Мартин Уолъс. Продължаваме с хит мейкъра, който тази година ни залива с пет игри. Via Nebula е класическо отроче на стопанина си, направено от познати материали, но толкова добре издялано и очистено, че можем да наречем предците му – прототипи.

Без да извъртам още, играта е основана на една от най-противоречивите механики – pick up and deliver, или на български – “оди-земи-и-донеси”, съкратено – „Земи-донеси”. Спокойно, мили хейтъри, този път механиката измита, изтъркана, изчистена и полирана.

Освен изрядната лична хигиена, Via Nebula може да се похвали и с чудесен избор за козметика. Играта е на Space Cowboys, което автоматично ни хвърля във висококачествен грим и реквизит. С други думи, Via Nebula крещи от помпозни компоненти, като започнем от уникалните фигурки и прекрасния борд и стигнем до перфектната кутия, в която всичко си има конкретно място.

Темата е доста тънка и ако не бяха компонентите, щеше да е направо нищожна. В играта вие развивате град в мъглавина, като с общи усилия гоните мъглата и разкривате колкото се може повече земя. Занаятчии изработват най-различни ресурси, а кранове от стари руини дърпат тези ресурси при себе си, за да могат да построят сгради. Както виждате, идеята е приказна и въпреки че в нито един момент няма да навлезете дълбоко в каквато и да е история, то чудесните топли цветове, професионалните илюстрации и тематично изработените ресурси ще ви помогнат поне да се потопите в тази еферна атмосфера.

Всеки играч има собствено табло, върху което поставя своите сгради, своите занаятчии и различни полянки, които ще слага на борда върху мъгла (тематично – това се вижда след издухването на мъглата).

Играта се печели с точки и свърша, когато някой си построи всички сгради.

Точките се печелят по три основни начини:

• Строене на сгради
• Събиране на токъни от ресурси
• Слагане на полянки

Колкото повече полянки слагате, толкова повече места по борда ви се откриват и толкова повече точки се печелят.

Всеки има само няколко фигурки, които може да построи по време на играта. Тези фигурки, макар и уникални за всеки играч, всъщност са само външен вид на карти, които ще излизат на борда като „пазар”. С други думи, вие строите картите и отбелязвате това с една от вашите фигурки. Всяка сграда изисква различно количество и вид ресурси, дават различни точки, а повечето от тях дават и някакво моментално умение.

В началото на играта, на случаен принцип се слагат токъни върху всички видими полянки. Тези токъни изобразяват ресурси, които биха могли да се произведат на това място. Всеки токън дава и различни точки, в зависимост от ресурсите, които би могъл да произведе. Когато слагате занаятчия на това място, вие се прибирате токъна, който ви е някакви точки в края на играта и слагате до занаятичията на борда определения брой и вид ресурси. Внимавайте! Имате само двама или трима (в зависимост от броя на играчите) занаятчии и не можете да си ги приберете обратно, преди ресурсите от това поле не бъдат изтеглени с крановете.

Стигнахме до основните действия на играта. По време на хода си, играч има право на две „време”, като повечето действия, които може да направи отнемат едно „Време”. Единственото действие, което отнема две „време” е разкриването на омагьосна гора. С други думи – слагането на полянка върху малко по-гадна мъгла. Обикновено тези гадни места са върху ключови инфраструктури… разбира се.

Другите действия са:

• Слагане на полянка
• Слагане на занаятчия
• Слагане на кран върху руини
• Изтегляне на ресурс
• Строене на сграда

За да построите сграда, първо трябва да имате строителна площадка с кран. Тези площадки се строят върху стари руини и заемат половината от шестоъгълното поле. Ако играете с двама играчи – заемат цялото поле. След като имате кран е време да посъберете ресурси за сграда.

За целта, от крана трябва да има непрекъсната линия от чисти полянки до поле, в което има ресурси (обикновено със занаятчия). За едно действие си вземате ресурсчето и си го пльосвате на крана.

Внимавайте обаче, защото когато построите сграда и вземат, че ви останат ресурси, тези ресурси отиват върху вашето поле и са ви не малко минус точки в края на играта. Разбира се, има варианти и за чистене на този „боклук”.

С изключение на някои малки правила, това е основата.

Ходовете минават за секунди, защото правите ясни и бързи действия. Цялата игра продължава около час, че дори с обясненията на правилата, което беше малка изненада, като се има превид размера на играта.

Трябва да се отбележи, че Via Nebula пристига с двустранна дъска, като от едната страна конфликтите (които са под формата на блокиране, основно) са в много по-голяма степен. Играл съм и двата борда и си мисля, че точно този „по-напрегнат” вариант ми допада повече… въпреки че ако играя с нови хора може и да предложа базовия вариант. Защото нека ви кажа, Via Nebula е чудесен избор за игра за начинаещи… които може би са пробвали една-две други настолни игри и искат нещо мааалко по-интригуващо, но не твърде сложно. Всъщност, защо да не пробвате Via Nebula и с пълни мъгъли? За мен, тежестта на Via Nebula е точно в зоната на Ticket to Ride.

Заключение

Via Nebula e прекрасна игра. Както откъм визия (особено откъм визия), така и откъм геймплей. Играта е с ясни, динамични и изчистени правила, които могат лесно да се разберат и от съвсем начинаещи в нашето хоби. Това в никакъв случай не значи, че играта е лоша и за геймъри. Напротив. Въпреки недиректната конфронтация, Via Nebula предоставя чудесни възможности за взаимодействие между играчите под формата на състезание за сгради, за точки, както и за така важните места по картата.

Ако предпочитате по-неконфликтна игра, където да разчитате предимно на себе си, можете да цъкате на базовия вариант. Ако си падате по малко по-пиперливо и нагрято взаимодействие, просто обръщате дъската на другата страна и ще откриете по-предизвикателен „сетъп”.

Изиграването на една игра е доста бързо, а ходовете са светкавични. Играта няма да ви напрегне, напротив. Всяка наша игра е завършвала с усмивки. Можете да цитирате предното изречение като комунистически лозунг. Но наистина е така, просто в тази игра точките не са от значение. Когато пътят е бил пълноценен и ангажиращ, крайната цел остава на заден план.

ПЛЮСОВЕ:

• Превъзходни компоненти
• Бърз и ангажиращ геймплей
• Подходяща както геймъри, така и за нови играчи
• Два борда с различно усещане

МИНУСИ:

• Основната механика е „Земи-донеси“, която не е много долюбвана от много хора

Снимки: Георги Павлов, Big Box Gamers

Това ще е малко по-различно ревю. За тези от вас, които не знаят какво е T.I.M.E. Stories, това е игра, която пристига с една история. Веднъж щом изиграете тази история, играта се консумира и няма защо да я играете втори път. Спокойно, компанията Space Cowboys (производителите на Splendor) са измислили начин да поддържа новия си хит свеж. На всеки три месеца те ще изкарват различни разширения, които да можете да интегрирате с базовите правила. Дори вече съществува такова първо разширение.

Базовата игра пристига с една история и след като я изиграh мисля да направя ревюто в две части. В първата част ще говоря за механиките, във втората за историята, а в края ще обобщя дали целия пакет си заслужава. Добре де, частите май ще бъдат три.

[divider]

ЧАСТ 1: ИГРАТА

Общата история е следната: Играчите са агенти, които пътуват във времето и пространството. Целта им е да се намесят, когато се появи аномалия, която може да разруши правилния поток на времето. Агентите влизат в машина и се вливат в телата на персонажи от съответното място и време, за да могат да оправят проблема. Проблемът може да е в миналото, може да е в бъдещето, може дори да е в друга реалност (доколкото знам се очаква фентъзи разширение). Това е всичко, което мога да ви кажа до този момент.

Кутията е сравнително голяма, но само защото има просто разкошен „инсърт“. Всеки токън, фигурка и карта си има конкретно място. Най-готината част е, че са измислили система за „записване“. Тоест, ако не сте довършили играта си ще можете да си сложите токъните и картите на съответно място, за да запомнете докъде сте стигнали и колко живот сте имали.

Отначало потвърждавам това, което всички се изсипаха да повтарят. Компонентите са страхотни, а качеството на илюстрациите е феноменално. Поне за настолна игра. Аз, като човек, който се е сблъсквал с търсене на илюстратори за настолна игра знам колко е трудно художник да отделя толкова от времето и сърцето си, за да създаде комерсиален труд, който на всичко отгоре не е център и хората често го подминават.

Тук няма как да подминете арта. Не само, защото е извънземен, а и защото на доста места е важен – както за историята, така и за геймплея.

В средата на масата има голяма и изчистена дъска. Там ще разполагате различни локации, карти, предмети и какво ли не. Най-важен обаче е тракът с времето. Когато времето ви свърши, вие губите играта и трябва да започнете отначало. Или… поне първите пъти. Но това сами ще си го откриете.

Всеки играч има собствен персонаж със свои статистики и специални умения. Статистиките са свързани с това колко зара ще хвърля персонажът, когато срещне предизвикателство.

През огромната част от играта вие ще се занимавате с „чекове“. Това са предизвикателства, които ще ви изискват да хвърлите определен брой „успехи“ върху заровете. Ако не успеете, ще губите много време, може би живот, а понякога и важни следи. Ако успеете, ще печелите информация, предмети, оръжия, живот, може би нищо, а понякога дори повече от нищо. Това… също сами ще си го откриете.

Една история е едно тесте от карти. Когато отворите първата карта, малко по малко ще се разкрие нова история и нови механики. В кутията има най-различни токъни с абстрактни картинки и форми, за да могат да олицетворяват всякакви неща в историите – предмети, оръжия, „кокаин“ (спойлер, муахаха), следи и други.

В горния ляв ъгъл на дъската ще имате карта с локация, в която се намира групата ви. Вие не можете да се разделяте и заедно трябва да решите къде ще се движите. В процес на играта ще откривате нови места и тази карта ще се актуализира.

Основната част обаче се развива в долната част на дъската. Там винаги ще има някаква локация, която е съставена от три или повече карти. Те образуват панорама със умопобъркващо добър арт. Всяко парче от панорамата е отделно място, което може да се посети. Играчите заедно решават къде ще отидат. Могат да стъпят заедно някъде, а могат и да се разделят. Да, от време на време е добра идея да се движат в група, но по-често ще искате да се разделяте, за да не губите много време.

След като си изберете кой къде ще ходи, всеки си взема картата с панорамната част до неговата пионка и си прочита това, което е на гърба, но тайно. Всеки играч може да сподели всичко, което пише на картата, но няма право да чете дума по дума. Играчът трябва да разкаже от свое име какво се е случило, но както той го интерпретира. Това добавя към тематичността и ролевият момент, но на моменти, честно казано, това ни се стори странно. Обяснявам. В повечето случаи, когато на гърба има огромна картинка и малко текст, вие няма как да сте буквални. Когато обаче картата е пълна с текст ми се вижда малко безумно да нямате право да прочетете всичко. Да… аз като тематичен играч винаги влизах в ролята на персонажите си и се опитвах от тяхно име да разкажа, но не мога да задължа всички на масата да го правят, когато няма нужда от това. Както и да е. Не е чак толкова важно.

Това, което е важно обаче с тази механика е, че играта не работи добре с двама. Аз не съм я играл с двама и няма как да съм, защото играта съм я консумирал основно с трима, но правилата за двама гласят, че всеки играч взема по два персонажа. Това напълно бяга от идеята за ролево преживяване, така че съвсем не препоръчвам T.I.M.E. Stories за двама играчи.

Има още доста правила, за които не говорих, но основата е това. Важно е да разберете, че играта върви гладко и елегантно. Дизайнерът така е балансирал играта, че простите механики да не отнемат от историята. Все пак всички сме се събрали за това, нали?

ПЛЮСОВЕ:

• Изчистени и елегантни правила
• Страхотни компоненти
• Очеизваждащо добър арт
• Хитро измислена кутия, в която можете да си записвате прогреса

МИНУСИ:

• Играта с двама играчи не струва… предполагам.
• Ролевият момент понякога може да е странен

[divider]

ЧАСТ 2: ASYLUM

Първата история е за психиатрична клиника, в която нещо всеки момент ще се случи и целта на играчите е да разберат какво е то и как да го спрат.

Повече за историята в конкретика няма да говоря, но искам да засегна някои точки по един по… абстрактен начин.

Сюжетът не е особено оригинален

Съжалявам, колеги ревюъри, наистина не виждам защо толкова се превъзнасяте по историята. За мен, това е една стандартна история с не особено неочакван край, нито с кой знае какви обрати (да не кажа никакви) по време на самото действие.

Трябва да призная, че бях малко разочарован и само заради историята, T.I.M.E. Stories ще се размине да влезе сред най-добрите ми игри на всички времена. Това го казвам, защото щом четох правилата, бях сигурен, че тази игра с тези механики има шанс да се мушне сред моите топ 10, а защо не и сред топ 5 любими игри. Дори се стигна до там, че чак завидих, че някой друг е измислил елегантна система, чрез която може да разказват безброй оригинални истории.

Да, историята ми е малко… окей, но ни очакват толкова много истории в близките месеци, така че все още има шанс играта да бъде  абсолютен хит.

Виж, персонажите в Asylum са нещо наистина оригинално. Те са най-интересната част от сюжета и придаваt вкус и цвят. Не мога да кажа повече, ще си ги откриете сами.

Въпреки баналната история, играта вървеше чудесно! Защо? Защото…

Пъзелите бяха страхотни!

Въпреки малкия си брой, пъзелите в играта бяха сравнително леки, колкото да не ни изваждат от атмосферата. Poследният пъзел обаче… О, последният пъзел! Само той ни отне около 30-40 минути и дълго време се чудихме дали не сме объркали нещо.  Само заради него, T.I.M.E. Stories остава в историята като една от много малкото игри, в които съм „давал пет“ при успех.

Общо усещане за Asylum

Не знам как ще бъдат построени другите истории, но тази много напомни на старите видео игри тип Myst, които не само сме играли, но сме и изгубили много часове да гледаме заблудения Роро да се мъчи с тях по телевизията. Намираме странен предмет, после се оказва, че ни трябва за случаен пъзел, но пък нямаме друг предмет за него и ходим да търсим него, и така нататък.

T.I.M.E. Stories се развива в така наречените „Пробези“. При всеки пробег през времето вие ще се опитате набързо да разрешите случая. Гарантирам ви, че няма да успеете през първия си пробег. Да, теоретично е възможно, но това ще бъде с астрономически късмет.

Ние минахме през всяка локация и срещнхаме абсолютно всички, което беше малко разочароващо. Искаше ми се историята да беше малко по-отворена и зависима от изборите ми. Мислих си, че това ще бъде като книга-игра, в която решенията ни ще имат поне малко значение. С изключение на едно единствено нещо, ние просто минахме през една сравнително банална история, като по пътя решавахме приятни пъзели. Звучи като нещо скучно. Нe, не беше така. Усещането, че не знаете какво ще срещнете е чудесно, а артът създава страхотна и мрачна атмосфера, която се изисква от историята. Да, сюжетът не е кой знае какво, и да, изборите ни не бяха от значение, но пък останахме със свеж дъх в устата. Не се напрегнахме и може да не помним това приключение дълго време, но пък новите истории започват да пристигат една по една! Остава вечния въпрос. Струва ли си парите?

ПЛЮСОВЕ:

• Артът създава страхотна атмосфера
• Персонажите са цветни и тематични
• Пъзелите са приятно трудни

МИНУСИ:

• Историята е банална
• Изборите нямат значение за общата история

Заключение

T.I.M.E. Stories е иновативно приключение, от което настолната общност имаше нужда. Space Cowboys са хванали вълната на актуалното и в правилния момент пускат най-търсещото се в момента – игра с интерактивно развиваща се история. Не. По-скоро – платформа за интерактивно развиваща се история. Т.I.M.E. Stories не е просто игра. Това е система, която е изградена по елегантен начин и може да ни докара десетки, а защо не и стотици истории. Поради ненатрапващият си характер, не мисля че механиките някога ще ни писнат, стига да имаме достатъчно ангажиращи сюжети.

Като говорим за сюжети, базовата история – Asylum не е нищо особено. Да, артът е повече от възхитителен, но драматургията е банална, а решенията на играчите са ограничени и превръщат преживяването от игра в едно гледане на средно статистически хорър. Asylum не е подходяща за деца, защото има някои стряскащи и потискащи мрачни картинки, а самата история е изпълнена с насилие.

Не мисля, че това трябваше да бъде първата история в такава хитова система, но въпреки моето разочарование открих, че се забавлявах по време на играта. Можеше и повече, но… колкото толкова. Засега.

Нещо важно – цялото ни приключение продължи около 4 часа. Чувал съм, че при други е продължавало и около 5-6. Така че освен консумацията на историята, трябва да имате предвид, че изиграването на цялата игра е сравнително бързо.

Финалният въпрос, който трябва да си зададем е следният – Играта струва ли си своите 90 лева? Няма да бъда уклончив и ще го кажа директно. Ако ще си купувате само базовата игра – категорично не. Ако смятате да я пазите за бъдещите истории – мисля, че е повече от добра инвестиция! С други думи – T.I.M.E. Stories е страхотна система, която можете да си инсталирате върху рафта си и през три месеца да си купувате игри, с които да я зареждате. Заслужава си!

[divider]

Благодарим на приятелите ни от Paladium Games, заради които T.I.M.E. Stories достигна до нас. Можете да си поръчате играта от тях, дори и да не я виждате в сайта им.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.paladium-games.com/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]