петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Изиграно от BigBoxGeek: Януари 2014
Изиграно от BigBoxGeek: Януари 2014

Изиграно от BigBoxGeek: Януари 2014

Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Казвам се Христо Филипов, на 31 години съм. Ако съдим по датата на регистрацията ми в Boardgamegeek.com сериозно съм се потопил в света на настолните игри от около 8 години. За това време съм изиграл повече от 250 заглавия, като съм заформил колекция от около 80 настолни игри. За мен по-важното е, че през това време създадох множество запознанства и дори приятелства с други фенове на хобито, което е безценно.
Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Здравейте, приятели на настолните игри! В настоящата рубрика ще споделям с вас какво съм играл през изминалия месец и какво ме е впечатлило в изиграните игри. Играя настолни игри средно 2-3 пъти седмично и често имам възможност да пробвам нови заглавия, затова се надявам, че настоящата рубрика ще ви e интересна. Игрите, които са нови за мен са съответно отбелязани. Накрая на статията ще избирам по една игра от новите като победители в личните ми класации за най-добра и най-лоша игра на месеца, както и за приятна изненада на месеца.

Сметките показват, че през изминалия месец съм изиграл поне по веднъж 23 различни игри, от които 13 са нови за мен. Добро начало на годината, а?

CrokiloleCrokinole – Отдавна не бях изваждал този цар на игрите за сръчност (dexterity games). Няколкото игри с баща ми ми припомниха колко забавна игра е. Единствената настолна игра, която баща ми иска да играе. Надявам се скоро да мога да я покажа на повече хора (тя не е от игрите, които можеш да разнасяш наоколо). Много е приятна и винаги се получават изумителни удари. Най-смешно е когато искаш да направиш едно  се получава нещо съвсем друго, много по-добро от планираното!

The Hobbit: An Unexpected Journey – Извадих я за една бърза соло игра. Добра е за това. 60 минути мятане наHobbit специални зарове, поставянето им на определени позиции, поемане на рискове и използване на умения. Не е нещо супер, но е сравнително забавна. Исках да проверя искам ли продължението, което сега излезе. Все още не знам, оставям го за по-нататък, ще видим.

Warhammer DiskwarsWarhammer: DiskwarsНово. Имах възможност да пробвам новата игра на FFG. Изиграхме две бързи игри с приятел, който си я беше купил. Интересна е. Добре изглежда и е уникална – особено движението на единиците, което ти предоставя много свобода. Битките също са много оригинални – в близък бой на практика няма шанс. Късмет има само при магиите и стрелбата отдалеч. Всеки ход играчите избират карти, които показват едновременно и те определят кой има инициатива за хода и какво специално умение ще ползва – доста добро. Може да си правиш различни армии, като в един Core Set идват 4 армии с немалко единици. Все пак за да имаш повече опции се очертава нужда от два Core Set-а. Мисля да я тествам по-сериозно в близко бъдеще.

Steam ParkНово. Доста очаквания имаше около тази игра след ултра позитивното ревю на Том Васел. Steam ParkДали оправда очакванията – и да, и не! Мисля, че големите очаквания от нея може и да са ме оставили леко разочарован след първата игра. Просто играта свършва твърде бързо, в смисъл че нямаш време да построиш увеселителния парк на мечтите си.

След втората игра обаче нещата си дойдоха на мястото – реално погледнато това е една много добра и оригинална като механика игра, от която щях да съм приятно изненадан, ако не знаех предварително нищо за нея. 60 минути, франтично мятане на дървени зарчета в реално време, строене на атракциони и щандове, които ти дават специални умения и теглене на роботи-посетители от платнена торбичка в стил Thebes. Като допълнение – играене на карти от ръка, с които трупаш пари по различни начини и, разбира се, тонове боклук от всичко, което правиш – какво повече му трябва на човек за една забавна геймърска вечер? Страхотният арт от художничката на Dixit само допълва приятното изживяване.

AnasaziAnasaziНово. Кой казва, че оценъчната система в BGG не отразява адекватно качествата на игрите? Там играта заема незавидното 9 314-то място и не без основание, ако питате мен. Дизайнерът на супер хита Carcassonne вероятно е бил пиян, докато е сътворявал това нещо. Може би има една добра идея някъде там, но реализацията е отвратителна и играта е на практика невъзможна за играене. По-интересен от самата игра е въпросът колко ще издържиш преди да се откажеш.

Dice Town – Добрият стар Dice Town. Който е внимавал в Dice Townкартинката знае, че това е една от любимите ми игри. Поредното изиграване не промени по никакъв начин мнението ми. Работи и с новаци, и с геймъри. Бърза, забавна, интересни избори след всяко хвърляне на зарчетата, обрати в последния момент, различни стратегии и тактики, и любима тема – Дивия Запад (получава бонус, заради това че всеки ход можеш да обираш банката!).

CitadelsCitadels – Не знам за какъв дявол се навих пак да играя пак тази игра. Твърде бавна, с много време, в което просто чакаш другите да си изиграят хода, доста късмет – особено в частта кой ще бъде ограбен или убит всеки ход. Ако на един играч му се случи това няколко пъти е извън играта със сигурност. Нещо, което се потвърди и в последното разиграване – вероятно Кристиян си е казвал: „Какъв е шансът пак аз да съм прецаканият, все пак играем 6 души?“. И когато това му се случи 3 хода поред вече започваш да виждаш колко усилия полага, за да сдържи раздразнението си. Безценно. И подмятанията на другите играчи от типа на това, че Citadels вече е любимата му игра – заради това си струваше, може би (не).

Krosmaster

Krosmaster ArenaНово. Имах сериозни съмнения дали тази игра ще ми допадне. Въпреки това ме привличаше и в мислите си редовно се връщах към нея, заради страхотните компоненти. Нямаше как – трябваше да я пробвам, за да реша веднъж завинаги екзистенциалната дилема дали да си я взимам или не. Ами не.

За количеството компоненти и време за подготовка за игра е твърде елементарна и без достатъчно интересни решения. Всеки ход, на практика това, което правиш е да местиш някой от героите си и да атакуваш. Това е. Имаш уж някаква опция да събираш пари от борда, с които да си купуваш ъпгрейди (които са един милион токена), но действието се развива толкова бързо, че реално е доста глупаво да пропуснеш атака, защото героите са на по 3-4 удара. Останах незадоволен от играта –  направо ми стана скучно, честно казано. Слаба работа.

CarcassonneCarcassonne Winter EditionНово. След фиаското с горепосочената игра имаше време за нещо малко, на което знаем правилата. На практика, това си е добре познатия Carcassonne, но в зимна премяна, т.е. навалял е снежец върху градчето. Май има няколко допълнителни плочки, но те не променят общото усещане на базовата игра. Приятно беше, настина добре изглежда, но без 1-2 експанжъна Carcassonne не е нещо, което бих поел инициатива да играя, освен в редки случаи като този, в които трябва да се запълни малко време.

Heroes of Might and MagicНово. Много хора са развълнувани около настолната версия на тази популярна компютърна игра. Ето и моето мнение – играта е добра, но не страхотна. Защо? Има си проблеми. Ще започна с добрите неща. Атмосферата на компютърната игра е добре уловена – всички основни неща, които правиш там, ги има и тук. Играта не е много сложна като правила, което за мен е добре. Забавна е, някак си има своя чар. Обаче.

Heroes

Проблем номер 1 – има голяма вероятност за поява на т. нар. „ефект на снежната топка“ – някой от играчите бързо успява да се развие (поради комбинация от умела игра, плюс късмет в битките и околния терен), вследствие на което става неудържим. Също така му помага и факта,  че вече печели битките си без дори да се изпоти и без да губи единици.  Това пък освен, че му дава големите награди от победата в битката, му спестява и ходове за движение, за да се връща в столицата си и пари, за да си купува нови единици. Получава се ултра „ефект на снежната топка“ или известен още като „богатият става по-богат“ и другите играчи нищо не могат да направят по въпроса освен да се надяват въпросният играч по-бързо да стигне до заветните 16 точки за победа и играта да приключи.

Проблем номер 2 – играта е дълга и има доста време, в което на практика не играеш, а чакаш другите играчи да си приключат хода. Очаквайте първата ви игра да отнеме поне 3 часа. По време на ходовете на другите няма какво да правиш и не е особено интересно. Битките, макар и може би най-интересната част от играта, доста я забавят. Проблем номер 3 – струва ми се, че няма добра преиграваемост и разнообразие. Имам чувството, че нямаш какво толкова различно да правиш като начин на развитие от игра на игра. Все пак, въпреки тези проблеми, играта ми беше забавна и към момента имам желания да я изиграя поне още веднъж. Ако това се случи, ще допълня мнението ми за играта с новите впечатления.

X-WingStar Wars X-Wing Miniatures Game – Играх на два пъти, общо 5 игри. Първите две бяха приятелски, а останалите три на турнир. В приятелските пробвах совалката на Империята. Добра е, но за украшение на дома, не за игра. Твърде трудно се маневрира с нея, защото няма обратен завой – играта е твърде бърза, за да се обръщаш по „другия“ начин. На турнира излязох с много добър за мен билд, който старателно бях съставил предния ден, но плановете ми бързо станаха на пух и прах в първите две игри след ужасяващ късмет в началото. В третата игра нещата се случиха както ги бях замислил.

Проблемът на тази игра е, че късметът играе огромна роля. И е дразнещо, когато виждаш, че губиш само заради късмет, защото ако резултатите от заровете отговаряха на статистическите вероятности, нещата щяха да са иначе.  В такива моменти даже се прокрадват мисли за продажба на играта. Ами не играя игри, за да се ядосвам, а за да се забавлявам! Като минат няколко часа обаче размислям. Има и нещо друго – на турнир е доста по-дразнещо да губиш от късмет. Колкото и да не съм отишъл да печеля турнира, а да се забавлявам, вероятно на подсъзнателно ниво си оказва влияние („Защо точно на турнира трябваше да извадя най-лошия късмет?“). Както и да е, смело към следващия турнир!

Khet: The Laser GameНово. Интересно замислена игра, но още преди да я пробвам си знаех, че не е за Khetмен. Наподобява шах, но с фигурки, имащи огледало на една от трите си страни. В края на всеки ход се пуска лазерен лъч, който се отразява в огледалата на фигурките, докато не спре върху част от фигурка без огледало – тази фигурка е унищожена (независимо твоя или противникова). Много ми е затормозяващо да преценявам пътя на лазерния лъч (защото се получават множество отразявания) – бих могъл, но би ми отнело твърде много време, за да е забавно за мен, камо ли за противника ми. Не бих играл повече.

GoingGoing, Going, Gone /a.k.a. Скот Никълсън/Ново. Малко трудно е да кажеш Going, Going, Gone бързо, без да прозвучи тъпо. Затова просто й казваме Скот Никълсън, по името на именитият й дизайнер –първият и останал си един от най-добрите, за мен, видео ревюъри на настолни игри. Супер забавна! В тази игра наддавате за закупуването на различни ценни предмети, като колкото повече бройки от даден вид предмет имате, за толкова повече ще можете да ги продадете в края на играта. Който има най-много пари в края на играта печели!

Това, което прави играта уникална и забавна обаче е начинът, по който се извършва наддаването! Не е по стандартния начин – аз давам една пара, ти две, Пешо – три, Тотка – четири… и така да се въртим, докато всички освен един не пасуват. Не – всичко се случва real time, дами и господа, сиреч – в реално време! До всяка карта, за която се наддава се поставя една пластмасова чашка; всеки играч започва с 25 пари, под формата на дървени кубчета с неговия цвят; след което един от играчите е аукционерът, който брой от 10 до 1 с каквото темпо той избере; през това време всеки от играчите може да пусне (или хвърли) колкото иска от неговите кубчета в които иска чашки; в един момент аукционерът казва: „Две, едно, ПРОДАДЕНО!“ и поставя един голям похлупак върху чашките – който пуснал, пуснал!

Време е да се види кой колко пари е дал за всяка карта! Който е дал най-много я взима, останалите си връщат парите и се надяват на по-добър изход следващия рунд. Ако искате забавна парти игра, която ще ви накара неудържимо да се смеете поне 7 пъти (колкото са общо рундовете за наддаване в играта) –  играйте тази игра!

Once Upon a TimeПоредната много забавна сесия на тази игра за разказване на истории. Винаги се Onceполучава добре. Понякога блокираш обаче и не можеш да вържеш развитието на историята в момента с картите, които имаш в ръка и с финала, към който се стремиш. Тези три неща понякога си противоречат драстично и няма как – след едноминутно дзверене пред картите следва пасуване. Друг път, без да осъзнават, другите играчи ти помагат неимоверно и всичко се развива по мед и масло в посока твоя финал. Модерна класика в жанра.

KingsburgНово. Играх на два пъти с експанжъна и много ми хареса. Това е една от онези средни към леки откъм мисловно натоварване евро игри, които можеш да играеш лежерно и просто да се забавляваш, наслаждавайки се на опциите, които зарчетата ти предоставят всеки ход. Има обаче едно нещо, което може да изведе изживяването с подобен тип игри от добро до страхотно и това е компанията, настроението и това да не взимаш играта много на сериозно.

KingsburgИменно така я играем ние – затова сградата Inn, е Инчето, която ни прави торти в края на всяко лято (вместо да ни дава токени с +2 за промяна на зара, които много приличат на торти), ресурсите са лимони, шоколад и сирене, (вместо злато, дърво и камък), царят пък дава една дървена фигурка, която няма да казвам на какво прилича (знам само, че някои играчи винаги я взимат, а други – никога 😉 ). Като единствен малък недостатък мога да изтъкна, че мятането ходове наред на ниски зарове ще ти се отрази на възможността за печелене, но при тази игра и без това няма особено значение за мен дали ще я спечеля или не, а дали съм се забавлявал достатъчно през двата часа, които отнема. А, и още нещо – без експанжъна май ще е зле.

Love Letter – Използвахме я по предназначение, като „filler“ – за запълване на малко време, докато Love Letterдойдатo станалите. Успяхме да изиграем само един рунд, в който отпаднах на първи ход. Изводът е, че не е толкова добра ако ще се играе само един рунд – имам чувството, че не играх. Но иначе си е добра игра.

Mission: Red PlanetНово. Тази игра я имам повече от година, но пробата все й се размиваше, тъй че чак сега я играхме за първи път (Steam обаче води убедително – имам я от почти 3 години и още не е пробвана). Както и очаквах, играта е доста добра. В същността си е area control, като всеки играч има девет карти с различни роли, от които играе по една на ход в стил Citadels и Libertalia.

Mission Red Planet

На три пъти по време на играта се точкуват различните територии на Марс и който има най-много хора там печели точки. В допълнение има специални карти, които могат да се сложат към дадена територия и променят начина на точкуване там – гадничката част е, че се поставят от даден играч с лицето надолу и само той знай какво е точкуването там. Другите играчи могат да използват специално действие на една от ролите си и да погледнат, но така пък те няма да могат да сложат карта. В края на играта преди последното точкуване се разкриват тези карти и влизат в ефект.

Като негативно нещо мога да кажа, че названията на териториите на Марс са абсурдно сложни за произнасяне и, най-вече, близки едно до друго. Така че постоянно ще търсите и сравнявате кой космически кораб с пасажери за коя от различните територии на Марс заминава. Текстът по картите също е смешно малък, като се има предвид, че картите са с по-голям размер от стандартните – просто картинката заема едно 80 %. Въпреки тези малки недостатъци, играта определено остава в колекцията ми – лека и забавна е, с достатъчно мислене, но не повече от необходимото за лежерна вечер – любимата ми комбинация за игри с 4-5 човека.

Blood BowlBlood Bowl Team Manager The Card Game – Много добра и тематична игра, със страхотен арт и атмосфера! С четирима обаче отнема около 2 часа, затова я предпочитам с трима, дори с двама. Този път играх с Хаоса, които са много добри в битките, но извадих супер лош късмет – от 10 атаки едва ли взех повече от 3-4, като на два пъти се спънах и паднах (метнах на двата зара X при шанс едно към шест на зар). Същевременно ме изгониха 4-5 пъти! Забавно, а? И въпреки това, играта за мен е много добра – вълнуваща е точната дума! С нетърпение очаквам следваща възможност да я играя, а и да я пробвам с експанжъна.

Theseus: The Dark OrbitНово. Дизайнерът на Neuroshima Hex определено има стил, който се усеща при Theseusсъпоставката на двете игри. И тази е за двама, доста тактическа, с някои иновативни и доволно интересни механики. Първоначално не й обърнах внимание, защото ми се струваше доста абстрактна и поради това трудна за разбиране. Но след като BigBoxGamer си я взе и ми обясни правилата – ихууу, играта е добра! Да, има някои абстрактни елементи, като това че всички се движат само в посока на часовниковата стрелка и то със скорост, зависеща от това колко общо единици има в полето, от което тръгваш – ако примерно тръгваш от поле с 3 единици (независимо твои или чужди) ти си задължен да се придвижиш с три полета в посока на часовниковата стрелка. Моля?

Да, ама няма значение, защото играта компенсира тематично с доста от останалите елементи от геймплея, а пък този абстрактен механизъм на практика прави играта! Много е забавно, че можеш да подготвяш така нещата, че противникът ти да е задължен да ходи на места, които са вредни за здравето му, ако мога така да се изразя! Играта се води за от двама до четири човека, но определено с двама е в пъти по-добра, отколкото с останалите бройки. С повече става съществено по-хаотична и дълга, което идва в повечко за тази игра.

Играта е интересна, но има и някои елементи, които ме карат все още да не мога да си съставя окончателно мнение, което рядко ми се случва след 4 изигравания. Понякога (трябва още да играя, за да кажа дали е често) като че ли може да се стигне до състояние на борда, при което си прецакан и нямаш правилен избор ходове наред и виждаш, че ще загубиш – просто е въпрос на време. Мисля, че е игра, която възнаграждава честите изигравания и всеки път, малко по-малко ти разкрива нови тактически възможности. Определено искам пак да играя.

Pixel Tactics – Ново. Каква игра! Каква игра! На пръв поглед непретенциозна малка картова игра, която си прави майтап с графиките на компютърните игри от 80-те и началото на 90-те години (артът е като на компютърна игра от този период). На втори обаче се разкрива уникално забавна и лека игричка, която едновременно с това може да бъде и немалко мисловно натоварваща, ако решите да я играете така. Какво представлява играта? Това е биткаджийска игра за двама, в която целта ви е да унищожите лидера на противника.

Pixel TacticsВ началото на играта си теглите 5 карти, от които си избирате лидер, който поставяте в центъра на вашия боен отряд, а след това по време на хода си можете да направите по две действия, като например  вкарване на нов герой в игра, атака с герой, местене на герой, теглене на карта и други. Интересното е, че всяка карта от дека ви може да се използва по 5 различни начина, имайки различни характеристики – като лидер; като герой на 3 различни позиции – пред лидера, в неговите флангове или зад него; и като специално умение с еднократен ефект. Още по-интересното е, че всяка карта искате да я използвате по всеки един от тези начини – толкова добри са всички умения, които предоставят.

В интерес на истината уменията са толкова силни, че аз лично много пъти се хилех от кеф само докато ги четях за първи път! В допълнение докато се играе много пъти се чуват изрази от типа на: „What the f***!“ и от двамата играчи – в превод: „Тази карта наистина ли е толкова мощна? Това е счупено!“. Да, счупено е! Всички карти в тази игра а счупени… и това ги балансира! Защото няма една или две счупени карти – всички са такива! И това прави играта уникално забавна и вълнуваща за играене!

Mush Mush! Snow Tails 2Ново. Това е ново, преработено и подобрено издание на играта Snow Tails, която аз никога не съм играл. Новото издание обаче хвана вниманието ми на първо място заради страхотните компоненти. След това осъзнах, че играта всъщност може да се окаже и доста забавна. В нея се състезавате с шейни с кучешки впряг по множество писти, които можете допълнително да разнообразите с поставянето на дървета и специални сгради на и около пистите (и двете са впечатляващи 3D модели, които придават уникален чар на играта).Mush Mush

Впрягът ви се води от две кучета – едно отляво и едно отдясно. По време на хода си може да играете или две карти с еднакъв номер на всяко от кучетата ви, или само една карта на едно от кучетата ви по избор. И в двата случая се събират номерата на картите на двете кучета (ако сте играли само една карта на едното куче, за другото куче продължава да важи картата от предния ви ход) и с толкова полета напред трябва да се придвижите. Същевременно ако едното куче се движи по-бързо от другото, т.е. едната карта е с по-голям номер от другата, то тогава трябва и да завиете толкова пъти по време на хода ви, колкото е разликата между двете ви карти, като завоите трябва да са в посока на по-бързото куче.

Това е основното, като допълнителни правила правят нещата още по-интересни – може да се блъскате в дървета, сгради и други състезатели, като в такъв случай взимате карта „Повреда по шейната“ в ръката си, намалявайки опциите си от полезни карти, които можете да изиграете. Има четири вида сгради, които ви дават специални бонуси ако хода ви свърши до тях – например можете да си махате карти „Повреда по шейната“ или пък да вземете ново, по-бързо куче във впряга си. Играта е бърза и много забавна! Можете да играете само една писта или турнир с поредица от различни писти, което е според мен ще е даже още по-забавно. Играта е лека, но все пак има достатъчни интересно тактическо мислене и плануване на това как ще вземете задаващия се остър завой – ако не внимавате като нищо ще се забиете я в борче, я в сграда, я в друг състезател.

PitchcarPitchcarСупер игра! По стечение на обстоятелствата не бях я играл от повече от година – каква загуба на забавление в най-чиста форма! Това е още една dexterity game (игра, в която сръчността ви оказва най-голямо влияние върху резултатите ви). Една от най-добрите, бих казал! На практика това е Формула 1, в която колите са дървени дискове, които фликвате(удряте с пръст) и така ги придвижвате по пистата към финала – най-бързият печели! Не е толкова лесно обаче – има множество коварни завои, скокове (СКОКОВЕ!), а и някакви други некадърни участници, които ви се пречкат. Стартът е даден! Нека най-доброто червеното Ферари победи (винаги играя с червено)!

Suburbia – Още едно, трето изиграване на тази игра, този път и с експанжъна, като и този път си прекарах Suburbiaстрахотно. Много добра игра – вероятно топ 25 материал. Защото съчетава в себе си елегантни правила с богата тематичност и забавлението да строиш квартала си по твой вкус. И всичко това в красива опаковка. Различните сгради са толкова тематични, че просто ти прави кеф. Искам да я имам, макар да знам, че винаги когато ми се доиграе може да играем с копието на BigBoxGamer – толкова е добра.

Най-добра игра на месеца:

Kingsburg

(3-4 игри са на косъм зад нея)

Най-лоша игра на месеца:

Anasazi

 (с голяма преднина)

Приятна изненада на месеца:

Pixel Tactics

 (очаквах, че ще е добра, ама чак пък толкоз…)

 Това е от мен за този месец – беше добър месец за хобито, изиграх доста неща, много от които нови, имаше доста супер забавни и запомнящи се сесии. Такива се очертават и следващите месеци, защото тепърва има да се пробват много от може би най-добрите игри за 2013 година.

Очаквайте разбор на изиграните от мен игри през Февруари 2014 в началото на следващия месец!

С пожелания за много игри и забавления през настоящия месец!

BigBoxGeek

Източник на всички снимки:  www.boardgamegeek.com

Нова рубрика: Какво играхме този месец?

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 4.75 ( 10 гласове)
0
Магазинът, в който се тества.

За Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Христо Филипов 'BigBoxGeek'
Казвам се Христо Филипов, на 31 години съм. Ако съдим по датата на регистрацията ми в Boardgamegeek.com сериозно съм се потопил в света на настолните игри от около 8 години. За това време съм изиграл повече от 250 заглавия, като съм заформил колекция от около 80 настолни игри. За мен по-важното е, че през това време създадох множество запознанства и дори приятелства с други фенове на хобито, което е безценно.