- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Преди няколко години на пазара се появи Loony Quest – иновативна игра, в която всеки рисува върху прозрачен борд с изтриваем маркер, след което налага този борд върху дъска в средата на масата и вижда дали е нарисувал идеалния път.
Изненадан съм, че толкова време измина и почти никой не е използвал тази механика отново. Радвам се, че поне на Равенсбургер им е дошло на акъла, че в това има хляб… или поне на Daniel Fehr – все още непопулярен гейм дизайнер.
Темата в Woodlands е приказна – тук влизате в обувките на един от четири героя – Червената шапчица, Артур, Робин Худ или онзи неизвестен преследвач на граф Дракула. Играчите колективно избират една от четирите история и играят нея като следват няколко сценария с общ геймплей – не повече от 30-40 минути за цялата игра.
Един от основните проблеми на играта обаче е, че тези 4 истории не са равноправни. Всяка история е с различна трудност, като най-лесната е за Червената шапчица, а най-трудната за Дракула. Не виждам причина, след като сте изиграли и четирите да се връщате към Червената шапчица. Не казвам, че не можете да преигравате историите (въпреки че и с това имам малък проблем – ще говоря после за него). Въпросът е, че всяка следваща история добавя нови механики, които за един геймър не са толкова сложни. Да, да… последните две истории имат различни, и в общия случай почти с еднаква, трудност механики, но специално Червената шапчица е толкова… елементарна, че едва ли бихте се занимавали повече с нея.
Освен! Ако не искате да играете с деца. Играх първите две истории с моя 5 годишен син и мога да кажа, че въпреки че втората история му беше малко трудна, то червената шапчица я схвана за минути. Разбира се, ако играете с деца ви препоръчвам да премахнете пясъчния часовник.
Сравних Woodlands с Loony Quest. Въпреки че приликите са очевидни – и двете игри използват прозрачни бордове и централна дъска, която се опитвате да симулирате върху тях, то тук няма да рисувате нищо. И това е супер, защото в Loony Quest бордовете бързо се зацапваха.
Тук всеки играч разполага с куп плочки с пътища. Всъщност, нещата тук са малко обърнати. Прозрачния борд е самата дъска, а вие редите плочките с пътища върху ваше табло с нарисувана гора. Целта ви е така да напаснете пътищата, че да се изпълнят колкото се може повече условия за точкуване от централния борд. След като някой е свършил се обръща часовника и останалите имат толкова време да довършат. Малко по-сложна и особена е механиката с пясъчния часовник, но е подобно.
Когато всички свършат, всеки си взема прозрачното табло и си го нанася върху своите плочки. Най-важното винаги е главния ни герой да не е заклещен в гората и да върви по пътя като се спазят най-различни условия. Може да трябва да стигне до конкретни места. Може да събира кристали, ключове за съкровища, съкровища, да бяга от гадове, да се бие с гадове… Може да се налага вие да сте заклещили в гората разни неприятности. Има толкова много неща, с които трябва да се съобразявате, че е твърде вероятно да сте омазали половината неща. Понякога ще ви се струва, че не е възможно да се справите с абсолютно всички условия, но ви гарантирам, че всичко е балансирано.
Когато вземате съкровища, вие теглите карти, които могат да ви дадат допълнителни кристали, ключове, могат да ви улеснят следващия рунд или да затруднят някого с класическите луникуестови шашми от типа „да използва само едната ръка“. Лично за мен тези карти не носят почти нищо, защото затрудненията са кой знае колко сериозни, а самите награди са иде-ми-дойде-ми.
Играта свършва, когато преминете през определен брой рундове, които зависят от историята, която играете. След това сумирате всичките си точки и добавяте още от комплекти кристали, които сте боднали по време на игра.
Играта е класически пъзел и ако някой ме познава, това очевидно би трябвало да вкара Woodlands сред топ игрите ми. Но… има няколко неща, които сякаш недостигат. Няколко елемента, които дразнят дотолкова, че да не искам да изкарвам играта при всяко наше събиране.
Първо – има странен проблем с компонентите. Някои от тях изглеждат като прототипни. Разбирам, че централния борд трябва да е изчистен, за да слагаме там прозрачните бордове, но чисто бяло?! Личните дъски също не са най-прекрасните. Самите плочки с пътища са окей.
Второ – и това пак е свързано с компонентите. Няма никакви токъни за отбелязване на точки. Дори в книжката пише да си отбелязваме на листче. Това е безумно за съвременна игра от голяма компания. Тук не може да става въпрос за пестене от средства, тъй като точките, които печелите не са толкова много, а на всичкото отгоре има шест пъти повече токъни с ключове отколкото бихте имали нужда. Защо?! Прилича ми на някаква продукционна грешка.
Трето, и може би най-основно. Споменах, че играта има четири истории, които могат да се преиграват. Така е, но понеже имате винаги едни и същи плочки с пътища и играете винаги едни и същи прозрачни бордове, това води до извода, че ако играете често Woodlands, вие можете да научите всичко. Сякаш играта сама ви казва да не я вадите често, за да я позабравите.
Да, да – има два допълнителни прозрачни борда за трудност, които можете да наложите върху бордовете ви с историите, но това е временно спасение. Истината е, че играта се нуждае от още. От още! ОТ ОЩЕ! …за да може да се преиграва отново и отново.
Заключение
Woodlands е игра с оригинално използване на стара идея и отличен дизайн. Пъзеловидния характер на играта би затруднил даже и закоравелите геймъри, като едновременно с това времетраенето е точно толкова колкото трябва за филър игра.
Хората с пространствено мислене очевидно ще са с пъти по-добри от останалите, но пък твърде нахаканите ще открият, че прекалената самоувереност понякога води до катастрофални грешки.
Играта има лесни варианти, които можете да пробвате с деца и трудни, които да си предоставите ново предизвикателство. За жалост, дори и с тези неща преиграваемостта е под сериозен въпрос, тъй като е съвсем възможно да научите правилните комбинации от пътища, ако играете редовно. Ако я вадите веднъж-два пъти в месеца обаче няма да е лошо допълнение в колекцията ви.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинален геймплей
- Лесни правила и бързо изиграване
- Различни трудности – от подходящи за деца, до трудност за геймъри
МИНУСИ:
- Странни проблеми с компонентите
- Съмнителна преиграваемост
Източник на снимките: Boardgamegeek.com