петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » First Train to Nuremberg – Мъка, мъка…
First Train to Nuremberg – Мъка, мъка…

First Train to Nuremberg – Мъка, мъка…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Въпреки, че не съм играл особено много игри на Martin Wallace, съм чувал и чел от различни места, че игрите му са хитри и доста оригинални, но в почти всички се крие един мъъничък проблем, който може да ти съсипе цялата игра (счупената стратегия в A Few Acres of Snow, ужасяващия ефект на снежна топка в Mythotopia и др). Е, тази игра е от същата злощастна поредица, макар и доста по-стара от двете, за които споменах.

20160829_211412

First Train to Nuremeberg e ревизирана версия на Last Train to Wensleydale и е излязла през 2009 година. Всъщност една от най-яките черти на тази игра е, че картата от оригиналната игра може да се открие на гърба на основната. Двете са изключително азлични и гарантирам, че ще имате различно преживяване… въпреки, че не съм играл втората карта. …и не изпитвам нужда, и желание, да го правя. Всъщност, рядко съм изпитвал такова нежелание да играя игра отново. Наречете го непрофесионално отношение на човек, който прави ревюта ако щете, но предпочитам да си запазя нервите здрави.

След предното изречение, веднага ще кажа следното! Аз харесвам тази игра! Всъщност доста я харесвам. Механиките са оригинални, взаимодействието между играчите е на високо ниво, а напрежението, с което те държи геймплея през цялото време и отлично. 

Дори темата е оригинална. В тази игра вие не ръководите някакви огромни влакови компании, като в Ticket to Ride. Тук сте дребни и бедни ръководители, но даже не като църковни мишки, а още по-зле – като БДЖ.

pic1876013_lg

Източник на тази снимка: Boardgamgeek.com

Вие управлявате своята си компания, като развивате маршрутите си в малка провинция. На всичкото отгоре се опитвате да си разпродавате маршрутите на големите компании за безценица, защото трябва да си позволите да си купите поне два-три влака втора ръка, за да можете да превозвате пощата и бирата. Да, това ще е основният ви товар – поща и бира. Разбира се и хора, които се пъхат в ужасните вагони с миризливи тоалетни. И ако това не ви е достатъчно да ви депресира с българска действителност – на много места ще срещате собственици на земя, които ще искат големи откупи, за да можете да прокарате железницата си от там.

Играта се развива само в няколко рунда, като освен по време на игра (от превозени хора, поща, бира и един особено дълъг маршрут), накрая се бележат точки и за комплект от всички видове ресурси в играта.

Всеки рунд е в няколко фази, като всяка фаза е доста интересна.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

В първата фаза има наддаване за влияние на големите компании, собствениците на земя, както и за ресурси за купуване на влакове. Това наддаване е напрегнато и често ще ви струва скъпо, особено в последните ходове. Спокойно, това не е така омразното на повечето – сляпо наддаване. Тук се използва по-хитра механика, която позволява хитри решения и блъф.

Във втората фаза се строят маршрути, като се използват малки цветни пръчици, но предполагам, можете да ползвате и влакчета от Ticket to Ride. Това за мен е най-интересната част, защото кой строи пръв и какво цели е от огромно значение. Пътищата могат да се сливат (в зависимост от влиянието на компаниите), както и да се блокират. Понеже всеки събира комплекти, целта му е да минава през повече зони с определени ресурси, които търси. Е… всички търсят същите ресурси, така че битката е неизбена.

В следващата фаза се събират ресурси от картата един по един и се купуват влакове, които да събират тези ресурси. Събират се един по един, защото често повече от един играч ще има маршрут в зона, която предлага даден ресурс. В тази фаза най-важното нещо е да бъдете оптимални, защото влаковете са скъпи, а събирането на конкретни ресурси е от огромно значение.

След това всеки играч „превозва” стоките и получава по една точка за всеки ресурс (в играта за двама има известни промени). Освен това и получава по една пара за всеки (освен бирата, която дава две. Да, бирата дава повече от колкото хората). От тези пари вадите броя на маршрутите си по картата и смятате колко ви остават. Намествате се на съответния трак на борда. Това е трак, който е от +5 до -13. В края на играта това ще са ви точки, а освен това, той определя и реда за залагане в първата фаза.

След като сте си разчистили сметките всеки играч може да реши да харчи влияние от компания и да продава маршрутите си на нея. Защо бихте искали да се продавате? Ами защото сте си продажни типове, затова! И освен това в края на играта за всеки останал ваш маршрут по картата получавате минус точки. От една страна, няма да ви се налага да плащате всеки ход за ваш маршрут, но от друга, вашите маршрути ви дават възможност за по-ефективно пренасяне на стоки.

Като цяло, механиките работят перфектно! Всичко е супер, освен…

20160829_214213

Това досадно, досадно, ДОСАДНО следене и наместване на дискчета по тракове. Всички компоненти са болезнено микроскопични, а особено когато сте трима или четирима играчи, тези дискчета често стъпват едно върху друго. След наддаването има едни 5 минути наместване на дискчета и ако нямате пинцети, трябва да има изключително здрави нерви и нетреперещи пръсти, за да можете да размествате тези микро компоненти нагоре-надолу.

Да, и други игри имат тежък „бук кийпинг”, но това, с добавка на ужасния избор за големина на компоненти се получава убийствено комбо, достойно за наградата „Обърни масата”.

Добавете към това и тягостния сетъп и картинката ще ви се изясни. Ще го кажа така – играта пристига с голям лист със справки, които да следите по време на играта. Написан е ясно и всичко е добре изложено там (което само по себе си е голяма похвала, като за Argentum), но справката за играта е само от едната страна на листа. От другата страна, целият лист е запълнен със също толкова малък шрифт, само с инструкции за сетъп!

О, да! Препоръчвам ви да подредите играта преди да дойдат вашите приятели. Признавам, не е най-дългият сетъп, който някога съм правил (Earth Reborn и Sid Meier’s Civilization все още държат върха), но определено е най-досадният, защото освен, че отново трябва да използвате пинцети, трябва да знаете и че това е постъпков сетъп! Това не е просто схема, по която да подредите нещата. НЕ! Първо трябва да направите нещо, после да поправите първото нещо, после наново и така нататък. Признавам, че това донася огромна преиграваемост на играта, но не искам да ви занимавам с него. Който се интересува, да ми пише на лично.

Ако си наемете настолен иконом, можете ида се изкефите на играта, но начинът по който пристига сега ме кара да крещя всеки път, когато стане време за нагласяне на дискчета.

20160829_211417

И последното нещо, което ще е не просто спънка, а ритникът, с който много хора ще изхвърлят играта е изборът на цветове.

В играта има малко разминаване с два цвята, но това не е големия проблем. Това го има в доста игри, простимо е. Това, което не е простимо е, че играта е абсолютен АД за хората с далтонизъм. Аз не съобразих, и в нашата компания за тази игра извиках приятел точно с такъв проблем. Какви ли не методи се опитвахме, за да му помогнем. Можете да видите от снимките как слагахме пръчки в определена позиция.

В играта има ОГРОМНО количество компоненти в различни цветове, като самите компоненти не се различават по нищо друго освен цветовете. Освен това повечето цветове са изключително близки – сиво-червено-тъмно зелено-кафяво. Това изглежда направо нарочно. Argentum, вие сте садисти, бе!

Прекъсваме това ревю, за да направя специално изявление:

Ванка, отново извинявай, че беше подложен на това мъчение, обещавам, че за новото издание на Fire&Axe няма да те викам.

Заключение

First Train to Nuremberg е доказателество за оригиналните механики на изветният дизайнер Martin Wallace. Темата е разкошна и води до забавни реалистични истории по време на разиграването. Взаимодействието е огромно и напрежението е на високо ниво. Играчите са ангажирани през цялото време. Строенето на маршрути и продаването им на големите компании е оригинално. Геймплеят върви гладко и всъщност правилата не се обясняват толкова трудно, защото всичко се вписва чудесно в атмосферата.

За съжаление обаче, и в тази игра, по класически Уолъски метод, има недостатък, който напълно може да ви пречупи преживяването. Този път обаче този недостатък не е в механиките, а в продукцията. Всички компоненти са микроскопични, а в играта има безкрайно местене и наместване, което прави всичко тежко и досадно. Изборът на цветове е повече от покъртително неправилен, а изпитвам огромно желание да измия огромна тенджера с развалено и засъхнало загоряло мляко пред това да направя отново този тягостен сетъп.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Хитри механики
  • Висока доза взаимодействие
  • Бързи ходове

МИНУСИ:

  • Садистичен избор на цветове
  • Унизително дребни компоненти
  • Потресаващо болезнен сетъп
  • Злокобен „буккийпинг“, който отнема половината от времето за игра

Ако можете да си наемете настолен иконом ви препоръчвам играта с две ръце.  Не рискувате обаче да поразцъкате из сайта на производителите.

Argentum Verlag

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.