Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
- Новогодишен разбор на BigBoxLan - януари 9, 2018
- Разбор на BigBoxLan и Соло игри - септември 8, 2017
- Разбор на BigBoxLan + Top10 за 2016 - юли 25, 2017
Преди време, когато започвах да градя колекция и имах едва десетина игри се вълнувах много относно почти всяка игра, която закупувах или обмислях. Около две години след това вече колекцията ми е от над 100 игри, играл съм поне още двойно и макар че успявам да поддържа броя на неиграните до 2-3 все пак имам десетки, които съм играл само веднъж, а са отлични игри. Вече повече ми се иска да играя игрите, които притежавам и които харесвам много, вместо всеки път да пробвам нова игра. Когато преглеждам възможни игри по-често си казвам – тази ми напомня на играта X, която трябва да играя повече или пък изглежда ми добре, но едва ли ще пасне съвсем на хората, с които по-често играя. Има и изключения – отлични нови игри или стари „диаманти“, които съм изпуснал. Една такава игра е “The Voyages of Marco Polo”. Още първият път когато чух за играта реших, че я искам в колекцията си!
В „Пътешествията на Марко Поло“ играчите са пътешественици, които търгуват, изпълняват договори и откриват градове в Азия. Разбира се, никой не би играл играта само заради темата, а и силата й е другаде. Всеки играч има 5 зара които хвърля в началото на всеки рунд и после поставя един или повече от тях на различни позиции по дъската, за да изпълни различни действия. Вероятно това ще ви прозвучи познато – Kingsburg, Alien Frontiers и Waggle Dance използват подобна система, но тук реализацията е малко по-различна.
Ако един слот на дъската е зает, другите играчи могат да го използват, но плащат толкова пари, колкото показва зара, който поставя там. За някои от действията по-висок зар е по-добър (далеч не за всички). Така, за да получиш повече подправки или камили например, ако слота е зает, трябва да платиш повече. Като стана въпрос – играта няма да те накаже ако нямаш късмет в хвърлянето на заровете, както правят някои игри. Първо – ако сбора на всички зарове е по-малко от 15 получаваш компенсация, а за доста слотове няма значение колко си хвърлил – често при използването на действие „пътуване“ не ти трябва повече от 2 (колко пъти може да се придвижиш), а ако слота е зает и имаш само 6-ци само ще трябва да платиш 6 вместо 2 пари.
И ако това не е достатъчно – има възможност да манипулираш заровете, като използваш камили, които се събират сравнително лесно.
Играта в целият й блясък
Разбира се като всяка уважаваща себе си евро игра и в Marco Polo целта е да събереш най-много точки за победа до края на играта. Единият основен начин за това е като изпълняваш „договори“. Договорите изискват определен брой стоки (подправки, коприна или злато) и/или камили и ако ги имаш, получаваш съответно точки и бонус, който може да е – други стоки, допълнителен зар или пътуване.
Въпреки, че звучи скучно, всъщност намирам договорите за добър елемент от играта – лесен е за разбиране, а предоставя много решения – дали ще използваш по-висок зар за да вземеш по-интересни договори или ще вземеш първите договори и ще използваш по-високия зар, за да събереш повече стоки.
Втората и вероятно по-интересна част от играта е пътуването. В горната част на дъската има карта с градове (малки и големи) и пътища които ги свързват. При предприемане на действие „пътуване“, и след плащане на съответната сума, играчът премества „човечето“ си съответния брой пътища и поставя търговски пост в града, в който стига. Малките градове дават ресурси веднага и в началото на всеки следващ рунд (помагат за малък “engine building”), а големите дават по-малък бонус ресурс за първия който стигне до тях, но пък дават възможност напред в играта само играчите, които имат пост там да поставят зар, който активира обикновено по-силно действие.
Тук е и едната част от голямата преиграваемост и разнообразието на играта – всяка игра малките и големите градове се поставят произволно по картата и съответно дават различни действия/ресурси, като големите градове са тесте от близо 30 карти, а във всяка игра участват само 10. Тоест, възможно е да играете 3 поредни игри, във всяка от които има напълно различни действия от големи градове!
За мен е много интересно да си „харесам“ комбо от действия на големи градове, които работят добре едно с друго или за стратегията ми, и да планирам как най-ефективно да стигна до тях. Да добавя, че в началото на играта всеки получава карти с тайни цели – които показват 4 града до които ако играча стигне ще получи бонус точки. Ето, че има много неща, които да се съобразяват и планират.
Пътеществията на Марко Поло и комания
Дотук всичко звучи като една добра, да не кажа отлична евро игра – различни стратегии, много опции, разнообразен сетъп и преиграваемост без да е твърде сложна. Но ето какво я отличава – представям ви героите. Те не са Батман и Капитан Америка но имат „супер-сили“ – като например – един зар в повече! Преди да се разочаровате, не говорим за някакви малки бонусчета, които почти не влияят на играта. Как ви звучи – не хвърляш заровете, а си избираш колко да показва всеки при поставянето му? Други са – имаш двама „пичове“ по картата вместо един (което помага много при пътуването), че и получаваш пари всеки ход да има джобни за повече пътешествия. Един от тях пък получава ресурс „подарък“ всеки път, когато друг играч вземе такъв ресурс от пазара – книжката препоръчва да му кажете – благодаря.
Няма да описвам всички умения, но всички са много силни и променят начина, по който се играе цялата игра. Ако до тук имахме голяма преиграваемост, с героите я умножаваме още многократно. Идва от това, че е важно не само с кой герой играем, а и срещу кои герои играем – когато в игра е пичът, който взема ресурс, когато използваме пазара, ще се замислим дали да го ползваме и може би ще се опитаме да си намерим ресурса от другаде. Може да си помислите – който изтегли „счупения“ ще спечели. Оказва се, че не е така, героите, мога да кажа, са доста добре балансирани.
Героите със „супер“ умения
Финални мисли
Любимата ми игра е Tzolk’in The Mayan Calendar, която се отличава с иновативната механика на поставяне или вземане на работници по зъбни колелета. Marco Polo е игра от същите дизайнери и е също толкова изпипана. Работата е там, че в нея няма иновативна и уникална механика, всичко е виждано вече – поставяне на зарове за различни действия (Kingsburg, Alien Frontiers), пътуване по карта и получаване на ресурси (Village, Orleans), изпълняване на договори тип – даваш X ресурси и печелиш Y точки (Lord of Waterdeep), специални умения на играчите (expansion-а на Tzolk’in и др). Темата също далеч не е уникална. Въпросът е – може ли една игра да е отлична без да има нещо уникално в нея. И за мен отговора е – да! Съчетанието по правилен начин на няколко познати неща, които са модифицирани подходящо, изпипани и балансирани до край, води до нещо уникално. Играта го постига чрез интересните и различни всяка следваща игра действия по картата и силните умения на играчите – не съм играл друга евро игра, която ги има в такъв мащаб. „The Voyages of Marco Polo“ едва ли ще влезе в boardgamegeek Top 10, но в моя Top10 влезе директно! Фактът, че Том Васъл, който далеч не е фен на „сухите“ еврота и който не харесва Tzolk’in даде отличен отзив за нея, показва че на играта може да се насладят широк кръг играчи и не само „еврофили“.
Плюсове
- Отлична евро игра с поставяне на зарове
- Голяма преиграваемост заради големите и малките градове
- Много интересни и добре балансирани умения на героите, които умножават преиграваемостта
- Отличен баланс на сложност и продължителност
- Много добри компоненти и арт
- Харесва се и на играчи които не са големи любители на евро игрите
- Успешна игра от дизайнерите на любимата ми игра – Tzolk’in The Mayan Calendar
Минуси
- Не съм открил такива все още !
Неутрално
- Играчи които не харесват евро игри я намират за добра, но не са възхитени от нея (ако заглавието й беше „Войната на Титаните“ щях да го броя за минус)
- Няма напълно иновативни механики
Източник на снимките: BoardGameGeek.com
