петък, септември 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » The Game – игра, номинирана за Spiel de Jahres 2015
The Game – игра, номинирана за Spiel de Jahres 2015

The Game – игра, номинирана за Spiel de Jahres 2015

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Преди обявяването на номинираните за Spiel de Jahres за 2015-та година дори не бях чувал за тази игра. Мисля, че много малко хора бяха. Заинтересовах се и започнах да търся информация.

Както се досещате, игра с името The Game не е най-лесното нещо за откриване в интернет. Първо пробвах в Boardgamegeek. Излязоха ми почти всички игри. После пробвах в Google… какво ли очаквах да стане. След това в Уикипедия видях номинираните за Spiel de Jahres и открих компанията Numberger-Spielkarten-Verlag. Накратко NSV. Това е компанията създала известната Quinxx, която все още не съм играл.Чак след това разбрах, че The Game не е цялото име на играта. Имало е по-лесен начин да я открия. Трябвало е просто да напиша: The Game: Spiel… so lange du kannst! Мда… много по-лесно.

Нека си го признаем, от маркетингова гледна точка, не е най-доброто име, което биха могли да измислят.

Като изключим лошия ми немски и факта, че играта не успя да спечели Spiel de Jahres, всъщност това е една солидна малка игричка. Много хора я сравняват с Ханаби. Не толкова заради самия геймплей, ами заради самия принцип на кооперативен пасианс.

Как се играе играта Играта?

pic2405167

В кутията ще откриете две карти с числото 1 и стрелка нагоре, две карти с числото 100 и стрелка надолу и още 98 карти с числа от 2 до 99.

Да кажем играят двама човека.

Всеки получава по 7 карти. Целта на играчите е да сложат цялото тесте и картите в ръцете им върху масата. Всяка карта може да се поставя върху което и да е тесте, стига да следва следното правило.

Ако е върху някое от тестетата с 1 и стрелка нагоре, всяка следваща трябва да е по-голяма от предходната.

Ако е върху някое от тестетата със 100 и стрелка надолу, всяка следваща трябва да е по-малка от предходната.

По време на хода си играчът е длъжен да сложи поне две карти.

Звучи просто и само на късмет. Щеше да е така, ако не бяха добавили едно малко и изключително хитро правило.

Ако добавите число, което е с точно десет по-малко от най-горната карта върху тесте, започващо от 1 или с десет по-голямо от най-горната карта от тесте, започващо от 100, тогава имате право да я сложите. По този начин връщате реда с десет назад и можете да си отдъхнете.

След като сложите колкото искате карти, стига да са минимум две, си допълвате ръката до максимума от 7. След това е следващият играч и така докато не свършите всичките карти или както е по-вероятно – да задръстите тестетата и да нямате какво да играете.

pic2584115_lg

Ами… всъщност… това са всичките правила. Ако искате да си го направите по-трудно (а не знам защо бихте), можете да се задължите да давате по минимум три карти, вместо две.

Единствената разлика ако играете соло е, че вместо 7 карти получавате 8.

Играта е пасианс и играете кооперативно срещу нея. От това идва неизбежен проблем, който ние наричаме „Ханаби ефект“.

По време на играта имате право да подсказвате на другите като казвате например „Не слагай повече върху това тесте“ или „Слагай колкото искаш тук“, но нямате право да си казвате точните числа в ръка.

Да… точно така… няма да си подсказваме. Егоистичната ни натура и амбициозната нужда от печелене в такъв тип игри често ни тласка неусетно в един неприятен тарикатлък, който на теория не е… точно мамене… но ако вземме, че спечелим, няма да сме особено задоволени от този успех.

В Ханаби, когато подсказваме кои две карти са тройки например, понякога само леко със съвсем почти неусетен тембър на гласа наблягаме на едната тройка повече от другата и незнайно как другият играч се сеща коя тройка да играе по време на хода си. Ти да видиш!

В The Game е по същия начин. Може да се случи технически да ни казваме точните цифри, но един малко по-различен поглед може да подскаже всичките ни 7 карти, които държим в ръка.

Не ме разбирайте погрешно, ние не обичаме да мамим в игрите, дори понякога не забелязваме как точно играем този тип игри. За да сте истински добри и коректни с играта обаче трябва да имате изключително силен себеконтрол и да вкарвате колкото се може по-професионално покер изражение. 

От друга страна, партньорите ви могат да приемат това изражение по определен начин и понеже вие не сте искали да ви приемат така, се опитвате отново да подскажете… Това пък ще доведе до още повече информация… Абе, комуникирането без издаването на информация е много пипкава и деликатна работа, така че внимавайте. Според мен тази игра ще се играе най-добре с непознати, защото те няма да познават всяко трептене на очите ви, всяко извъртане на устните, всяко движение на пръстите. 

Ако мога да опиша играенето на The Game, това е като да играеш покер срещу себе си.

Заключение

The Game е солидна игра, която би се вързала добре както в семейна обстановка, така и като филър в геймърска вечер. В играта има леко пържене на мозъка и напрежение да не сгафите целия отбор, но геймплеят е сваткавично бърз и ще имате възможност да покажете отново що за провал сте само пет минути по-късно. В момента, когато пиша ревюто съм в отпуска и си почивам на спокойствие на село. Взел само две игри, които да играя със съпругата ми. Една от тези две игри е The Game. Вече сме успявали да я победим два пъти, но това е рядкост (Update: В момента на публикуването съм играл играта вече два пъти повече и с различни броеве играчи, все още не сме я побеждавали трети път). Играта е трудна и както всеки пасианс, тук се разчита много на късмет. Ако обаче сте предвидливи, можете да играете по-пестеливо и да ударите комбинация от няколко карти, които да свалят едно от тестетата с 50. Това е рядкост, но се случва. И е толкова задоволително! Не говорих за арта на играта, защото е… странен. Всички карти са с тъмно червен цвят и блед черникав череп на заден фон. Много странно решение за семейна игра, но така или иначе никой не му обръща внимание. Може би има някаква препратка към „Убийствен пъзел“, но на кой му пука. Играта е супер и мисля да си я задържа. И без това Ханаби ми омръзна.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

  • Странен арт
  • „Ханаби“ ефект

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Отлична игра за игра със съпругата ми
  • Може да се играе и с деца
  • Ханаби ми омръзна
  • Обичам цифрите!

За да успеете да откриете по някакъв начин изобщо играта не ви препоръчвам да я търсите сами, защото граничи с невъзможното. Вместо това можете да кликнете на бутона отдолу. 

The Game

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*