Здравейте, приятели на настолните игри! В настоящата рубрика ще споделям с вас какво съм играл през изминалия месец и какво ме е впечатлило в изиграните игри. Играя настолни игри средно 2-3 пъти седмично и често имам възможност да пробвам нови заглавия, затова се надявам, че настоящата рубрика ще ви e интересна. Игрите, които са нови за мен са съответно отбелязани. Накрая на статията ще избирам по една игра от новите като победители в личните ми класации за най-добра и най-лоша игра на месеца, както и за приятна изненада на месеца.
Сметките показват, че през изминалия месец съм изиграл поне по веднъж 23 различни игри, от които 13 са нови за мен. Добро начало на годината, а?
The Hobbit: An Unexpected Journey – Извадих я за една бърза соло игра. Добра е за това. 60 минути мятане на
Steam Park – Ново. Доста очаквания имаше около тази игра след ултра позитивното ревю на Том Васел.
След втората игра обаче нещата си дойдоха на мястото – реално погледнато това е една много добра и оригинална като механика игра, от която щях да съм приятно изненадан, ако не знаех предварително нищо за нея. 60 минути, франтично мятане на дървени зарчета в реално време, строене на атракциони и щандове, които ти дават специални умения и теглене на роботи-посетители от платнена торбичка в стил Thebes. Като допълнение – играене на карти от ръка, с които трупаш пари по различни начини и, разбира се, тонове боклук от всичко, което правиш – какво повече му трябва на човек за една забавна геймърска вечер? Страхотният арт от художничката на Dixit само допълва приятното изживяване.
Dice Town – Добрият стар Dice Town. Който е внимавал в
Krosmaster Arena – Ново. Имах сериозни съмнения дали тази игра ще ми допадне. Въпреки това ме привличаше и в мислите си редовно се връщах към нея, заради страхотните компоненти. Нямаше как – трябваше да я пробвам, за да реша веднъж завинаги екзистенциалната дилема дали да си я взимам или не. Ами не.
За количеството компоненти и време за подготовка за игра е твърде елементарна и без достатъчно интересни решения. Всеки ход, на практика това, което правиш е да местиш някой от героите си и да атакуваш. Това е. Имаш уж някаква опция да събираш пари от борда, с които да си купуваш ъпгрейди (които са един милион токена), но действието се развива толкова бързо, че реално е доста глупаво да пропуснеш атака, защото героите са на по 3-4 удара. Останах незадоволен от играта – направо ми стана скучно, честно казано. Слаба работа.
Heroes of Might and Magic – Ново. Много хора са развълнувани около настолната версия на тази популярна компютърна игра. Ето и моето мнение – играта е добра, но не страхотна. Защо? Има си проблеми. Ще започна с добрите неща. Атмосферата на компютърната игра е добре уловена – всички основни неща, които правиш там, ги има и тук. Играта не е много сложна като правила, което за мен е добре. Забавна е, някак си има своя чар. Обаче.
Проблем номер 1 – има голяма вероятност за поява на т. нар. „ефект на снежната топка“ – някой от играчите бързо успява да се развие (поради комбинация от умела игра, плюс късмет в битките и околния терен), вследствие на което става неудържим. Също така му помага и факта, че вече печели битките си без дори да се изпоти и без да губи единици. Това пък освен, че му дава големите награди от победата в битката, му спестява и ходове за движение, за да се връща в столицата си и пари, за да си купува нови единици. Получава се ултра „ефект на снежната топка“ или известен още като „богатият става по-богат“ и другите играчи нищо не могат да направят по въпроса освен да се надяват въпросният играч по-бързо да стигне до заветните 16 точки за победа и играта да приключи.
Проблем номер 2 – играта е дълга и има доста време, в което на практика не играеш, а чакаш другите играчи да си приключат хода. Очаквайте първата ви игра да отнеме поне 3 часа. По време на ходовете на другите няма какво да правиш и не е особено интересно. Битките, макар и може би най-интересната част от играта, доста я забавят. Проблем номер 3 – струва ми се, че няма добра преиграваемост и разнообразие. Имам чувството, че нямаш какво толкова различно да правиш като начин на развитие от игра на игра. Все пак, въпреки тези проблеми, играта ми беше забавна и към момента имам желания да я изиграя поне още веднъж. Ако това се случи, ще допълня мнението ми за играта с новите впечатления.
Проблемът на тази игра е, че късметът играе огромна роля. И е дразнещо, когато виждаш, че губиш само заради късмет, защото ако резултатите от заровете отговаряха на статистическите вероятности, нещата щяха да са иначе. В такива моменти даже се прокрадват мисли за продажба на играта. Ами не играя игри, за да се ядосвам, а за да се забавлявам! Като минат няколко часа обаче размислям. Има и нещо друго – на турнир е доста по-дразнещо да губиш от късмет. Колкото и да не съм отишъл да печеля турнира, а да се забавлявам, вероятно на подсъзнателно ниво си оказва влияние („Защо точно на турнира трябваше да извадя най-лошия късмет?“). Както и да е, смело към следващия турнир!
Khet: The Laser Game – Ново. Интересно замислена игра, но още преди да я пробвам си знаех, че не е за
Това, което прави играта уникална и забавна обаче е начинът, по който се извършва наддаването! Не е по стандартния начин – аз давам една пара, ти две, Пешо – три, Тотка – четири… и така да се въртим, докато всички освен един не пасуват. Не – всичко се случва real time, дами и господа, сиреч – в реално време! До всяка карта, за която се наддава се поставя една пластмасова чашка; всеки играч започва с 25 пари, под формата на дървени кубчета с неговия цвят; след което един от играчите е аукционерът, който брой от 10 до 1 с каквото темпо той избере; през това време всеки от играчите може да пусне (или хвърли) колкото иска от неговите кубчета в които иска чашки; в един момент аукционерът казва: „Две, едно, ПРОДАДЕНО!“ и поставя един голям похлупак върху чашките – който пуснал, пуснал!
Време е да се види кой колко пари е дал за всяка карта! Който е дал най-много я взима, останалите си връщат парите и се надяват на по-добър изход следващия рунд. Ако искате забавна парти игра, която ще ви накара неудържимо да се смеете поне 7 пъти (колкото са общо рундовете за наддаване в играта) – играйте тази игра!
Once Upon a Time – Поредната много забавна сесия на тази игра за разказване на истории. Винаги се
Kingsburg – Ново. Играх на два пъти с експанжъна и много ми хареса. Това е една от онези средни към леки откъм мисловно натоварване евро игри, които можеш да играеш лежерно и просто да се забавляваш, наслаждавайки се на опциите, които зарчетата ти предоставят всеки ход. Има обаче едно нещо, което може да изведе изживяването с подобен тип игри от добро до страхотно и това е компанията, настроението и това да не взимаш играта много на сериозно.
Love Letter – Използвахме я по предназначение, като „filler“ – за запълване на малко време, докато
Mission: Red Planet – Ново. Тази игра я имам повече от година, но пробата все й се размиваше, тъй че чак сега я играхме за първи път (Steam обаче води убедително – имам я от почти 3 години и още не е пробвана). Както и очаквах, играта е доста добра. В същността си е area control, като всеки играч има девет карти с различни роли, от които играе по една на ход в стил Citadels и Libertalia.
На три пъти по време на играта се точкуват различните територии на Марс и който има най-много хора там печели точки. В допълнение има специални карти, които могат да се сложат към дадена територия и променят начина на точкуване там – гадничката част е, че се поставят от даден играч с лицето надолу и само той знай какво е точкуването там. Другите играчи могат да използват специално действие на една от ролите си и да погледнат, но така пък те няма да могат да сложат карта. В края на играта преди последното точкуване се разкриват тези карти и влизат в ефект.
Като негативно нещо мога да кажа, че названията на териториите на Марс са абсурдно сложни за произнасяне и, най-вече, близки едно до друго. Така че постоянно ще търсите и сравнявате кой космически кораб с пасажери за коя от различните територии на Марс заминава. Текстът по картите също е смешно малък, като се има предвид, че картите са с по-голям размер от стандартните – просто картинката заема едно 80 %. Въпреки тези малки недостатъци, играта определено остава в колекцията ми – лека и забавна е, с достатъчно мислене, но не повече от необходимото за лежерна вечер – любимата ми комбинация за игри с 4-5 човека.
Theseus: The Dark Orbit – Ново. Дизайнерът на Neuroshima Hex определено има стил, който се усеща при
Да, ама няма значение, защото играта компенсира тематично с доста от останалите елементи от геймплея, а пък този абстрактен механизъм на практика прави играта! Много е забавно, че можеш да подготвяш така нещата, че противникът ти да е задължен да ходи на места, които са вредни за здравето му, ако мога така да се изразя! Играта се води за от двама до четири човека, но определено с двама е в пъти по-добра, отколкото с останалите бройки. С повече става съществено по-хаотична и дълга, което идва в повечко за тази игра.
Играта е интересна, но има и някои елементи, които ме карат все още да не мога да си съставя окончателно мнение, което рядко ми се случва след 4 изигравания. Понякога (трябва още да играя, за да кажа дали е често) като че ли може да се стигне до състояние на борда, при което си прецакан и нямаш правилен избор ходове наред и виждаш, че ще загубиш – просто е въпрос на време. Мисля, че е игра, която възнаграждава честите изигравания и всеки път, малко по-малко ти разкрива нови тактически възможности. Определено искам пак да играя.
Pixel Tactics – Ново. Каква игра! Каква игра! На пръв поглед непретенциозна малка картова игра, която си прави майтап с графиките на компютърните игри от 80-те и началото на 90-те години (артът е като на компютърна игра от този период). На втори обаче се разкрива уникално забавна и лека игричка, която едновременно с това може да бъде и немалко мисловно натоварваща, ако решите да я играете така. Какво представлява играта? Това е биткаджийска игра за двама, в която целта ви е да унищожите лидера на противника.
В интерес на истината уменията са толкова силни, че аз лично много пъти се хилех от кеф само докато ги четях за първи път! В допълнение докато се играе много пъти се чуват изрази от типа на: „What the f***!“ и от двамата играчи – в превод: „Тази карта наистина ли е толкова мощна? Това е счупено!“. Да, счупено е! Всички карти в тази игра а счупени… и това ги балансира! Защото няма една или две счупени карти – всички са такива! И това прави играта уникално забавна и вълнуваща за играене!
Mush Mush! Snow Tails 2 – Ново. Това е ново, преработено и подобрено издание на играта Snow Tails, която аз никога не съм играл. Новото издание обаче хвана вниманието ми на първо място заради страхотните компоненти. След това осъзнах, че играта всъщност може да се окаже и доста забавна. В нея се състезавате с шейни с кучешки впряг по множество писти, които можете допълнително да разнообразите с поставянето на дървета и специални сгради на и около пистите (и двете са впечатляващи 3D модели, които придават уникален чар на играта).
Впрягът ви се води от две кучета – едно отляво и едно отдясно. По време на хода си може да играете или две карти с еднакъв номер на всяко от кучетата ви, или само една карта на едно от кучетата ви по избор. И в двата случая се събират номерата на картите на двете кучета (ако сте играли само една карта на едното куче, за другото куче продължава да важи картата от предния ви ход) и с толкова полета напред трябва да се придвижите. Същевременно ако едното куче се движи по-бързо от другото, т.е. едната карта е с по-голям номер от другата, то тогава трябва и да завиете толкова пъти по време на хода ви, колкото е разликата между двете ви карти, като завоите трябва да са в посока на по-бързото куче.
Това е основното, като допълнителни правила правят нещата още по-интересни – може да се блъскате в дървета, сгради и други състезатели, като в такъв случай взимате карта „Повреда по шейната“ в ръката си, намалявайки опциите си от полезни карти, които можете да изиграете. Има четири вида сгради, които ви дават специални бонуси ако хода ви свърши до тях – например можете да си махате карти „Повреда по шейната“ или пък да вземете ново, по-бързо куче във впряга си. Играта е бърза и много забавна! Можете да играете само една писта или турнир с поредица от различни писти, което е според мен ще е даже още по-забавно. Играта е лека, но все пак има достатъчни интересно тактическо мислене и плануване на това как ще вземете задаващия се остър завой – ако не внимавате като нищо ще се забиете я в борче, я в сграда, я в друг състезател.
Suburbia – Още едно, трето изиграване на тази игра, този път и с експанжъна, като и този път си прекарах
Най-добра игра на месеца:
Kingsburg
(3-4 игри са на косъм зад нея)
Най-лоша игра на месеца:
Anasazi
(с голяма преднина)
Приятна изненада на месеца:
Pixel Tactics
(очаквах, че ще е добра, ама чак пък толкоз…)
Това е от мен за този месец – беше добър месец за хобито, изиграх доста неща, много от които нови, имаше доста супер забавни и запомнящи се сесии. Такива се очертават и следващите месеци, защото тепърва има да се пробват много от може би най-добрите игри за 2013 година.
Очаквайте разбор на изиграните от мен игри през Февруари 2014 в началото на следващия месец!
С пожелания за много игри и забавления през настоящия месец!
BigBoxGeek
Източник на всички снимки: www.boardgamegeek.com