- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Стражата огледа Бартоломей Кайс от главата до петите за секунда и след това се намръщи. „Съжалявам, господарю Крайс, но принцесата не приема посетители засега. Както се досещате, още се чувства отчаяна, заради ареста на нейната майка.”
„Разбира се,” каза младия композитор, поклащайки глава и гледайки съжалително, както подобава. „Но, разбирате ли, това не е обикновено посещение. Имам заръка от нейно височество. Ще тренираме певческият талант на принцесата.”
„Принцесата вече си има вокално маестро,” – отговори намръщената жена, повдигайки си едната вежда.
„Сигурен съм, че той знае това, Одет,” проехтя мил глас някъде надолу по коридора, който свързва резиденцията с двореца. Двамата се обърнаха и видяха Сузана, една от придворните на принцеса Анета, да идва към тях.
„Това, което добрият композитор искаше да каже е, че Анета специално го е повикала за своите вокални упражнения.” Младата жена се усмихна на стражата и намигна конспиративно на Бартоломей.
Бартоломей извади от чантата си загънат пергамент в туба. „Бихте ли била така добра да доставите на принцесата този лист с ноти, скъпа моя Сузана,” каза той с усмивка и нежно кимване.
Стражата взе тубата от него, но докато го поемаше, нещо с малка тежест се придвижи в пергамента. „Какво е това, тогава?” попита стражата, клатейки пергамента до ухото си.
Определено не и малка статуя на птиче, каквито харесва принцесата – помисли си Бартоломей. „Ъм…перото и…мастилото, които използвах за нотите, в случай, че маестрото би пожелал да направи промени. Винаги ги доставям с моите композиции.”
Сузана внимателно взе тубата от подозрителният страж. „О, би ли се спряла, Одет? Това е само някаква си музика,” закачливо каза придворната.
„Ще се погрижа, милейди да получи пергамента,” добави тя с ръка върху рамото на Бартоломей. „Сигурна съм, че няма търпение да види съдържанието”.
С това започва книжлето на Love Letter и описва много точно играта. Казвам книжлето, защото то е с размерите на кутия цигари и по същият начин, в момента щом разбрах какво има вътре, не се наложи да отварям втори път. Разбира се, ваше изконно право е да правите каквото си искате и ако искате да си разваляте очите като четете по цял ден малкия шрифт, най-много да навредите на тези около вас. Особено на хората, които никога не са играли игри. Защото от цялото това четене, те без да са играли играта ще си развалят вкуса за игри. За да спра и без това насиленото сравнение ще го кажа направо. Пушенето е гадно. Не го правете.
Като изключим моралните ми претенции, играта всъщност е много добра. Малко ми е трудно да я нарека „игра”, защото не мога да си представя да влезе в една категория с Descent или Twilight Imperium, но Love Letter спокойно може да мине за…убивовремяч. Да, точно така. Измислих си дума. Правя го последно време, така че свиквайте.
Играл съм и други филър(запълвовремячи) игри, но Love Letter дори не е в тази категория. За да ви изясня какво имам предвид ще ви кажа следното – основните компоненти на играта са 16 карти. И дори не са всички уникални! Да, с играта пристигат и 13 кубчета за отбелязване на точки, няколко помощни карти и въпросната книжка с правила, но тези 16 карти реално са всичко, от което имате нужда. Нищо чудно, че в интернет има толкова много фен версии на играта с различна тема.
И ако си мислите, че това е негативно ревю, о, напротив! Обожавам тази игра…убивовремяч. (не ми харесва…убивоврем е по-добре). Онзи ден се събрахме да играем AOE3. Наредихме борда и чакахме 10тина минути, докато съпругата ми приспи нашия мини геймър, за да може и тя да се включи. Затова извадихме Love Letter и разцъкахме за 10-15 минути играта. Това СЪС обяснението на правилата. За да продължа нататък е по-добре и да ви обясня какво представлява самата игра.
Играчите влизат в ролята на ухажори, които искат да спечелят ръката на принцесата. За съжаление, принцеса Анета се е заключила в кулата на двореца и се скъсва от рев, защото майка й – кралица Мариана е арестувана. Съответно вие трябва да намерите начин да прокарате своите любовни писма до нея, чрез посредници. Тези посредници са всъщност 16те карти. Стражата Одет, свещеник Томас, Барон Талъс, Придворната Сузана, Принц Арнауд, Крал Арнауд IV, Графиня Вилхеминя, както и самата принцеса Анета.
В началото на играта, всеки играч тегли по една карта и първия играч(който последно е ходил на среща) тегли още една. Той задължително трябва да изиграе една от картите. След това следващия играч и така всички. Целта е да елиминирате всички играчи или като свърши тестето да сте с най-висока стойност на карта.
Което ме навежда и на картите. Всяка една карта има стойност и умение. Примерно – Стражата – Стойност 1, умение – избираш играч и предполагаш каква карта държи той в ръката си, ако уцелиш, този играч излиза от рунда.
Love letter е толкова кратка, че се е наложило да измислят рундове. В зависимост от броя на играчите, играта се играе до различен брой рундове. Който спечели рунд е успял да прокара едно писмо. Който прокара най-много писма успява да убеди най-добре кокетната принцеса да се омъжи за него, или както се случи веднъж в нашия случай – да се ожени за него.(Тази игра е хит в щата Вашингтон).
Всеки вид карта има различен брой копия, съответно вие можете да прецените колко са останали в играта. Тоест това е игра на следене, блъф и късмет. Но е забавна! Определено е забавна.
Това, което я прави забавна за мен е избиването на темата. Да, не е кой знае какво, но темата направо лъщи от играта. Всяко изиграване на карта се връзва перфектно и дори, както не сме свикнали на ролево играене, в Love Letter ние без да искаме го правим. Примерно ако изиграеш свещеника, поглеждаш картата на друг игра – тоест играча ти се изповядва, ако играеш барона, сравняваш другата си карта с картата на друг и ако твоята е по-голяма, отстраняваш другия играч – тоест правиш се на голямата работа и плашиш хората. Или пък глупавата Одет – стражата, която на сляпо се пробва да арестува всички наред.
Какво да ви кажа, всеки един от персонажите си има дори мини история в книжлето с цигари…правила.
Love Letter е част от Tempest света, който AEG продължава да развива. От този свят са игри като Dominare, Mercante, and Courtier. Цитат от сайта на AEG относно Tempest:
„Градската околия на Темпест е дома на една безпрецедентна нова идея сред настолните игри. Един постоянен свят с редовни персонажи, вплетени в епичен разказ. Целта е да създаден серия от взаимно свързани игри, за да ви дадем едно напълно ново приключение. Всяка игра в Темпест серията обхваща история, персонажи и локации свързани с всяка друга игра от този свят.
Когато играете Темпест игра, вие не играете игра за събиране на ресурси и стоки, вие играете игра за истински хора. И хората, които срещате са същите хора от следващaта игра, която ще играете – можете да оtкриете различен аспект от тяхната персонажна характеристика, но в основите си – това са същите хора, дали са те корумпирани политици или философи еретици.
В допълнение, всяка Темпест игра разказва малка част от една голяма история. Хората в Темпест растат и се променят по време на историята. Нови хора ще влязат на сцената, други могат и да бъдат убити. Никога не знаеш какво следващата игра ще донесе. „
Да се чудиш как един малък тапишон като Love Letter може да те шибне с такава сила, че да изплюеш повечето „парти игри”, а от пазвата ти да изпадат всички Munchkin изцепки.
Спокойно, не казвам нищо лошо против Munchkin…но не казвам и нищо хубаво. Да го оставим така.
Аз не притежавам Love Letter, но само защото съм се поспрял за момента с покупки, че ако продължавам ще трябва да слагам на Вики протектори, вместо памперси. Във всеки случай, жестоко я препоръчвам!
Заключение:
За кого е тази игра?
Бих искал да кажа за всички, но някои сериозни геймъри на игри като Mage Wars и GOT никога не биха си признали, че я харесват. Играта е подходяща за нови геймъри, за никакви геймъри, както и за закоравяли геймъри, които да я използват за убивоврем(не ми харесва – времекил е по-добре)
Колко бързо ще ви писне?
Ако я играете под 38 пъти на ден, не би ви писнала никога. Играта няма стратегия или тактика. Има само 16 карти, така че и израза „разнообразие” на практика не съществува. Въпроса е колко сериозно я възприемате. Аз съм си разсеяна шматка, така че за мен е супер!
Други подобни игри?
Coup е близо до идеята…но не ви я препоръчвам.
Най-оригиналното нещо в играта?
Лекотата, Темата.
Най-тъпото нещо в играта?
Може да се играе само до максимум от 4 човека.