- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
- Автор: Емануел Керо
- Жанр: Ужаси
- Епизоди: 100
По принцип не си падам по Лъвкрафт. С всички тези непроизносими имена и цялата тая щуротия с Ктулу…Пробвах се да прочета една книга след като изиграх няколко пъти Arkham Horror, но очевидно взаимоотношенията между мен и Хауръд нямаме бъдеще. В щатите, Лъвкрафт е огромна мания и е навлязла в литература, книги, игри, телевизия. Дори Стивън Кинг се е учил от него. Интересното обаче е, че тук в България съвсем не е така. Повечето книжарници дори не са чували за него. Трябваше да обиколя десетки и да обяснявам постоянно, че търся Lovecraft, не Warcraft, докато открия негова книга. Да не говорим, че най-известната му книга – Зовът на Ктулу беше неоткриваема за мен.
Както и да е. Казах всичко това, за да кажа следното изследвано твърдение, изпълнено с професионален тон и литературен изказ.
Мега се изкефих на тази книга-игра. Която между другото е наградена с наградата „Yaztromo” за най-добра книга-игра за 2010 година. Заглавието е „най-после“, защото най-сетне прочетох съвременна книга игра, в която авторът се е сетил, че освен игра, книгата-игра трябва да е и книга.
Темата
Както вече ви стана ясно, авторът е силно повлиян от Хауърд Лъвкрафт и е написал разказ в неговия свят. Не съм запознат дълбоко с вселената на Лъвкрафт, но доколкото разбирам от рандъм чудовища с още по-рандъм имена, всичко, което се намира в книгата ми беше напълно достатъчно, за да следя историята и да я разбера. Типична за тази атмосфера има малко градче, има зловещи създания, има гърмежи, има психоза.
Усещането
Още във въведението на книгата, авторът ме застреля с едно лежерно твърдение. След като говори за Стивън Кинг и Джон Карпентър, той продължава:
„Обречеността, невъзможността да избегнеш съдбата си, краят на света бяха теми, които ме ужасяваха. Това е донякъде и усещането, което исках да създам в читателите на „Съновидение”. Благодаря на теб, читателю, затова че ще прочетеш това приключение, което се надявам да ти донесе удоволствие”
С други думи: „Надявам се да се чувстваш потиснат, депресиран и ужасен от живота си. Весело изкарване!”
Поне е човек на думата си. Още с първите страници, авторът успява да те вкара в една изолирана, клаустрофобична и потискаща атмосфера. Това малко ме притесни, тъй като много странно, но не обичам да се чувствам потиснат. За щастие обаче, само два епизода по-късно, Керо успява да замени грапавото чувство на депресия с един чист и хладен хорър. От там нататък вече влязох в историята и не излязох. През цялото време бях на ръба и усещах безсилие да се справя с каквото и да е, но мога да кажа, че това чувство ми гъделичкаше корема и на моменти ми вдигаше кръвното от напрежение. Имах чувството, че целия свят е сбит в три-четири сгради и двайсетина човека и всяка една моя крачка ограничаваше всичко наоколо. Като гигантски циментен балон, от който се опитвах да изляза, а той се свиваше все повече и повече, докато накрая или той или моя милост трябваше се пръсне.
За мое щастие, разказът е точно толкова дълъг, колкото трябва да бъде, защото ако беше продължил само още 5 епизода, чувството на безизходица би погълнало останалата част от деня ми и би повлияло на работата ми. А работата ми е да пиша смешки. Това биха били едни много тъжни скечове. Друг е въпросът защо чета по време на работа…
Историята
Намираш се сред тежка студена и зимна вечер в дома си в Бруклин. Жена ти е болна от нещо странно и неизцелимо. По лицето й излизат всякакви странни образования. Тя започва да губи желание за живот, а това теб те потиска отвъд самоубийство. Точно тук се притеснявах този разказ да не се превърне в някаква тежка драма с тумор и инвалиди, но за мое щастие, финалът опроверга това. Напрежението, което изпитвах там, определено измести топката в носоглътката.
Същата вечер си лягате с жена ти в леглото и от тук започва същината на историята. Всъщност почти всичко се развива на сън. Наблягам на „почти всичко“. Щеше да ме подразни ако накрая на играта се събуждаш облян в пот и всичко е наред, но авторът е избягал от това клише. Но нека не издавам финала.
След като заспиш се озоваваш в малко американско градче, което е нападнато от гадинки, излезли от света на Лъвкрафт. С отчаяни мерки ти и хората от града се опитвате да спрете инвазията. Страхът в историята е движеща сила и понякога дори може да ти отърве кожата.
В този кратък разказ дори открих нотка на романтика, тъй като персонажът ти все още е влюбен в съпругата си и с всички сили се опитва да спаси любовта си. Авторът разкрива още няколко странични стереотипни персонажа, които обаче работят много добре в тази тясна атмосфера. Не мога да говоря повече за историята, защото се опитвам ви да запазя очарованието.
Играта
Най-после – ограничено количество статистики. Само „живот“ и „психика“. Да, намираш разни предмети и уж трябва да ги записваш, но айде стига, кой го прави?
Изпитах нещо много странно, свързано с изборите на самата игра. Всички избори водят в крайна сметка до едно и също нещо, дори финалът е само един…освен ако не умреш предварително. Но! Странното е илюзорното чувство, че изборите ти имат значение. Казвам го съвсем в добрия смисъл. Да, играх с всички пръсти на епизодите и проверявах къде ще ме отведе всеки избор, но само защото всички избори са интересни и има равнопоставеност между тях. Дали ще останеш в бара и ще защитаваш бара, където е жена ти или ще тръгнеш с хайката за динамит? Дали ще спасиш жена си или ще тръгнеш да убиваш големия гад? Всъщност в основата на повечето избори стои жена ти, но в това няма нищо лошо, защото цялата тази дандания в книгата е именно заради нея. Искаш да спасиш жена си.
След като прочетох книгата, мога да ви препоръчам да не играете като мен, а да следвате който и да е избор. Всички ви водят до логичен финал така или иначе, но по различни начини. Е, освен ако не стигнете до…
Проблемът с епизод 6
Мислех да не споменавам това, защото е дребно заяждане с печата, но в крайна сметка си е бъг и разума надделя над емоционалната ми превъзбуденост. Особено в едно малко книжле като това. Епизод 6 е епизод, в който сте взели някакво кофти решение и животът ви е прекратен преждевременно. Проблемът е, че всъщност няма епизод 6. Или поне не целия. Има само малка част от един-два абзаца, които завършват с „Край”. Както и да е, това е печатна грешка, не дразни и предполагам ако има втори печат проблемът би могъл да се оправи.
Заключителни думи
Ако още не сте разбрали, книжката е страхотна. Всъщност това е един много добър, чист и атмосферичен разказ с елементи на игра. Ако търсите механика, статистики и зарове, това не е за вас. Но ако искате да се насладите на ярък жанр, стегната драматургия и ясни персонажи – определено ще харесате Съновидение. Да, книжката е малка, но цената е още по-малка. Само 6 лева!
Можете да прочетете интервю с автора от тук.
ПЛЮСОВЕ:
- Напрегнат сюжет
- Идентификация с образа
- Страхотна атмосфера
- Интересни избори
- Кратък разказ
МИНУСИ:
- Хорър в света на Лъвкрафт (за някои определено е минус)
- Решенията ти не са от особено значение
- Епизод 6
Благодаря на пичовете от Legacy of Kreya за предоставената книга-игра. Ако искате да закупите играта, а аз жестоко ви препоръчвам, кликнете на бутона долу.
СъновидениеПреглед на статията
Оценка
Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!