Архив за етитет: runes editions

Blackwood – Най-бавеното ми ревю…

С тая игра имаме история. Определено е най-забавеното ревю от мен в историята на сайта. Имам я от няколко месеца и никога не ми се е случвало толкова несериозно да подходя към ревю копие.

И това не се дължи на липса на време или други оправдания. Обикновено, като поема ангажимент, го приемам сериозно и не търся причини да не се справя.

С тази игра обаче нещо се случи. Много пъти, когато е трябвало да я играем, аз съм се отказвал в последния момент. Дори няколко пъти съм я приготвял, отварял съм кутията, веднъж почти я сетнах… и съм се отказвал.

Нека ви кажа – играл съм ужасни игри, тъпи игри, отвратително изглеждащи игри, плашещо дълги игри… Blackwood не е нито едно от тези неща – даже напротив. Играта изглежда приятно, не е нещо дълго и дори е пъзел игра – нещо, което по принцип харесвам.

Странно е, но нямам логично обяснение защо избягвах играта. Може би нещо в многото главоблъсканици, които трябва да се следят по време на игра ме плашеше… сега след като имам опит с нея, осъзнавам, че и това не е адекватно притеснение.

Осъзнавам и, че това нямаше нищо общо с играта, просто реших да бъда откровен и да знаете откъде идвам в това ревю.

Blackwood е игра за правене на магически отвари, като играчите са вещици, събиращи съставки. С тези съставки правят магически буламачи, а с тези буламачи, могат да създадат магия или да ги продадат за пари на някакво древно горско божество, което в края на играта ще им причини кой знае какво за (-5) точки.

В началото на играта се нарежда голяма схема от карти с комбинации от 4 възможни съставки (Жабо, прилепи, четирилистни детелини и гъби.)

Всеки играч си има трима помощници и един по един всеки си слага работника на карта в тази схема. След като всеки е сложил, в определен ред играчите могат да си купят тези съставки, като платят цена в пари.

По-интересното, и основният фокус на играта, е как точно се вземат тези работници.

Играта е три рунда. Всеки рунд представлява пет хода, като групата работници влизат все по-навътре в гората.

Всеки ход се изпълнява само една колона, под която стои маркер. Ако там има работник, той си изпълнява работата, а магическата гора се приплъзга, като на липсващата карта се появява тази, която иначе би дошла следващия ход. Така ако сте имали работник напред, той може да се плъзне и да се изпълни този ход.

Като изключим, че вероятно нищо не ви е станало ясно от предния абзац (затова е на текст, можете да си го прочетете няколко пъти! :P), мога да обобщя, че поставянето на работници е тактическо и предизвиква лека форма на аналитична парализа.

Всичко в играта се върти около отварите, които искате да „наготвите“. Те са единственото нещо, което дава точки в края на играта. Всяка отвара обаче има конкретно изискване от съставки. Повечето карти със съставки имат повече от една съставка и цялата пъзелова мъка се крие как да комбинирате картите със съставки, че да не остава фира.

Но не трябва да мислите само за това. Когато си избирате отвара е добре да гледате и нейния цвят, защото в играта има магии, които може да си купите с определени цветове отвари.

Хубаво е да вземате магиите бързо, защото те се ползват веднъж на рунд, а всъщност са доста силни.

Точно тези магии създават нещо като мини двигател, с който ако изостанете, вероятно ще загубите и играта. Бих могъл да кажа, че в играта има лека доза ефект на Снежната топка.

Заключение

Имаше ли причина да бавя Blackwood ревюто толкова дълго? В никакъв случай. Играта е сравнително лека и провокира мислене, което да ви зачеше приятно.

Артът и компонентите са готини, въпреки че символите биха могли да бъдат малко по-отделени от арта, така че да се разграничават ясно отдалеч. Но дори и с тях се свиква.

Играта няма видими големи проблеми. Може би единственото нещо, с което мога да се заяда е, че се усеща доста еднообразна още на втория рунд, а какво да говорим за второто разиграване.

Тоест, кусурът ми е, че преиграваемостта не е особено висока. Ако имате възможност обаче, бих ви препоръчал да я пробвате. Но ако не й се обадите на следващия ден, не се чувствайте виновни.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добър арт и компоненти
  • Провокира пъзел мислене

МИНУСИ:

  • Символите са размити в арта
  • Ефект на снежната топка
  • Съмнителна преиграваемост

Harald – По-дълбока, отколкото изглежда.

Какво си представяте като чуете „игра, съставена от едно тесте само с пет вида карта, като от всеки вид има по 11 копия“? Това е всичко. През моята глава мина мисъл, че това ще е елементарна игричка с да, някакво комбиниране между картите, но без много мисъл.

Когато прочетох правилата, Harald звучеше много близо до Guild Hall, а като разбрах, че има апликация за apple, си помислих, че е някаква пристрастяваща безмозъчна цъкалка.

Както се досещате от билдъпа в горния абзац, истината се оказа друга.

Harald е малка филър игра със странна тема – мутирали животни, които се млатят един друг. Всъщност, ако цветовете не бяха толкова мрачни, щеше доста да прилича на една ролева игра, която написах преди доста години… Хм, може би някой път трябва да се върна към „Легендата“. Както и да е, Harald!

Това си е напълно абстрактна игра, в която строите две табла. Едно пред себе си, което си е лично за вас, и едно в средата, което ще даде основния резултат в края на играта.

Всеки играч има 4 карти. По време на хода си, играчът първо слага карта в средата на масата и след това слага една пред себе си. Тази, която слага пред себе си има умение, което веднага се активира и освен това дава начин, по който играча ще отбележи точки в края на играта.

Тази, която слага в средата на масата точкува по следния начин: Броят от определен вид карти в средата се умножава по броя карти пред вас. Така че вие ще искате да събирате комплекти. В края на хода си допълвате до 4 карти от тестето или от пазар от 5 карти до него.

Ето и трудната част, след която ще ви трябва мозъчен хирург, за да си възстановите изстисканото. Събирането на комплекти е хубаво, но всъщност пречи на другия начин на точкуването, защото всяка карта има собствено условие за точене на точки. Това условие обикновено изисква да имате други карти и то в конкретна комбинация. В края на играта вие ще имате точно 7 карти. Започвате с една и имате 6  хода. Така че отбирането на точните карти е от критично значение.

И за да бъда още по-ясен, ето и картите.

  • Глиган ковач – Обръща с лицето надолу 2 карти на когото и да е и дава 4 точки в края на играта, ако играча има повече войни, отколкото ковачи.
  • Мечок войн – Маха карта на когото и да е от масата и този играч си тегли нова на случаен принцип.В края на играта дава по 1 точка за всеки бард пред играча.
  • Лисугер бард – Сменя карта от ръката с такава от таблото пред играча. В края на играта дава 4 точки, ако бардовете са повече от търговците.
  • Козел навигатор – Сменя карта от пред който и да е играч с карта от средата на масата. В края на играта дава 4 точки, ако навигаторите и скаутите са еднакъв брой.
  • Рис търговец – Сменя карта от таблото на играча с карта от таблото на друг играч. В края на играта дава по 1 точка за всеки навигатор в селото.
  • Вълк скаут – Използва умението на картата, която играча е пратил в средата на масата този ход.В края на играта дава по 2 точки за всяка карта в таблото на играча, която е обърната с лицето надолу.

Описах ги с подробност, защото всъщност цялата игра се крие в тези 6 карти. На пръв поглед изглежда като една твърде take that игра, и да, има директна конфронтация, но всъщност имате контрол. Картите са само 6 вида и зависимостта от дивия късмет не съществува. Дори и някой да прецака плановете ви, винаги можете да завъртите стратегията си на друга страна. Освен това, в играта има готина механика, в която последния рунд, след като първия играч си играе хода, той веднага си отбелязва точките. В противен случай, последния играч би имал огромно предимство.

Заключение

Harald е чудна филър игра с изненадващо тежки решения и дълбоки тактически „щения“. Това се получава, защото постоянно ще бъдете разкъсани между равностойни избори и мин-максване. Дългосрочна стратегия може и да си правите, но трябва да сте гъвкави, защото все пак има директна намеса и от другите играчи. Забелязал съм, че дори и кофтите ефекти се правят, за да можете да си помогнете на себе си, а не просто да прецакате някого. Все пак имате само 6 хода. Е, ако сте си гъз, сте си гъз. Ау, казах гъз.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз геймплей
  • Минимално количество компоненти – огромно разнообразие от комбинации за точкуване
  • Изисква концентрация
  • Възможност за тактически обрати

МИНУСИ:

  • Изисква повече концентрация, от колкото бихте си помислили като видите кутията.
  • Понеже всичко дава точки, понякога и със случайни карти на финала някой може да спечели.