Архив за етитет: abba games

League of Justice – Актуално, но незавършено

Abba Games излязоха на пазара с изключително оригинална игра – Portal of Morth. След това изкараха няколко игри, които сякаш потънаха. Сега, League of Justice се появява с най-голямата и IP претенция, която сякаш се оказва твърде голяма хапка за испанците.

Започвам с това, че не съм най-големият фен на супер герои. За мен те са неутрална тема, въпреки че съм запознат с популярната им част и филмите, които се появяват. DC филмите последно време са доста противоречиви, но точно заради никаквата ми претенция към жанра аз нямам нищо против тях.

Justice League влезе в хайп листа на доста хора онлайн, предимно заради IP-то. Всъщност, все още почти нищо не се знае за играта. Е… очевидно аз вече знам, де. Играта щеше да е в кикстартър, после не беше, фигурките ни се навираха в очите, геймплеят ни изглеждаше подозрително банален… но въпреки всичко, ние си мислихме, че просто играта е в начална и неизвестна форма.

Фигурки наистина има. Не съм спец, но изглеждат добре, с доста детайл, въпреки че някои от тях сякаш са с различно качество от други. Освен това, играта пристига с органайзер за фигурките и за няколко карти, но за всичко останало няма физически място.  Затова просто изхвърлете органайзера, турете всичко у торбички и не се занимавайте с глупости.

Артът в играта е със страхотно качество и в комиксов стил. Той отговаря на темата. Но… това важи само за книжките-комикси и плочките с персонажите. Дъските, по които се играе са с ужасно семпли, скучни и притеснително непривлекателни илюстрации. Токъните също не са нищо особено.

Геймплеят се развива по сценарии, въпреки че можете да играете и skirmish игра, по стандартната за този тип игра точкова система. Всеки персонаж си има определени точки, които струва, ако искате да си го вземете в отбора.

Ако играете по сценарий, вие ще цъкате три мисии. След всяка мисия има награда за победителя, която той може да използва за финалната трета битка. Трябва да отбележа, че дължината на играта е идеална. Общо трите ви мисии няма да отнемат повече от час, час и половина! Така че няма нужда да записвате играта си, както други сценарийни игри от тази година.

Досещате се от темата – League of Justice е игра, в която се бият добрите срещу лошите. Един отбор поема добрите, а друг – лошите. Не пречи да играете един срещу един, като движите всички герои от единия отбор, но някои от героите всъщност използват система, която няма да ви е удобна за целта.

И тук стигаме до най-оригиналната част, поне на концепция, от играта. Има три вида механики, в които спадат героите. Някои използват зарове, други токъни, трети карти. И трите стила на игра са тотално различни един от друг.

Тези със заровете ползват различни умения, написани върху плочката на героя, като за всички се хвърлят три стенни зарове. Играта пристига с реални три стенни зарове.

Тези с токъните имат умения, които изискват разлиен брой токъни. Приемете токъните като мана. Всеки ход регенерират малко.

Тези с картите са най-интересните, тъй като има мааалко повече интересни решения, понеже всяка карта има две умения, а и теглите карти всеки ход. С други думи, при тях има малко повече „игра“.

И понеже в повечето биткаджийски игри целта в 90 процента от случаите е – избийте се един друг, тук в мисиите са заложили на логистика, като героите трябва да идат някъде и да направят нещо си.

Само че! Открихме, че повечето сценарии са напълно небалансирани. И не говоря за това, че едната страна е по-склонна да спечели от другата. Говоря за това, че вие нямате време за нищо интересно (като например – да се биете), а трябва да си харчите целия ход за тичане от точка А до точка Б.

Интересно като биене ли казах? Ами… приемете го като ирония. Боевете са скучни. Тактика на практика в играта няма, защото вие просто хвърляте зарове или си играете картите или токъните… Изборът винаги е очевиден. Картата, както казах, е скучна, а обектите по нея са твърде оскъдни, че да предизвикате интригуващ тактически елемент. Да, можете да мятате коли, да блъскате хора един в друг, и дори да срутвате сгради (това специално е може би най-интересната част от играта). Всички тези неща обаче звучат вълнуващи само на теория. В основата си битките са толкова базови и бледи, че приличат на прохождащ дизайн от малко дете. Знам, че звуча грубо, но наистина очаквах повече от прозявки от игра, излизаща от майсторите на оригиналния дизайн на Portal of Morth.

Заради липсата си на интересни тактически възможности, играта се превръща в забиване в средата на картата и хвърляне на зарове и умения. Ако пък следвате мисиите, тогава тичате по картата и другите ви хвърлят зарове зад гърба. Жалко.

Фигурките в играта не са много. Те отговарят на основните плочки на героите в играта. В кутията ще откриете още страшно много герои и злодеи, на които обаче не им е отдадено специално внимание. Разбирам, че повече фигурки биха оскъпили играта, но честно казано, предпочитам всички герои да бяха картонени, но поне всички да бъдат специални.

Сега повечето от героите в играта са само една дребна плочица с базови едно-две умения, и всичките със зарове.

Моята теория е, че понеже не са искали да имат много фигурки, които да направят играта скъпа са решили да осакатят героите без фигурки (а с картонени токъни на стендове), като оправдаят разликата и механично. Странна работа. И конспиративна.

Заключение

Да, очевидно League of Justice е разочарование. И това не е, защото имах огромни надежди към игра по комиксовото IP. Причината е, че очаквах по-дълбоко отношение на Abba Games към дизайна. Играта носи усещане на незавършеност, поради твърде базовите си скучни механики. Визията на героите и офомлението на книжките са страхотни. Плочките с терени са ужасни, а дори и малкото интерактивност с пейзажите не могат да спасят липсата на каквато и да е тактика в играта.

Аз винаги подхождам с позитивизъм към игрите и когато трябва да бъда негативен се опитвам да открия за кого би била тази игра. В случая не знам. Може би нови хора в хобито и силни фенове на темата биха се впечатлили повече, но не мога да си кривя душата. Има много игри в жанра, които са в пъти по-добри от тази. Дори Sentinel Tactics, която отново е биткаджийска и отборна игра. Да, светът е измислен, но отново е супергеройски и отново има зарове. Само че там разнообразието и интригата около уменията и тактиката изгражда изумителна разлика в милите, които League of Justice има да извърви в жанра.

Кофти.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен арт в книжката и по плочките на героите
  • Добре структурирани указания
  • Добра иконография
  • Детайлни фигурки

МИНУСИ:

  • Скучна визия на основната дъска
  • Твърде базов геймплей
  • Липса на баланс в мисиите

Portal of Morth – една от най-добрите „tower defence“ тип игри!

Преди доста години, в зората на модовете на Warcraft 3, моментът, в който Dota-та се опитваше да си направи път между десетките други модове, tower defence тип модовете бяха на почит. Прекарал съм безброй часове с тях, но модът, който обзе цялото ми внимание беше мод, който не се среща вече много често – Enfo Team Survival.

Този мод беше подобен на tower defence игрите, но в него не се строяха кули, а се ползваха герои. Играчът/играчите използваха герой, който вдига нива и събира предмети, за да се справя с куп гадове. Ако искат, играчите могат да играят един срещу друг. Тогава всеки се бие срещу собствени крийпове, но в същото време пуска магии върху противниците си. С други думи, имаше конфликт, макар и индиректен.

Portal of Morth се рекламира като Tower Defence игра, но всъщност е на 90 процента Enfo. Още щом прочетох правилата се усмихнах, защото ме върна в носталгичните ми времена, когато с мой много добър приятел се разбивахме да играем игри онлайн. И познайте, Portal of Morth изключително много ми хареса. Да, голяма степен от това се дължи на принципната ми любов към този тип игри. От друга страна, механиките и тематичността допринесоха немалка част.

След като подредите играта на масата, всичко може да ви изглежда твърде сложно и да ви откаже още преди да сте започнали, но последователността и динамиката превръщат правилата в интуитивно преживяване напомнящо видео игра.

Всеки играч има собствено табло, върху което се движат крийпове. Всяко табло има три пътя, които сравнително се пресичат в средата. Обикновено там ще се трепете с гадовете. Ако някой крийп мине през другия край на пътя си, получавате точка рана. Играта се играе на брой рундове. След определен рунд, играчът с най-малко рани печели.

Най-уникалната част от играта са именно тези крийпове и начинът, по който влизат в игра.

Крийповете са зарове от типа на Quorriors и Dice Masters. Гадовете са изобразени със символи, имат точки живот (тематично – бройка гадове) и скорост.

Който е на ход, гледа кой рунд е и в зависимост от това се теглят от торбички различен брой зарове. В зелената торбичка има жълти и зелени гадове – най-слабите. В оранжевата има оранжеви гадове – по-мощни, а в червената – червени – тези са най-отвратителните и досадни крийпове, които не влизат в игра по стандартен начин.

От всеки цвят има различни видове. Даже може да се случи така, че на един зар да има няколко различни гада.

След като играчът взема тези зарове ги хвърля в нещо, което прилича на съд за ядки с 12 разделения. След това се хвърля 12 стенен зар и този съд се върти по определен начин. Така! В зависимост колко играчи сте, се използва различно табло, върху което се слага съда.

Ако сте, да кажем, четири – до всеки три разделения се намира цвят, където ще излязат гадовете. Освен това, всяко от тези 3 разделения има собствен цвят, което показва от кой път ще излязат гадовете. Всеки си взема заровете и слага на съответното място, като се спазят малко правила, в които няма да навлизаме.

Всъщност, и в това правило нагазихме с дъждовните ботуши, но мисля че беше наложително, защото е най-оригиналната механика в играта.

След като всеки си вземе гадовете, играчите могат да подобряват своите герои, както и да наемат свои.

В играта има 4 раси. Всяка раса има 3 идентични героя (бияч, магьосник и… по-силен магьосник) и 1 специалист. Специалистът е уникален за расата. От всеки герой можете да имате по два. Можете да имате максимум 5 героя.

За мен най-вълнуващата част в играта е подобряването на героите. Всеки един започва с едно умение и може да има още максимум две. Героите вдигат нива в изцяло дървовидна структура. Тоест, всеки герой може да се развие по 4 различни начина.

След като се оборудвате с по-добри герои е време за битка. Всеки герой може да се движи и да атакува. Атаките обикновено са магически или физически. Ако си подобрите героите, може и да са двете едновременно. Това не е лошо да го направите, защото някои гадове могат да се бият само с единия или другия вид атака.

Готиното е, че всяка атака удря във всички посоки, показани върху героя. Тоест, всяка атака има шанс да убие доста гадове.

Когато всички хвърлят по един пердах сред картата си е време крийповете да се придвижат. Всеки крийп си има скорост, към която се добавя един зар д3. Може би най-опасните гадове не са тези с отвратителни умения или твърда кожа, а са именно бързаците. Като имате предвид, че обикновено е нужно около 16 движение за излизане от картата, Цербер със скорост 5+д3 може да избяга за два хода.

Междувременно, всеки играч има малко карти в ръка, които да ползва, за да пуска гадости на опонентите си. При първата ми игра ми се стори, че тези карти са изключително слаби. Примерно – да излекувате един гад, или да се сменят два гада… После обаче осъзнах, че ако тези карти се използват в правилния момент, могат да бъдат опустошителни!

Попрепуснах през правилата без да навлизам в подробности, но нямате нужда от тях на този етап. Това, от което имат нужда обаче са негативите… Които за повечето хора могат да бъдат фатални.

Ако сте играли Enfo или която и да е tower defence тип видео игра, няма да се учудите, но все пак трябва да го кажа. В тази игра няма особено взаимодействие. Всъщност, най-голямото взаимодействие се крепи на механиката с въртенето на съда за ядки. След като се хвърлят заровете и се завърти съда, всеки има шанс да го завърти, като харчи злато. В първата ни игра ние го въртяхме доста, защото винаги имаше прецакани, но после осъзнахме, че последният играч винаги може да реши за всички, а и златото, особено в началото, е адски ценно. Така че… може би често не си струва да го правите. Другият начин на взаимодействие са картите, но по време на играта ще имате максимум 8 карти, така че и това не е кой знае какво.

Играта е дългичка. Не. Играта е дълга. Играта е доста дълга. Аз повече никога няма да играя с 4 човека. Това отнема твърде много време! Около 3-4 часа. Играта за двама продължава час и половина. На кутията пише 30 минути на играч. Може би след три-четири игри ще го стигнете, но всички трябва да са опитни, защото в играта има доста тежки пъзел решения. Заради времето, а и заради следенето на опонентите, мисля че играта е повече от страхотна за двама, с трима е окей, но с четири е свръх дълга и сравнително скучна.

Предните две неща са преодолими за повечето хардкор геймъри. Това, което може да отблъсне огромната част от хората обаче са символиката и арта. Символите са сравнително неинтуитивни и макар да се запомнят след две-три игри, ако имате нов играч на масата, постоянно трябва да се проверяват в реферънсите. О, и гледайте сега, в играта има само един сет от реферънси!

Артът обаче за мен е енигма. Докато илюстрациите в книжката и на героите са окей (сравнително стандартни, но окей), артът върху личните табла е просто жалък. От далеч, таблата приличат на натюрмортска картина, нарисувана с водни бои от четиригодишно дете… с лявата ръка. С цялото ми уважение към огромните труд и любов към механиките, решението да се използват размазани цветове и картинки върху бордовете, приличащи на зуумната 2 на 2 пикселна картинка е непонятно.

Останалите компонентите са с добро качество и нямам възражения. Единствено тези бордове…

Заключение

Portal of Morth е великолепна игра, която страда от стандартния за всяка кикстартър игра нестабилитет. Което е странно, защото това не е кикстартър игра. Времетраенето не е оптимизирано, артът е далеч от това, което трябва да е, а символите са каша. Въпреки това… обичам тази игра! Геймплеят е интуитивен и това е най-доброто пресъздаване на tower defence тип игра, което съм срещал (в случая – Enfo). Abba Games използват уникална механика за вкарване на гадове в игра, а самите крийпове са готини зарове с готини умения. След няколко игри вече ще познавате всички крийпове и ще можете да планирате как да действате с героите си, за да ги спрете най-оптимално.

В основата си, това е гигантски пъзел с доста променливи, което прави играта най-подходяща за по-малък брой играчи.

Не споменах по-горе, но играта предлага кооперативен вариант, който се сетва по съвсем различен начин, но действа със стандартните за играта механики. Така че, като вземете това и вълнуващият начин за подобряване на героите, получавате една безкрайно разнообразна игра, която няма да ви се повтори нито един път.

Сигурен хит ли е? Ами… бих ви посъветвал да я пробвате, преди да решите да я купите. Според мен минусите са твърде големи за доста хора. За мен със сигурност не са, но аз съм твърде повлиян от носталгичната ми любов към едни стари геймърски времена. Ако обичате жанра, мисля че това е правилната игра за вас. Portal of Morth е изпълнена с трудни пъзел решения, така че има доста мислене и не минава за лека игра. Мисля, че си е чиста геймърска игра… и то каква!

ПЛЮСОВЕ:

  • Тематичен tower defence ( по-близо до Enfo Team Survival)
  • Интуитивни механики
  • Оригинална система за крийпове
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Изморително дълъг геймплей
  • Ниско ниво на взаимодействие между играчите
  • Непонятно ужасен арт

[divider]

Заслужава си да посетите сайта на производителите, дори само защото играта не е финансирана в Кикстартър.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://abbagames.com/portal_of_morth.html“ target=“blank“ ]Abba Games[/button]