Архив за етитет: sit down!

Penny Papers Adventures – Тройно ревю

Roll and Write игрите минават между капките всяка година и сякаш много малко от тях остават запомнени. Може би една от най-популярните остава Roll through the Ages, която обаче не ни върши никаква работа днес, защото ще говоря за далеч-далеч по.. прости, да не кажа детски игри.

Счетох, че не е много удачно да направя три отделни ревюта на тези три малки игри, защото коцепцията им е една и съща, а разликите, макар и да се усещат, се обясняват лесно, ако вече сте играли една от игрите.

Трите игри са разделени възрастово.

  • The Temple of Apikhabou – 7+
  • Skull Island – 8+
  • The Valley of Wiraqocha – 9+

На геймърски език това автоматично означава, че ако си търсите филър бихте прибегнали към последната. Не бързайте обаче, защото въпреки възрастовата граница, всяка версия предоставя нещо свое. На първо място нека ви кажа, че и трите игри притежават обща черта – количеството компоненти. Всяка кутия пристига с голямо тесте листи, върху които да пишете (но не и молив), като имате два варианта за игра – простичък и по-сложен. В кутията има и три големи дървени зара, специално пригодени за играта. И трите зара са шест стенни, като на пет от тези стени имат числа. Всеки зар има различен уникален символ.

Принципът и на трите игри е един и  същ. Един играч хвърля трите зара и ако символът не е череп, тогава всеки участник в играта просто си избира един от заровете или каквато и да е комбинация от числа – може да е само един зар, може да е сбор от два, а може и да е сбор от трите. Ако е череп, си правите гадории.

След това играчите записват неща на своите си листчета. Когато листчетата се изпълнят до край, играта свършва и се броят точките.

The Temple of Apikhabou

Това е най-простата от трите игри и може спокойно да се играе от 7 годишни, както е написано и на кутията.

Тук темата е египетска и целта ви е да си проправяте път през лабиринтите на пирамидите. С други думи – да попълвате с поредни числа в съседни полета. Или еднакви числа в съседни полета. И двата случая не са особено трудни, тъй като диагоналът също ви е съседен.

Трудността идва от две неща – вратите, през които се минава малко по-трудно и специалния зар с мумия, която би ви дала негативни точки в края на играта.

Играта може и да продължи малко повече от колкото бихте очаквали и би било дразнещо, особено ако не сте на 7, но за една-две игри би ви задържала вниманието.

Skull Island

Тук интригата се задълбочава и играта качва нивото значително.

Целта ви е да откривате съкровища, като кръстосвате числа. С всеки изминал ход, играта става все по-трудна, тъй като изборите ви се смаляват и е задължително да преценявате някакъв вид стратегия в началото, дори и да знаете, че играта основно разчита на шанс. Тук е намесена и механика с кораби, действащи като жокери.

Парадоксално, по-трудната игра завършва по-бързо. Това се дължи основно на факта, че в тази версия имате по-малко квадратчета за запълване. Ако обичате този тип игри, бих ви препоръчал да се загледате повече, защото Skull Island би могла да си заслужава дори и за геймъри.

The Valley of Wiraqocha

Ето това вече си е „фул скейл“ читав филър. Играта предлага най-различни възможности за точкуване и интересни избори по всяко време. Тук има и сгради, които да строите и малки механики, които да разнообразяват играта ви всеки път.

Ако сте геймър и искате да купите само една от трите игри – това е, не можете да сбъркате.

Заключение

Penny Papers Adventures не е нещо ревлюционно и едва ли ще помните поредицата след година-две. Въпреки това, игрите предлагат достатъчно разнообразие да поддържат любопитството ви. И все пак, не съм сигурен, че ви препоръчвам и трите.

Да, има основни разликите между всяка една, но основната причина да си купите нещо различно от The Valley of Wiraqocha би била да купите игра за деца… или поне за семейна обстановка.

Цената така или иначе привлекателна, така че ако спазите препоръчителните граници, написани на кутиите, няма да сбъркате.

ПЛЮСОВЕ:

  • Три различни игри, подходящи за различни възрасти
  • Приятни илюстрации
  • The Valley of Wiraqocha!

МИНУСИ:

  • Продължават малко по-дълго, отколкото бихте очаквали

Ако ви кефи как звучи, можете да поръчате която и да е от игрите от нашите партньори – Pikko Games.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: Penny Papers Adventures[/button]

 

Magic Maze – пасивно-агресивната кооперативна игра

Въпреки че не съм най-големия фен на кооперативните игри, аз определено си падам по изкрейзилите концепции както на теми в игри, така и на странните механики. Вече сигурно сте разбрали, но Magic Maze е номинирана за най-престижната награда за настолни игри в света – Spiel de Jahres. Наградата обикновено се дава на семеен тип игра с малко правила, но елегантен геймплей, често с поне една-две оригинални хитрини.

Magic Maze не се ограничава до „една-две“ каквото и да е, защото цялата идея на тази игра е шантава. Тук влизате в ролята на класически фентъзи герои, които влизат в мола да го окрадат, но понеже очевидно не са най-мощните биячи, те трябва да избягат преди да бъдат хванати от охраната. Като се има предвид вида на тия „фентъзи“ герои и стереотипния пазач на средностатистическия мол, от който никога никой не се страхува, според мен в Magic Maze говорим по-скоро за група нърдове в криза на средната възраст, облекли едвам ставащите си вехли костюми от дупнешкия козплей фест’96 и които се опитват да докажат нещо пред себе си, за което на никой не му пука. Джъст сеин. Това си е чиста моя интерпретация и изобщо не говоря за това как си се представям след 7-8 години. Изобщо…

И понеже някои от вас чуха думата „кооперативна игра“ и веднага си се представиха как крещят и нареждат минионите си по време на игра, нека ви избия тази идея още тук – Magic Maze завръзва, разтрелва и подпалва дори и най-малката възможност за „алфа играч“… поне в чистата му форма. И преди пък вие – мънички и хрисими хорица, които не обичате да попадате под облак от напрежение да сте се успокоили – все пак има начин да ви стресират. Да, не твърде директно, но ще откриете, че Magic Maze е най-пасивно-агресивната кооперативна игра, която ще срещнете на пазара.

В Magic Maze не се говори. Или поне не през повечето време. Това е игра, в която всички ще се гледат втренчено и обвинително, и ако това не подбуди нужното напрежение, с което искате да съсипете ранимите си приятели, играта пристига с огромна пионка с достатъчно агресивното име „Do Something”, която да им я тупкатe пред лицето, докато те не се свият в ъгъла и да заплачат с думите „Не разбирааам“, но на ум, защото както вече казах – нямате право да говорите.

В Magic Maze никой играч не управлява конкретен герой. Вместо това, всички движите всички пионки. Целта в играта ви е да тичате из мола, да разкривате нови плочки, докато откриете нещата, които искате да откраднете. Вземате ги и бързо тичате през изхода.

За целта обаче освен, че нямате право да говорите и освен, че имате определено кратко време, което не стига за нищо, всеки един от вас има малка порция влияние върху всичко, което се случва.

В началото на играта всеки получава по една плочка, която му позволява да движи пионките само в определена посока и/или да използва някое от специалните правила – да разкрива нови територии, да се телепортира, да се качва по ескалаторите (или както са по-известни – бавните телепорти).

И за да е пълен хаосът, всичко се случва едновременно. Тук няма ходове, нито време за мислене. Вместо това всеки бърка и движи което му попадне, защото времето е оскъдно и със сигурност няма да ви стигне, освен… ако не откриете специалните места, които ви позволяват да обърнете пясъчния часовник. Това трябва да е много прецизно решение обаче, защото обикновено все се забравя и често този, който не го е забравил няма нужната плочка да закара някоя пионка до там. От което следват въпросните пасивно-агресивни втренчвания дълбоко в душата на този, който НИКОГА НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА. Освен това е добре да обърнете часовника, точно когато е пред свършване, за да можете да спечелите най-много време, тъй като полето, което ви обърща часовника после се закрива и ще трябва да търсите ново място за печелене на време.

Хубавото е, че винаги когато обърнете часовника, вие можете да „паузирате“ хаоса и да обсъдите кой какво трябва да направи и кой е най-големият неудачник, заради който губете играта. Точно така алфа играчи, това е вашият прозорец да излеете натрупаната си омраза, която правилата са ви потискали досега. Но побързайте, защото може и да сте спрели действията, но времето си тече. Щом някой мръдне пионка, всички пак млъкват.

Казах, че играта е хаотична, и ако я гледате отстрани със сигурност би ви изглеждала така, но всъщност в геймплея има толкова прецизност и тайминг в това, което трябва да направите, че цялото това мънкане и тряскане на „Do Something“ пионката се превръща почти в контролиран хаос… поне ако искате да спечелите, де.

И ако всичко това беше идеята, играта щеше да е достатъчно смахната, за да бъде по моя вкус. Но о, не! В книжката са описани 17 сценария, като първите няколко са само надграждане на нови и нови правила. С други думи, след първите си две-три игри няма никаква причина да не играете с всички правила, с които играта е решила да ви мрази по принцип.

Пример за допълнителни правила: Дупки, през които може да минава само джуджето, камери, които да ви хващат нередните замисли от рано, както и още разни други специални места, за които няма да можете да мислите, защото… ами за кое по-напред!

Допълнителните сценарии пък вкарват още тонове вариации като спиране на телепортите, напълно прекъсване на всякаква комуникация, вариант с различни измерения и дори такъв, в който единият от играчите не играе, а само използва пионката „Do Something”. Браво бе, игра! Дайте му още гнетава власт на тоя пуст алфа играч. Добре де, това е само вариант.

Заключение

Magic Maze е луда игра. Не исках да ви обясня напълно правилата, защото те са толкова смахнати, че едва ли един закоравял геймър би ги схванал от раз, понеже не е свикнал с нищо подобно. Това е социална игра с постоянна комуникация… и същевременно никаква комуникация. Тук не можете да говорите, но определено можете да накарате някой да се чувства виновен за нещо, което може така и да не разбере.

Това е лека игра, която въпреки шантавия геймплей, ако играта е пред вас можете да обясните лесно. Идеалната бройка играчи са 4, но можете да играете както соло, така и с 9 човека. Имате вариации за избиране на модове, както и огромен лист, на който да си записвате рекорди.

Сигурен съм, че варианти ще се измислят още от феновете, но също така и вече излязоха снимки от производителя за разширение, което се готви да се пуска в Есен на есен.

Играта постига отлични резултати с големите ревюъри и кой съм аз, че да се деля. Magic Maze е наистина великолепна и с право се е наредила за приза Spiel de Jahres. Просто трябва да знаете, че колкото и да е лека, това е натоварваща игра, за което може би се сетихте от това, че се играе в реално време.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Оригинален геймплей
  • Хумористични илюстрации
  • Орязани права на алфа играчите

МИНУСИ:

  • Геймплеят е напрягащ
  • Някои от сценариите са почти фиктивни

Играта можете да откриете в магазина на нашите партньори от Pikko Games, както и всякакви други шантави, а и по-сериозни настолни игри.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Magic Maze[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Goths Save the Queen – весела отборна блъф игра

Отборните игри са рядкост. Отборните игри, в които всеки има специална роля са дори още по-трудни за намиране. Изключения са игрите от Space Cadets франчайза… но пък те са в малко по-тежка категория. Goths Save the Queen се мушка в кратката блъф форма и се представя като филър игра, достъпна за всички.

С други думи, играта е създадена за 4 човека, но има варианти за двама и трима, както и за повече от 4, ако имате повече от едно копие.

Аз съм играл няколко пъти стандартния вариант от 4 човека, без да използвам и мода, който пристига с играта – Fog of War.

Още сега казвам – Goths Save the Queen все още не е излязла официално, но компонентите, които виждате на снимките ще бъдат точно такива. Ревю копието ми е финален прототип, който ще се различава от крайния продукт само по кутията… каквато аз нямам. Разбира се, можете да си поръчате и фигурки, които да заменят прокситата. Това съвсем не е задължително обаче, защото и прокситата са си доста приятни.

Goths Save the Queen е тактическа блъф игра с отборно планиране на действията, четене на противниците и съотборника, движение по карта, атаки… и хумор. Много хумор.

От невероятно детайлните и хумористични детайли до самата концепция на геймплея, която създава абсурдни конфликтни ситуации, всичко е във вените на хумора… и Saboteur.

Общото със Saboteur е следното. Имате два отбора. И двата отбора се опитват да стигнат до една и съща локация, като там ще открият три карти с лицето надолу и някъде между тях се крие дебелата кралица.

Самата концепция, че се бият идиоти остготи и също толкова изкрейзили вестготи за любовта на кралица загърбва историческият бекграунд и ни хвърля в лекия и семеен абсурд, подходящ дори за деца.

Всеки отбор е съставен от двама човека. Единият е Крал, а другият Военен лидер. Целта на краля е да дава кодирани заповеди, а целта на Военния лидер е да познава какви са заповедите и да реагира с ограничен избор спрямо тях. Заповедите са кодирани, за да не ги разбира другия отбор.

В средата на масата слагате три карти с лицето надолу. Някъде там е кралицата. След това слагате по три полета в две посоки и слагате базите си в дъното. Върху базите си слагате двама войника. До базата слагате и незареден катапулт, който стреля с прасета. Да. Точно така. С прасета.

По време на ходовете се избирате команди и те се случват в определен ред. Командите са най-различни – движение с армиите, стреляне с вашата армия по другата армия, зареждане на катапулта, мятане на прасето по другата армия, наемане на нова армия, барикадиране, пускане на плъхове в барикадите, крадене на чуждото прасе с лешояд, шпиониране на картите в средата.

Само че! Понякога не е толкова лесно да разбереш какво иска от теб този досаден крал! Само си седи в тронната зала и не разбира народа, да не говорим как се води война!

По време на хода си, кралят слага една карта с лицето надолу. Всяка карта показва на гърба си две възможности. Една фалшива карта и една реалната карта. Другият крал прави същото. След това двамата военни лидери трябва да познаят коя карта с действие техния крал желае да бъде изпълнена. За целта той има конкретни карти в ръката си, които също слага на масата. После картите се обръщат.

Ако военните лидери са познали, си изпълняват съответните действия в съответната ицициатива. Ако не, ходът се губи, командата на краля остава на масата и следващи ходове военният лидер може да си я изпълни спокойно, без да се притеснява каква ще бъде новата команда на краля. По този начин, ако комуникацията не съвсем добра на масата може да се понатрупат неизпълнени команди.

Ролята на Военният началник може да изглежда чисто изпълнителна, но не е така. Всяка команда има най-малко две опции, от които лидерът може да избере.

Така играта продължава, докато единият отбор стигне до центъра и открие местоположението на кралицата. На теория, играта се играе за около 20 минути. На практиката е така… в повечето случаи. Имали сме игра, която е продължавала и повече от 40 минути, защото ако играчите играят твърде дефанзивно и без риск, тогава всичко може да се закучи. Да не говорим, че има варианти, в които може да се влезе и в безкрайна спирала.

Това се случва, когато и двата отбора имат един очевиден най-добър ход. За да се прекъсне спиралата някой трябва просто да се откаже. Примерно някой е заредил прасето и е готов да го изстреля, за да избие всички единици на противника. Другият отбор знае това и иска да открадне прасето.

Или ситуация, в която ние конкретно влязохме. Имахме три зони с барикади, ние бяхме в средната. Плъхове се пускат в барикади. Ние имахме точно една армия в средната барикада. Всеки ход се налагаше да си добавяме нова армия, за да не ни убият и последната с плъхове. Съответно три-четири хода бяха – армия-плъхове, армия-плъхове, армия-плъхове. 

Разбира се, това няма да ви се случва във всяка игра. За да увеличите шансът това да не се случи, а и за да си изкарате весело ви съветвам – моля ви, следвайте си целта. Вие трябва да грабнете кралицата. Целта ви не е да се трепете един друг. GSQ е по-скоро състезание.

Заключение

Goths Save the Queen е малка филър игра изпълнена с блъф, смехове и малки историйки. Комуникацията със съотборника може да изглежда лесна в началото, но с напредването ще видите колко различно мислите. Със сигурност това е доста различна игра и ще ви трябват няколко изигравания, за да можете напълно да схванете как оптимално да играете. Nе е достатъчно просто да си правите вашите неща. Нужно е да следите плановете на противниците и методите на тяхната комuникация, за да сте достатъчно ефективни.

Със сигурност дайте шанс на Goths Save the Queen и не я пренебрегвайте, когато се появи на пазара. Да, имаше хора от моята компания, които не й бяха големи фенове (особено, заради тези луупове, за които говорих), но аз лично останах впечатлен и нямам търпение пак да я играя.

ПЛЮСОВЕ:

  • Професионални илюстрации, изпълнени с хумор
  • Бърз и ангажиращ геймплей
  • Истински отборна игра

МИНУСИ:

  • Може да се получи досадна спирала от повтарящи се действия

[divider]

Можете да разгледате играта в BGG

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://boardgamegeek.com/geeksearch.php?action=search&objecttype=boardgame&q=goths+save&B1=Go“ target=“blank“ ]Goths Save the Queen[/button]

Също така ви препоръчвам и да поразцъкате малко сайта на производителите, защото имат и други интересни заглавия, на които също така сме писали ревюта.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.sitdown-games.com/sit-down!_games-jeux.html“ target=“blank“ ]Sit Down Games[/button]

Sushi Dice – игра с реалистичен звънец за поръчки

Поради барманските ми години преди доооста време, винаги се оглеждам за добра игра с ресторантска, кръчмарска, барманска, хотелска или всякаква подобна тематика. Досега не съм срещал достатъчно добро заглавие… и въпреки, че Sushi Dice е далеч от тематична игра, за това, което е дошла се справя повече от великолепно.

Това е елементарна игра със зарове в реално време и продължава около 10-15 мин. О, казах ли, че пристига с огромен звънец? От онези, които се удрят от готвачите, когато е готова поръчката. О, да. Звънецът си е съвсем реалистичен. Издава толкова силен звук, че винаги внимавам колко дълбоко спят децата преди да извадя играта, въпреки, че леглата са доста далеч от гейм масата.

Играта може да се играе и без звънеца, но винаги е забавна реакцията на хората, когато докато нося играта към масата нещо вътре дрънка.

Направих толкова дълго интро, защото няма какво толкова да се говори за Sushi Dice и реших да пографоманствам. Всъщност, правилата са следните.

Има тесте с карти. Всяка карта показва определена рецепта. Обръщат се три карти в средата на масата и се слага звънеца до тях.

Двама играчи вземат два комплекта идентични зарове (с компонентите от ястията върху страните) и започват да мятат „Escape” стил в реално време, като могат да пазят колкото си искат зарове по всяко време. Целта е да направят комбинацията от някоя от картите. Когато някой успее, удря звънецът и взема картата. След това играчите дават заровете на двамата съседни играчи и се почва отначало. Играе се до няколко карти.

Дори това би било достатъчно приятно за светкавична и забавна мини игричка. Само че! Има две допълнителни правила, едно от които според мен излишно.

На три от заровете има компонент „звезда“, който е жокер, но на другите три има череп. Ако видите, че другия играч е метнал череп, можете да извикате „Yach”, или на български „Иууу“ от гнус. Тогава другият играч е длъжен да метне наново всичките си зарове, независимо колко си е бил запазил.

Тази механика ме кефи, защото трябва да сте изключително наблюдателни. Трябва с едното око да следите вашите зарове, с другото заровете на противника, а с трето картите в средата.

Втората механика е малко насилена. Целта й е да включи и останалите играчи в дуела между двамата. Когато някой от останалите види, че дуелиращите едновременно са метнали череп, тогава може да извика „Chop”. Дуелът спира. Извикалият взема едните зарове и дава другите на играча с най-малко точки.

Ако изобщо работеше, тази механика би била доста досадна, защото само удължава играта. Според мен не работи добре, защото дуелиращите са толкова задръстени в собствените си мятания, че трудно могат да преценят дали Chop е извикано в правилния момент. Освен това, често дуелиращите мятат супер бързо и е трудно за преценяване дали Chop е закъсняло. Затова трябва „съдия“, който да прецени дали е истина.

Освен това, не мисля, че е нужно да има такава насилена допълнителна интеракция. Както се изрази Ицо (BigBoxGeek): „Когато не играеш си е време да поемеш дъх и да починеш от напрегнатото мятане.“ И без това дуелите не продължават повече 30-40 секунди, така че верно, поемете си дъх.

Заключение

Sushi Dice е перфектна кратка филър игричка. Изпълнена е със забавни моменти и ще се пораздвижите малко преди следващата игра. Да, това е игра за рефлекси и напряга, но продължава толкова кратко, че едва ли ще ви изтощи толкова колкото Escape или Zombie 15, например. Компонентите са чудесни, а звънецът в кутията можете да си го ползвате и у вас, за да викате семейството на обяд.

Темата по никакъв начин не се усеща, а дълбочина не можем да търсим. Ако знаете какво да очаквате, Sushi Dice може да се закотви във вашата колекция. Мисля, че има сериозен шанс това да се случи и върху моята секция с игри.

Ако все пак не обичате игри в реално време и за рефлекси, може би е по-добре да потърсите нещо друго. Да, играта е десетина минути, но наблюдателността и постоянното внимание са не само предимство, но направо изискване.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Светкавичен геймплей
  • Можете да използвате звънеца и за битови нужди
  • Изисква рефлекси и наблюдателност

МИНУСИ:

  • Една от, и без това малкото, механики не работи
  • Изисква рефлекси и наблюдателност

[divider]

Играта можете да откриете и в България. Просто кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://boardgames-bg.com/sushi-dice-nastolna-igra-ss-zarove.html“ target=“blank“ ]BoardGames.Bg[/button]

[divider]

Освен това можете да разгледате и официалния сайт на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.sitdown-games.com/sushi-dice.html“ target=“blank“ ]Sit Down![/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Ekö – визуално прекрасна абстрактна игра

Какво ми стана с тия абстрактни игри, последно време? Явно всеки геймър преминава през разни метаморфози. Не ме разбирайте погрешно, все още съм луд фен на добре построената тема, но понякога шахообразните стратегии хвърлят абстрактната си магия върху мен и успяват да ме убедят, че и в този жанр има хляб и вино.

Причините Еко да ме привлече бяха две. Първо – прекрасната визуална наслада и второ, играта се играе до 4 души. Повечето абстрактни игри са ограничени до двама и това понеже в моят дом рядко се играят такива игри, доста чудесни абстрактни заглавия си отиват.

Историята в Еко (или по-скоро Екьо) е… колкото да я има. Все пак това е абстрактна игра. Kрал проклина своите четирима синове да се борят за трона като призраци цял живот в пустинята… или нещо такова. На кой му пука.

И докато историята ми е все едно, визията на играта определено ме удивлява. Напомня ми на видео играта за плейстейшън Journey – пустинен свят сред руини, но с някаква мистична магическа красота.

Дори личните табла на играчите са с призраците на синовете на краля – самите призраци са ефирни и стилни, сякаш вливащи се с цялата атмосфера.

Целият геймплей на играта е описан в една страница и въпреки това, заради абстрактната натура на играта би ми било малко трудно да ви го опиша с подробности.

В началото на играта се прави табло от случайно наредени плочки. Можете и да добавите плочки от „разширенията“ (за тях малко по-надолу).

Всеки играч разполага с определен брой кръгли дървени пулчета от неговия цвят. На случаен принцип, се нареждат всички пулчета върху свободните полета на централното табло. Всичко е толкова добре преценено, че всяко място ще бъде запъленено.

Странно е, че играта не пристига с платнена торбичка, от която да теглите пулчетата, защото със сигурност ще ви трябва поне някакъв съд, откъдето да дърпате.

Целта в играта ви е да печелите точки. Първият който успее да събере 12 точки печели. Е… понеже има вариант да изкарвате пулчетата на другите хора, ако сте последният, който остане на таблото, пак ще спечелите.

Всеки играч има три вида сгради на таблото си. Съвсем в евро стил, когато слагате сграда наот вашето табло върху централното табло, отдолу се показват определени точки. Сградите са три нива. Тоест, когато слагате следващо ниво, връщате старата си сграда на старото място, така че печелите мъъничко повече точки.

Всеки играч има два вида пулчета. Всички без едно са нормални и едно пулче е неговият император. Освен, че е малко по-силен от останалите пулчета, ако той бъде изритан от таблото, отива в затвора на този, който го е изритал и носи три временни точки. Ако искате да си го спасите, трябва да плените императора на пленителя. Тогава си разменяте заложниците и можете отново да си вкарате императора в действие на централното табло.

От тук нататък ще използвам геймърския жаргон дошъл направо от английски – стак. На български може да се преведе като „куп“. Моля ви, изтърпете ме.

По време на хода си вие движите цял стак от пулчета колкото искате полета, стига да няма прекъсване. След това можете или да се качите с този стак върху друг ваш стак (един стак може да бъде макс 4 пулчета) или да избутате от таблото чужд стак. За целта трябва да имате по-голям стак от другия. Или ако той има 4 пулчета, можете да го бутнете само с едно пулче. С други думи, това е механика на принципа – камък-ножица-хартия-целуфан.

Тук идва силата на императора. Той решава равните. Тоест, ако той е в стак, този стак винаги може да удари и еднакъв по сила стак.

Другото, което можете да правите е да построите сграда. За целта трябва да имате стак на конкретно място и да пожертвате определен брой пулчета. По този начин можете даже да откраднете чужда сграда. Да я махнете от борда и да си сложите ваша. Даже можете и направо да си сложите следващо ниво сграда от вашите. С други думи, често излиза по-изгодно да крадете сгради, отколкото да си строите вашите една по една.

Има и някои други малки подробности и правила, но в общи линии е това – движите и се прегрупирате, движите и атакувате или просто строите сгради. После връщате няколко пулчета обратно и е следващия играч. Тези неща обаче са напълно небалансирани в зависимост от броят на играчите.

Ако играете с двама души, строенето на сгради напълно се обезсмисля. Вие ще си дишате във вратовете през цялото време и докато се опитвате да построите нещо, другият играч ще ви изнася. Затова ще се дебнете един друг и ще мислите как можете да унищожите противника си възможно най-бързо и ефективно.

С трима души, играта може да бъде доста прецакваща за един от играчите, или напълно прецакваща за двама от играчите. Това е напълно нормално за всякакъв вид конфликтни игри с трима души. Двама пребиват един или двама се бият, третия печели. Най-вероятно това ще бъде сценарият в повечето от вашите игри.

Еко засиява в игра с четирима. Тогава всички стратегии са валидни и строенето на сгради е една от най-добрите тактики. Отново има дебнене и прецакване, но изборът на противници няма да е толкова ограничен, че да има „ефект на снежна топка“. За мен това най-добрият и единствен начин да се играе играта.

Само базовата игра не е лоша, но тактическите ви решения и вълнението ви от гениални планове и ходове ще се вдигне десетократно, когато вкарате и някое друго „разширение“. Водят се разширения, но са просто допълнителни специални плочки, които да разнообразят… и да поизкривят играта.

  • Телепортните плочки са стандартни. Влизате от единия и излизате от другия край. Не ги препоръчвам за първа игра, защото те дават много допълнително опции и маневри, които ще са доста лесни за изпускане, ако не сте играли Еко преди това.
  • Пирамидите са чудесни за игра с повече от двама души. Това с плочки, които ако владеете ви дават допълнителни точки. Те ефективно забързват играта, защото е много трудно да построите сгради за 12 точки без завладян император. С двама играчи няма смисъл, защото там, така или иначе, никой не се бори за точки.
  • Храмът на Вятъра е най-силното място, за което ще се борите. То ви дава специална опция… която трудно мога да ви обясня без да сте играли поне веднъж играта. Трябва да знаете обаче, че тази плочка измества центъра на играта. Бих ви препоръчал да играете по-рядко с нея.
  • Лабиринтът от бури са няколко плочки, които ако преминете през тях губите едно от пулчетата в стака си. С тази опция бих играл винаги, защото увеличава стократно тактическото мислене. Това е един от малкото начини да намалявате стаковете си.

Заключение

Еко е прекрасна абстрактна игра. И преносно и буквално. Арт дизайнът предоставя абсолютна визуална дзен наслада, която някак олекотява така или иначе несложния геймплей. Правилата са лесни за схващане, но задобряването в играта не е най-лесната работа. Както повечето абстрактни игри, тук няма дългосрочни стратегии, а предимно тактически решения и реакции на ходовете на противниците. Освен това всяка ваша грешка вероятно ще ви излезе твърде скъпо.

Играта с двама души се превръща в монотонно избиване на единици и е сравнително предвидима и леко скучна. Играта с трима е рискова, защото има опасност от „ефект на снежната топка“. Препоръчвам единствено играта с четири души. Това е „сладката точка“ на Eko.

Играта е безкрайно разнообразна не само заради очевидната доза взаимодействие, но и заради различните модове, които можете да си слагате както искате в, така или иначе, модулното централно табло.

Както виждате, играта си заслужава, но само ако обичате абстрактни шахови игри с елемент на камък-ножица-хартия. Е… със сигурност изглежда по-добре от шах.

ПЛЮСОВЕ:

  • Визуално вълнуваща
  • Бърз геймплей
  • Перфектен баланс между лесни правила и дълбоки решения
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Темата е все едно (все пак това е абстрактна игра)
  • Играта си заслужава единствено с 4 души

[divider]

Можете да откриете правилата и самата игра в сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.sitdown-games.com/eko.html“ target=“blank“ ]Sit Down![/button]

 

Rockwell: Fluctuating Market Expansion

Завърших миналата седмица с ревю на стабилно средно към тежко евро. Ще започна с разширение към него. Разширението беше успешно финансирано в Кикстартър, и съвсем по законите на стреч гоуловете, е пълно с ненужни неща, които трошат баланса на играта.

Ще започна от основното, и може би единствено, нещо, което си струва в това разширение.

Плаващия Пазар

Едно от най-странните неща в базовата Rockwell беше фиксирания пазар. За игра, която е със силен икономически наклон, в която постоянно купувате и продавате, беше доста странно да има фиксирани цени за различните метали, които намирате под земята.

Е, разширението оправя това. Добавя нов борд за пазара, който замества оригиналния. В него, четирите вида метали започват от фиксирана сума и по време на играта тези цени ще падат и ще се качват.

Всяко копаене на ресурси ще покачва пазара, всяко купуване и продаване ще въздейства на пазара, както и от време на време играчите ще имат възможност да спекулират, като променят цените както си искат.

Ако цената на някой метал стигне дъното, пазарът се срива и всеки губи половината от този метал и не може да купува повече този ход.

Ако цената на някой метал се качи до върха, тогава пазарът процъфтява и всеки удвоява металите си.

Ние се притеснявахме, че пазарът щеше да се срива твърде често, но нека ви кажа, нито сриването, нито процъфтяването е толкова лесно да се случи. Всичко е толкова добре балансирано, че през по-голямата част от играта, цените се въртяха около средната си стойност.

Един от стреч гоуловете бяха две фигурки със специални правила.

Supervisor и Superintendant са пичове, които ще се въртят около вас и където стъпват се случват някои неща. Единият ви забранява да копаете, а другият вдига трудността на копаене, но предпазва от взривове.

Аз съм сравнително неутрален към опцията да играя с това мини разширение, защото, от една страна добавя допълнителни рискове и избори, но от друга страна увеличава още повече, така или иначе, немалката случайност в играта. Освен това, отнема време, докато ги местите всеки път, когато някой копае.

Според мен, не е лошо да се ползва, но може би в 1 на всеки 4-5 игри, колкото само леко да разведри обстановката.

Дотук с хубавите неща.

Двете останали мини разширенийца са всъщност само карти, които се вкарват в тестетата за копаене. И двете са ужасни и никога не бих играл с тях.

Експлозивните карти дори не съм пробвал, но самата концепция е толкова лоша, че не знам защо дори са си помислили, че има някакво бъдеще. Когато копаете и вземете, че изтеглите такава карта, работникът ви сваля едно ниво. Ако е първо ниво се връща в началото на шахтата. Какво?! Дори нямате как да се защитите! Ако ви се падне картата, това е. А?!

В играта, подобренията се правят толкова трудно и рядко, че това подобрение на работника ви е струвало адски много. И накрая само заради късмета на тегленето да загубите едно цяло ниво?! Или в по-лошия случай – да се върнете назад. Движенията в играта се правят доста бавно, а стратегията с работници първо ниво си е напълно валидна. Тоест, само тегленето на една такава карта може да ви загуби играта. Не, мерси.

Картите с диаманти ми звучаха добре на идея. Когато ги теглите, двама човека си делят известно количество пари. Всъщност… много пари. Силата на плочката по 400. Звучеше ми добре, защото това би дало още един вариант за печелене на пари, освен пазара.

За съжаление, това също се оказа ужасно разширение. Особено ако се комбинира с „наемниците“. Това значи, че дори да сте си изхабили всичките пари, за да си наемете наемник, за да изкопаете сам плочката, може да ви се падне диамант и да си вземете напълно сам всичките пари, които да ви върнат парите от наемника. Което значи какво? Следващия ход – още един наемник. Копаете отново сам с него и какво? Хоп – пак диамант!

Не, това не е просто хипотеза. Това реално може да се случи и то твърде често. Поне при нас беше така. Точно тези диаманти направиха победителят.

С други думи, ако играете с диамантите, тогава борбата ще бъде основно за „наемниците“.  Лошо, разширение, доста лошо.

Заключение

Fluctuating Market е странно разширение. От една страна, прави нещото, което трябваше да бъде включено в базовата игра – плаващия пазар. От друга страна, всичко останало е напълно излишно.

Когато използвате плаващия пазар, играта става още по-дълбока и стратегическа, като изцяло променя подхода към парите. Играчите ще имат възможността да натрупат огромни… наистина огромни, суми с няколко транзакции и да променят потока на цените. Позицията на пазара става изключително важна, защото колкото сте по-напред, толкова по-изгодни сделки ще можете да правите. Но! Ако успеете един ход да направите десетина хиляди, тогава няма да има нужда да се връщате пак следващия ход.

С други думи, икономиката става още по-тактическа и играта влиза в малко по-тежки форми. Логично и геймплеят увеличава дължината си. Лично аз бих играл винаги с това разширение, но ако искате по-бърза и по-динамична игра, винаги можете да си разцъкате по-предвидимата и фиксирана версия.

Supervisor и Superintendant разширенийцето може и да го ползвате от време на време, но диамантите и експлозиwите препоръчвам само на мазохисти, които обичат хаоса и непростителното наказание без провинение.

С няколко думи – препоръчвам разширението, защото въпреки че малките разширенийца са кофти, основното е чудесно!

ПЛЮСОВЕ:

  • Плаващият пазар е страхотен!

МИНУСИ:

  • Supervisor и Superintendant са Meh…
  • Диамантите са крайно небалансирани
  • Експлозивите са една ужасна, отвратителна и връхкипително лоша идея

[divider]

Както вече казах, можете да си поръчате разширението от сайта на производителите!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.sitdown-games.com/rockwell.html“ target=“blank“ ]Rockwell – Fluctuating Market[/button]

 

 

 

Rockwell – Евро игра със социална интеракция. Възможно ли е?

Евро игрите не са нещо типично за финансиране в Кикстартър. От друга страна, вече огромна част от настолните игри събират парите си от тази платформа, така че нищо чудно да видим скоро и цяла линия игри на Фелд, търсещи любов онлайн.

Играта всъщност се финансира преди две години и при това толкова добре , че миналата година Sit Down! организираха Кикстартър за разширение. Тази кампания отново мина чудесно и дори се стигна до някой друг стреч гоул. За този експанжън ще поговорим в друга статия. Днес ще обърна внимание на базовия вариант.

Доста тежка кутия.

Rockwell е тематична евро игра (да, знам как звучи, но е така), в която играчите влизат в ролята на миньорски компании, които се опитват заедно да копаят подземия чак до центъра на земята, за да събират ценни материали, които после да продават и заменят за други. Тези ценни материали са нужни за постигане на най-различни цели. Целите пък дават точки. След като един играч направи определен брой постижения или когато повече от половината играчи изпратят по един самоубиец в ядрото на земята, играта приключва.

Точки = победител.

Въпреки, че съпругата ми намира играта за визуално неочарователна, според мен компонентите и илюстрациите са повече от чудесни. Основно, това се дължи на тематичния арт… което е и причината жена ми да не го хареса. Какво очаквате от миньорски арт – тъмни цветове, мръсотия и тунели.

Може би най-досадната част от играта е протяжния и неприятен сетъп. Играта пристига с много и различни компоненти – подробно модулен централен борд, десет тестета карти, лични табла, три допълнителни борда, фигурки, кубчета, токъни и най-досадното от всичко – конкретна подредба на сума ти купчинки с постижения и цели.

Да, нещо такова ще бъде и на вашата маса.

Препоръчвам ви да си подредите играта преди останалите играчи да са дошли, защото сетъпът отнема повече време от обясняването на правилата.

И като стигнахме до тук – правилата се обясняват изненадващо бързо и лесно, като за средна към тежка евро игра. Това се дължи на дълбоката тематичност и логичност на действията.

Rockwell е икономическа игра. Целта ви е най-оптимално да боравите с ресурсите си като се стремите винаги имате точно колкото и които ви трябват. По време на играта ще купувате, продавате, събирате и губите ресурси с цел постигане на абсолютно отворени възможности.

В играта има девет разнообразни постижения и когато някой пръв изпълни някое от тях ще вземе повече точки, отколкото следващия изпълнил същото.

Освен тези постижения, в играта има директна обмяна на кубчета срещу точки, като това е един от най-ефективните начини за печелене. Проблемът е, че колкото по-късно се включите в тази обмяна, толкова по-неизгодна ще бъде офертата. Примерно, ако вие размените 2 кубчета цинк за 1 точка, следващият ще трябва да даде 3 кубчета за 1 точка. И така до 5. След това е пак оферта – 5 за две точки… и после пак неизгодно.

Трябва да внимавате кога и колко разменяте обаче, защото често ще искате да продавате кубчетата си на пазара за пари. Парите са ви нужни за подобрение на екипа и технологиите си, както и за наемници и за наддаване за първи играч. О, да. В тази игра има така досадното за много хора – наддаване на сляпо. Нещо повече. Тук първият играч е от огромно значение. Механиката работи добре с повече хора. Ако играете с 4 играчи, все ще спечелите нещо, ако се поизхвърлите с пари. Ако сте само двама обаче и единият заложи 2 000, а другият 1 900, другият не стига, че не печели първо място, но и се връща доооста назад, защото парите са кът… поне в базовата игра.

Третият начин за печелене на точки е остатъкът от ресурси, който криете зад параван. В края на играта който има най-много от всеки ресурс (парите включително) ще спечели най-много.

Играта има две основни части. Едната е стандартно „поставяне работници“, където не само местата са ограничени, но и вие разполагате само с двама „вицепрезидента“, които да поставяте. В тази игра да слагате пръв е от критично значение. Някои места ви дават бонуси към копаенето, други ви позволяват да купувате и продавате ресурси, а може би най-ценната позиция е тази, в която можете да купувате подобрения за миньорите си, както и да разменяте кубчета за точки.

На това поле има толкова позиции, колкото са играчите, но колкото по-напред сложите, толкова повече действия ще можете да направите. С 4 човека, ако сте пръв ще имате 4 действия, а ако сте последен само едно.

Тъй като купуването на точки с кубчета е един от основните начини на печелене на играта, вие искате да го правите често… но… особено в началото на играта, вие бихте желали да подобрите някои работи по екипа си.

Всеки играч може да подобри силата на миньорите си, да подобри тяхната скорост, да строи шахти за печелене на доходи, както и да си купува застраховки, които ще ви възстановят ценните ресурси, ако нещо вземе да ги гръмне под земята. Всички, с изключение на шахтите са критично полезни. Доходите на шахтите не са големи. Да, шахтите имат и други бонуси, но те са толкова ситуационни, че дори няма нужда да обръщаме внимание на тях.

Личното табло на играч

Подобренията се правят с пари, а пари се получават единствено от продаване на ресурси. В началото парите ще са ви кът, но след някой друг ход вие ще тъжите повече по липсата на действия, отколкото по липсата на пари.

Стигнахме до основата на играта. Копаенето на земята.

Sit Down! се пуснали по рисковия склон на един доста противоречив и рядко успешен модел – полукооперативност. В моята любима игра – Archipelago съществува с обратен принцип – там всички трябва да си помагат, за да не се случи нещо кофти. В Rockwell, играчите си помагат, за да се случи нещо хубаво – да копаят. Всъщност, почти невъзможно е да се копае, ако играчите не си помагат.

Смея да кажа, и в двете игри, концепцията работи перфектно.

Строи се централен борд с най-различни части, които се наместват вътре в кръглата рамка. Самият борд се сетъпва бързичко, защото всичко си пасва на мястото. В най-външния ринг се копае по-лесно, а в най-вътрешния най-трудно.

Всеки играч започва с по 4 работника на първо ниво. Когато копаете, трябва върху полето да има работници с толкова обща сила, колкото е написано на самото поле. Във външния ринг, това е 3 или 4, а в най-вътрешния 9 или 10. Всеки работник се подобрява до максимум 4, така че виждате колко е невъзможно да се работи сам.

Ако сте сложили „вицепрезидент“ на конкретно място, можете да подкупвате съседни миньори, а ако сте сложили на друго, можете да си наемате наемници, които дават от 1 до 4 допълнителна сила… но струват скъпо.

След като дадено поле събере нужната сила се обръща плочката, върху която са работниците. Отдолу се виждат различни ресурси, но те се получават по друг начин – с шахта в друга фаза. Всъщност, в зависимост от силата на самото поле се тегли карта от съответно тесте и се вижда какви ресурси се получават. Всички играчи си ги делят колко се може по равно, но…

И тук е изключително основна част от играта – остатъкът, който не може да се вземе, се прибира или от човека с шахта там, или от човека с най-много сила, или от човека, който е активирал копаенето – в този ред.

Остатъкът обикновено е много повече, отколкото другите вземат. Всъщност, колкото повече хора копаете, толкова по-голям шанс имате за голям остатък. Така че имате още повече мотивация да работите заедно… ако сте сигурни, че ще спечелите остатъка.

Разбира се, изкопаното може да гръмне, но ако сте си купили застраховки (има различни начини за това), можете да предпазите някои от изгубените ресурси.

Има още много и детайлни правила, като например как се печелят постиженията, как точно работи пазара и разни други подробности свързани с подобренията на екипа, но ако сте ме дотърпяли дотук, значи сте схванали основните концепции.

По лицата ни си личи колко планове и сметки са нужни за победа.

Заключение

Rockwell е стабилна игра, която почитателите на евро игрите дължат пред себе си поне да я пробват. Играта използва класически прийоми на този тип игри като поставяне на работници и тежък наклон към икономика, но едновременно с това прави лек поклон към америтраш заглавията със своята засилена тематичност и полукооперативност (която сама по себе си предразполага към дипломатичност, социални умения и разбира се… предателство).

Качеството на компонентите и илюстрациите акомпанират играта по невероятен начин и именно заради това не очаквайте светли и шарени цветове. Всичко е насочено към сивкавата и кафява гама.

Разнообразието от играта е на високо ниво, тъй като интеракцията съществува в сериозна форма, а и има различни пътища към победата (благодарение основно на 4-те различни подобрения, от които не можете да си позволите дори половината).

Сетъпът определено е досадна част, която не е за пренебрегване, защото много често при мисълта за него няма дори да ви се занимава да отваряте кутията. Бих ви препоръчал да си купите кутийки от Джъмбо и да си подредите всичко по видове. Това ще ви спести минимум 20 минути.

Играта с 4 човека е оптимална. Заради количеството кооперативност, не виждам как може да работи по-добре с трима, да не говорим и за варианта с изкуствен играч във варианта за двама.

Освен това, в играта има сравнително количество късмет. Когато теглите картите, може да гръмне нещо, може и да не гръмне. Освен това понякога ще сте дали много пари за намници, само за да сте пръв на полето и накрая може да се окаже, че си делите ресурсите по равно… а другият играч на същото поле дори не си е мръднал пръста, нито си е подобрил работника.

Само базовата игра е достатъчна да задоволи нуждите ви от подобен тип игри за дълго време. Разширението задължително ли е? Ммм… съвсем не. Ще поговоря за него следващия път.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Висока доза интеракция
  • Различни методи за победа
  • Социален елемент, нетипичен за евро игра
  • Ангажираност дори по време на копаенето на другите играчи

МИНУСИ:

  • Немалка доза късмет
  • Нетърпимо дълъг сетъп
  • Работи отлично само с 4 играча
  • Продължава над два часa с 4 играча

[divider]

Играта можете да откриете в сайта на производителите. Също така, можете да си дръпнете правилата и да ги попрехвърлите. Не са толкова сложни, въпреки че на моменти може и да изглеждат такива. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.sitdown-games.com/rockwell.html“ target=“blank“ ]Sit Down![/button]