петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Codenames – семейно ревю на страхотна парти игра
Codenames – семейно ревю на страхотна парти игра

Codenames – семейно ревю на страхотна парти игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Днес решихме да започнем нова поредица от ревюта – съвместни ревюта. Какво по-подхдящо от семейно съвместно ревю. Днес, аз – BigBoxGamer и съпругата ми – BigBoxTea ще погледнем към една игра, която и двамата обичаме. Кой повече, кой по-малко. 

 

BigBoxGamer

Днес ще поговорим за Влада Хватил. Какво? Парти игра на Влада Хватил? Какво стана с майстора на тежките игри? Къде е новата Dungeon lords, petz тип игра? Признавам си, Mage Knight е една от най-сложните игри, които съм играл и отново е на господин Хватил. Само че някои от вас сигурно знаят, че той има някои опити в парти игрите, например Pictomania.

Е, Code Names не е просто опит, а сполучливо и изключително хитро творение. Казвам хитро, защото е толкова просто, че всеки дизайнер би се плеснал по челото с думите „Оф, как не се сетих!“.

Израснали сме без много настолни игри, а хората от моя набор и без много видео игри. Затова в най-ранна възраст ние си измисляхме всякакви социални игри, които да поддържат интереса ни. Най-разпространената сред тях беше добрата стара игра на асоциации. Два отбора. Единият от единият отбор казва на единия от другия отбор една дума и двамата се опитват да подскажат с друга дума… тази дума, на своите партньори.

Години по-късно, дори и като геймъри ние продължавахме да цъкаме асоциации, като си добавяхме какви ли не правила и условия. В годините, докато учихме в НАТФИЗ, тематично дори изигравахме това, което искаме да кажем. Като добавим и рисунки… схващате. Класически асоциации.

pic2582929_md

BigBoxTea

Нямате си и идея колко много съм играла на асоциации! Обожавах тази игра, включително и в студентските си години, когато киснехме по коридорите на НАТФИЗ с часове, чакайки някой преподавател да се появи. Играли сме всякакви варианти и винаги съм била „лУуУуУда“ по тази игра… (извинете за несвързаната по никакъв начин препратка!)

И така, години по-късно (но не много!), постепенно започнаха да навлизат (и в България, и в нашия хол) настолните игри… излезе прочутия Диксит, по който всички откачиха… Обаче вкъщи някак си не откачихме по него. Дали защото беше малко артси-фартси, дали заради твърде често мегасбърканите асоциации, които пораждаше… но май сме играли само 3-4 пъти. По-нататък задълбахме в какви ли не жанрове и техники, механики и тематики. И темата за асициациите остана много назад. До Codenames.

Е, приятели, Codenames е страхотна. Просто страхотна. Нека ви разкажа! Ние (играчите) сме разделени на две групи супер-мега-гига-тайни шпиони. По един от отбор знае тайните самоличности на 25 агенти. Идеята е всеки да успее да разкрие самоличността на агентите пред своите си, без да ги хване конкуренцията. Това е темата. А сега – как се развиват нещата вдействителност. На масата се нареждат 25 карти (5 реда по 5 бройки), съдържащи по една-единствена дума (картите са двулицеви, което прави предишното ми изречение не толкова правилно). „Подсказващите“ – един от единия отбор и един от другия – имат пред себе си нещо като карта 5 х 5 квадратчета с цветова схема – червени, сини, жълти (или охра… или светло кафяво… или каки… не съм сигурна в тоя цвят!) и една черна. Идеята е съотборника да подсказва на неговите си така, че да отварят „агенти“ само от техния цвят, като много внимават да не отварят от другите и наистина, ама НАИСТИНА много внимават да не отворят картата, която отговаря на черното квадратче в схемата. Там, нали разбирате, се крие един убиец, който не се интересува ни от сини, ни от червени. Изпотрепва всичко, играта свършва, спечелили няма, но загубили са тия, дето са го събудили.

20150813_222129_LLS

Как точно се развиват нещата? „Подсказващия“ (който вижда схемата) казва една дума, с която асоциира дума или думи на картите долу. Може с една дума да обедини няколко асоциации, затова след изказаната дума трябва да съобщи с цифра колко карти асоциира с тази дума… например „Пандишпан, 4“ или „Археоптерикс, 1“. Съотборниците му трябва да помислят, да погледат и да посочат коя дума мислят, че е асоциирал с пандишпан техния човек. Посочват я, а „подсказващия“ трябва да сложи върху посочената карта съответния цвят карта от схемата. Първият отбор, отворил всичките си карти по схемата, печели. Играта е за до 12 (!!!) човека, ние сме я пробвали само с 4 и вървеше прекрасно. Но нямам търпение да я пробвам с повечко!

До тук с правилата. Знам, че ви отегчих и нищо не разбрахте. Но в действителност играта е елементарна, интуитивна и много, много забавна. И няма нищо общо с темата. Но това не е проблем! Проблемът идва с думичките. На английски са. На практика играта е абсолютно невъзможна за игра от играчи, които не говорят английски. При нас се получиха няколко ситуации, в които казвахме думата и на български, и на английски (което не беше кой знае какъв проблем), но според мен голямата сладост на играта идва и от богатството на английския език и възможността да се получи игра на думи, повечко значения или други интересни случки. Иначе правилата за подсказките са много строги – само една дума, никакви подсмихвания и увъртания, най-добре съотборниците да гледат към картите… и наистина, когато се играе така, нямаш онова ужасно чувство на вина, че си подсказал над правилата („Hanabi“, „The Game”). Като игра носи позитивно настроение, много смях и увлича страхотно… чак се очудваш, че е свършила, и бързо подхващаш тестето с думите за още една игра. А тестето е ОГРОМНО. И ДВУЛИЦЕВО. Тъй че има мегдан да се играе с години.

20150813_222056

Ако искате да имате само една филър игра – дълбоко препоръчвам Codenames. И хич не се притеснявайте, ако шпионската тематика не ви е на сърце. И на мен не ми е – да ме прощава г-н Влаада-с-трудното-второ-име, но така или иначе темата не присъства по друг начин, освен в изображенията на картите с агентите. Откъм арт малко са пропуснали тази част, но пак казвам – не пречи и по никакъв начин не проваля играта. Аз съм на мнение, че често е по-добре без, отколкото да тежи и разсейва. Вслучая темата не е важна, важното как точно ще опиташ да обясниш с една дума „Америка“, „заек“, „нинджа“ и „боб“.

BigBoxGamer

Играта беше изключително голям хит в Gen Con тази година и дори стоя няколко седмици като номер едно в хот листа на Boardgamegeek. Всички известни колеги ревюъри се изказа ласкаво и копията на играта им подгизнаха от техните лиги. Както виждате, мисля, че нещо подобно се случи и с моята съпруга. Е, аз ще си държа езика в устата, но мога да се присъединя към общото мнение, че играта е добра. Даже отлична. Когато ни изпратиха играта ни предупредиха, че е изключително зависима от английския език. Така е. Думите са прости и вероятно повечето от вас с базово познание на английски няма да имат проблем, но както каза Теа, ако не се дисциплинирате да говорите на английски ще се получат конфликтни ситуации. Ако искате да говорите на български, препоръчвам първо да си преведете българската дума на английски и да проверите дали думата я няма на таблото.

Освен това, ние не захванахме доста правила, свързани с подсказването, които са задължителни. Например нещо от типа: Ако подскажеш дума и твой съотборник познае някоя от вашите думи, не трябва да издаваш нито с думи, нито с жестове, че той се е справил добре или не, защото ти може да си имал предвид друга дума, а той по случайност да я е познал. Ако разбере, че друго си имал предвид, тогава това си е издаване на информация. Но… важното е да си изкарате добре. Дали ще измамите без да искате веднъж или два пъти, дали ще объркате някое малко правило или ще се подхилквате, това е без значение. Играта се играе за около 15 минути и ако се наложи в средата да прекъснете заради грешка, няма да е голям проблем. 

Предупреждавам! Играта може да предизвика сериозни проблеми с аналитично циклене. Особено в началото на играта, когато има твърде много непознати думи и трябва да имате предвид всичко. Препоръчвам ви да използвате пясъчния часовник, който е в кутията като опция. Използвайте тази опция винаги.

Най-вече – играта е лесно преведима и като нищо можете да си нарежете стотици листчета с български думи и да играете на български. Така че… каквото и да правите, Влада Хватил изкара поредния си хит на пазара, макар и този път да не е тежък като 20 тонния тир – Mage Knight. 

Дали Code Names е любимият ми филър? Съвсем не. Дали си е заслужила място в колекцията ми? Определено.

pic2598926_md

ПЛЮСОВЕ:

  • Светкавично бърза игра
  • Чиста игра на асоциации, която обожавам
  • Безкрайна преиграваемост
  • Лесно може да се преведе на български език

МИНУСИ:

  • Зависима от английски език
  • Имате нужда от себеконтрол, за да блесне играта
Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

2 коментари

  1. На български фамилията му трябва да се напише „Хватил“. Така се произнася на чешки.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers