събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » District-Z – елементарна, но привлекателна зомби игра!
District-Z – елементарна, но привлекателна зомби игра!

District-Z – елементарна, но привлекателна зомби игра!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Не, игрите със зомбита не са се изчерпали. Не, тази не е някаква особена врътка на този тип игри. Всъщност, District-Z е игра, която не е просто нищо особено, а си е направо елементарна игра тип „Отвори карта, хвърли зар и виж какво ще се случи“. Само че! В тази игра това работи и то работи доста пристрастяващо.

Тези дни направих ревю на The Possession и двете игри имат нещо подобно. Това са игри, които по всички критерии не би трябвало да са добри, но ако влезеш в атмосферата, стават не просто приятни, а направо… готини. Да, използвам богатия си речник на опитен ревюър, който е писал над 150 статии като такъв, за да определя една игра като… Готина.

Мисля, че много хора са съгласни с мен, тъй като това е игра, която е успешно подкрепена в платформата Кикстартър.

Не виждам как това ревю може да бъде дълго, защото нито механиките са сложни, нито темата е нещо ново, да не говорим за арта, така че ще видим докъде може да стигнем.

Компонентите

pic2439581_lg

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

District-Z е игра с карти и като такава, кутията е пълна предимно с карти. Картите са добро качество, но ако си купите изданието с експанжъните, ще забележите, че доста от тях са огънати. Може би това се дължи на пакетите, с които пристигат. Играчите на CCG знаят за какво говоря. Просто ги поставете под огромна купчина от игри за известно време и ще се оправят. В кутията има също така и токъни, както и дузина зарове – малки и стандартни. Нищо особено, но пак – ако имате изданието с разширенията, ще осъзнаете, че допълнителните карти са повече от базовите. Всъщност, това е нещо стандартно за кикстартър игрите.

Темата

Вие сте оцеляващи в зомби апокалипсис, които се опитват да избягат от град пълен със зомбита. Хитро!

Отвори карта и хвърли зар

20150513_231026

В началото на играта всеки играч си избира персонаж, с който да играе, намира си карта с лика на персонажа и я слага върху стендче.

Подрежда се голяма схема от карти с лицето надолу, които да изобразяват града. По време на хода си, играчите се движат с едно поле, отварят картата, върху която са стъпили и четат какво се случва.

В 90 процента от случаите това е събитие, което ви казва да хвърлите зар. На определени числа се случват определени неща – излизат зомбита, намирате оръжие, намирате си последовател, предмети или пък се появяват босове. Всякакви неща могат да се случат.

Целта ви е да стигнете до срещуположния край преди вашите опоненти да стигнат срещу техния срещуположен край. Преди това обаче трябва да сте намерили предмет, който ви е нужен. Примерно радио. То нищо не прави откъм геймплей, но е там, за да може да ви затрудни поне малко и да ви накара да поразгледате наоколо.

Когато се налага да се биете, вие можете да решите дали ще избягате или ще се биете. Ако ще бягате си гледате показателя „ловкост“ и хвърляте зарове, колкото пише там. Хвърляте и зарове колкото бройката на зомбитата. Което е по-голямо печели. Ако успеете, просто оставяте брой токъни, колкото са зомбитата зад себе си и ако някой иска да ходи на тази карта, трябва първо да се бие с тях. Ако не успеете, тогава поемате едно щета и се биете.

pic2089396

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Боят също е елементарен. Мятате толкова зара, колкото ви е показателя „битка“ и мятате зарове за зомбитата, колкото е броят им. След това сравнявате. Големите зарове бият по-малките. Равните ги неутрализират. Така можете да убивате заровете на зомбитата, но вашите не могат да бъдат убити. Битката продължава докато вие или зомбитата бъдат убити.

С други думи, ако се биете с два зара срещу 6 зомбита, вероятно ще умрете. Всъщност, със сигурност ще умрете. На мен ми се е случвало още на втория ход. В игрите с повече хора, това не е фатално – просто ставате зомби и отивате да трепете другите играчи. Ако пак умрете, просто си вземате нов персонаж и почвате отначало.

Това е цялата игра. Като игра за 20 минути, мисля че бива, но според мен…

District-Z е чудесна соло игра!

Когато я докопах нямах търпение да я пробвам. Прочетох правилата и ми се стори, че няма да е нищо особено, но се оказа, че соло играта върви много добре. Тя е бърза, на късмет и забавна.

Аз не съм соло играч и не обичам да играя сам игри, но много хора харесват това, така че ако обичате тематични игри, които имат бърз сетъп и мятане на зарове – това е страхотно попадение.

Правилата са горе-долу същите като в играта за повече хора, но целта е просто да намерите предмета в града и да избягате възможно най-жив.

20150513_231119

Заключение

District-Z е една от най-елементарните игри, които съм играл последно време с основна механика – обърни карта и хвърли зар, за да видиш какво се случва. Илюстрации няма, всичко е с реални снимки ала Cos Play. Доста от снимките, особено от разширенията са очевадно снимки на екипа, приятели или пък семейство. Някои са просто снимки на хора, дори без костюми и се наричат примерно Bob.

Държа да отбележа, че знаех за това преди да получа играта и въпреки това бях развълнувам, когато я отворих и играх. Вълнението си остана и след това. Определено силата на играта е когато я играеш сам, но усещам, че би била забавна да се играеи с 8 човека. Да, играта може да се играе и с 8, въпреки, че с разширенията има толкова много персонажи, че не виждам защо да не може да цъкате и с 20.

Открих, че играта с няколко човека не е нищо особено, но ако я играете с фенове на жанра и се потопите в атмосферата ще се изкефите. Ох… пак си представих игра с 8 човека. Не съм опитвал, но предполагам, че ще е пълно със смях. Ходовете са достатъчно бързи, че да няма забавяне, а мислене и тактика просто липсват. Играта е направена за да бъде изживяно едно бързо приключение, в което да проверите колко добри сте със заровете и колко можете да оживеете.

Тъй като вече няколко пъти го споменах, жестоко препоръчвам да си вземете играта с разширенията, защото те отварят много врати – метро, което действа като телепорт, карнавал, тематични препратки към филми, река, която може да се пресече само през моста и дори цяла допълнително секция с гора, където можете да откриете много яки предмети и оръжия.

Мисля, че за семейна обстановка с хора, които нямат нищо против темата това би била идеална игра, също така мисля, че District-Z би била доста подходяща и за първа игра на негеймъри.

Не е перфектният филър и повечето геймъри не биха я предпочели, но ако търсите нещо безмозъчно, което да си отива с разговори и смехове, защо пък да не пробвате това леко, макар и никак оригинално бижу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърза игра, бързи ходове
  • Елементарни правила
  • Феновете на зомби атмосферата ще се открият в свои води
  • Чудесна светкавична соло игра
  • Подходяща за нови играчи и негеймъри
  • Отлична семейна зомби игра

МИНУСИ:

  • Много случайност. Всъщност… 100 процента случайност.
  • Никаква тактика, никаква стратегия, никакво мислене
  • Илюстрации биха подхождали по-добре от снимки на близки и познати на производителите
  • Трябват ви разширенията, за да се насладите на играта както трябва

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Не харесвам зомбитата
  • Нито приятелите ми, нито семейството ми харесват зомбитата, колкото мен
  • Няма да се играе изобщо в моя дом, колкото и да ми се иска
  • Не играя соло игри

За повече информация, можете да посетите доста добрия сайт на производителите!

District-Z

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.