понеделник, ноември 20, 2017
Заглавна страница » Енциклопедия » Transylvania International Convention – репорт
Transylvania International Convention – репорт

Transylvania International Convention – репорт

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

IMG_6606

Преди няколко месеца с нас се свързаха ентусиазирани геймъри от Клуж-Напока, Румъния, които бяха започнали да организират фестивал, по техните думи „С амбицията да бъде най-големия фестивал в източна Европа”. Попитаха ни дали желаем да помогнем малко с реклама, ние естествено се съгласихме. Освен BigBoxGamers, в българското разпространение се включиха и BoardGames.Bg.

Правихме каквото правихме, рекламирахме каквото рекламирахме, в крайна сметка, основните хора които отидохме бяхме ние и Ники и Алекс от BoardGames.Bg. С нас пътуваха още двама-трима, двама от които (моят брат и съпругата му) дойдоха просто за разходка, а не за фестивала. Да, в неделя също са отишли българи, специално за турнира по GoT, но в крайна сметка си бяхме ние петимата – Аз, Ицо, Ники, Алекс и Теодор…и смея да кажа, бяхме почти мнозинство на фестивала.

Момент. Преди да си помислите каквото и да било, фестивалът си беше супер и си изкарахме дори по-супер!

 Пътят

Решил съм да говоря само за фестивала, така че ще кажа само едно: Ако някой догодина реши да пътува с кола до Клуж, нека първо се свърже с нас, за да не повтаря нашите грешки.

 Организацията на фестивала

Това не беше най-силната страна на TIC Con.

По официални данни, фестивалът трябваше да се проведе от 21ви до 25ти, всеки ден от 10 до 22 часа.

След това се оказа, че първия ден всъщност започва от 14. Като отидохме в 14 се оказа, че започва от 16. Като отидохме в 16 все още не бяха готови, а на всичкото отгоре бяха променили началните часове на четирите дни от 10 на 12. Въпреки, че финалния час беше 22, в 21 30 започваха да прибират и изключват лампите.

 Посетителите

Както споменах, ние петимата бяхме основна част от всички посетители. За съжаление, рекламата на IMG_6504фестивала очевидно куцаше, защото въпреки, че всичко останало изглеждаше добре, посетители почти нямаше. На разположение имаше много маси за игра, така че имахме много голям избор от свободни маси. Странното е, че фестивалът беше обявен за международен, а имаше компании, които много сериозно се затрудняваха с английския. Според мен, това си беше направо вътрешен фестивал. Първите два дни от фестивала бяха работни дни, така че липсата на посетители би могла да се дължи и на това. Събота все пак дойдоха някакви хора, но те основно дойдоха заради турнирите. О, да – турнирите.

 Турнирите

 

Опитвам се да обясня как се пише Деян на английски.

Опитвам се да обясня как се пише Деян на английски.

Онлайн имаше огромен списък с най-различни турнири, като дори много от тях се застъпваха един друг. От X-wing, през Tzolkin, до Каркасон и King of Tokyo. За съжаление (поне до събота включително, защото пропуснахме неделята)имаше само два турнира, като един от тях беше националното първенство по Каркасон, в което нямаше как да се включим. Но пък другия беше по Crokinole, в който се включихме и…загубихме. Аз и Алекс бяхме отстранени от един руснак, който определено знаеше какво прави, а Ицо и Ники от финалистите на турнира. Всъщност доста хора дойдоха единствено за този турнир. Това че ме пребиха още от начало ми даде шанс да пробвам и една друга игра, но за игрите след малко.

 Участниците

Стига съм плюл, време е да ви кажа, защо фестивалът беше страхотен.

Да започнем от цената. Организаторите бяха така добри да ни осигурят безплатен вход, но така или иначе IMAG1479си беше евтиния.

Четиридневен билет струваше само 6 евро, а дневен, около 4 лева. В тази цена се включваше и по едно безплатно безалкохолно на ден, което си прави входа на практика безплатен.

Имаше доста магазини, най-големите от които Lex Games и Red Goblins. Имаше още магазини, които се занимават с военни игри, такива с детски игри, такива с леки и такива с абстрактни. Всеки магазин имаше демонстрация на продукти, които продават, като някои от продуктите бяха и в по-интересен формат, произведен специално за фестивала. Ние пробвахме гигантски Каркасон и разни други леки игри на Книция, също в големи размери. Навсякъде имаше намаления и ние нямаше как да не се възползваме от тях.

Големите събития бяха две – представяне на Tzolkin от самия дизайнер на играта, както и…

 NSKN Games

nsknГоляма част от времето си прекарахме в кутийката на готините пичове от NSKN Games. Това са хората, които са произвели популярната Exodus Proxima Centauri, както и не толкова популярнaтa Warriors and Traders. Имахме възможността да се запознаем с дизайнера на кажи-речи всичките им игри Андрей Новак и да поговорим за новите игри, които излизат и ще излязат на пазара.

Интервюто с него можете да видите във видео, веднага щом е готово. Разбира се, ние не само говорихме, но и играхме с тях. Три игри – Praetor – игра, която все още е топла по рафтовете, защото е излязла две седмици преди фестивала ( и която вече можете да откриете в BoardGames.Bg), Progress: Evolution of Technology – игра, която през Юни ще се появи в Kickstarter. Освен това пробвахме и най-новият им проект. Прототип на втората игра от вселената на Exodus. Засега тя няма заглавие, затова те я наричаха просто Exodus 2. По-подробно за игрите след малко, но според мен и трите ще бъдат голям хит.

Ще го кажа така. Аз си купих копие на Praetor, Ицо си купи копие на Praetor, Теодор си купи копие на Prаеtor.

Андрей Новак (вдясно)

Андрей Новак (вдясно)

Всички с уникални автографи, като Андрей Новак написа на кутията на Теодор послание на български. Ники от BoardGames.Bg пък се сдоби с игри за продажба в магазина, но го направи не от производителите, а от разпространителите (Lex Games). Интересното в този случай беше, че неговите игри са с промота, включени в играта. А нашите – купени директно от фурната са без такива. Кво да прайш.

Стигнахме и до основата на репорта:

 Игрите

По време на фестивала имах възможност да пробвам 15 игри, като 14 от тях бяха нови за мен. Някои добри, някои не толкова. Ще се опитам да опиша преживяването си с няколко изречения, без да навлизам в сериозни анализи. Да започнем от добрите. Тоест – тези на NSKN Games.

Praetor – типична евро игра с поставяне на работници, но смесена със „City buiding” (строене на град). Работниците ви представляват зарове. Да, виждали сме го и в други игри – Euphoria, Kingsburg, Alien Frontiers, но уникалното в този случай е, че вие не хвърляте тези зарове, вие ги подобрявате.

Моето копие:)

Моето копие:)

Всеки път, когато работниците ви извършват определени действия, те се подобряват. А колкото са по-добри, толкова по-ефективни. Например ако работник ниво три отиде да събира дърва, той ще събере три дървета и така нататък. Когато работникът ви стигне шесто ниво, той се пенсионира и спира да работи за вас, но пък трябва да му плащате пенсия. Има вариант да накарате един от пенсионерите си да работи от време на време, но това става трудно и често ви излиза скъпичко.

Играта се развива посредством поставяне на плочки с различни сгради. В началото на играта има само няколко сгради, където можете да пращате работниците си, но в последствие ще искате да си купите нови сгради, които евентуално биха ви помогнали в събирането на точки. Как поставите тази плочка спрямо другите плочки има значение, защото това също би могло да ви генерира победни точки.

В играта има още много неща, които не споменах – например – строене на стена против варвари, наем на сграда от друг играч, управляване на ресурси, интересен начин на определяне на първия играч, както и алтернативни умения на всеки от играчите(всеки има еднакво табло за игра, но ако използва другата му страна, ще открие, че има уникални статистики). В общи линии, това е една доста хитра и иновативна игра, която продължава до час и половина и има доста за мислене и смятане. Би се харесала предимно на геймъри…каквито сме повечето от нас.

Progress: Evolution of Technology – Кикстартър проектът на NSKN GAMES. Това е картова игра, в която IMG_6733играеш карти пред себе си. Картите ти дават както точки, така и подобряване на уменията. Има карти, които изискват други карти и така нататък. Бих казал – 7 wonders на стероиди, геймърска версия. Няма драфтване, но пак зависиш от човека преди теб, защото можеш да теглиш от изхвърлените карти.

Интересното в тази игра е, че всеки има табло пред себе си с различни умения – колко карти да теглиш, от къде да теглиш, колко максимум можеш да държиш и подобни. Повечето  карти подобряват уменията ти и е добре да си избереш стратегия, по която да тръгнеш. Примерно аз избрах да развия умението, в което можеш да играеш която и да е карта без да плащаш необходимите ресурси, като сложиш 4 кубчета върху нея и всеки ход се маха по едно. Това се отплати и накрая спечелих играта.

Но не е само това! Всъщност основния механизъм, по който се печелят точки са три „трака”, по които се движат играчите. Популация, военно развитие и забравих какво беше третото. На края на играта всеки взема точки в зависимост от мястото по траковете. Аз спечелих два от трите, което си ме изстреля на първо място. Смятам, че това е страхотна игра и определено бих си я купил. Проблемът й е чакането. Ние играхме 4 човека и отне два часа. Може би три би било най-доброто решение за игра.

Exodus 2 (прототип) – Една интересна игричка, която беше в алфа версията си и все още си личеше, че има какво да се изпипва. Играта беше по-лека от другите, които пробвахме на компанията, но също имаше хитри механики. Идеята е, че ние сме роботи и се опитваме да построим части от голям космически кораб, които накрая ще ни дадат точки. Не е класическата механика, в която просто поставяш работници. Работниците са вече на картата и с тях обикаляш из космическата станция(предполагам, че е станция), за да търсиш ресурси.

Има няколко ресурса, които все още си нямат имена и технологии, които се купуват с ресурси и са нужни за купуването на части за кораба. Аз избрах тактика да купувам възможно най-много от най-евтините части на кораба без да се занимавам с технологии и почти успях да бия. Играта е интересна, но бих изчакал да видя как ще я развият преди да реша дали я харесвам истински или не. Но определено се откроява с интелигентен дизайн.

крокинолалексCrokinole – играта, която се игра най-често на фестивала, че и после в хотела, след като Ники я купи за клуба. Това е страхотна игра за ловкост, която май е „public domain” (тоест без автор) и се води, че е измислена през 19-ти век. Играе се на гигантска кръгла дъска и всеки има пулчета, които трябва да избута в центъра, като междувременно избутва противниковите от дъската. Страхотна игра! Не случайно Ицо постоянно се оплаква, че иска да я играе, но няма с кой. Защото играта е ГОЛЯМА! Наистина. Трудно се побира в колата, за да я носи у нас на събиранията. Плюс това сигурно не иска да му изтъркаме…бразилския восък от нея. (вътрешен, но за сметка на това тъп хумор)

 

Гигантски Каркасон – добре де, не беше чак толкова гигантски, но все пак IMAG1469си беше големичък. Всяка плочка всъщност представляваше пад за мишка, а човечетата бяха изрязани от стиропор. По принцип не съм чак такъв фен на Каркасон, но беше приятно да се съюзим срещу Ицо на такава игра, специално създадена за фестивала. Оказа се, че без значение малък или голям Каркасон, Ицо си играе мръсно и това си е! МРСНИК!

Нагоре-надолу, нагоре-надолу...

Нагоре-надолу, нагоре-надолу…

Pickomino – Игра на Райнър Книциа. Играхме малката версия и голямата версия на пода отново. Забавна игричка тип „изпитай си късмета”. Идеята е, че сме пилета, които си търсят сочни червеи. Колкото повече търсим обаче, толкова повече имаме шанс да загубим и малкото, което имаме. Елементарна, но забавна. А версията на пода си беше истинска физ зарядка, защото трябваше постоянно да се навеждаме, да събираме заровете, да се изправяме, да ги хвърляме и така много пъти поред. Ицо си взе играта, пак ще я пробваме.

Wrong Chemistry – След като ме отстраниха на Крокинол, седнахме с Теодор да разцъкаме Wrong

Wrong game...

Wrong game…

Chemistry. Е…не довършихме играта. Wrong Chemistry ми заприлича на ултра симплилизирана раздъмизирана, обейсикизирана и други измислени думи означаващи опростена и глупава версия на Такеноко…която и без това си беше достатъчно проста. Достатъчно време й отделих. Не ме кефи.

Ubongo – Голямата изненада за мен. Бях я чувал преди около година, но никога не съм я разглеждал обстойно. Беше изложена пред Red Goblins и ги попитах дали могат да ни обяснят правилата на английски. Хората почти не знаеха английски, но въпреки това успяха да ни ги обяснят за около 3 минути. Много прости правила, гениална игра.

убонгоИдеята е, че има пясъчен часовник и за определено време (мисля, че е около минута) трябва да наредиш определени пъзел части(наподобяващи тетрис) върху дадено табло. Играта има 36 табла, всяко с 6 различни варианта за комбинации от 3 фигурки, които трябва да използваш. И освен това всяко табло е двустранно, като от другата страна имаш по-сложен пъзел, в който трябва да използваш 4 фигурки в дадена комбинация. Който първи успее да направи пъзела си извиква „Убонго!” и взема няколко кристала от едно табло. След 8 рунда, който има най-много кристали от един вид той печели. Просто. Хитро. Гениално. Точка.

Escape from Aliens in Outer Space – доста хитра игра, всъщност. Много хора плюят по нея, основно защото е  особеничка. Това е нещо между класическата Battleship, Mr Jack и Авалон тип игрите. Идеята е, че в играта има два тайни отбора. Никой не знае кой кой е. Едните са пехотинци, другите пришълци. Целта на пришълците е да изядат пехотинците, а целта на пехотинците е да бягат към изходите. За целта всеки получава по едно листче, върху което има карта и място, където да си записваш тайно къде ходиш.

В момента, в който стъпиш обаче в сиво поле трябва да теглиш карта. Ако картата е червена, трябва да кажеш къде се намираш точно, ако е бяла – нищо не се случва, ако е зелена, трябва да кажеш къде си…но можеш и да излъжеш. Трикът е, че никой не знае каква карта си изтеглил. Така че ако лъжеш трябва дълго време да поддържаш лъжата си и всеки път да даваш логични лъжи. Ако не лъжеш пък, трябва да правиш така, че да изглежда, че лъжеш. Играхме я само веднъж и ми хареса, но искам да я опитам пак, за да си направя окончателно мнение. Още тази неделя това ще се случи.

Dobble (Spot It) – Детска игра, която може да мине и за парти игра. Всеки има по едно тесте с карти със символи. В центъра се обръща карта. Ако някой има някой от символите на картата, той казва какъв е символът и слага картата по средата. Това е. Който първи успее да премахне картите си печели.Има и други варианти на игра, но схващате основната идея. Прилича на Jungle Speed, поне като усещане, но Jungle повече ми харесва. Meh…

Ka-boom! – Още щом излезе в Есен, тази игра ми направи впечатление, но определено исках първо да я играя, преди да си я купя. Е, успях да я пробвам. Е, няма да си я купя. Как се играе? В средата на масата се поставят различни плочки с изразени фигурки върху тях. Всяка фигурка е построена с различни дървени части, които са на разположение. Единият играч има определено време да подреди които и да е фигурки, като в същото време останалите изстрелват с катапулчета построените фигурки. Установихме, че играчите много бързо стават умели с катапултите и не е особено трудно да уцелиш фигурките. С 4 играча, тази игра може да продължи вечно. И е шумна. Не, мерси.

 Copa – интересна игра, в която компонентите са 14 дървени купички и…боб. Да, боб. Всъщност това не е

Играта за ловкост - най-добрата от четирите!

Играта за ловкост – най-добрата от четирите!

една игра, а 4 игри. Мемо игра, блъф игра, игра за ловкост и стратегическа игра. Първите три бяха ок, но четвъртата беше тцъ. Може би удоволствието от играта ни се изтри, когато обясняващите румънци започнаха да спорят за правилата. На румънски. Това продължи 10 минути. Почти ме бяха спечелили и за малко да изхарча около 70 лева за няколко купички и боб, които от Джъмбо ще ми излязат под 10 лева.

 

Kulami – играта има награда от МЕНСА и определено виждам защо. Това е абстрактна игра за двама, в която слагате топчета върху дървени плочки с дупки. Когато сложиш твоето топче в дупка, другият играч трябва да сложи своето топче или някъде на същия ред или на същата колона. Когато играч не може да постави никъде топче, играта свършва и се брои кой има повече топчета на всяка плочка. Дупките по плочките са точки на края играта. Всъщност игричката съвсем не е лоша. Основният ми проблем беше цената. Ние играхме делукс версията – страхотни компоненти. Големи тежки топчета и големи дъски. Но…не ми се даваха 170 лева. Малката версия беше много по-малка, но не ми се цакаха 80 лева.

 Pina Pirata – В събота сутрин отидохме рано и пробвахме две малки игрички. Първата беше тази. Всеки играч има по няколко карти, на които са изобразени един или два пирата, представляващи различни животни. Обръща се най-горната карта от тестето. След това всеки играч, един по един трябва да сложи карта, която да има поне един съвпадащ пират с картата в средата. И така, докато единият играч не си свърши картите.

Уж интересното в случая е, че всеки път, когато играч си свърши картите тегли две плочки от куп. Избира едната и си я поставя пред себе си. Другата я обръща пред всички с лицето нагоре. Всяка плочка въвежда нови правила в играта. Например – можеш да поставяш всякаква карта върху зайци. Или когато имаш само една карта, трябва всички да ти я виждат. И така нататък. Когато събереш 4 плочки пред себе си, печелиш играта. Ето ви интересна новина. Пина пирата е от дизайнера на Доминиън. Ето ви друга интересна новина. Пина пирата е глупава игра.  Поне за мен. Ето защо. Играта не ти оставя избор. Просто правиш, каквото ти казва. И го правиш половин час. О, да. Играта може да се проточи. И го прави.

Friese’s Landlord – Когато Дан от Дайс Тауър направи ревю на тази игра, тя ми изглеждаще много интересна. И всъщност в нея има някои много добри идеи. И някои не особено. В тази игра, играчите са хазяиlandlord и целта е да източите колкото се може повече пари от наемателите. По време на играта, вие строите кооперации, настанявате всякакви странни личности в апартаментите и събирате наеми. Само че…можете да настанявате както във вашите апартаменти, така и в чуждите. Защото не всички наематели са приятни хора. И всички имат странни изисквания.Някои искат да живеят сами, други искат да са на първия етаж да не се разкарват много, трети искат да им е по-тихо.

До тук добре. Само че се намесват и екшън карти. С тях вие можете да местите наематели, да убивате наематели (много странно решение за уж по-лека игра), дори да взривявате цели сгради. Ако другият играч обаче има карта „Полиция”, той започват да разследва кой е направил престъплението, като започне от вас. Ако обаче пък вие имате карта „Алиби”, полицията минава на следващия играч. Може да се случи така че накрая полицаят да арестува сам себе си. В играта има много добри тематични неща, но основните проблеми са три.

Първо – може да продължи твърде дълго, второ – твърде  е случайна, което щеше да е ок ако не продължаваше дълго и трето – по картите няма почти никаква информация и първите ви игри ще продължават дори още по-дълго, защото уменията са доста и някои от тях – сложни… Общо взето – не се залъгвайте от арта и големината на играта – това е едно брутално и враждебно начинание.

Fairy Tale – Малка игра, която си купих, защото нямах друга игра в категорията – филър. И тогава си свърши работата. Докато чакахме други играчи или просто за завършек на гейм ден, тази игра е перфектна. Ако Progress е 7 Wonders на стероиди, 7 wonders е Fairy Tale на LSD. В основата си, играта има една елементарна механика – класическия драфт. Четири пъти се завъртат 5 карти и в края на играта пред всеки играч има 12 карти. Всяка карта или дава точки или има някакво условие за точки. Това е всичко. Ако трябва да се заяда за нещо, това е, че артът е малко размазан от към цветове и много карти си приличат. Добре, че всяка карта си има цифра, която я обозначава, че да знаеш какво се търси, когато друга карта я изисква. Добра малка игричка. От тази година има и ново издание, което на практика е същото, но с по-големи карти и по-добър арт.

 Splendor Една от номинациите за игра на годината и според моите предположения – победителят. Не защото играта е толкова добра, а защото конкурентите й не са нищо особено. Не че тя самата е. Това е игра в която събираш ресурси, за да купуваш карти и събираш карти, за да си помогнеш с купуването на други карти. Много от картите дават точки. Първият, който събере 15 – печели. Първо – много добри компоненти. Ресурсите са истински, тежки чипове, а картите са с приятен арт. Второ – играта, според мен не постига това, което цели. Тя гони семейния, неангажиращ таргет, но вътре има прекалено много сметки и следене, за да можеш съвсем спокойно да си цъкаш и да си говориш с другите. В крайна сметка, след като я изиграх, имах усещането, че съм си загубил времето. Някак си, изобщо не успя да ме ангажира по начин, по който да ме накара да ми пука за нея. Прекратихме взаимоотношенията си още преди да сме ги започнали.

Това са игрите, които пробвахме на фестивала. Тръгнах си от TIC Con доволен и зареден. Играхме предимно леки игри, но мисля, че на такива мероприятия се постъпва точно така. Бих отишъл отново, но може би това ще се случи след две години, че ме чака втори малък геймър през декември.

ПЛЮСОВЕ:

  • Много игри
  • Намаления
  • Евтин вход
  • Забавна компания
  • NSKN Games

МИНУСИ:

  • Лоша организация
  • Слаба реклама
  • Малко хора

Закупени игри:

Loot fest:)

Loot fest:)

  • Praetor
  • Ubongo
  • Fairy Tale
  • Trajan
  • Runewars
  • Runewars: Banners of War expansion

Въпреки, че последните две ги купих от българия с румънски леи. Не питайте.

 

Много приятен фестивал, макар и слабо организиран.

Преглед на статията

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 4.81 ( 6 гласове)
0
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Един коментар

  1. Александър Геров

    Прочетох обзора ти, звучи забавно и някак очаквано. Една малка подсказка, за който се интересува, понеже си дал добра оценка на Убонго – току що излезе на български от Фантасмагориа и вече я има в търговската мрежа и при нас на супер добра цена. Поздрави Сашо!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*