неделя, септември 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » The Possession – истерично забавна хорър игра
The Possession – истерично забавна хорър игра

The Possession – истерично забавна хорър игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Преди години много обичах да гледам филми тип „Група тийнейджъри…“. Я бъркат пътя в гората, я са на почивка в съмнителна семейна хижа, я им е свършил бензина в малко градче… Знаете какво се случва нататък. Всички измират, а накрая само тъжната и единствена сериозна мацка оцелява.

Всички запознати определят като най-добър филм от тази категория – Cabin in the Woods. Аз също. Преди всичко, да кажа – не ни съдете само, защото харесваме такива клишета като изроди с резачки в гората,глупави филми със зомбита или филми с Майкъл Дудикоф. Всички те се гледат по един специален начин, който ни носи странно удоволствие и често смях, но не пародиен смях (ала Тъкър и Дейл), а по-скоро един абсурден смях на нещо като… абе разбирате какво искам да кажа.

The Possession носи точно това удоволствие на чист абсурд и забава без да ви натоварва в тежко мислене или дълбоки размишления. Мисля, че темата ви се изясни, но нека все пак бъда конкретен.

pic2041077

Къщата на безумното обладаване

В стара хижа край гората си почиват няколко приятеля, когато една вечер се събужда някакво древно зло и започва да се вселява в телата на хората, за да ги карат да се убиват един друг. Единственият начин това обладаване да бъде спряно е да се намери книгата Некромоникон и ритуално да се унищожи на един от алтарите, които странно се появяват в къщата.

Хората, които са играли Betrayal of the House on the Hill, може би ще намерят тематиката близка и биха се влели в нея.

DSCF4111

Очевидно темата е мрачна, но…

Играта няма усещане за мрачна игра

Не ме разбирайте погрешно, това определено не е игра за деца. Навсякъде по картата, по персонажите, дори по самата кутия има разлята кръв. Да не говорим, че ще си режите крайниците постоянно, но… в нито един момент не усетихме темата потискаща или дори и леко мрачна.

Крайниците са парчета от пъзел и нямат усещане на реални крайници, персонажите са малки, а кръвта е с доста светъл и почти нереалистичен цвят. Геймплеят е свързан с яко мятане на зарове и случайно теглене на карти, така че хаотичния фактор добавя Ха-ха моменти и ви ограничава от твърде задълбаване в хлъзгавите черва по пода.

Група почти тийнейджъри

Група почти тийнейджъри

Другата причина, поради която аз не възприемам играта мрачна е може би, защото не възприемам и самите филми, вдъхновили тази игра за мрачни. Не защото съм свикнал с кръв и рязани крайници, а защото възприемам всичко това леко абсурдно и повърхностно. Персонажите в тези филми винаги са били крайно плитки и никога не съм се привързвал към тях. Същото се случва и тук. Не мисля, че бихте могли да се привържете толкова към своя персонаж, че чак да ви е мъчно, когато той си загуби, да кажем, главата. Това не означава, че играта не разказва добра история. О, напротив.

Играта разказва вълнуващи кратки истории

DSCF4094

Механиките на играта са елементарни и въпреки, че на места леко дървени, вършат чудесна работа в това да не пречат на историята да се разгърне.

Още от началото на хода, всеки хвърля зар и в зависимост от това на колко живот е се определя шанса той да бъде обладан този ход. Колкото е по-здрав, толкова е по-устойчив.

След това, всички необладани избират тайно токъни с брой действия, които искат да извършат. Колкото повече действия сте избрали да правите, толкова е по-голям шанса да привлечете злото към себе си. Освен това, всички токъни остават на масата, без най-ниския, така че трябва да внимавате кога ги ползвате.

DSCF4107

Самият ход е лесен за следване. Правите си действвията, като те могат да бъдат движение, барикадиране или специално действие на стая. Всяка стая си има някакво действие обаче вие можете да ползвате само едно от тях, като отбелязвате с кубче, че сте активирали стаята. Докато не използвате всичките си кубчета, не можете да си приберете предните. С други думи – не можете да използвате отново стаята.

Уменията на стаите са най-различни – търсене на предмети, лекуване, събиране на изхвърлени токъни за действие, прибиране на кубчета и други подобни. Най-важното действие е алтара, където се гори Некромоникона.

За да го изгорите, трябва първо да намерите ключ в стаите с търсене, да намерите поне една страница от Некромоникона от същите места, да влезете в мазето или тавана, да вземете един токън от там (не знам каква е тематиката в него – може би още знание как да се изгори книгата?) и после да влезете при алтара и да пробвате да изгорите книгата.

Всеки алтар има различно изискване за успешно мятане на зарове. Някоя изисква 4 сърца, някоя 6, но всички изискват поне една страница. За всяка допълнителна страница, която притежавате намалявате трудността с едно, а за всяка поредна страница с още едно. Ако изгорите книгата печелите играта.

Звучи лесно и бързо? Забравяте едно нещо!

Обладаните

DSCF4109

Обладани в стая пълна с крайници.

Всеки, който е обладан има на разположение 5 действия плюс допълнтелни действия ако е на малко живот. По време на хода си, обладаният може да се движи, да чупи врати и да се бие. О, да – и да минава от прозорец в прозорец. Така че ако си мислите, че просто можете да се барикадирате някъде и да си ровите за книжки, първо се уверете, че стаята няма прозорци, защото ще ви докопат разни корозирани ръчички.

Всеки път щом някой обладан успешно нанесе рана на необладан, той получава специален трофей и ако в даден момент на играта всички се окажат обладани, играта мигновено свършва и се броят трофеите.

Ако нямате оръжие е почти сигурно, че вашите уж познати приятели ще ви намачкат муцуната и ще ви изгризят хълбоците. Но ако имате оръжие…

Горките обладани

"Стаята с краката" - както я нарекохме.

„Стаята с краката“ – както я нарекохме.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Ако не сте обладани, уверете се, че първо имате оръжие и после търсете страниците. Оръжията са изключително мощни и те са единствения начин да се биете с обладан. Оказва се, че оръжията много лесно разчленяват обладаните. Точно така. Обладаните не поемат щети, а губят крайници. В момента, в който обладан остане само по торс, той излиза от играта. Ако е с ръка и торс обаче няма проблем – може да си се влачи из коридорите колкото си иска.

Доста нетаматично е, че такъв човек, само с ръка и торс например, може отново да се окаже необладан и отново да си ходи в цели размери – може би някак си се събира и се самозашива отново. Или пък приятелите му, които са го нарязали преди малко са го зашили от вина. Каквото и да е, абсурда само добавя към ненормалния сюжет, който се развива с всеки изминал ход.

Освен това, ако някой необладан падне до „0“ живот, той си остава обладан до края на живота си!

Но чакайте, абсурдът не е свършил!

DSCF4097

Когато някой обладан изгуби крайник, това не означава, че го е изгубил завинаги. О, не! По време на хода си като обладан, той може да движи разпадналите се крайници и да атакува с тях. В интерес на истината, атаката с тях причинява повече щети, но пък тази атака не дава трофейче.

Започнах с това, че играта разказва история – с всеки изминал ход, играта става все по-напрегната и по-отчаяна. Често ще ви се вижда, че нямате никакъв шанс, но The Possession може да създаде такива филмови моменти, че в играта да е останал само един необладан и той да е на малко кръв. Всички вървят след него и атакуват. Минава през стаи с крайници и живи зли клони го шибат през прозорците, но той някак си се промъква между всички и с последни сили и нисък шанс, той успява да запали тази проклета книга. Всички живи „зомбита“ падат на земята безжизнени, клоните се прибират сред вече светлите дървета и сякаш дори досадният свистящ вятър е престанал. Всичко утихнало. Всичко е супер … с изключение на разчленените ти приятели, които лежат до теб, резачката с парчета кожа и черва по нея, която държиш в ръка и полицаите, на които вече им е писнало да слушат абсурдните глупости, които блещиш, докато те отвеждат в бяла риза с вързани дълги ръкави към едно място, специално пригодено за такива като теб и стая, от която никога повече няма да излезеш… Чудничко.

С последни сили, мацката  успя да запали книгата и да се спаси...

С последни сили, мацката успя да запали книгата и да се спаси…

Заключение

The Possession е игра, която разказва чудесни хиперболизирани истории, извадени от филмите клишета „Група тийнеджъри са на почивка в изоставена хижа в гората“. Играта има своите проблеми и сковани правилца, да не говорим, че превода на книжката от испански има своите пропуски. Например, така и не разбрахме как действа лекуването, тъй като абзаца срещу иконката е просто копиран абзац от друго умение.

Ако не се вдълбаете в механиките, ако пропуснете факта, че трябва да мислите като шизофреник (защото трябва да сменяте тактиката си всеки ход), ако и вие като мен, повече разчитате на силна тема, отколкото на напълно изчистени механики, ако просто искате да се забавлявате, това е играта за вас.

За да дам пример – при нас, всички са отбелязвали колко е уж глупава играта, но нямаше човек, който да не се забавлява и да не влиза в крайно абсурдната история. И не, не се присмиваха на това колко е „тъпа“ играта, а на това, че историята създава крайно комични ситуации, като в една добра черна комедия или пък в някой глупав ужас, който си позволява да показва какви ли не нелогични простотии само, за да изглежда интересно. Да, играта се усеща като простотия, но някак си – супер забавна простотия.

С удоволствие бих я запазил и играл често, но това просто няма как да се случи, защото не всички мислят като мен. Имайте го предвид. Ако сте стратегически играч или се дразните на малките проблеми в игрите и смятате, че ви отнемат от преживяването, тази игра определено не е за вас. Ако обаче тази игра открие точната си компания, смятам че често ще вижда масата и няма да омръзне на непретенциозните си собственици.

С други думи, това определено е игра от типа – Опитай преди да си я купиш. Странна, абсурдна, кървава, истерично забавна, но скована, леко счупена и хаотична.

ПЛЮСОВЕ:

  • Придава чудесно хорър атмосферата на филмите „Група тийнеджъри в самотна хижа в гората“
  • Създава забавни и абсурдни истории
  • Мрачна тема, но хиперболизирано нереалистична и никак потискаща

МИНУСИ:

  • Ходовете са очевидни
  • Случайност в заровете
  • Обладаните са беззащитни, ако необладаните имат оръжия
  • Това да си обладан понякога се усеща като загуба на цял ход

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Трудно се намира компания за такава специфична игра
  • Думата обладан ме кара да се изчервявам
  • Не обичам рязани крайници да ми се разкарват из кухнята
  • Страх ме е опасни търкалящи се торсове
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*