Архив за етитет: Repos productions

Концепт – Игра, която не е игра

Преди около две години пробвах за пръв път оригиналната версия на английски и бях дал на играта оценка „3” в BGG. Сега… оценката ми е 7! Две неща повлияха за тази рязка смяна и ще се опитам да организирам това ревю спрямо тях.

Не играйте играта по правилата!

Всъщност, изобщо не „играйте“ играта. Доста странен начин за откриване на ревю, но Концепт е заглавието си – просто една концепция. Това не е игра… в пълния смисъл на думата. Според определението на „Игра” в уикипедия, това е нещо с ясно зададени правила и цели, които трябва да се спазват от играчите. Точно това не е съвсем вярно за Концепт… ако посегнете към нея по оптималния начин.

Концепт е инструмент за класически асоциации. Всички сме играли всякакви форми на асоциации – с думи, без думи, с картинки, с рисунки, с пеене, с игра. Асоциациите са чиста форма на качествено забавление с провокация на мисъл, вълнение и интрига. Но не точно игра. Codenames е хитът на асоциациите, но в codenames елементът „игра” е малко по-засилен, отколкото в Концепт.

В Концепт вие разполагате с голямо централно табло пълно със символи и картинки, които  представляват концепции за най-различни неща от света – филми, книги, измислени персонажи, мъже, жени, ниски, високи, дебели и още десетки и десетки неща.  Освен тези неща, вие разполагате със солидно количество кубчета в различни цветове, няколко пластмасови удивителни и един въпросителен знак.

Имате и голямо тесте с карти с различни думи и фрази. И последното нещо, което имате е една голяма кучешка купичка с тотално безсмислени точки.

Досетихте се, с помощта на кубчетата ще подсказвате думите от картите. В малката книжка с правила е описан състезателен начин за игра,  в който всеки ход се въртят различни отбори и по една схема, един подсказва, други познават и се дават някакви точки… Да. Изхвърлете книжката! Не, недейте! Това е само израз. Имам предвид, не спазвайте правилата. Това не са мои думи. Дизайнерът на играта сам е написал, че в процеса на плейтест са решили да не спазват правилата и просто да играят на класически асоциации като използват таблото. Работи по-добре. И наистина…

Играта работи… когато не работи!

Основният принцип за използване на дъската е отличен. Избирате дума от картата и слагате големия въпросителен върху основната концепция. Например – избирате от картата „Боен клуб”. За целта трябва да сложите зеления въпросителен на иконката с камера – което подсказва, че е или филм или телевизионно произведение.

След това можете да ползвате например червен удивителен на иконката с битка. А зелен удивителен на иконката с „Място”. След това използвате зелените кубчета за да дообясните какво е точно това място – например, слагате много кубчета на иконката с човечета. Да! Тази игра позволява да се ползват кубчета както си искате. Можете да ги трупате, може да натвърдвате.

Например, в една наша игра, аз трябваше да подсказвам „заекване”. За целта сложих въпросителния на „Действие” и едно кубче на „Уста”. След това продължително го махах и слагах, махах и слагах. Е, не помогна, но схванате свободата.

Това, според мен, е правилният начин за използване на Концепт.  И играта работи отлично както в голяма компания, така и с двама! Това, което правим ние е да си обявим дължина на игра и да гоним максимално точки. Понеже всяка карта има три различни категории думи с различни трудности, в зависимост от трудността, ние получаваме различни точки… които нито броим, нито помним. Всъщност, дори не използваме. Току що изгубихте безценно време да четете безсмислен абзац. И продължавате. 

Второто нещо, което помогна за високата ми преоценка беше фактът, че….

Концепт е изцяло на български!

Благодарение на Paladium Games, ние можем да се насладим пълноценно на тази игра! На английски е окей, но много често има изрази, които са далеч от нас и не е интуитивно българите да се сетят за тях. Да не говорим, че известните личности са съвсем различни. Сега в картите можете да срещнете както известни по всякакъв начин хора като Поли Генова… и дори Делян Пеевски, така и филми, предавания и всякакви познати български изрази и поговорки.

Преди да мина към заключението трябва да ви предупредя, че…

Концепт не е лека парти игра

Правилата и „коцепцията” са елеменатарни и наистина подходящи за всеки, обаче нека ви потвърдя, че това не е от типа „Бира и солети” игри. Тук трябва да се мисли. Трябва много да се мисли. Символите са толкова абстрактни, че трябва да сте изключително изобретателни в подсказванията. Освен това, понякога и това не е достатъчно. Имам чувството, че много от нещата за подсказване са на ръба на невъзможността. Това може да доведе до фрустриране, разочарование, огорчение, тъга, тегоба, дълбока депресия, напускане на големия град и заживяване в самотна колибка в Родопите, а в някои крайни случаи и обръщане на масата.

Заключение

Концепт е уникално средство за отпускане… и едновременно с това – за напрягане. В никакъв случай не мога да го нарека игра, защото ние никога не играем за точките. Ние просто изваждаме играта и започваме да си подсказваме думи, и то винаги най-трудните, за да предизвикаме себе си. Целта? Няма цел. Просто готино изкарване. Време? Докато ни писне. Знам, знам. Разбирам ви много добре! Състезателният агресивен тип в мен също крещи от болка, когато играе безцелно игра, но с Концепт някак си успявам да го потуша дълбоко, защото ако „играете” Концепт с правилната компания ще се провокирате един друг с изобретателни мисли и ще можете да се изкарате добре, като се хилите на тоталното недоумение на подсказващия, когато той си мисли, че е измислил най-гениалния и прост начин за обясняване на „От игла до конец”, а вашето най-близко предположение е било „Мотоциклет”.

Добре, за кого е тази „игра”? Ами… в никакъв случай Концепт не е геймърска игра, нито пък филър между други, защото освен, че тя няма конкретно времетраене, играта не е и лековата, която няма да ви кара да мислите. Напротив, тя ще ви стърже мозъците с пила, докато не успее да ви полира и последната гънка.

Според мен, Концепт е чудесно забавление със семейството, прекрасна съботноследобедна цъкалка за терасата, както и хитов кеф сред големи партита.

С други думи, внимавайте с играта. За мен може да е страхотна, но дори и аз бях разочарован след първото си изиграване игра. И то само, защото очаквах това да бъде… игра. Гарантирам ви, не е. Който твърди обратното, очевидно го твърди.

ПЛЮСОВЕ:

  • Провокира мислене
  • Провокира изобретателност
  • Провокира забавление

МИНУСИ:

  • Не е съвсем… игра. Даже изобщо. 

Mascarade – Малка игра. Малко игра.

Източник: Boardgamegeek.com

 Миналата година беше година на малките игри. Най-големият хит сред тях беше Love Letter. Малка и елегантна игра с много преиграваемост и забавно усещане за блъф. Когато купих Mascarade, очаквах също нещо неангажиращо, предлагащо забавление за запълване на времето между две игри или просто загрявка за основна игра в гейм вечер. За жалост, това не се случи.

По принцип много рядко пиша негативни ревюта. Първо, защото много внимателно проучвам всяка игра преди да си я купя и второ, защото гледам да оценя качествата на една игра, дори и да не я харесам. Понякога обаче играта не отговаря на това, което се опитва да бъде.

Какво се опитва да бъде Маскарад?

Тематично, играта ви вкарва в маскен бал, някъде в средновековието и вие се опитвате да достигнете най-голямо богатство без да разкривате кои сте. Освен, че другите не знаят кои сте вие, може да се получи така че и вие самите да не знаете кои сте. Донякъде това е идеята на играта. Хаос, безредие, спорове и параноя. Звучи ви забавно? И на мен. Но определено няма да си купите това.

В кутията на играта ще откриете книжка с правила, няколко маркера за умения, маркер за Съда, където ще хвърляте пари, пари, които да хвърляте наляво-надясно и 14 карти. 13 с различни персонажи. Играта е на Repos Productions и точно като в 7 wonders, има една карта, върху която можеш да си надпишеш какъвто си искаш персонаж.

Източник: Boardgamegeek.com

Ако има нещо, заради което да си заслужава купуването на играта, това са компонентите. Артът е страхотен и детайлен! Картите са големи като размер и с добро качество. Задължително трябва да си сложите протектори. Играта се основава на скрити персонажи и през цялото време картите ще бъдат с лицето надолу. Затова е добре да не остават белези по тях. Картите са с размери на карти от Dixit, така че лесно ще си откриете формата. Въпреки, че за 14 протектора, не знам колко си заслужват 5-6 лева.

 Правила

В началото на играта, всеки получава по един персонаж на случаен принцип. Всички се запознават един друг. След това, играчите обръщат картите с лицето надолу. Първият играч избира картата на някой друг играч, после взема своята карта и под масата ги разменя или не ги разменя (само той си знае). След това, същото упражнение се извършва от още трима играчи. После играта започва.

По време на твоя ход, можеш да направиш три неща. Да направиш същото действие като предходните – да размениш или не картата си с тази на някой друг. Да погледнеш картата си (силно, но си губиш хода) или да обявиш кой си мислиш, че си ти.

Източник: Boardgamegeek.com

След като обявиш самоличността си, всеки има право да те предизвика. Но не като в игра на лъженка да ти каже, че лъжеш. Другите могат единствено да кажат, че те са тази личност, която ти си мислиш, че си. Например: По време на твоя ход ти казваш: „Аз съм кралицата“. Човекът до теб казва „пас“, но следващия казва: „Не, аз съм кралицата“, човекът до него също казва: „Не бе, хора. Аз съм кралицата!“ И така 6 човека казват, че са кралицата. След това всички обръщат картите си и този, който наистина е кралицата, извършва действието индикирано на картата с кралицата. (да вземе две пари от банката). Всички останали трябва да платят по една пара на съда. (Не на банката! На съда! Има разлика). Ето и уж силата на играта. Ако никой не те предизвика, ти извършваш действието на картата, но без да си откриваш картата. Така може само да си блъфирал и пак си вземаш парички, без никой да те притеснява.

Първият играч, който събере 13 пари е победителя. Хм…Звучи забавно. Какъв тогава ми е проблема?

Проблем номер 1 – Ограничени роли

В играта има 13 различни роли, но с доста от тях не можете да играете ако сте по-малко от 8 човека. Да, в Авалон и Резистънс може изобщо да няма роли и пак са безкрайно преиграваеми игри…Но! Маскарад е игра, която разчита на конкретни роли и основните персонажи, които участват в по-малките игри са доста скучни – Получаваш 1 пара, получаваш 2 пари, получаваш 3 пари, крадеш една пара, вземаш парите от съда…Пф…

Проблем номер 2 – Блъф игра без блъф

Понеже играта се развива около това да обявяваш кой си, всеки иска да направи точно това действие – да се разкрие. За съжаление обаче играта доскучава, защото ако всеки се разкрива, никой няма да разменя или не разменя карти. Често размените стават само два-три пъти на завъртане. Което означава, че много от хората знаят кои са със сигурност, просто защото предното завъртане са били същите. Което е по-лошо – всички останали знаят, че те са тези хора, така че никой няма да те предизвика. Така че може цяла игра да си кралицата и да си теглиш по две пари на ход необезпокоявано. Трябва да призная, че в играта има измислена „контра“ уж срещу това. Кралят и кралицата са много силни карти и всъщност почти е сигурно, че някой ще ги размени. Но има карти като Съдията (взема всички пари от съда) или Епископът (взема пари от най-богатия), които са смислени само в определена ситуация. Тоест нямаш полза да ги задържаш за себе си. Въпреки това, трябва да играеш с доста опитни играчи, че да не се получи ситуация, в която някои хора си стоят и се обявяват всеки път, а други изобщо не се обявяват, защото търкат карти като луди под масата в опит да спрат първия в момента(но не и те самите да станат първи).

Основен проблем номер 3 – Игра на хаоса без хаос

Предполагаемата параноя и хаос са нещата, които ме привлякоха към тази игра. Винаги е забавно да не знаеш нито ти кой си, нито другите кои са. За съжаление, това може да се получи само по два начина. Да играете с минимум 8-9 човека или да играете само с пияни олигофрени, като за случая един от тях трябва да сте вие.

Маскарад не е игра на хаос, маскарад е най-усложнената мемо игра, която съм срещал. Ако имаш достатъчно добра памет, можеш да сведеш до минимум възможностите. Да, играчът може и да е разменил или не картите, но ако си добър с помненето, определено ще си добър и в играта.

Ако обаче да играете без да се напрягате или сте просто олигофрени (както споменах, това е най-добрият вариант) играта ще ви се стори забавна. Ако има дори само един човек, който се опитва да помни коя карта къде е и по-лошо – той е добър в това, всичко ще се счупи.

Разбира се, тези проблеми са само в играта с малко хора. А и има доста хора, които харесват мемо елемента. Все пак играта е доста успешна и дори излезе разширение съвсем скоро.

 ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт и компоненти

 МИНУСИ:

  • Не е това, за което се представя
  • Продължава по-дълго, от колкото трябва
  • Дизайнерът(Bruno Faiduti) блъфира, че я това е игра на блъф
  • Играта се превръща в шах, ако играете с по-малко от 10 човека
  • Сериозно! Кой играе с повече от 10 човека!

Ghost Stories – плюс Чък Ориз

 

1.  Историята

Ghost Stories e кооперативна игра за от един до четири човека, издадена през 2008 година от Repos Production.  Играта е направена в тъмен ориенталски стил, който на мен лично много ми допада.  Като споменавам тъмен, бих искал да кажа, че на кутията е написано, че играта е подходяща за деца над 12 години. Това според мен е доста правилно тъй като някой от рисунките на картите не са най-подходящи за по-малки.

Играчите влизат в ролята на четири (или по малко) Таоистки монаси, които се опитват да унищожат зли призраци. Злите призраци, водени от Ву-Фенг, яростно се опитват да унищожат вашето село. За да спечилите играта трябва да успеете да победите всички въплащения на Ву-Фенг (едно или няколко)… преди от селото да е останало ..нищо.

2.  Компоненти

Както казах играта е направена в ориенталски стил и всичките компоненти на играта лъхат на това. Играта съдържа 65 карти, около 60 токена, 4 малки борда на героите, 9 плочки на селището, 15 фигурки, и 5 зара – не толкова много неща които напълно спокойно се събират в кутията, че и извън нея ако решите да я носите някъде – на планина или пикник примерно.

Първото нещо което ми направи силно впечатление бяха рисунките на картите. С удоволствие дори и сега след няколко десетки  игри ги разглеждам само защото са наистина великолепни. От друга страна картите се огъват и износват доста лесно, и след няколко игри реших да не отлагам повече закупуването на протектори,  което се оказа не толкова лесно нещо, тъй като са с малко по-странен формат . Аз си купих от зелените  Standard American 56×87 MM протектори нa FFG, но не пасват точно и са малко по-големи.

Големият минус (и може би единствен) на играта, поне в моята, са заровете.  Още при отварянето забелязах, че трите Тао зара лепнат, дори се бяха залепили един за друг. Доста се помъчих да ги оправя, но неуспешно и след няколко отлепвания страните им започнаха да се олющват. Заровете са нормални като на всяка страна има цвят, така че не е проблем да си поиграте и да си ги боядисате ако ви се падне такова издание. Прочетох също, в BGG, че производителят бил наясно с този проблем и изпращат нови зарове стига да им пишеш, от което мисля да се възползвам в най-скоро време.

Тук искам да спомена и книжката с правилата. Книжката е доста малка и е не повече от 10-12 страници (доста малък формат). Аз лично бях запознат с правилата на играта преди да си я купя, но бях чувал, че книжката е написана доста объркващо. Е прави са били хората. Прочетох първите две страници и нямах идея за какво става дума. По-скоро объркващото е, че директно използват терминология от играта, тъй като компонентите си имат различни имена (Ин-Ян токени, Тао Токен, Специален Тао зар, Зар на Проклятията, Чи токен, Неутрален токен за сила, Будистки фигурки и тн.) След като свикнете с тях разбирането на правилата в книжката е доооста по лесно. Както казах книжката е малка и това не е трудно.

 

 

3.  Правилата

В началото на играта 9-те плочки на селището се нареждат на случаен принцип в формата на квадрат (3×3).  Това е селището, и всяка плочка представлява локация от него – гробище, чайна, будистки храм и тн.  Всяка локация има бонус, който играчите могат да използват ако решат да поиксат помощ от селяните.  4-те малки борда на героите се нареждат по краищата на този квадрат, и всеки си избира по един борд и взема фигурка на монах с цвета на вашият борд.

На борда е написано какво специално умение има вашият герой. Много е хубава идеята, че всеки от четирите борда има 2 страни и различни умения които може да изпозлвате в различните игри.  Размешват се картите с призраците като вътре се слага едно или повече въплащения на Ву-Фенг. Всеки един играч, в неговият ход тегли по една карта от тестето с призраци и го поставя на бордът съответстващ на цвета на призракът(черните се поставят къдете прецените).

От тук нататък с помощта на заровете, токените, селяните, специалните умения и тн. призраците могат да бъдат унищожавани, като не всички призраци стоят и чакат да дойдете до тях, а могат да нападат селището директно или да слагат проклятие на цялата група (да ви лишават от токени, да вземат единия или повече от трите тао зара, и други неприятни неща).

 

4.  Играта

Играта изобщо не е сложна, дори е една от най –лесните игри които притежавам стига да свикнете да изпозлвате специалните умения на играчите  и на локациите в селището. Отнема 1-2 игри време да свикнете с всички символи на заровете, и на плочките, но след това може да забравите за книжката с правилата. От друга страна, играта не е от най-лесните за побеждаване. Има един начин да спечелите, но няколко да загубите. Също така има няколко нива на трудност които правят играта значително по –трудна (дори невъзможна ), но и по-интересна.

Повечето игри на Ghost Stories, които съм играл са били соло. Не си спомням игра в която да не съм се забавлявал, и да съм бързал да приключа за да правя нещо друго. Тъй като се играе доста бързо (~20 мин.) по скоро бързам за да мога да започна следващата игра. Особенно ясно си спомням как като спря тока в къщи изобщо не се зацеремоних да отворя Ghost Stories, малко тематично, и да изиграем 2-3 игри със съквартирантите.

Кооперативно, играта е също толкова забавна колкото и соло, но и отнема малко повече време (~30-40min) Изчакването на ходовете на другите играчи никога не е проблем, тъй като нещата се развиват доста бързо. Аз съм играл както с един, двама, така и с трима  играчи и винаги след краят на първата игра (по принцип неуспешна) веднага се нарежда втората. Става голямо обсъждане кой какво да направи и има доста начини играчите да си помагат. Тук, няма как да не засега и темата за Алфа геймърът – т.е. един от играчите да казва на другите какво да правят. Аз лично не съм усещал такъв проблем, особенно с хора които имат 1-2 игри зад гърба си.

Шансът играе голяма роля в Ghost Stories, и това е нещо което не се нрави на всички. Трите Тао зара играят главна роля за побеждаването на призраците, но има начини да не разчитате изцяло на тях или да модифицирате резултатът от тях, със специални умения или различни токени. Случвало се е много пъти да планираме нещо и следващият ход новите призраци тотално да ни объркат плановете. Нещата могат да отидат от много добре към много трагично в разстояние на един два хода. Винаги трябва да се мисли с 1-2 хода напред за да е успешна играта, особенно във по големите трудности, като някога каквото и да направиш няма как да оцелеете.

Също голям плюс е, че самата игра не съдържа никакъв текст и може да се играе както с по-малки (12+) така и с хора които не разбират чужди езици.

5.  Заключение

Това е една от най-добрите игри които притежавам, интересна както за мен така и за хората около мен. Лесна за разбиране, бърза, но и в същото време трудна за побеждаване- перфектната комбинация както за соло така и за кооп. Не бих се разделил с нея. На някой хора не им допада това, че шансът играе такава голяма роля – тегленето на нови призраци, хвърлянето на заровете и тн., но аз го приемам като част от играта и отдавна съм разбрал, че няма как да се печели всяка игра… или половината от игрите.  Все пак, ако е твърде трудно винаги може да намалите трудността.  В заключение искам да добавя, че това е must-play игра за всички които харесват соло и кооп настолни игри.

 

Плюсове

  • Бърза
  • Лесна за научаване
  • Много добър дизайн и арт на компонентите
  • Не е нужно да знаете чужд език за да играете

Минуси

  • Трудничка за побеждаване (аз лично имам около 60-70% успеваемост).
  • Проблемни зарове в някой бройки от играта

7 wonders – чудни чудеса!

BBG рейтинг – 9/10

Мисля, че изиграх достатъчно игри за да напиша ревю за 7 wonders. Някъде между 12 и 740123. Така де, предполагам е достатъчно.

Asmodee е една от любимите ми компании, а последно време произвеждат все по-интересни и …различни игри. Като казвам различни, имам предвид различни от останалите мейн стрийм игри, както и различни от игрите на самата компания. Като чуете Fantasy Flight Games си представяте „ооо, пак поредното LCG, с което ще ме оръсят стотици левове, или пък някоя гигантска епична игра с 3 000 компонента“. Е, от Asmodee са доказали, че могат с малко да правят много.  Типичен пример е 7 wonder. Няма да навлизам в това колко награди е печелила тази игра, защото ако следите наградите или класациите в BGG ще разберете, че това е като да следиш класациите в IMDB. Общо взето нищо не означава. Затова когато четете това ревю, ако можете, намерете и друго преди да решите дали да си купите играта. Това е просто мое мнение.

ТЕМА – 10/10

Даваме такава оценка, защото развитието на цивилизации винаги ни е впечатлявала. Поне нас – редакторите на BBG. Да, може да е широко разпространена, особено в европейските тип игри, но хей, по-добре е от това да строим замък.

Както се досетихте в 7 wonders се развиват цивилизации. Освен това обаче, всеки от играчите има шанса да построи едно от чудесата в света. Да, това са седемте чудеса на света и не – не са само те, има и експанжъни ,които вкарват и допълнителни чудеса. Чудесата са единственото нещо, по което се различават стартовите позиции на играчите. Няма раси, няма народи, няма отделни нации. Така че всички строим един нов свят, Въпроса е, кой ще бъде на върха.

КУТИЯ – 9/10

В кутията перфектно се побират картите в три отделни специални места. Дори и слийвнати, картите пак се побират, така че няма да имате този проблем, който се наблюдава при други игри. Чудесата също се побират „чудесно”. Единственото, за което трябваше да си купим допълнителни кутийки бяха малките военни жетони и парите. Ако нямате кутия, те могат да се поберат под чудесата, но когато търсите малките +1 военни жетони, отнема време и може да бъде досадно. Както и да е. Ако имате достъп до Джъмбо – една кутийка от 1 лв оправя проблема.

КОМПОНЕНТИ – 10/10

В основата си 7 wonders е игра с карти, въпреки че има индивидуални бордове(чудесата). Затова илюстрациите са от изключително значение. Е, както се досещате от рейтинга…перфектни са.  Не само че вършат работа, но и са приятни за гледане. Всичко по картите е описано само със символи, така че веднъж като ги схванеш всичко става интуитивно. Черешката на тортата обаче са(въпреки, че аз не обичам черешки на тортите си) чудесата. Те са тези, които могат да те грабнат и да те захвърлят примерно в Халикарнасос, или пък да те вържат около кръста и да теглиш последния камък към върха на пирамида в Египет.  Може да не са чак толкова важна част от играта, но повярвайте ми…те са много важна част от играта. И то не заради геймплея, а заради самите тях.

ГЕЙМПЛЕЙ – 10/10

Добре, добре! Знам, че ставам скучен с тези десятки. Еми ако не ми харесваше играта, нямаше да й правя ревю. Нямаше да си я купя най-малкото. А и какво да направя? 7 wonders носи със себе си този пристрастяващ дух, който обаче не те завлича прекалено много, че после като си легнеш да сънуваш отново как се катериш по скапаната пирамида. Не. Това е игра, която тече толкова гладко и интуитивно, че изобщо не се натоварваш. Да спечелиш, да загубиш, на кой му пука? (На мен). Освен това свършва за 20 минути. 20 минути?! И то няма значение дали играете трима или седем. Винаги е 20 минути, понеже всички играят реда си едновременно. Сега, играта има вариант и за двама, но така и не го пробвахме. Никога не са ме привличали вариантите с изкуствен играч. И дали сте 3 или 7, играта е винаги невероятна. Води се филър, но….когато играете трима играчи 15 игри подред до през нощите…не звучи много като филър(това се случи на нас веднъж). 7 wonders използва драфт механизъм и не само го използва, но цялата игра се върти около него. Това е механизъм, който позволява много голяма интеракция между играчите. Дали ще си построиш сградата, която ти трябва на теб, или ще продадеш тази, която трябва на този от ляво. Не. Най-добре да използваш картата, кяото трябва на този отляво за да си построиш етап от чудото. Подаваш картите и…По дяволите, подаваш на този отдясно!

РАЗНООБРАЗИЕ – 8/10

8/10 може да ви звучи малко, но съвсем не е. Единствената причина това да не е десятка е, че това е ревю само на базовата игра, без нито едно от двете излезли досега удължения. И това е защото, без удълженията играта може да стане доста хаотична и на случаен принцип. А след 10 такива игри – хаосът си е хаос. Може да звучи разнообразно, но съвсем не е така. Все още не съм имал шанса да играя Cities удължението, но притежавам Leaders и това, което лидерите правят е да концетрират играча в определена стратегия. И като казвам стратегия – имам предивд десетки стратегии, които на всичкото отгоре често се налага да променяш посредата на играта заради този човек отляво! По дяволите, пак подадох на дясно!

ФИНАЛНИ ДУМИ

7 wonders е чудесно попълнение за вашата колекция. Може да свърши перфектна работа за запознаване на нови играчи с настолните игри, става дори и за парти игра, но все пак…не винаги. Това е игра, с която да запълните времето между две игри(въпреки, че при нас, ако изиграем една игра, неминуемо започваме втора) или пък да стартирате гейм вечерта. Понякога и да заършите вечерта. За това последното внимавайте. Можете да си откарате няколко часа, както сте си били казали преди това – айде само 20-тина минути.

При всички случаи 7 wonders си заслужава наградите, защото е игра, която винаги можете да сложите на масата и всеки ще е готов да изиграе поне 1 игра(или 12). Това е игра както за геймъри, така и за начинаещи геймъри. Или дори за хора, които по принцип не играят такива игри. Препоръчваме я горещо!

Съвети и стратегия

Понеже това е ревю за базовата игра, имам само един съвет за стратегия към вас. Не си правете стратегия. Имайте идея какво искате, но не си правете стратегия. Ще бъдете разочаровани, когато някой ви вземе всичките зелени и както винаги е този от…дясно!!! А, по дяволите, сега пък се въртим наляво! Абе купувайте си сините цивилни сгради, никога няма да сбъркате с тях. А ако ви остане време, вземете си и нещо жълтичко(търговски карти)  да подкрепи точките. Не пречи и военна сила да имате, но само толкова, колкото да превишава тази на съседите. Няма смисъл от повече.

При всички случаи, най-важната стратегия е да се забавлявате!