правиш едва 5-6, а последния над 100 – определено имаш чувството за развитие, и че постигаш нещо. Имаш възможност да развиваш три различни трасета, както и индустрия – някои от трасетата ти дават допълнителен работник, други доста точки всеки рунд, а белите релси от първото трасе с множители дават особено огромен брой точки, ако инвестираш достатъчно. Все още не съм играл разширението, но всички казват, че прави играта дори още по-добра, като доста я променят и дава повече успешни стратегии, тъй като в основната първите няколко хода са „заучени“.

Lancaster - много игра в кутията - тежка кутия.

Lancaster – много игра в кутията = тежка кутия.

4. Lancaster – Една от малкото игри на Queen, които наистина позапълват тумбестите им кутии, и която наистина се усеща натежала със солидните 2.19кг. Очаквах дори да е по-напред заради разширението, но то се оказа сравнително леко, въпреки че вкарва немалко елементи към играта и я прави от средно-тежка – откровено тежка (в игрови смисъл). Тук дървeните компоненти са малко по-голям процент от теглото спрямо картонените, отколкото в другите игри в списъка. Разбира се, рицарите – по 7-8 на играч, които са стабилни дървени правоъгълничета с голяма дебелина също помагат. Трябва да споменем и огромния дървен маркер за първи играч, както и големия брой мийпъли представляващи оръженосци, които спомагат рицарите. Но и картонените елементи не са никак малко – бордове за всеки играч и сглобяеми паравани замъци. Има и отделен борд за законите (един от най-интересните елементи на играта) и доста големи тайлове за закони и за битки с Франция.

Можете да прочетете ревюто на играта ми за детайлно обяснение. Първото нещо, което я прави по-различна от типичния worker placement е възможността да „избуташ“ рицар, като използваш по-силен или като добавиш оръженосци (които обаче губиш). Рицарите се използват и за своеобразно „наддаване“ в битките с Франция, което е друг вид механика. Също така започваш само с 2 слаби рицаря, а накрая на играта имаш армия от 6-7 с различна сила. Съответно първите рундове почти няма съревнование за повечето места по борда, а последните настава истинско меле. Разбира се гласуването на законите, за които вече споменах е изключително интересно също.

Lords of Waterdeep - най-добрата гейтуей worker placement игра

Lords of Waterdeep – най-добрата гейтуей worker placement игра

3. Lords of Waterdeep (2.20кг) – След серия от игрово сравнително тежки игри (само Smallworld е лека) с 10 гр. преднина пред Lancaster (което може и да е грешка в измерването) е тази гейтуей worker placement игра. Тя се добира до „бронзовия“ медал благодарение на разширението си и на голяма кутия за компоненти, въпреки че за да се поберат се наложи да извадя инсърта. Освен огромния борд, натежават и многото сгради, които са стабилни картонени тайлове, а разширението добавя още доста от тях. Мийпълите и кубчетата също си тежат, както и картите, а и самата кутия не пада по-ниско.

Въпреки, че част от bigboxgamers екипа не харесват играта, за мен е най-добрият гейтуей worker placement и е в моя топ 20. С разширението пък е добра и за геймъри или полугеймъри, като я прави доста разнообразна. Това, което я прави по-добра от stone age например, са сградите, които добавят нови добри възможности за играчите, като дава и бонуси за този, който ги построи. Така играчите „разширяват“ по свой вкус игровия свят. Интригите и разнообразните quest-ове също я правят различна с всяко изиграване (което не може да се каже за stone age). Куестовете в нея дават не само точки, а и най-различни други ресурси или умения.

Драконите в Simurgh тежат, а играта е ... необичайна

Драконите в Simurgh тежат, а играта е … необичайна

2. Simurgh – Най-новото попълнение в колекцията ми тежи солидните 2.36 кг! Това се дължи на над 80-те огромни картонени тайлове представляващи специални места в пустощта с worker placement места, както и такива с дракони със специални умения. Мина ми през ума, че ако бяха използвали Диксит размер карти, играта би била доста по-евтина, но щеше да се изгуби част от чара особено заради неудобството от вдигане, поставяне и разместване на картите. Освен тях, понатежават и пластмасовата кутия пълни с едри дървени ресурси – месо, зеленчуци, камъни и дърва – последните две са кубчета, но поне са доста едри и „изгладени“. За сметка на това „работниците“ – които тук са копиеносци и драконови ездачи, са направени от плексиглас, и макар и ефектни са много леки. Ако някога се сдобия с разширението на играта, което изглежда я прави доста по-добра, вероятно ще се намести на първо място, но тъй като единственият начин да се получи е било чрез kickstarter, нямам големи надежди (и не бих изсипал камара пари за него). Все пак се надявам да извадя късмет в Есен.

Играта е особен worker placement. Първо разликата е, че за да получиш обратно поставените си работници трябва да използваш ход. Нямах такава игра досега (Еуфория е подобно, но не е, и едва ли ще бъде в колекцията ми). Освен това има два вида работници като обикновените копиеносци не могат да използват местата определени за драконови ездачи (които пък са по-скъпи за придобиване). Повечето места по борда не са интересни, освен тези за получаване на копиеносец или драконов ездач, както и евентуално за нови плочки за пустощта и за нов дракон и тази за мисии. Всеки играч обаче може вместо по борда, да постави нова плочка в пустощтта и да постави работника си на нея, а тези плочки вече дават сериозни количества ресурси или точки. Следва едно дебнене кога е подходящ момент да сложиш такава плочка, така че да се възползваш добре от нея без останалите да намажат твърде много. Последното различно нещо е, че играчите определят кога свършва играта – когато определен брой плочки от пустощта отидат в хрониките (излязат от игра) или пък 4/5 плочки за мисии се открият (което ако играчите решат може и да стане доста бързо). Разбира се, трябва да се споменат и могъщите дракони, които имат полезни умения, но и могат да донесат много точки на края на играта според изтеглените мисии. Това е уникална и далеч не толкова тежка, колкото изглежда игра с доста красиви компоненти и арт (макар и с някои проблемчета в продукцията), която тепърва имам да „откривам“.

Красивото и огромно колекционерско издание на Ticket To Ride

Красивото и огромно колекционерско издание на Ticket To Ride

1. Ticket to Ride 10th Anniversary edition – Кой би предположил, че най-тежката игра в колекцията ми (2.99кг) е и една от най-леките в игрален смисъл. Това е единственото „колекционерско“ издание на игра, което имам. След като излезе възможност да се сдобия с него изгодно не се сдържах. Огромната карта и страхотните оцветени и различни модели локомотивчета в специлани метални кутийки ме спечелиха веднага. Въпреки, че не е от любимите ми игри, с нови играчи, особено в тази си великолепна версия, е сигурен избор. Разширението UK , което имам, но още не съм играл (и не броя към теглото тъй като няма как да влезне без да премахна уникалния инсерт което не бих сторил) пък би трябвало да я направи по-добра тъй като вкарва повече избор, стратегия и евро елементи. Локомотивчетата ще е по-сложно да се наместят на малките места на картите на разширенията но е възможно. Няма да пиша повече за играта тъй като всеки знае влакчетата, а ако все пак сте били на друга планета последните 10 години – влакчета.

Giants - голяма кутия с недооценена игра

Giants – голяма кутия с недооценена игра

Близо до призовите места в класацията останаха Giants (1.76кг), която въпреки огромната си кутия и многото пластмасови едри фигурки, не натежа достатъчно – 40 грама не й достигнаха. Играта е със страхотни компоненти, особено за времето, когато е издадена. Тя има интересна тема (Великденските острови и строенето на легендарните Муай Тай статуи в тях) и интересни механики макар и някои от тях леко поостарели. The Voyages of Marco Polo, за която съм говорил вече достатъчно е на 10 гр. назад (1.75кг), като е подпомогната от пластмасова кутия, в която ресурсите и камилите са сортирани, както и малкото, но отлично разширение „The new characters“ добавящо още 4 героя и няколко малки нови механики, с които преиграваемостта и разнообразието й скачат съвсем в небето.

Метода на съставяне на класацията...

Метода на съставяне на класацията…

Последните 2 игри, които ще спомена са отличната Фелдова Bora Bora и лекото евро, включващо малко елемент на сръчност Via Appia – 1.56кг. Изненадах се, че Апия не е по-тежка, предвид многото картон за платформата и още повечето дървени дискове. Бора Бора е най-тежката (като маса) игра на Фелд, която имам, изпълваща кутията с множество компоненти използвани за салатата от точки, която е играта. И това, разбира се, е и най-красивата му игра, за което спомага и темата й.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

 

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*