сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Tiny Epic Quest – Отново, имам само един проблем…
Tiny Epic Quest – Отново, имам само един проблем…

Tiny Epic Quest – Отново, имам само един проблем…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Не искам да бъда лош, но положението тук е по-зле от Tiny Epic Zombies. И докато проблемът ми с Tiny Epic Zombies беше изцяло субективен, мисля си, че с Quest дупката между това кое трябва да е Tiny и кое не става все по-голяма.

И за да не си мислите, че само знам да мрънкам, длъжен съм да ви споделя, че смятам Tiny Epic Galaxies за отлична игра. Някой ден може и за нея да напиша ревю.

Tiny Epic Quest използва отново сладките Itemeeples, които този път не държат пушки и автомати, а лъкове, мечове и щитове. С други думи – навлизаме тежко в класическия фентъзи свят.

Компонентите и артът отново са удивителни, а геймплеят, по подобие на Tiny Epic Zombies, е пъзеловиден. Само че! За разлика от зомбитата, не това е моят проблем тук. Даже смятам, че решаването на пъзела тук е готино, оригинално и не толкова очевидно.

Всъщност, това е една от най-интересните части в  играта.

Сетъпа отнема изненадващо малко време, но както и предната игра, за която говорих – тук цялата игра заема стабилно количество място, което в никакъв случай не е Tiny. От друга страна, играта не е и Epic. Не знам… цялата идея с Tiny Epic-a излезе извън контрол и вече сякаш слагат етикет на всичко, което правят, без значение колко се връзва с идеята.

Всичко в Tiny Epic Quest се върти около учене на магии, шамари по гоблини и изпълняване на куестове.

В края на играта, който най-добре се е справил и с трите – печели много точки и съответно – играта.

Да биеш гоблини ти увеличава количеството живот, да учиш магии ти дава сила (която се ползва за сума ти неща), а да изпълняваш приключения/ куестове ти дава готини предмети.

Как се печелят тези неща обаче?

Ами… Въпреки че ако погледнете играта отгоре-отгоре, тя може и да изглежда интуитивна, всъщност това е една от най-сложните малки игри, които съм играл.

В общи линии – всичко се развива в пет рунда. Всеки рунд е разделен на две части – ден и нощ.

През деня играчите ще си движат трима герои по голяма карта, а през нощта ще си играете на „push your luck” със зарове.

По картата се откриват много неща – храмове (свързани основно с куестовете и легендарни артефакти, за които всеки се бори), портали с гоблини (до които искате да се позиционирате, за да бухате лакти през нощта), монументи (където учите магии) и еднократни ефекти, подсилващи предните три (в повечето случаи).

Движението по картата се извършва по модел на класически „role selection”. Има пет различни начина на движение:

  • Хоризонтално – докъдето искате
  • Вертикално – докъдето искате
  • Диагонално – докъдето искате
  • На съседно поле
  • С кораб – от крайно до крайно поле (навсякъде без централните пет полета)

Първият играч избира едно от движенията и го изпълнява. След това всички останали играчи правят същото движение. После тази карта се обръща обратно и не може да се пипа до следващия рунд.

Независимо от броя на играчите, винаги се избират четири от възможните пет движения.

С други думи – вие ще направите максимум 4 движения с вашите 3 човечета. Казвам максимум, защото често ще се закотвите някъде и ще чакате нощта.

Има три вида куестове. През деня най-често се изпълняват куестовете, които ви изискват да сложите мийпълчетата си в конкретна формация. Другият вид куестове са преминаване през храмовете… което може и да се случи, благодарение на някои еднократни ефекти, но по-често ще се случва през нощта.

И както си вървяла червената шапчица, паднала нощта и я затиснала… с излишно усложнени механики.  

Тук първият играч хвърля заровете и се случват сума ти неща, спрямо въпросните зарове. Можете да получите ритници в бъбреците от гоблини, може пък вие да раздавате баници по бузките им, можете да получавате бонус сила, може да навлизате дълбоко в храмовете, в зависимост от символите и можете да си вдигате нивото на магията (след малко за това).

След като заровете са си свършили работа е наред следващия играч. Той има опцията да се откаже и да си почине тази нощ, или да продължи да хвърля. Ако хвърля и получи твърде много бутонки в носа, може да загуби прогреса си. Никой не иска това. Затова трябва да знаете кога да спрете.

Магиите са най-сложното нещо в играта и въпреки че не са ЧАК толкова сложни, ако се погледне играта от високо, отдалеч и по принцип… то те изглеждат странно комплицирани.

В Tiny Epic Quest има общ трак с магии. По него се търкаля една гъба. Гъбата преминава през няколко нива. В края на нощната фаза (когато всички са се отказали), гъбата се връща обратно в началото.

В зависимост от това докъде е стигнала гъбата, играчите ще имат възможност да научат магии, ако са се позиционирали на правилното място. На картата има 10 различни символа с магии и всеки символ корепондира със същия символ по трак за магии на друг борд. Вашата цел е да се движите по този трак, като спазвате определена последователност. Можете да прескачате магии, но зависите от това докъде е стигнала гъбата през нощта.

Знам, че нищо не разбрахте. Изисква се време.

Пушурлъка идва основно от това да знаете кога да спрете, защото ако гъбата стигне прекалено далеч, тя самата започва да ви бие с магии. А ако пък не успявате да сгънете гоблините си, трябва да решите дали искате да ги оставите да си гнявят свободно из земите ви или пък ще рискувате, за да си вземете още малко точки.

В играта има още немалко дребни правилца и условия, които ще ви оставят след първите ви игри с чувство, че нещо сте объркали и няма да ви лъже – със сигурност сте объркали.

Заключение

Tiny Epic Quest е тук-там оригинална игра с някои интересни идеи и въпреки че в общи линии това е смесица от няколко познати и недосега свързани механики, играта има потенциал да бъде отлична. Пъзелите са интересни за решаване, а пушурлъка може да бъде вълнуващ… понякога. Казвам понякога, защото обикновено последните рундове, вие ще сте се нагрухтяли от живот, сила и предмети и е твърде възможно да свършите всичко, което искате преди да се наложи да рискувате кръвта си. Това не е кой знае какъв проблем. Тук единственият ми проблем е тромавостта. Tiny Epic Quest отново най-нагло ни лъже на кутията, като този път пише 60 минути. С двама играчи – в някои случаи и само с опитни играчи може и да стигнете до час, но ако сте трима или недай си боже четири – стигате до над два часа. Понеже играта е пъзел, ще се налага да оптимизирате ходовете си и това отнема време. Да, за разлика от Tiny Epic Zombies, тук винаги имате различни посоки, които да поемете, но това само затормозява още преживяването. Като добавим към това и усложнените правила в детайлите, Tiny Epic Quest е поносима единствено с трима играчи, като с двама дори е окей. Отново – не смятам, че играта е лоша, а просто че трябва да й се даде шанс от поне 4-5 игри, за да можете да изгледите странностите й. В морето от настолни игри обаче… не съм сигурен, колко това е простимо.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични илюстрации
  • Itemeepleиите отново са фантастични
  • Различни пътища към победата

МИНУСИ:

  • Тромави правила за това, което е
  • Прекалено дълъг геймплей за това, което е

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*